Мотиви към Присъда № 89, постановена на 04.06.2020г. по н.о.х.д. № 2365 по описа на Районен съд – Варна за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 28 по описа за 2018г. на Пето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна на М.Р.З. за това, че на 23.01.2018г. в гр.Варна, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи:
1бр.текстилна чантичка с надпис „SPORT BEST FASION", 1бр.мобилен телефон
„Samsung Galaxy J5 2016 Black”, 1бр.бадж c каишка, 4бр.картички, 1бр.пластмасов
гребен, 1бр.портретна снимка, сумата от 90лв. -собственост на С.Г.Я.; 11 листа
контролни отчети, 250бр.билети от №70601 до №70700; от №96001 до №96100; от
№16651 до №6700, сумата от 218лв. -собственост на „Градски транспорт" ЕАД
гр.Варна, всичко на обща стойност 990,75лв. от владението на С.Г.Я., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - чрез
издърпване на чантичка надпис „SPORT BEST FASION” от кръста на пострадалата - престъпление
по чл.198 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. В подробната си пледоария застъпва становище,
че по делото са налице две основни и същностни по своя характер противоречиви
обстоятелства, изразяващи се на първо място в обстоятелството кое е лицето
отнело чантата от кондукторката посредством извършването на инкриминираните
действия и какво се е случило след това отнемане. Досежно първото и основно
противоречие прокурорът счита, че вяра следва да бъде дадена на показанията на
св. Я. (кондукторката), която през цялото време от развитието на делото, както
в неговата досъдебна, така и в неговата съдебна фаза, е категорична по
отношение на това кое е лицето отнело й чантичката, в което същата разпознава
подс. З.. Нещо повече, същата посочвала ясно и недвусмислено и характерните
фактически белези по които е извършила това разпознаване, като същото на свой
ред е било извършено при стриктно спазване на процесуалните изисквания, в това
число като е било проведено на живо, а не по фотоснимки, като изложеното от
свидетелката се потвърждавало по косвен път и от показанията на другите
разпитани по делото свидетели. Показанията на останалите момчета, с които
подсъдимият се е намирал на мястото в процесната нощ (и в частност тези на св. Т.),
на свой ред следвало да се кредитират, тъй като спрямо св. Т. производството
било прекратено и той вече нямал качеството на обвиняем по това дело, поради
което и не била налице хипотезата на „оговора“. По същество досежно размера на
наложеното наказание и позовавайки се на личните си възприятия, приложения по делото предсъдебен
доклад, характеристичните данни за личността на подсъдимото лице предлага на
съда същото да бъде определено при условията на чл. 54 НК, като бъде „лишаване
от свобода“ в подходящ според съда размер, изтърпяването на което на основание чл.
69 НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, като наред с това на
подсъдимия бъдат възложени и сторените по делото разноски.
Защитникът на подс. З. на свой ред моли съда да признае
неговият подзащитен за невиновен по повдигнатото му обвинение, като поставя под
съмнение обстоятелството дали действително от материалите по делото се
установява извършването на престъплението грабеж, тъй като цитирайки
показанията на св. Я. посочва, че при събарянето й на земята чантичката сама се
била откопчала от кръста й, като отсъствали активни действия от страна на
другото лице, което единствено е взело вече откопчаната чантичка. Наред с това
оспорва именно неговият подзащитен да е автор на инкриминираните действия, тъй
като пострадалата не описвала правилно дрехите, с които е бил облечен в
процесната нощ, като освен това била видяла непосредствено преди разпознаването
другите участници в процесуално-следственото действие с полицейски униформи,
което опорочило по същество извършеното доказателствено действие. Посочва още,
че другите установяващи авторството показания на св. Т. не следва да се
кредитират от съда, доколкото наистина с оглед тяхната правна природа
съставляват „оговор“, като неизяснено по делото останало обстоятелството защо
прокурорът е решил да прекрати наказателното производство спрямо него и да го
„използва“ за свидетел. Не отговарящо на истината било и обстоятелството, че
именно З. е изхвърлил чантичката впоследствие, тъй като такива доказателства не
били събрани, като дори друг свидетел, а именно св. Д. е посочил точното място
където е била изхвърлена. По отношение на възстановените от бащата на
подсъдимия З. парични средства защитата счита, че това обстоятелство не следва
да се тълкува като такова установяващо авторство на деяние, а напротив като
отговорно отношение на един родител към несправедливо и противоправно деяние, а
неговият син не следва да става жертва на действията на неподходящата компания
с която е бил в процесната нощ. Поради изложеното моли подзащитният му да бъде
оправдан, като счита, че за да се пледира за определен размер на наказание би
следвало вината на едно лице да бъде доказана по съответния безспорен и
категоричен начин.
