Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124
гр. Оряхово 05.08.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на първи юни две
хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: Мария
Александрова
при секретаря А.Б. като разгледа гр.д. №
441/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н.М.Н. е предявил частичен облигационен
иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Ю. Манчев Ф. да
му заплати сумата от 5 100 лв. – част от претенция в общ размер на
800 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – накърняване на доброто му име в обществото, на честта и
достойнството му, провал на юридическата му кариера и обществени позиции,
психически дискомфорт и стрес, проявени чрез загуба
на работоспособност, на концентрация и спокоен сън, вследствие на дадени от
ответника лъжливи показания пред съд.
В исковата молба се твърди, че на
13.11.2001 г. пътувал в лек автомобил към гр. Враца. Водачът – С.А.С.,
управлявал автомобила с превишена скорост. В местността „Скорушата“
край гр. Враца, когато пътниците били заспали, С. съзнателно скочил от
автомобила по време на движение. Автомобилът излязъл от пътното платно, започнал
да се преобръща и се установил на едно място с тавана почти надолу, заклещен
между крайпътните дървета. Ищецът претърпял една тежка и единадесет средни
телесни повреди в резултат на описания инцидент.
Ответникът Ф. бил част от автопатрула, който първи посетил произшествието. Той – в
нарушение на служебните си задължения, не събрал данните на намиращите се на
мястото лица. По случая било образувано наказателно производство от общ
характер срещу водача на автомобила г-н С.С. – НОХД №
908/2008 г. по описа на РС – Враца. Ответникът участвал в производството в
качеството на свидетел и умишлено дал неверни показания. В девет пункта ищецът
е посочил какви фактическите твърдения ответникът е възпроизвел пред съда, след
което е посочил какво според него действително се е случило. Твърди се, че с
поведението си ответникът целял да избави от наказателна отговорност
подсъдимото лице и успял, защото по силата на окончателен съдебен акт С. бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание.
Ищецът твърди, че като пряка последица
от описаното поведение на ответника – депозирането на лъжливи показания пред
съд, той претърпял огромни неимуществени вреди. Провалена била адвокатската му
кариера, както и участието му в политическия и обществен живот в страната –
издигането на висша държавна длъжност, а и сред европейския политически елит. Накърнена
била отличната му репутация на перфектен професионалист, дългогодишен правозащитник и борец против мафията и корупцията. Заради
депозираните от ответника неверни показания ищецът не съумял да защити правата
си в развилото се наказателно производство срещу С.. Неблагоприятната за ищеца
развръзка на процеса получила широк обществен отзвук в страната и в редица
европейски градове. Освен това, в съдебното заседание, когато бил проведен
разпитът на ответника, ищецът бил потресен и възмутен от съдържанието на
възпроизведените данни, окачествени от него като неверни.
В депозирания по реда на чл. 131 ГПК
отговор ответникът оспорва иска като изцяло неоснователен. Заявява, че е дал
свидетелски показания по цитираното наказателно дело по вътрешно убеждение и
точно възпроизвеждайки конкретните си спомени за фактите по случая. Изразено е
несъгласие с подробно развитите в исковата молба твърдения, че от депозирането
на показанията ищецът е претърпял вреди. Твърденията за високия професионален и
обществен авторитет на ищеца са окачествени като „голословни и хвалебствени“. На
следващо място, се изтъква, че поведението на ответника не може да се намира в
причинна връзка с твърдените за претърпени от ищеца вреди. В становището на
ответника се съдържат и редица правни доводи за неоснователност на претенцията.
В тази насока се подчертава, че констатацията за това дали ответникът е
извършил престъпление – в случая лъжесвидетелстване, е в компетентността на
наказателен съд и може да се установи единствено чрез разследване и влязла в
сила присъда. Следователно, настоящият съдебен състав няма право да обсъжда по
същество достоверността на депозираните по НОХД № 908/2008 г. по описа на РС –
Враца свидетелски показания на ответника. Допълнително се изтъква, че
свидетелките показания имат стойност като доказателствено
средство единствено в производството, по което са депозирани. Само съдът, пред
който показанията са събрани, може да ги обсъжда по същество. По-нататък се
прави довод, че ищецът е имал възможност да оспори истинността на показанията
на ответника, но не го е направил. Поддържа се още, че изводите на наказателния
съд по фактите са направени след съвкупната проверка и оценка на всички събрани
по делото доказателства. В този смисъл не можело да се твърди, че единствено
показанията на ответника са в основата на постановената присъда, с която
подсъдимият е бил признат за виновен. Оспорена е и дадената от ищеца правна
квалификация на заявената претенция.
