Решение по дело №1894/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Д. Л. Л., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – София, за присъждане на обезщетение в размер на 2 675 лв., изразяващи се в изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“ при нечовешки и унизителни условия, в следствие противоправно бездействие на ответника през периода 01.06.2023 г. – 18.08.2023 г., да му осигури подходящи условия за изтърпяване на наказанието в пенитенциарното заведение, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът по подробно изложени съображения твърди, че е изтърпявал наказанието си „лишаване от свобода“ при нечовешки и унизителни условия доколкото помещенията, в които е пребивавал, са били в окаяно положение - похабени, влажни и мухлясали стени и тавани; крайно малка площ за настанените лица в килиите; дюшек и завивки - стари и мръсни; имало е хлебарки, дървеници в дюшеците, комари и други насекоми, поради отсъствието на поставени комарници; поради проблеми с водоснабдяването лишените от свобода са били подложени на режим на водата; килиите са били с по един отваряем прозорец, в резултат на което е липсвала достатъчна естествена светлина; сутрешното и вечерното изхранване били крайно недостатъчни. Сочи, че се касае за противоправно поведение на администрацията на пенитенциарното заведение, в резултат нарушаване разпоредбите на чл.3 ал.1, чл.43 ал.2, чл.150 ал.1 т.1-4 и чл.151 ал.2 от ЗИНЗС, както и на чл.3 от ЕКЗПЧОС. Същото в причинно следствена връзка е довело до причиняване неимуществените вреди на ищеца, за които държавата дължи обезщетение, определено по справедливост при условията на чл.52 от ЗЗД и при съобразяване практиката на СЕС, и на инфлационните процеси в страната. На изложените основания настоява за уважаване на предявения иск в претендирания размер от 2 675 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К. поддържа исковата молба. По същество пледира за уважаването й, предвид установяване от свидетелските показания на твърдяните обстоятелства. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата /ЗАдв/.

От ответната страна – ГДИН – София, в депозирани чрез процесуален представител - ст. юриск. Св.С. писмен отговор /л.25-27/, становище /л.102/ и писмени бележки, се твърди неоснователност на исковата претенция. Сочи се липса на установено неизпълнение на вменено от закона задължение, което да ангажира отговорността. Обръща се внимание, че правното и фактическо положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца Л. е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно съобразяване с режимни и личностни особености. Поддържа се, че на ищеца по време на процесния период са били осигурени оптимални условия. Същият не е доказал конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна. Твърди се липса на установени действия или бездействия от страна на служителите на ответника, които да са довели до отговорността по чл. 3 от ЕКПЧ. Навеждат се доводи, че липсват основание за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. На изложените основания се моли отхвърляне на предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на предявената искова молба. Сочи, че не са събрани доказателства, които да установяват по категоричен начин незаконосъобразни действия или бездействия на ГДИН – София. На изложените основания пледира за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор и се установява от представените от ответника по делото: Справка рег.№ 6142 от 12.10.2023 г., Справка рег.№ 6388 от 25.10.2023г. и Справка рег.№ 7518 08.12.2023 г., че ищецът Д. Л. Л. е приведен в Затвора Варна на 01.06.2023г. за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ от 3 месеца, при първоначален „Общ“ режим. С протокол № 62/14.06.2023 г. Л. е бил преразпределен в ЗО „Разделна“, като през периода на изтърпяване на наказанието е пребивавал на 2-ри етаж, 2-ра група, в спални помещения №№ 221, 209 и 208. Същият е бил освободен на 18.08.2023г.