Подс. З., редовно уведомен за
датата на съдебното заседание, се явява лично и заявява, че не е извършил
деянието, като твърди, че неговите физически белези изобщо не били сходни с
тези на другите лица, участвали в разпознаването, като св. Я. не е имало как да
не посочи, че именно той е извършил деянието, при положение, че е видяла
другите три лица преди това с полицейски униформи, а после е видяла него –
единственото лице, което не е носило униформа в конкретния ден.
В предоставеното му на
основание чл. 297 НПК право на последна дума подсъдимото лице заявява, че желае
да му падне обвинението.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
М.Р.З. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, ученик, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
От
изготвения по делото предсъдебен доклад се установи, че същият
е отгледан и възпитаван като второ дете в стабилна семейна среда с
непосредствени грижи и с активната помощ на двамата родители и по-голям от него
със седем години брат.
Семейното
пребиваване в чужбина (Германия, Англия) през детството и ранното юношество на
подсъдимия предопределят някои отражения върху психиката и формиращия се
светоглед в тийнеджърска възраст.
Подсъдимият
е завършил основно образование в гр. Варна, като от I до VI клас е учил в СОУ
„Климент Охридски“- гр. Варна, от VII до IX клас е живял и учил в Германия и
Англия, като при завръщането си в България - IX и X клас е учил в I езикова гимназия, но се премества и
понастоящем е ученик XI клас в Професионална гимназия по строителство, геодезия
и архитектура - Варна.
Редовно
посещава училище, в стандартна дневна форма на обучение.
В
проведена беседа с пробационния служител заявява, че няма проблеми относно
управление на парични средства, разчита на финансова издръжка от родителите си,
предвид непълнолетието си и статута си на ученик редовна дневна форма на обучение,
като невинаги се справя с разпределяне на личен бюджет за нормално покриване на
лични текущи разходи. Сблъсква се с периодични финансови затруднения във връзка
с употреба на цигари и алкохол и нужда от допълнителни парични средства за
набавянето им.
По
отношение на обкръжението и приятелската среда се наблюдава разностранен кръг
от познанства и видове приятелства, базирани на взаимен интерес. З. изразява
социална активност, поддържа достатъчни и разнообразни социални контакти по
повод учението, ползва активно интернет и социалните мрежи.
Лесно
се влияе от обкръжението и средата, особено му въздействат приятелите и
познатите, като за него е без значение да посещава места, където може да си
навлече неприятности. Склонен в значителна степен, според конкретни случаи и
различни интереси, да допуска дисбаланс в дейностите. Предпочита забавления с
приятелите, независимо от начините, включително и чрез употреба на алкохол и
психоактивни вещества. У него се наблюдават рискови поведенчески модели,
свързани с влияние от приятелска компания, превес на екстремен стил, често
импулсивно вземане на решения за реална или предполагаема изгода, поемане на
непремерен риск и търсене на вълнуваща стимулация.
Реагира
спонтанно, прибързано, според моментното си настроение или конкретно състояние
за незабавно удовлетворение. Показва конкретен тип мислене, основано на
собствената интуиция и пряк опит в процес на изграждащи се морални и социални
ценности.
Оценка
на риска от рецидив е 36 точки, /ниско ниво по количествено измерване по системата
за оценка на риска OASYS/.
Правонарушителят
е уязвим предвид младата си възраст (17 годишен), неподходящо обкръжение и стил
на живот като непълнолетен, недоразвита емоционална саморегулация и склонността
да се поддава на вредоносно влияние на евентуално криминално заразена
приятелска среда.
На 23.01.2018г. М.З. позвънил на св.С.Д., с когото били
съученици, като му предложил да излязат и поискал от него да бъде с автомобила,
който бил собственост на майка му и за който той знаел, че Д. управлява без
нейно знание. Било около 19,00ч. и по това време св.Д. с лекия автомобил „Пежо
307 СС“ с ДК №В 1372 BP се намирал в централната част на гр.Варна.
След като получил обаждането на
З. той отишъл на мястото на срещата, където се намирали и св.К.Т. и св.М.Т..
С последния св.Д. се запознал отивайки на тази
среща, а св.Т. познавал от по-рано.
Младежите седнали в автомобила
и на тръгване св.Д. им обяснил, че предпочита да управлява автомобила в кв.