В депозираното на 11.12.2014 г.
становище ответникът поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност
на иска. В допълнение и при хипотеза на
евентуалност е направено възражение за погасяване на иска по давност, тъй като
от датата на пътния инцидент – 13.11.2001 г., до предявяването на иска пред
съда са изминали повече от 5 години.
Съдът приема направеното възражение за
изтекла давност за преклудирано, поради което не
дължи произнасяне по него. То е заявено за първи път след изтичането на срока
за отговор на исковата молба. По тази причина съдът не го е докладвал по реда
на чл. 146 ГПК и не е разпределял доказателствена
тежест по него.
Ответникът претендира разноски за
адвокатски хонорар в размер на 450 лв. по представен списък по чл. 80 ГПК.
В последното открито съдебно заседание
страните не се явяват и не изпращат предсавители.
Съдът след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
За уважаването на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже въведените в исковата си молба твърдения за противоправното поведение на ответника, от което е
претърпял неимуществени вреди – накърняване на доброто си име, честта и достойнството,
провала на професионалната си и политическа кариера, преживян стрес и
възмущение, загуба на съня и апетита след изслушването на депозираните
свидетелски показания на ответника пред съда, пряката причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, размера на
вредите, твърденията за умисъл в поведението (непредпазлвата
вина се предполага).
При паричните искове принципно в тежест
на ответника е да докаже погасяването на дълга. В случая обаче ответникът не
въвежда подобни твърдения, поради което в доклада по делото не му е
разпределена тежест за доказването им. Съдът е ръководен от логиката, че е
неправилно на страната да се разпределя тежест за установяването при условията
на пълно и главно доказване на фактически положения, които тя не твърди да са
настъпили.
Ответникът Ю.Ф. е бил разпитан в
качеството на свидетел по НОХД № 908/2008 г. по описа на РС – Враца в съдебно
заседание, проведено на 23.03.2009 г. Този факт се установява от протокола от
съдебното заседание на л. 133-135 от приобщеното в цялост наказателно
производство. Наказателното производство е протекло по реда на глава двадесет и
осма от НПК и е било образувано по обвинението срещу С.А.С. за това, че на
13.11.2001 г. около 07:00 ч. в посока Оряхово – Враца, в местността „Скорушата“ в землището на гр. Враца, при управлението на
собствения си лек автомобил „Опел Кадет“с рег. № Н 6912 АС, в нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 (стар) ЗДвП – „при избиране скоростта на движение
на водача е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: …
пътно превозно средство от категория „В“ … за извън населено място – 90
км./ч.“, като се движел с превишена скорост от 134 км./ч. при допустима 90
км./ч., при което се е преобърнал на пътното платно и по непредпазливост е
причинил на возещите в лекия автомобил се пътници: Н.М.Н. *** на 42 г. – две
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на гръдна кост, което
увреждане му е причинило трайно затруднение движението на снагата, респ.
дихателните екскерзии на гръдния кош, за срок повече
от един месец, и травматичен бял дроб, което увреждане му е причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота; и на Х.В.Х. *** на 19 г. –
две средни телесни повреди, изразяващи се в контузионно
увреждане на гръдния кош вляво с контузия на белите дробове, което е довело до
трайно затруднение движението на снагата, респ. дихателните движения, и
разстройство на здравето временно опасно за живота, като от деянието са
настъпили телесни повреди на повече от едно лице и деецът е направил всичко,
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите. Така описаното от
фактическа страна деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 343а, б. „в“,
пр. 1 вр. чл. 343, ал. 2 (стар), б. „а“, пр. 1, алт.
2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Видно от протокола за проведеното на
04.02.2009 г. открито съдебно заседание (л. 102-104 от НОХД № 908/2008 г. по
описа на РС – Враца) съдът е оставил без уважение искането на пострадалите – ищецът
в настоящето производство Н.Н., и Х.Х., за конституиране в качеството на граждански ищци и
частни обвинители. Протоколното определение за отказа на съда да допусне
участието на пострадалия Н.Н. като страна е било обжалвано
от ищеца. С определение от 14.03.2009 г. по приетото в цялост ВЧНД № 97/2009 г.