В справката от 12.10.2023 г. се твърди, че през 2016 г. в ЗО „Разделна“ е бил финализиран цялостен основен ремонт на сградата със средства по Норвежкия финансов механизъм. Уточнено е, че лишените от свобода се настаняват съобразно изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, като всяко спално помещение е с чиста жилищна площ от 16.08 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с изградена вентилационна система, достъп до течаща вода и до директна дневна светлина, с ПВЦ дограма, с отваряемо крило с размери 135 см. /65 см. осигуряващо достатъчен приток на свеж въздух. За установяване на посочените обстоятелства е представена схема на помещенията, с легенда. Посочено е, че за процесния период в групата, в която е пребивавал Л. при капацитет 88 лишени от свобода, са били настанени между 45-50 души. Водоснабдяването в ЗО „Разделна“ се е извършвало от собствен водоизточник, който отговаря на условията за хигиенно-битови нужди. През летния сезон обаче, предвид повишената консумация на питейна вода, с оглед климатичните особености както и намаления приток, за нормално обезпечаване на комунално битовите нужди на общежитието е бил въведен и утвърден график за прекъсване на водоподаването, който е приложен на л.38. Пояснено е, че в съответствие с чл. 68 от ППЗИНЗ. С храненето на лишените от свобода се извършва съгласно утвърден график за разпределение на времето. Храната се приготвя съгласно изискванията за достатъчен химичен и калориен състав, в общ размер от 2 622 калории на ден, съгласно представена към справката Таблица 1, утвърдена от Гл.Директор на ГДИН и съгласувана с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите.

С оглед установяване твърденията относно хигиенните и санитарно-битовите условия в затвора през процесния период, в справката от 12.10.2023 г. е посочено, че в ЗО „Разделна“ периодично се е извършвала ДДД – обработка, като третирането е съобразно популацията. Представени са 2 бр. протоколи от 25.05.2023 г. и 28.05.2023 г. за извършени ДДД обработки в ЗО „Разделна“ от ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ /л.76-77/.

Посочено, че при извършена проверка в деловодната система на ЗО „Разделна“, не е установено през процесния период да са депозирани жалби от лишените от свобода /в т.ч. и от ищеца Л./ по отношение на водоподаването в общежитието; предоставянето на количеството и качеството на храната; както и изразени претенции, касаещи дезинсекцията.

Представена е книга за медицински прегледи на лишени от свобода в ЗО „Разделна“, от която се установява, че на 16.06.2023 г. Л. е посетил медицинския център към затворническото общежитие като новопостъпил и е получил 5 бр. хапчета аналгин. На 28.07.2023 г. при посещението си в медицинския център поради навехнат ляв крак е получил Фелоран 1 брой и Диклак 1 блистер.

Описаните справки и доказателства не са оспорени от ищеца по предвидения за това процесуален ред, поради което съдът приема за установени съдържащите се в тях данни.

По искане на ищеца по делото са допуснати до разпит и изслушани свидетелите С. С. П. и С. Х. П.. Същите са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в СО „Разделна“ през процесния период, като първият от тях не познава Л. – бил е настанен на друг етаж и е работил в кухнята, а свид. П. е бил в едно спално помещение с ищеца за период от 3-4 дена, след което последният е бил преместен в съседното помещение, поради освобождаването му и за да са по на широко. И двамата дават показания, че при влизане в пенитенциарното заведение на лишените от свобода са раздавани дюшек, чаршафи, калъфка, възглавница и одеяло, които са нови, но ако са стари, съответно са изпрани. В спалните помещения се настаняват между 1 и 3 души, като същите са с площ от около 15 кв.м. и имат санитарен възел, като на прозорците има комарници. Свид.П. сочи, че е виждал хлебарки, а свид. П. завява, че въпреки, че се пръска, в дюшеците има дървеници. И двамата свидетелстват за режим на водата, когато е топло и има засушаване, като П. сочи, че в кухнята водата не е спирана, а П. – че в спалните помещения е спирана 2-3 пъти на ден за по няколко часа, като по обяд е имало вода. Свид. П. сочи, че храненето е три пъти на ден, като храната се определя на грамаж.

По искане на ответника, по делото е разпитан свид. М. М. Л., който заявява, че от ноември месец 2019 г. работи като стоковед в ЗО „Разделна, като уточнява, че отговаря за имущество, прехрана, поддръжка, както и за дезинфекцията и дезакаризация. Сочи, че в ЗО има трима човека, които извършват текущите ремонти. От показанията му се установява, че той посочва на поддържащата фирма къде да се пръска, като спалните помещения са сред уязвимите места и се обработват изцяло - подовата част, санитарния възел, антрето, шкафовете, первази, под первази.… Фирмата е идвала за дезакаризация в месеца веднъж, тъй като по дадени от компетентните лица обяснения, при по-често третиране вредителите привикват и няма да има ефект. Последно фирмата е пръскала на 28.05.2023г., като според свидетеля след това договорът е бил прекратен, поради което, считано от м.септември, тази дейност е започнал да върши техен служител, след като е минал специално обучение. Свидетелят потвърждава, че при постъпване на нов затворник, на същия се предоставя ново постелъчно бельо. Сочи, че не е виждал, но е имало оплаквания за наличие на дървеници и поради това са третирани съответните площи. Пояснява, че при подадена молба за смяна на дюшек, в т.ч. и поради изхабяването им, исканията се удовлетворяват, но от Л.не е била подавана такава молба.

