№ 16280
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110149900 по
описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба на О. И. К., с която срещу ......, с която е
предявен частичен иск в размер на 500 лева, от претенция в общ размер на 5746 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от застрахован при
ответното дружество водач на л.а. марка „.....“, ........, изразяващи се в увреждане на
облицовка предна броня, абсорбер предна броня, спойлер предна броня, основа предна
броня, капак предна броня, водач предна броня ляв, водач предна броня десен, фар ляв, фар
десен, решетка предна, решетка лява предна броня, калник преден десен, рамка радиатор,
рог ляв, рог десен, основа преден ляв калник, основа преден десен калник, въздуховод
преден ляв, радиатор воден, кора под предна броня, халоген ляв, държач радиатори горен,
държач радиатори долен, калник преден ляв, панти преден капак, лайсна преден спойлер и
държач под ляв фар, на собствения на ищеца лек автомобил марка „......“, модел „........ в
резултат от настъпило застрахователно събитие на 15.08.2020 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 20.05.2022 г. до окончателното плащане на вземането. Ищецът О. И. К.
твърди, че на 10.07.2021 г. е паркирал собствения си лек автомобил марка „......“, модел .......
в ......, като на следващия ден рано сутринта, около 4:30 ч., водачът на лек автомобил марка
„.....“, модел ........, поради превишена скорост изгубил контрол над превозното средство и
реализирал удар с паркирания автомобил
Със срочно депозиран отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска само по размер,
счита, че не всички описани вреди са в причинно - следствена връзка с ПТП, не са
изчислени и правилно - останалите, като счита, че размерът им е завишен, МПС не е било в
добро състояние преди ПТП, налице са били амортизационни процеси, предпоставка за по-
лесно увреждане на МПС.
1
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при условията на
пълно и главно доказване следва да бъдат установени от ищеца следните правопораждащи
факти, които съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест са както
следва: предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли имуществени вреди/, наличието на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между този водач и ответника, към момента на настъпване на
процесното ПТП, както и размерът на претендираното обезщетение за причинение
имуществени вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните
факти, на които основава своите възражения. С оглед становището на ответника и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153 ГПК с доклада по делото, приет от страните без
възражение е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водач на лек автомобил марка
„.....“, модел ..... и ответника, към момента на настъпване на процесното ПТП, вина за птп
има водача, застрахован при ответника, като ПТП е настъпило по указания в исковата молба
начин.
Събрани по делото са писмени доказателства, като е назначена и изслушана съдебно
автотехническа експертиза, приета, без възражения на страните.
В проведено на 22.03.2024г. искът по молба на ищеца е увеличен, като съдът е определил да
се счита предявен за сумата от 2269,52лв. като частичен от общо предявения в размер на
5746,60лв.
От приетите по делото писмени доказателства съставен Протокол за ПТП № 1797906 от
11.07.2021 г., в който са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на
произшествието, кактои от заключението на вещото лице по делото, съдът приема за
установено и доказано следното : На 11.07.2021 г. около 04:30 часа, лек автомобил „..... .......
се движи в кв. ....., поради движение с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП с
паркирания, лек автомобил „...... ......, който вследствие на удара се измества и удря
намиращия се до него МПС. Лек автомобил „..... ....... след настъпилото ПТП отскача и удря
павилион за вестници.
щетите по лек автомобил „...... ..... се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 11.07.2021 г. произшествие в гр. София.Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „...... ......, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 6600,90 лв. (Словом: Шест хиляди и шестстотин лева и
деветдесет стотинки).Вещото лице е установило още, че стойността, необходима за
възстановяване на процесното МПС (6600,90 лв.) представлява 37,29% от неговата
действителна стойност (17700,00 лв.) и в този случай не е налице тотална щета на
превозното средство. За процесното МПС не е налице тотална щета, като в този случай
2
стойност на запазени части не се определя.
Предвид горното, спорът по настоящото дело се концентрира върху въпроса за това в какъв
размер следва да се определи дължимото от ответника на ищеца застрахователно
обезщетение за причинените по лек автомобил имуществени вреди. Застрахователното
обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай, че
застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото
застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер –
предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното
събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е.стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или
надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което
увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто
от действителната му стойност – чл. 390, ал. 2 КЗ, размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. в
конкретния случай не се установи случаят да касае изплащане на суми при така наречената "
тотална щета".
Между страните не е спорно, че ответникът е извършил извънсъдебно плащане на сумата в
размер на 1731.38лв., както и въз основа на съдебно решение № 11163/28.06.2023г. по гр. д.
№ 6538/2022г. и сумата в размер на 2269,52лв ., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди за същото застрахователно събитие. Ищецът в исковата
молба е посочил, че счита, че застрахователят дължи сумата в размер на общо 10077.98лв.,
от която сума, следва да се извади заплатената вече, описана по - горе част, поради което
предявява настощия иск, като счита, че е остатъкът от незаплатеното обезщетение е в размер
на 5746.60 лв., от която сума предявява частично 2269.52лв. с настоящата искова молба (
след увеличение на иска, направено с молба от 18.03.2024г.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че е налице
причинна връзка между всички увреждания и процесното ПТП, както и че стойността,
3
необходима за възстановяване на вредите на лек автомобил марка „......“, модел „........
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 6600,90 лв. От тази сума следва да
бъде извадена платената част от обезщетението в размер на 1731,38 лв.,както и сумата в
размер на 2600лв. , за заплащането, на което ответникът е осъден с друго съдебно решение (
по гр. д. № 26538/22 г. на 113 - ти с-в на СРС) при което незаплатеният остатък възлиза на
сумата в размер на 2269.52лв., от което следва, че предявеният частичен иск за сумата от
2269.52лв. следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 07.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата
от 500 лв. и от датата на подаване на молбата за увеличение на иска - 18.03.2024г. до
окончателното плащане върху увеличената стойност на иска от 1769.52 лв. - в този смисъл
Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о ., в което е
разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва
върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от датата
на подаване на молбата за увеличаване на иска по чл. 214 ГПК.
По отговорността за разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски се дължат само на ищеца. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 920.78лв., от
които - 50 лв. за държавна такса върху първоначално предявения размер на иска, 40.78 лв. за
държавна такса върху увеличения размер на иска, 200 лв. - депозит за вещо лице и 630 лв.-
адвокатско възнаграждение с ДДС. Направено е в срок възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който според Наредба № 1/2004г. ВАС следва да се определи в размер
на 520 лв. Така сторените разноски му се следват в пълен размер на 810.78лв., които следва
да се заплатят от ответника по делото. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление в ........., да заплати О. И. К. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ....... на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 2269.52лв- частичен иск от вземане в общ размер на 5746.60 лв., представляващо
застрахователно обезщетение за имуществените вреди, причинени на притежавания от
ищеца лек автомобил марка „......“, модел „........ в резултат на застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 11.07.2021 г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил марка
„.....“, модел ..... със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно
със законната лихва върху сумата от 500 лв. от датата на подаване на исковата молба
(07.09.2023г.) до окончателното изплащане и върху сумата от 1769.52лв. - от датата на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК - 18.03.2024 г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 810.78лв., представляваща сторени разноски по
4
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5