по описа на ОС – Враца (л. 37 от цитираното частно наказателно производство)
подадената от ищеца частна жалба е била оставена без уважение.
С присъда № 43 от 23.03.2009 г. съдът е
признал подсъдимия С.А.С. за виновен по повдигнатото му обвинение (л. 142-143
от НОХД № 908/2008 г. по описа на РС – Враца). На основание чл. 78а НК вр. чл. 2, ал. 2 НК подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. На основание чл. 78а, ал. 4 НК подсъдимият е бил лишен от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано
от влизането на присъдата в сила.
Присъдата е влязла в законна сила на
08.04.2009 г. поради необжалването й от страните, който факт е бил удостоверен
от докладчика върху поставения върху нея правоъгълен печат (л. 142 от НОХД №
908/2008 г. по описа на РС – Враца).
От мотивите към постановената присъда
(л. 148-л. 150 от НОХД № 908/2008 г. по описа на РС – Враца) се установява, че
решаващият съд се е доверил частично на показанията ответника Ю.Ф. и не ги е
кредитирал по отношение на броя на лицата в катастрофиралия автомобил и по
отношение на възпроизведените сведения, че завоят е бил обледен.
Съдът е предложил изричните си мотиви защо отхвърля тази част от показанията на
ответника като недостоверни – изминалият внушителен период от около 7 години
между инцидента и депозирането на показанията пред съда.
Ищецът не твърди, а и от събраната доказателствена съвкупност не се установява срещу ответника
да е провеждано разследване за умишлено даване на неверни показания в
качеството на свидетел в съдебното заседание от 23.03.2009 г. по НОХД №
908/2008 г. по описа на РС – Враца.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – Герчо П., С.С. и К.И. (л. 138-141 от
делото) не се установява ищецът да е претърпял неимуществени вреди вследствие
поведението на ответника, изразяващи се в накърняване на доброто му име в
обществото, на честта и достойнството му, да е настъпил провал на юридическата
му кариера, обществените му позиции да са били компрометирани, да е изживял психически
дискомфорт и стрес, проявени чрез загуба на
работоспособност, концентрация и спокоен сън. Свидетелите възпроизвеждат
конкретните си спомени за настъпилия през 2001 г. пътен инцидент край гр.
Враца, в който е пострадал ищецът. П. и С. потвърждават, че по случая е водено
наказателно производство. Еднопосочни са показанията им, че ищецът е претърпял
сериозни физически травми в резултат на произшествието. От показанията на
свидетеля П. и И. се установява, че ищецът е споделял пред тях, че е претърпял
продължително болнично лечение, както и че уврежданията на здравето му са
довели до загуба на работоспособност. Нито един от свидетелите не твърди
настъпването на каквито и да било други вреди за ищеца.
Свидетелят С.С.
заявява пред съда, че след разпита му като свидетел по наказателното дело,
свързано с катастрофата край Враца през 2001 г. не е виждал или чувал ищеца. Не
знаел нищо за резултата от делото, нито за състоянието на Н.. Същото твърди и
свидетелят Герчо П.. От съпоставителния
анализ на събраните гласни доказателства се установява, че свидетелите познават
ищеца като адвокат, който ги е представлявал по граждански спорове. Те никога
не са били част от обкръжението на Н. и нямат никакви лични възприятия във
връзка с психическото му и емоционалното му състояние по време на водения срещу
шофьора на автомобила наказателен процес. Нито един от свидетелите не е
запознат с професионалната кариера на ищеца, нито с обществената дейност, която
развивал по време или след пътния инцидент. Свидетелят П. заявява пред съда, че
нито ищецът, нито други хора, са му споделяли за каквито и да било вреди в
личния или обществени живот на ищеца Н. след катастрофата или след
наказателното дело. Свидетелят С. също с категоричност заявява, че не е чувал
за никакви негативни последици за Н., освен че е прекарал дълго време по
болници. Тази информация свидетелят е получил лично от ищеца, след което не го
е виждал. В същата насока са и показанията на свидетеля И.. Този свидетел си
спомня за катастрофата край Враца. Спомня си, че заедно със свидетеля С.
случайно са минавали по същия път малко след инцидента. Впоследствие И. се
запознал лично с ищеца по повод предстоящ съдебен процес, в който Н. го
представлявал. За катастрофата случайно е станало дума и свидетелят е споделил
пред ищеца, че е бил на мястото. В тази връзка Н. казал, че прекарал в болница
повече от месец и скалпът му бил засегнат. Свидетелят не знаел, че се води
наказателно производство по случая и не е участвал в него.