„Виница“, където живее и никой от компанията не предложил друг желан маршрут.
Влизайки в квартала св.Д. започнал обиколки на
улиците, и бил попитан от някой от останалите, къде има малки магазини от които
може да се вземе нещо.
Обикаляйки из квартала той
минал покрай един такъв търговски обект, но имало поставени камери за
видеонаблюдение.
Свид.Д. продължил и движейки се по
ул."Кастрица" минал покрай друг малък магазин, но той бил затворен.
С управлявания от свид.Д. ***, като той спрял автомобила на тротоар
непосредствено до оградата на дом за медико-социални грижи.
Било около 19,45ч. когато по
същата улица преминал с автомобила си свид.И.И., който работил в дома като огняр и нея вечер отивал на
работа.
Той възприел, че извън купето
на превозното средство се намирали три момчета. Това били подс. З. и свид.Т., които тъкмо излезли от автомобила и тъй като били
на задната седалка, а на предната свид.Т., той станал
за да им направи място, като в последствие седнал на задната седалка.
Свид. И. осветил с фаровете на своя автомобил
момчетата, като продължил движението си и влязъл в двора на работното си място.
През това време свид.Т. тръгнал заедно с подс.З.,
като двамата се насочили към задната част на спрелия на обръщача автобус.
Това било автобус обслужващ
линия №31 на „Градски транспорт" ЕООД. Водач бил свид.Д.К.,
а кондуктор в автобуса била свид.С.Я..
Свид.К. бил по разписание на последната спирка на линията
в кв."Виница" в 19,50ч., като той бил в предната част на автобуса, а свид.Я. била вътре в салона на крайна задна врата,
извършвайки действия по почистването му.
Всички врати били отворени, а вътрешността на
автобуса била добре осветена.
На кръста си свид.Я. носила чантичка от текстилна материя с надпис
„SPORT BEST FASION", съдържаща нейни лични вещи: 1бр.мобилен телефон
„Samsung Galaxy J5 2016 Black", 1бр.бадж c каишка, 4бр.картички,
1бр.пластмасов гребен, 1бр.портретна снимка, сумата от 90лв., както и служебни
такива - 11 листа контролни отчети, 250бр.билети от №70601 до №70700; от №96001
до №96100; от №16651 до №6700, сумата от 218лв.от продажба на билети - като
тези вещи били собственост на „Градски транспорт" ЕООД.
Подс.З. и свид.Т. отишли
към автобуса, насочвайки се към задната му част - свид.Т.
застанал отвън на известно разстояние от крайната задна част, а З. застанал
пред отворената врата питайки свид.Я. дали има още
курсове.
Тя му отговорила, че смяната
приключва, но ще има и други автобуси. С периферното си зрение, тя видяла, че
отстрани зад автобуса имало още едно момче. Ненадейно за нея З. пристъпил с
десния си крак напред качвайки се по стъпалото, сграбчил с две ръце чантичката
й, която била закопчана около кръста на свид.Я. и започнал да я дърпа.
Тя от своя страна стиснала с
лакти чантата, за да не може да се разкопчае, но подс.З. продължавайки да я
дърпа приложил още повече сила дръпвайки чантата, и от това му действие свид.Я. политнала напред, падайки извън автобуса.
Веднага след това усетила, че
чантата се разкопчала и З. я издърпал от тялото й, след което тръгнал да бяга,
заедно със св. Т. ***.
През това време в автомобила
били свид.Д. и свид.Т.,
който бил на задната седалка. Свид.Д. наблюдавал
какво се случва в огледалото за обратно виждане и след като възприел, че подс.З.
и свид.Т. побягнали в посока автомобила го привел в
движение стартирайки двигателя.
Докато свид.Т. и обв.З. бягали към автомобила - свид.К.
видял в огледалата, че отвън има паднал човек, излязъл веднага от автобуса и
след като разбрал, че това е колежката му, която му обяснила какво се е случило
побягнал след тях, но не могъл да ги настигне.
Същевременно свид.Т. влязъл първи в автомобила и седнал на задната
седалка, а подс.З. в движение влязъл в автомобила отпред.
Свид.Д. *** направо отдалечавайки се от мястото,
като се насочил към вилната зона.
Докато всички били в автомобила
разгледали съдържанието на чантата, взели телефона и парите, като от тях малка
сума получил свид.Т., който обаче не ги взел, а ги
оставил на седалката до него.
Минавайки покрай изоставен парцел покрай хотел
„Калифорния" изхвърлили чантичката в движение.
Свид.Д. продължил към бензиностанция до спирка
„Марек", където тримата слезли, а той се прибрал в дома си.
Междувременно свид.Я. подала оплакване в 05 РУ ОД МВР гр.Варна, като по
случая започнало наказателно производство.
Видно от назначена съдебно-оценителна
експертиза е, че стойността на отнетите вещи към момента на деянието възлиза на
990,75лв.
Впоследствие всички вещи
включително и липсващите били възстановени от родителите на подс. З. и по
делото са налични разписки за това.
От заключението по назначената
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на З. се изяснява, че той не
страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за
употреба и зависимост към психоактивни вещества. Тъй като не е бил в
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието"и не е страдал
от тежко слабоумие към момента на извършване на деянието той е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото му състояние
позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях. Може да участва пълноценно в наказателното
производство и да се защитава сам.
По делото първоначално били
привлечени в качеството на обвиняеми М.Ю.Т. за престъпление по чл.198,
ал.1,вр.чл.63, ал.1,т.3 вр.чл.20, ал.2 от НК и М. Ростиславов
З. за престъпление по чл.198, ал.1,вр.чл.63, ал.1,т.3
вр.чл.20, ал.2 от НК, като по отношение на М.Т. ***
споразумение.
С определение на състав на ВРС споразумението
не било одобрено и делото било върнато в РП гр.Варна, като по отношение на Т. е
изготвено постановление за частично прекратяване поради липса на доказателства
за участието му в извършване на изпълнителното деяние по чл.198, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства – гласни доказателства показанията на св. С.Г.Я., св. Н.Ч., св. Д.К.,
св. И.И., св. М. Ю. Т., св. С.П.Д., частично от
обясненията на подсъдимото лице; писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени от досъдебното производство в това число протокол от
извършено разпознаване, протокол от проведен следствен експеримент с участието
на св. П., протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства
сприложени към същите фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, разписки, писмо
рег. № 460Р-000-2713/30.08.2019г. на Началника на 05 РУП при ОД на МВР – Варна
(на л. 67 от съдебното производство), писмо рег. № 36900-13463/11.09.2019г. на
Директора на ОД на МВР- Враца (л.80 от съдебното производство), писмо рег. №
29200-14861/11.09.2019г. на Директора на ОД на МВР – Кърджали (л. 79 от
съдебното производство), писмо рег. № 460000-3510/13.11.2019г. на Началника на
05 РУП с приложени към същото ежедневни ведомости за разстановките на силите и
средствата от 05 РУП за 06/07.06.2018г. (л.88 и сл. от съдебното производство),
справка съдимост, предсъдебен доклад за подс. З., характеристични справки;
веществени доказателства и доказателствени средства – възпроизведения в съдебно
заседание видеоклип предоставен на оптичен носител от „Градски транспорт Варна”
ЕАД във връзка с инкриминирания случай; експертните заключения по назначените
съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертиза.
Наличните по делото гласни доказателства съдът условно раздели на
три групи – първата, включваща показанията на свидетелите преки и косвени
очевидци на действията предприети в автобуса по отношение на кондукторката,
втората, включваща свидетелите придружавали подсъдимия и станали свидетели на
действията предприети с отнетите вещи, както и трета група – случайни лица
възприели движението на автомобила с младежите или имащи отношение към отнетите
вещи.
Към първата условно обособена група съдът приобщи на първо място
показанията на св. С.Я., на св. Д.Н.К., дадени непосредствено пред съдебния
състав, както и тези приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК в хода на
проведеното досъдебно производство, показанията на св. М. Юлиянов Т., дадени
непосредствено пред съдебния състав, както и тези приобщени по реда на чл. 281,
ал.5 НПК в хода на досъдебното производство, както и частично от обясненията на
самото подсъдимо лице З..