Съдът кредитира депозираните свидетелски показания, като обективни, непротиворечиви и съответни на представените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази действащите и приложими разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

На основание чл.128 ал.1 т.5 от АПК и по аргумент от чл.285 ал.2 от ЗИНЗС и чл.133 ал.5 от АПК предявените искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Цитираните разпоредби съотнесени към обстоятелствата, на които се основава предявения иск, водят до извода, че същия е предявен пред родово и местно компетентен да се произнесе по тях съд.

По аргумент от чл.205 от АПК, /според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите/, във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. По аргумент на чл.12 ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС, пасивно легитимирана страна по настоящия иск е ГД „ИН“.

От изложеното следва, че искът е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.

По основателността на иска:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са: 1.нарушения на чл.3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2.вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл.3.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на същия член е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От горецитираната, приложима нормативна уредба следва, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или “задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съгласно чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Установената по делото фактическа обстановка, съотнесена към цитираната нормативна уредба, води до извод за недоказаност на исковата претенция, по следните съображения:

В настоящия случай ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмета на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“ при нечовешки и унизителни условия, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са в следствие противоправното бездействие на затворническата администрация, доколкото помещенията, в които е пребивавал са били в окаяно положение – похабени, влажни и мухлясали стени и тавани; крайно малка площ за настанените лица в килиите, с липса на достатъчно естествена светлина; дюшек и завивки - стари и мръсни; наличие на насекоми - хлебарки, дървеници в дюшеците, комари и други насекоми, поради отсъствието на поставени комарници; липса на водоподаване; недостатъчно изхранване.

В своята съвкупност събраните по делото доказателства /писмени такива и свидетелски показания/ сочат, че в съществената си част оплакванията на ищеца са неоснователни:

- Установи се, че ЗО „Разделна“ е след финализиран цялостен основен ремонт на сградата. Лишените от свобода се настаняват в спални помещения с чиста жилищна площ от 16.08 кв.м., със самостоятелен санитарен възел с изградена вентилационна система, достъп до течаща вода и до директна дневна светлина, с ПВЦ дограма, с отваряемо крило с размери 135/65 см., осигуряващо достатъчен приток на свеж въздух. Т.е. помещенията в които е пребивавал Л. са отговаряли на изискванията на чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС, в т.ч. за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек и с достатъчна естествена светлина. Налице са и данни за процесния период, че в групата, в която е пребивавал ищеца са били настанени около 45-50 лишени от свобода, при капацитет 88 л.с., което е почти на половина. Тези факти се потвърждават и от показания на свидетеля П., който заявява, че само 3-4 дни са били с ищеца в една килия общо трима лишени от свобода, след което Л. е преместен в съседна килия, в която е бил сам. Съобразно свидетелските показания, на прозорците на помещенията е имало и поставени мрежи против насекоми. Т.е. предприети са били мери срещу навлизане на комари и други летящи насекоми.

-Не се събраха изобщо данни и доказателства за влага и мухъл по стените.

-Събраните по делото доказателства – гласни и писмени, действително сочат на режим на водата през процесния период в ЗО „Разделна“, но категорично опровергават твърденията на Л. за неосигуряване на водоподаване през целия период на престоя му, което да е довело до нарушаване на правата му по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Водата е била спирана само при високи температури, през летния сезон, при намален дебит и повишена консумация. Водоподаването е прекъсвано по график /л.38/, утвърден от Началника на ЗО „Разделна“, в часови диапазон от 09:30 ч. до 10:50 ч., от 14.00 ч. до 15.30 ч. и от 23:00 ч. до 04:00 ч. Прави впечатление, че режимът е разпореден „до отпадане на необходимостта“, като отсъствието на вода е основно през нощта, а през деня е в часовете, в които се предполага почивка или други занимания на лишените от свобода, несвързани с неизбежна нужда от водоползване.