Коментираните свидетелски показания са
информативни, отличават се с добра логическа структура и последователно
възпроизвеждат както непосредствено интересуващите делото факти, така и техния
контекст. В съдържанието на показанията съдът не констатира никакви
противоречия, което да налага допълнителна аргументация кои от гласните
източници приема за достоверен и кои отхвърля. Във връзка с наличните по делото
данни за претърпян инсулт от свидетеля С.С. съдът
след изслушването на свидетеля не констатира никакъв физически или психически
недостатък, който да поставя под съмнение възможността на свидетеля правилно да
възстановява в съзнанието си спомени относно случили се в миналото събития. Свидетелят
С. спокойно и последователно разказа каквото знае по случая. Вярно е, че
свидетелят заяви, че не си спомня пред кой във Враца е бил разпитван като
свидетел, но липсата на подобни спомени според настоящия съдебен състав в
никакъв случай не се дължи на неговото здравословно състояние. За останалите
факти С. възпроизведе личните си възприятия и то с подчертана категоричност,
което показва задоволителната яснота на спомените му.
При така установената фактология по случая съдът намира от правна страна, че
посредством депозирането на показания в качеството на свидетел по НОХД №
908/2008 г. по описа на РС – Враца ответникът не е причинил на ищеца
неимуществени вреди. От събраната и проверена по делото доказателствена
съвкупност се установява, че ответникът не е осъществил от обективна страна
състава на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. В
случая това е правилната правна квалификация на иска, защото не се претендират
вреди, директно произтичащи от изпълнението на служебните задължения на
ответника по ЗМВР, а от изпълнението на задължение по НПК за депозиране на правдиви
и пълни свидетелски показания.
Безспорно е, че ответникът е депозирал
показания в свидетелско качество по посоченото наказателно производство, водено
срещу шофьора на катастрофиралия автомобил. Ответникът е възпроизвел личните си
възприятия по повод на инцидента, настъпил през 2001 г. в местността „Скорушата“ край Враца, при който е пострадал ищецът Н.. Явяването
пред съда и депозирането на свидетелски показания от страна на Ф. се цени от
настоящия съдебен състав като изпълнение на граждански дълг, а не като непарвомерно поведение. Това е така, защото не са събрани
доказателства, че с описаното деяние ответникът е извършил престъпление –
лъжесвидетелстване. Съдът се съгласява с довода на ответника, че в настоящето
производство не могат да се обсъжда достоверността на показанията на ответника,
представляващи годен гласен източник на доказателства по проведеното НОХД №
908/2008 г. по описа на РС – Враца. Видно от мотивите на постановения в
наказателното производство съдебен акт те са били обсъдени съвкупно с
останалите доказателствени материали – гласни и
писмени. Показанията на ответника не се приемат за неистински или лъжливи след
като няма влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, констатиращ обратното. Няма
данни дори за проведено разследване по този повод. Липсата на противоправно поведение е достатъчно основание за
отхвърлянето на заявената претенция като неоснователна. За пълнота е уместно да
се изтъкне, че от доказателствата не се установи и настъпването на
конкретизираните от ищеца неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда по гражданскоправен
ред.
Изложеното
мотивира съда да отхвърли предявената претенция като неоснователна.
При този изход
на спора между страните ищецът следва да понесе деликтната
отговорност за направените от ответника разноски за платен в брой адвокатски
хонорар в размер на 450 лв. (л. 12 от гр. дело № 768/14 г. по описа на РС –
Враца).
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищеца Н.М.Н., ЕГН **********,***, срещу ответника Ю. Манчев Ф., ЕГН **********,***,
частичен облигационен иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от
5 100 лв., като част от глобалната претенция в размер на 800 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
накърняване на доброто му име в обществото, на честта и достойнството му,
провал на юридическата му кариера и обществени позиции, психически дискомфорт и стрес, проявени чрез загуба на
работоспособност, на концентрация и спокоен сън, вследствие на дадени от
ответника на 23.03.2009 г. лъжливи показания пред състав на РС - Враца по НОХД
№ 908/2008 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ищецът Н.М.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на ответника Ю. Манчев Ф., ЕГН **********,***, сумата от 450
лв., представляваща действително направените пред първата инстанция разноски за
адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: