Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
04.11.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. р. С. втори граждански състав
На трети
октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана
Чакърова
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 37
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр с
чл.79 ЗС предявен от Д.М.Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. Г. против С.Д.Ж.,
ЕГН: ********** ***.
Ищецът
твърди, че въз основа на заявление по преписка вх. № 2795/10.09.1991 г.
Поземлена комисия – гр. К. възстановила в реални граници с Решение №
03112/28.07.1999 г. на дядо му Д. С. И., бивш жител ***, следния недвижим
земеделски имот а именно: Нива от 3400 кв. м., десета категория находяща се в
землището на гр. К., общ. К. в местността „К.“.
Тъй като
баща му, като наследник, поради здравословни причини нямал възможност да се яви
в определения от ПК ден за опознаване на имота, същият бил даден на ответника в
качеството на наследник на Д. С. Ж..
Това
обстоятелство ищецът разбрал едва в края на месец декември 2018 г., след като
във връзка със заявление на ответника получил писмо от Община Карлово №
94-00-9844/1/ от 12.12.2018 г. с което го уведомявали, че трябва да освободи
поземлен имот № 526006 с площ 5000 кв. м. в землището на гр. К. в
местността, „К.“
За да се
увери дали наистина горния имот е даден на наследниците на Д. С. Ж., ищецът
направил геодезическо заснемане и се оказало, че действително имотът му, който
бил ограден от всички страни с ограда, и който имот владеел повече от 40
години, бил даден и попадал в имота на ответника.
Ищецът
твърди, че владее имота си отпреди реституцията на земеделските имоти, тъй като
същият е бил собственост на дядо му и бил индивидуален в тази местност. През
онези години, на ищеца, като механизатор му бил даден да го ползва, но след
реституцията от 1999 г. до момента си го владеел само той, като в него бил
засаждал всякакъв вид култури, а от две-три години бил засадил част от него с
розови насаждения.
Ищецът
твърди, че до момента никой не бил оспорвал собствеността или пречил при
владението на имота. Владеел го като свой собствен и всички съседи и близки,
включително и ответника, знаели, че ищецът е негов собственик. Ответникът
никога не се бил противопоставял, въпреки че го виждал в имота, който бил
самостоятелен и граничел единствено с общински земи, а като единствен съсед
вблизост от запад бил С. И. С..
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на С.Д.Ж., че ищецът е собственик по наследство и давностно владение
на следния недвижим имот: Нива с площ 3118 кв. м., която попада в границите на
поземлен имот № 526006 в землището на гр. К., обл. П., местността „К.“ целият с
площ 5000 кв. м. при съседи: № 526004 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез адв. Н., с
отговора на исковата молба намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва
твърденията на ищеца, че е владял процесния имот повече от 40 години явно,
демонстративно, спокойно и необезпокоявано за себе си. От пролетта на 2018г.
ищецът владеел имота, но без съгласието на ответника.
Твърди, че като наследник на Д.
С. Ж. с ЕГН: **********, бивш жител ***, бил собственик на ½ ид. ч. от земеделска земя – изоставена нива с
площ от 5.000 дка, находяща се в землището на гр. К., общ. К. с ЕКАТТЕ 37277,
имот № 526006, находяща се в местността „К.“, десета категория, при граници и
съседи: имот 526004 – Използваема ливада на Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот №
000525 – дървета и храсти на МЗХ – Д. г. територия. Същият имот бил възстановен
на наследодателя му Д. С. Ж. с Решение № 03273/28.07.1999г. на Поземлена
Комисия – К. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници. Собственик на другата ½ ид.ч. от
имота бил К. Д.Ж. с ЕГН: ********** – син на общия им наследодател Д. С. Ж..
Ответникът твърди, че след
възстановяване на земеделската земя през 1999 г. той лично започнал да използва
имота, който първоначално бил ливада. Косил тревата и добивал сено, което
използвал при отглеждане на собствените си животни. Впоследствие, със
съгласието на брат си К. Д.Ж., предоставил имота за ползване на трети лица:
лица, който добивали сено от ливадата; животновъди от гр. К., които го
използвали за пасище; земеделски производители, от които получавал наем в
размер на първоначално по 30 кг. за 1 дка , а впоследствие по 50 кг. зърнена
култура /жито/ или паричната му равностойност – 12 лв. за 1 дка. През 2015 г.
ответникът твърди, че сключил Договор за наем на земеделска земя с Б. Д. Т., в
сила от 01.10.2015г. за срок от 12 месеца. През 2016г. със същото лице сключил
Договор за отдаване по аренда на земеделска земя, а през 2017 г. и 2018 г. –
Договори за наем на притежаваната от него и брат му наследствена земя в
местността „К.“ в землището на гр. К. . През лятото на 2018 г. сключил Договор
за аренда на имота с И. К. А..
За годините 2016-та, 2017-та и
2018-та имот № 526006 в землището на гр. К. бил заявен в О. с. „З.“ – гр. К.,
че се ползва от Б. Д. Т. и И. К. А...
През пролетта на 2018 г. без
негово съгласие или такова на другия съсобственик – брат му К. Д.Ж., ищецът
засадил част от техния имот с розови насаждения и заградил част от имота им с
тел. Многократно ответникът водил разговори с ищеца след засаждане на розите с
цел да освободи частта от техния имот, но същият твърдял, че той е собственик.
Това наложило да поиска от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Карлово да извърши
трасиране, означаване и координиране на притежавания от ответника наследствен имот.
При трасирането на имота се установило, че ищецът е засадил розите в имот №
526006. С писмо изх. № 94-00-98441/12.12.2018 г. на Кмета на Община Карлово
ищецът бил уведомен, че е необходимо да освободи имота, като в противен случай
ще бъде стартирана процедура за изземване на имота като неправомерен ползвател
на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. Въпреки дадените от Кмета на Община Карлово
указания, ищецът отказвал да освободи имота.
Гореизложеното налагало извод за
неоснователност на иска, поради което ответникът моли съда да го отхвърли и да
му присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Изхождайки от твърденията и
направеното искане в исковата молба, съдът
счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост. За да е
налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва
претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на
интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като
всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може
да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване
на правото на собственост от владеещи собственици против невладеещи, но
претендиращ същото право е допустимо тогава, когато правата са засегнати.
Процесният имот попада в границите на друг –поземлен имот № 526006 в
землището на гр. К., собственост на наследниците на Д. С. Ж., с оглед на което предявеният
установителен иск се явява процесуално допустим и следва да се разгледа по
същество относно основателността му.
По основателността:
За да бъде уважен предявен
положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че
е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание.
В случая ищецът се легитимира
като собственик с Решение № 03112/28.07.1999 г. издадено на Д. С. И., бивш
жител ***, който видно от представеното удостоверение за наследници изх.
№219/20.12.2018 г. на Кметство гр. К., е негов дядо. В решението е отразено, че
ПК К. възстановява правото на собственост на наследниците на Д. С. И. в
съществуващи (възстановими) стари реални гладници върху общо осем имота в
землището на гр. К., един от които е процесният – нива от 3400 кв. м. /при
ангажираното от ищеца частно геодезическо заснемане от „******
****“ ****** е установено, че площта на имота е 3118 кв. м./, десета категория, находяща се в в
местността „К.“. Както и самият ищец сочи в исковата си молба, това решение не
е окончателно и не следва да се приема за титул
за собственост. От съдържанието на същото е
видно, че не са посочени границите на имотита, а също така не е придружено със
скица на същия. Обстоятелството, че в решението следва да се посочат границите
на имота и да е придружено със скица, произтича от разпоредбата на чл. 14 ал. 1
т. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която общинската служба по земеделие се произнася с
решение за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници, като се описва размерът,
категорията, местоположението и ограниченията в собствеността, с посочване на
основанията за това. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен
случаите по чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има
силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.
От изготвената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, а и страните не спорят, че
процесната нива, находяща се в в местността „К.“, в землището на гр. К., попада
в границите на поземлен имот № 526006, целият с площ 5000 кв. м. при съседи: №
526004 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и №000525 – дървета и храсти на МЗХ – Д. г.
т.. От приложеното Решение № 03273/28.07.1999г. на Поземлена Комисия – К. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи /възстановими/
стари реални граници и скица към него е видно, че поземлен имот № 526006 е бил
възстановен на Д. С. Ж. и понастоящем е собственост на неговите наследници –
½ ид. част на ответника С.Д.Ж. и ½
ид. част на К. Д.Ж.. За разлика от
Решение № 03112/28.07.1999 г., Решение № 03273/28.07.1999г. съдържа необходимите реквизити, придружено е
от заверена скица и легитимира ответника и неучастващото по делото лице К. Д.Ж.
като собственици на поземлен имот № 526006, включващ и нивата, предмет на
исковата претенция. Именно поради тази причина на ищеца е изпратено и писмо от
Община К. №94-00-9844(1) от 12.12.2018 г., с което го уведомяват, че следва да
освободи ползваната неправомерно от него (засадена с рози) част от имот №
526006, тъй като е собственост на наследниците на Д. С. Ж..
Изложеното дотук налага
категоричния извод, че процесният имот не е бил собственост на наследодателя на
ищеца, поради което и ищецът няма как да го е придобил по наследство.
Второто придобивно основание, на
което ищецът се позовава е изтекла в негова полза придобивна давност,
продължила повече от десет години – в периода от 1999 г. до датата на подаване
на исковата молба – 15.01.2019 г. Разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС установява условията,
при наличието на които едно лице може да бъде признато за собственик на един
изцяло или отчасти чужд недвижим имот. При спор за наличието на елементите от
фактическия състав на този уреден от закона оригинерен способ за придобиване на
право на собственост, в тежест на лицето, което черпи права от фактите по чл.
79, ал. 1 ЗС, е да установи и докаже, пълно и пряко, тяхното осъществяване, т.
е. да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на упражняване в
продължение на повече от десет години на фактическа власт върху процесните
имоти.
Ищецът ангажира гласни
доказателства – показанията на свидетелите С. С. и К. Д.. И двамата заявяват,
че Д.Д. е собственик на наследствен имот в м. „К.“, землището на гр. К.. Преди
години този имот се поддържал от дядото на ищеца, на когото бил възстановен,
впоследствие от бащата на ищеца. Повече от 20 години ищецът отглеждал в него
ръж и рози. Бил го заградил с бодлива тел и дървени колове и през цялото това
време нямал спорове с когото и да било, че той е собственик на мястото. Наскоро
разбрали от ищеца, че ответникът С.Ж. имал някакви претенции.
В противоречие с показанията на
св. С. и св. Д. са показанията на свидетелите, осигурени от ответника – Д.Ж. и
Б. Т.. Двамата сочат, че през 1999 г. на Д. С. Ж. – дядо на първия свидетел, е
била възстановена около 5 дка. земеделска земя в землището на гр. К., м. „К..
Оттогава до около 2010 г. С.Ж. и К. Ж., съответно – баща и чичо на първия
свидетел, са започнали да го разчистват, да го косят и да ползват тревата за паша
на животните си. Св. Ж. и св. Т. също
ходели там да помагат. Последният имал обор наблизо и от 2014 г. до 2017 г.
сключил с ответника С.Ж. договори за аренда на имота, за да пасе там кравите
си. През 2018 г. част от имота бил заграден и там ищецът Д.Д. си засадил рози,
независимо, че не бил собственик и без да иска разрешение от никого.
Съдът дава вяра на показанията на
св. Ж. и св. Т., доколкото са подкрепени и от писмени доказателства – договори
за наем/аренда на земеделска земя от 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и 2018 г. и
справка от ОСЗ К. изх. №1510-1 от 04.04.2019 г. В същото време показанията на
свидетелите С. С.и К. Д. са изолирани и не кореспондират с другите
доказателства по делото.
С оглед на горното настоящият
състав приема, че фактическата власт върху процесния недвижим имот не е
упражнявана от ищеца Д.Д. непрекъснато и необезпокоявано през твърдения от него
период от 1999 г. до 15.01.2019 г. По делото не се установи той да го е владял
в продължение на 10 години, колкото е съгласно чл.79, ал.1 ЗС необходимия за
придобиване по давност срок. Ищецът е засял рози в чужд недвижим имот, заградил
е мястото с бодлива тел и дървени колове, но тези му действия нито са
продължили повече от 10 години, нито са извършвани непрекъснато и
необезпокоявано.
Предвид изложените съображения,
съдът намира за недоказан и неоснователен предявения иск, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
Ответникът е направил искане за
присъждане на сторените разноски, което на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед
изхода на делото се явява основателно и ищецът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от общо 605 лева, включваща платена държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение от 5 лева и адвокатски хонорар от 600 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.Д.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв. М.Г. за признаване на установено по отношение на
ответника С.Д.Ж., ЕГН: ********** ***, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение
на следния недвижим имот: Нива с площ 3118 кв. м., която попада в границите на
поземлен имот № 526006 в землището на гр. К., обл. П., местността „К.“ целият с площ 5000 кв. м. при съседи: №
526004 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: **********
***, да заплати на С.Д.Ж., ЕГН: ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 605.00 лв. (шестстотин и пет лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.