-Не се доказа твърдението на ищеца за липса на достатъчно изхранване. Съгласно чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. От доказателствата по делото се установява, че цитираната норма е била спазена от администрацията на ответника. Храната, предоставяна в ЗО „Разделна“ е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица № 1 /л.40/, утвърдена от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Видно е, че енергийното съдържание на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблицата за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, респ. на средното дневно енергийно съдържание на храната от 2 622 ккал., разпределено на три хранения. Горното се установява и от показанията на свид.П., който е работел в кухнята и заявява, че порциона е определян на грамаж.

-Не се доказа и твърдението за захабено и мръсна постелъчно бельо. Събраните доказателства категорично сочат, че при постъпване в пенитенциарното заведение, на лишен от свобода са били предоставяни нови чаршафи и завивки. Само по изключение са предоставяни стари такива, които обаче са били прани и дезинфекцирани.

-Относно твърденията на Л., че при престоя му в ЗО „Разделна в спалните помещения е имало хлебарки и е бил хапан от дървеници, съдът съобрази следното:

По делото са приобщени заверени копия от протоколи за извършени услуги/обработка по дезинсекция и дератизация на ЗО „Разделна“ с изпълнител на такива услуги „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД /л.76-77/. Видно от представените доказателства, последното пръскане е било точно преди влизане на Л. в общежитието – на 28.05.2023г., като регулярното пръскане е следвало да се осъществява през около месец. Свидетелят Л., сочи че след това фирмата не е пръскала, като според него това се дължи на прекратен договор, но с цел обезпечаване необходимостта от дезакаризация, служител на заведението е започнал да извършва тази дейност, след преминат курс за квалификация.

Гореустановеното обуславя извод, че дори и да е имало период, надвишаващ едномесечния такъв между пръсканията, то това не е продължило дълго и не се е дължало на виновно поведение, бездействие на администрацията на ЗО, която е направила необходимото за извършване на дезинсекция и дератизация, с цел на лишените от свобода да бъдат осигурени добри условия в спалните и в общите помещения. Това не обосновава извод за липса изобщо на инсекти и други вредители в спалните помещения на общежитието, но следва да се има предвид, че съществуват и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки положените от ответника усилия. По аргумент от чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на хигиена в спалните помещения е възложено и на самите лишени от свобода, което би спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения.

Следва да се посочи, че не се доказаха твърденията на ищеца лично той да е търпял вреди от ухапвания от насекоми и по-конкретно от дървеници. Никой от свидетелите няма преки впечатления за това. Липсват доказателства за подадени сигнали или оплаквания от ищеца до затворническата администрация с подобни твърдения. Налице са и данни, че от Л., през целия период на предстоя му в ЗО „Разделна“ от общо 2 месеца и половина, не са отправяни искания за подмяна на дюшек или постелъчно бельо. А видно от представеното извлечение от книгата за медицински прегледи, през този период същият е посещавал два пъти медицинския кабинет, като няма отбелязване при тези посещения да се е оплакал от ухапвания, или да са установени такива от медицинското лице, респ. да са му предоставяни съответните медикаменти.

Предвид горното настоящата съдебна инстанция намира, че в съвкупността си условията на осъщественото по отношение на ищеца задържане не могат да обосноват извод за осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Не се доказа твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, а още по-малко такова, което да е довело до унизително или нечовешко отношение по смисъла на цитираните разпоредби, поради което съдът счита, че ищецът не доказа по делото наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Доколкото по делото не са установи незаконосъобразна дейност на затворническата администрация, обуславящо нарушаването на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не може да намери приложение в случая.

По тези причини, предявеният от Д. Л. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 675 лева, предявен срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, [населено място], следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва върху претендираната сума за обезщетение.

Въпреки изхода на спора, съдът преценява като неоснователно направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, приповтаряща разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Л. Л., [ЕГН], от [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място], за присъждане на сумата от 2 675 /две хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.08.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.