Показанията на св. Я. настоящият съдебен състав кредитира въпреки
установените противоречия и неточности, съотнесени с изгледания в съдебно
заседание видеозапис, изразяващи се главно в конкретното облекло на лицето,
издърпало чантичката в процесната нощ и обстоятелството дали същото е ударило
(с глава) св. Я., наричайки я „…ма мършо”. На първо място, за да даде вяра на
показанията на свидетелката въпреки установените неточности, съдът съобрази на
първо място обстоятелството, че инкриминиранта нощ е била на 23.01.2018г., а
свидетелката дава показания пред съдебния състав почти година и половина след
случилите се събития. Наред с това посегателство върху човешката личност от
съответния вид несъмнено дава отражение върху психиката на преживялото го лице,
което не позволява на първо място да се запомнят с прецизни подробности части
от външния вид на лицето (които нямат съответни специфични отлики по принцип
и/или от други сходни с него лица), а на второ би могло да се отрази на
възприятията на лицето след изминал период от време в посока на това да се
утежни характера и интензитета на посегателството, така че то да подчертае още
по-силно преживяната от свидетелката стресова ситуация. За да се довери на
показанията на Я. досежно личността на лицето отнело и процесната чантичка
съдът си послужи с проведеното на досъдебното производство
процесуално-следствено действие разпознаване, обективирано в нарочен протокол с
приложен към същия фотоалбум. Посоченото процесуално действие е било извършено
при спазване на изискванията на процесуалния закон, като преди извършването му
разпознаващото лице е посочило белезите по които ще разпознае извършителя, като
впечатление прави, че св. Я. до момента не е познавала подсъдимия и е посочила,
че лицето което я е нападнало е имало „…много изразителни „силни” /специфични
очи/, много специфичен поглед, специфични вежди, също изразителни”…”.Основните
възражения на защитата, свързани със законосъобразността на проведеното
разпознаване се заключават в обстоятелството, че доколкото разпознаването е
било извършено на живо и по делото се установи с категоричност, че останалите
участващи в него лица са били полицейски служители, вероятно униформени в деня
на разпознаването, но не и по време на самото му провеждане, това обстоятелство
само по себе си е опорочило извършеното действие, тъй като св. Я. била
възприела и запомнила лицата на униформените служители, поради което лесно и
недвусмислено е разпознала именноподсъдимия като лицето отнело й чантичката. Изложената
теза, макар и стройно подредена категорично не се споделя от съда, тъй като на
първо място, процесуалният закон поставя пред разпознаването като следствено
действие единствено изискването съпоставените лица да са сходни (а не абсолютно
идентични) по възраст, външен вид, телосложение и т.н., а не да не бъдат
полицейски служители. Наред с това, дори да се приеме, че св. Я. е видяла някое
от тези лица или дори всички от тях известен период от време преди
разпознаването униформени в сферата на предположенията остава дакли тя е
запомнила чертите на лицата, телосложенията и/или други техни специфични
белези, по които да може с категоричност да знае, че именно те са били
униформени полицейски служители, а единствено подсъдимият не е бил и освен това
е именно лицето със специфичния, силен поглед, което тя е видяла в автобуса и
което е предприело спрямо нея специфични действия по издърпване на чантичката
й, вследствие на които тя е паднала и на земята. При анализа на показанията на
св. Я. съдът отчете, че същата не е познавала подс. З., респ. не е имала
абсолютно никакъв личен и/или друг мотив , който да я мотивира да го разпознае
като извършител на посегателството без той реално да е бил такъв, като следва
да се обърне внимание, че при отнемането на чантичката и вещите контактът между
пострадалата и посягащото й лице е бил пряк и непосредствен – очи в очи, поради
което е и обяснимо защо Я. е заявила, че ще може да разпознае извършителя по
очите, погледа и веждите.
На следващо място към тази първа група показания съдът причисли
тези на св. Д.К. – шофьор на автобуса, който макар да не е възпрел пряко
личността на подсъдимия, по косвен път установява, че около автобуса е имало
две лица от мъжки пол, които след падането на св. Я. са започнали да бягат по
посока на паркирания в близост лек автомобил, с който в крайна сметка са успели
да се отпалечат, като неговите показания подкрепят по категоричен начин
изложеното от св. Я..
Що се отнася до показанията на св. М. Ю.Т. съдът даде частично
вяра на същите като не пропусна да отчете обстоятелството, че същият е бил в
условно казано, приятелски отношения с подс. З.. В показанията на св. Т.
безспорно се наблюдава известна колебливост, съзнателна или не липса на
спомени, непоследователност и хаотичност, която
съдът счита, че се дължи на първо място на младата му възраст, а на
второ вероятно на обстоятелството, че на предходен процесуален етап от
развитието на досъдебното производство е имал друго процесуално качество по
делото. При все това, съдът не счита за напълно основателни твърденията на
защитата, че показанията на св. Т. досежно основното имащо значение за
производството обстоятелство, а именно дали М.З. е бил лицето влязло в автобуса
и отнело чрез фактическите си действия по издърпване чантичката на
кондукторката, съставляват „оговор”. По същността си оговорът представлява
обяснения на обвиняем, в които той
уличава друг обвиняем в извършване на инкриминираното деяние. В конкретния
случай и към момента на даване на показания пред съда св. Т. обаче вече не
изпълва качестовото „обвиняем”, доколкото спрямо него наказателното производство
е било прекратено, поради категорично неустановяване от негова страна да са
били извършени фактически действия, които да изпълват състава на разпоредбата
на чл. 198, ал.1 НК, като понастоящем постановлението за прекратяване е влязло
в законна сила. Именно поради това, както и поради наличието на показанията на
св. Я., че само едното от двете намиращи се в близост до автобуса лица (сред
които и св. Т.) са извършили посегателство спрямо нея, както и категоричността
с която тя разпознава именно подс. З., съдът прецени че следва да се довери на
показанията на Т. досежно авторството на деянието от страна на подс. З.,
подробно дадени в рамките на проведения му разпит на досъдебното производство.
Житейски нелогично е заявеното от св. Т. в съдебно заседание, че като е видял М.
да бяга от автобуса, без да види дали някой го гони, той е тръгнал след него,
както и че впоследствие не е разбрал откъде са се появили чантичката и парите в
нея, които впоследствие са били разпределени, поради което и съдът не сподели в
тази част колебливото изложение на Т..
Що се отнася до обясненията на самото подсъдимо лице, отчитайки
тяхната двойствена природа (на основно средство за защита в рамките на
наказателния процес и едновременно с това на доказателствен източник)
настоящият съдебен състав прецени, че следва да кредитита
обясненията на З. в частта, в която подсъдимият описва в какъв порядък са се
качили всички лица в автомобила, след като той и св. Т. са били подгонени от
шофьора на автобуса. Действително логично и житейски издържано е
обстоятелството, че до автомобила първи е достигнал св. Т., тъй като е имал
известна преднина пред подсъдимия чакайки го зад автобуса, когато е възприел,
че той бяга, поради което и именно той се е качил на задната седалка на лекия
автомобил, като до него вече се е намирал св. Т., а при достигането си до
автомобила за подсъдимия З. е останала свободна единствено предна дясна
седалка, доколкото св. Д. е бил вече в готовност да приведе в движение
автомобила и всички заедно да се отдалечат бързо от местопроизшествието. В
останалата част обясненията на подсъдимия З. на практика изграждат неговата
защитна теза, прехвърляйки отговорността за инкринимираните събития на св. Т.,
но именно в тази част обясненията му остават изолирани от всички други преки
доказателствени източници, установяващи авторството на деянието, поради което и
за съда не остана друга възможност освен да ги изнорира при формирането на
своите фактически изводи.
Втората група свидетелски показания които съдът ползва, за да
формира фактически изводи по делото включва показанията на свидетелите С.П.Д.,
отново св. М. Ю. Т., като към тази група по принцип следва да се причислят и
показанията на св. К.Т.Т., но доколкото както пред
съда, така и на проведеното досъдебно производство в показанията на същия не се
установиха относими към предмета на доказване факти и
обстоятелства, съдът не си послужи с тях за установяване на последователността
на фактическите събития, като за присъствието на св. Т. свидетелстват
единствено другите лица от младежката компания, като нито едно от тях не
посочва той да е имал съществена роля в развилите се събития. Показанията на
свидетеля С.Д. дадени в хода на проведеното съдебно следствие, както и тези
приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК, съдът кредитира съвкупно и анализира
систематично доколкото предвид изминалото време, младата си възраст и
познанството си с подсъдимия, в съдебно заседание св. Д. на свой ред не беше
сигурен за последователността на събитията. Именно от неговите показания се
установи, че в инкриминираната вечер подс. З. и св. Т.
са били подобно облечени и че именно двамата са се насочили по посока на спрелия
на спирката автобус, както и че известно време по-късно двамата са се върнали
бягайки по посока на управлявания от него автомобил, в който на задната седалка
вече се бил разположил св. Т.. Св. Д. на свой ред установява, че чантичката е
била изхвърлена от управлявания от него автомобил в движение, като очевидно е
възприел и точното място където се е случило това доколкото впоследствие именно
той го е посочил на разследващите органи, като посредством проведения на
досъдебното производство следствен експеримент е посочил и точното място на
което чантичката е била установена. Възраженията на защитата, че след като
именно св. Д. е посочил мястото на изхвърляне, респ. на местоположение на
чантичката, то значи именно той я е изхвърлил, съдът не възприе за достоверни
доколкото всички намиращи се в автомобила лица са категорични, че Д. е
управлявал автомобила, но това обстоятелство само по себе си не му пречи да
възприеме изхвърлянето на чантичката и точното място на което е било сторено това.
Доколкото по делото не се събраха категорични доказателства кое от всички
намиращи се в автомобила лица е изхвърлило чантичката, то съдът за разлика от
представителя на ВРП не можа да възприе категорично становище в тази посока.
При все това обаче, посоченото обстоятелство остава извън рамките на основния
предмет на доказване в производството, касаещ
отнемането на вещите и упражнената за това сила, поради което и не се явява от
съществено значение.
Що се отнася до показанията на св. Т. в частта им попадаща в тази
условно обособена втора група, те също не посочват кое лице е изхвърлило
чантичката, но утвърждават, че разпределение на парични средства в автомобила
(което обстоятелство не е съставомерно от гледна точка на чл. 198, ал.1 НК) е
имало (като част от даденото му е останало на задната седалка на автомобила),
както и че останалото е било изхвърлено от автомобила в движение, като в тази
част показанията му се потвърждават от заявеното от св. Д..
Тук е мястото за пълнота на изложението, съдът да обсъди упрека на
защитата към представителя на държавното обвинение за избирателен подход при
повдигане на обвинения на лицата участвали в инкриминираните събития.
Независимо от неговата житейска основателност, съдът следва да отбележи, че в
конкретния случай по делото са налице доказателства за извършителство
единствено спрямо едно от лицата, а именно това на подс.
М.З., като за нито едно от останалите момчета от компанията не са налице данни
за участие в която и да е от съставните части на двуактното престъпление
грабеж. Доколко прокуратурата е следвало да работи по обстоятелствата около
друга форма на съучастие между лицата и дали такава в крайна сметка е могло да
бъде доказана или не, са въпроси чийто отговор няма възможност да бъде даден в рамките
на настоящото производство доколкото единствено в суверенна преценка на ВРП е
да повдига и поддържа обвинението спрямо конкретно лице, както и да определя
неговото съдържание.
Досежно третата група свидетелски показания, която включва
показанията на св. Н.Ч. и на св. И.Д.И. съдът не откри основания да не даде
вяра на същите, като по-специално внимание заслужават показанията на св. И.
посредством които съдът установи, че част от намиращите се в колата през
инкриминираната нощ лица от мъжки пол са били облечени с тъмни якета, като
главите им са били покрити, тъй като времето е било студено и са се намирали до
лек автомобил с марка и модел, съответстващ на този управляван от св. Д. и
собствен на неговата майка.
Що се отнася до показанията на св. К.В. изискал и възприел записа
от камерите в автобуса, който в рамките на проведеното съдебно следствие беше
възпроизведен и в съдебно заседание, същите съвпаднаха по съдържание с
възприетото от видеоклипа на който не се вижда лицето на извършителя, но се
установява контакта между него и кондукторката и нейните усилия (преди да бъде
издърпана извън автобуса) да запази фактическата си власт върху чантичката. В
случая за установяване самоличността на извършителя е без значение дали същият
е бил облечен с шапка или с качулка, доколкото почти всички момчета от
компанията са били приблизително сходно облечени, а основният физически признак
по който св. Я. е разпознала подсъдимия са били очите и специфичният силен
поглед.
Необходимо е да се отбележи, че в случая необяснимо остава
обстоятелството по каква причина и въпреки че са били изискани записите от
камерите в автобуса не са станали част от доказателствените материали още на
досъдебното производство, а са останали „на съхранение“ при разследващия
полицай, като това обстоятелство колкото и да е необяснимо и недопустимо,
според съда не е от естество да повлияе на доказателствената годност на самия
видеозапис, която е неоспорена в рамките на наказателното производство, като
съдържанието му се потвърждава и от
показанията на св. В..
По отношение на изготвените експертни заключения съдът не намери
основания да не даде вяра на същите доколкото са изготвени от компетентни вещи
лица със съответната квалификация, като посредством тях настоящият състав прие
за установена стойността на отнетите вещи, както и психическото състояние на подс. З. в това число, че инкриминираното деяние не е било
извършено при условията на увлечение или лекомислие, дължащи се на неговото
непълнолетие.
От наличната по делото справка
съдимост се изяснява, че З. не е осъждан към момента.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. М.Р.З. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.63, ал.1,т.3 от НК, тъй като на 23.01.2018г. в
гр.Варна, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими
вещи: 1бр.текстилна чантичка с надпис „SPORT BEST FASION", 1бр.мобилен
телефон ..Samsung Galaxy J5 2016 Black", 1бр.бадж c каишка, 4бр.картички,
1бр.пластмасов гребен, 1бр.портретна снимка, сумата от 90лв. -собственост на С.Г.Я.;
11 листа контролни отчети, 250бр.билети от №70601 до №70700; от №96001 до
№96100; от №16651 до №6700, сумата от 218лв. -собственост на „Градски
транспорт" ЕАД гр.Варна, всичко на обща стойност 990,75лв. от владението
на С.Г.Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, изразяваща се в издърпване на чантичка надпис „SPORT BEST FASION" от
кръста на пострадалата, при което действие пострадалата била съборена на земята.
Налице са всички обективни
признаци от състава на чл. 198 от НК, като са били отнети (прекъсната е била
фактическата власт) чужди движими вещи, без съгласието на собственика им, като
е била употребена физическа сила - чрез издърпване. Подс.З. е упражнил
върху св. Я. такова въздействие, което било насочено (обективно и субективно)
към преодоляване на действителната съпротива на Я., като целта му е била прекъсване
на владението върху вещите от досегашния владелец и установяване на неговата фактическа
власт с намерение вещите да бъдат своени, за което свидетелстват и последващите
действия на подсъдимия по поделяне на паричните средства с останалите от
неговата компания и фактическото им разпореждане с друга част от вещите – чрез
изхвърлянето им от автомобила.
Тезата на защитата, че в случая
З. единствено бил взел вече откопаната чантичка не следва да се споделят
доколкото откопчаването й се дължи именно на неговите активни действия по
издърпване, на които междувпрочем се дължи и падането
на св. Я. на земята.
Към момента на извършване на деянието подс.З.
е бил непълнолетен. Видно от изготвената за него характеристична справка от
инспектор ДПС при 01 РУ ОД МВР гр.Варна е, че характер е общителен и има много
приятели. Другарската му среда е от негови връстници, част от които са известни
на ДПС. Познат е на органите на МВР за противообществени прояви, но не са му
налагани възпитателни мерки.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият З. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността
на извършените от него противозаконни действия, искал е и е целял
непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.
За
пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият не е действал провокиран от
увлечение или лекомислие, а взел напълно съзнателно решение, продиктувано от
стремежа му за лично облагодетелстване чрез посегателство върху имуществената
сфера на други граждани и за вписване в очевидно неподходящия му приятелски
кръг.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
По отношение на деянието по 198, ал.1 НК съдът съобрази
обстоятелството, че за подобно деяние законът
предвижда наказание „лишаване от свобода”
за срок от три до десет години, като предвид разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК, в случая и след редукцията,
приложимия размер на наказанието спрямо З. е до три години.
В конкретния случай, смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда се явява обстоятелството,
че същият е с чисто съдебно минало, възстановил е отнетите суми и вещи в хода
на досъдебното производство, като цяло е човек с перспектива за добро личностново
развитие с оглед констатациите направени в предсъдебния доклад, отглеждан е в
благоприятна среда, с ангажирани родители, които демонстираха отговорно
поведение, в това число в раямките на проведеното по делото съдебно
производство.
Отсъствието на критично
отношение към извършеното съдът не счете, че следва да бъде отчитано като
отегчаващо отговорността на З. обстоятелство, доколкото негово основно
конституционно защитено право е да пледира, респ. да се бори за доказване на
своята невиновност.
От друга страна, младата
възраст на лицето се отчита от обстоятелството, че отговорността на подсъдимия
е смекчена поради непълнолетието му, което според настоящия състав не следва да
се ползва като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство.
От друга страна, отегчаващо
вината обстоятелство представляват според съда данните за обкръжението на
лицето, обстоятелството, че действията са били предприети без обективна
необходимост (в това число от парични средства), спрямо лице от женски пол и то
в сравнително зряла възраст и то в тъмната част на денонощието, докато лицето е
изпълнявало добросъвестно служебните си задължения.
Поради изложеното, съдът
намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл.
54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено в размер
над минималния предвиден в Наказателния кодекс от три месеца, а именно седем
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69, ал.1 НК отложи с изпитателен
срок от две години, предвид обстоятелството, че на подсъдимия следва да бъде
предоставена възможност да преосмисли стореното без да бъде изолиран от
обществото, като все пак се отчете обстоятелството, че това е първа значителна
противообществена проява с която е свързана личността на подсъдимото лице.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на
237,46 лева в полза на ОД на МВР – гр.
Варна, както и сумата от 60 лева, представляваща сторени по делото разноски в
съдебната фаза на производството по сметка на ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: