ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Гергана Стоянова Илиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20222100200092 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба на осъдения Е. Х. Ч., ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от тринадесет години и четири
месеца, наложено по НОХД № 287/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора –
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй
като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.
70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Осъденият Е. Х. Ч. поддържа молбата си за условно предсрочно
освобождаване и моли тя да бъде уважена.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода Е. Х. Ч. е роден на ** г. в гр. **, област ** и е
с регистриран постоянен адрес в с. **, община **, област **, ул. „**“ № **.
1
Той е ** гражданин, със ** образование, **, и е с ЕГН **********.
С присъда № 24/29.07.2015 г. по НОХД № 287/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен, Е. Х. Ч., ЕГН ********** е бил признат за виновен за
извършено на 24/25.02.2015 г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и
3, вр. чл. 115 от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от
тринадесет години и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, в което
Ч. е бил задържан, считано от 25.02.2015 г. Присъдата е влязла в сила от
13.08.2015 г.
За начало на изтърпяване на наложеното по това дело наказание
лишаване от свобода е приета датата 25.02.2015 г., когато осъденият Ч. е бил
предварително задържан по същото наказателно производство, като същият е
бил приведен в затвора в гр. Бургас на 26.06.2015 г.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 24.02.2022
г., осъденият Ч. е изтърпял фактически 6 (шест) години, 11 (единадесет)
месеца и 29 (двадесет и девет) дни, и от работа 1 (една) година, 6 (шест)
месеца) и 5(пет) дни или всичко 8 (осем) години, 6 (шест) месеца и 4 (четири)
дни, с остатък за изтърпяване от 4 (четири) години, 9 (девет) месеца и 26
(двадесет и шест) дни.
По данни от документите, приложени в затворническото досие на Ч.
и от справката му за съдимост се установява, че същият за първи път
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, като преди осъждането
му по НОХД № 287/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, Ч. е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК за деяние по чл. 319 от НК, извършено на
18.06.2012 г. (с решение № 170/28.05.2013 г. по НАХД №307/2013 г. на
Районен съд – Търговище, влязло в сила от 13.06.2013 г.).
При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият Ч. е търпял
наложеното му наказание лишаване от свобода при строг режим, съобразно
постановеното с присъдата по НОХД № 287/2015 г. по описа на Окръжен съд
– Сливен. Със заповед БС № 90/23.05.2019 г. на началника на затвора в гр.
Бургас, режимът е бил променен от строг на общ.
По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
осъденият Ч. е бил трудово ангажиран на различни места, както следва: От
2
21.01.2016 г. до 18.02.2016 г. е работил в бригада „Хамути“. От 15.03.2016 г.
до 02.02.2018 г. е работил като „Началник на склад в механичен цех“ в
корпуса на затвора. От 08.11.2018 г. до 11.12.2018 г. е работил в бригада
„Пропак“, след което е бил преназначен на работа в механичен цех като
работник в склада до 05.11.2019 г. Поради допуснато нарушение (употреба на
ПАВ) е бил спрян от работа и е бил преместен в Затворническо общежитие
(ЗО) „Дебелт“ на 23.01.2020 г. От месец април до месец юли на 2020 г. е
полагал доброволен труд в затворническа кухня. На 01.07.2020 г. е бил
назначен на длъжността „Работник в затворническа кухня“ към домакински
щат, където е работил до 27.01.2021 г. През месец февруари 2021 г. е
допуснал дисциплинарно нарушение (била е отчетена положителна проба за
употреба на алкохол). От 05.08.2021 г. е бил преместен отново в корпуса на
затвора в гр. Бургас. От 23.11.2021 г. до 30.12.2021 г. е бил назначен на работа
в бригада „Хамути“, след което е бил преназначен на работа в бригада
„Пропак“, където работи и до момента.
Лишеният от свобода Ч. е завършил професионален курс
„Помощник в строителството“ към Центъра за професионално обучение към
ДП „Фонд затворно дело“. Участвал е и в специализирана групова работа:
„Рехабилитация на уязвими групи“, провеждана в ЗО „Дебелт“ от 10.06.2021
г. до 30.06.2021 г. Ч. е бил включван и в спортни дейности – клуб по тенис на
маса.
В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от
свобода по отношение на осъдения Ч. са били извършени общо пет оценки на
риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена на
24.08.2015 г., е била установена в средни стойности - 46 точки, с изразени
проблемни зони: отношение към правонарушението, взаимоотношения,
злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми и умения за мислене. Рискът
от вреди за обществото е бил определен като среден. При последвалите три
оценки на правонарушителя, изготвени през 2016г., 2018г. и 2020г., е било
констатирано понижаване на риска от рецидив, съответно на 41 точки, на 40
точки и на 38 точки (ниски стойности). На 27.05.2021 г. е била изготвена
последната пета оценка на риска от рецидив и вреди, като стойностите са
били без промяна - 38 точки. В периода между първата и последната
3
изготвени оценки е констатирано понижаване на стойностите в зоните
отношение към правонарушението, емоционални проблеми и
междуличностни проблеми. Отново е била отчетена необходимост от
корекционно въздействие по отношение на зоните взаимоотношения и
умения за мислене, а по отношение на зоната злоупотреба с алкохол са били
констатирани гранични стойности. Рискът от вреди продължавал да бъде в
средни нива спрямо обществото.
По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Ч. са били
наложени три дисциплинарни наказания, както следва: - със Заповед №
560/15.09.2015 г. на началника на Затвора – Бургас е бил наказан с „Изолиране
в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, като изпълнението на
наказанието е било отложено за срок от 3 месеца – за това, че е направил опит
да заплати покупки от затворническата лавка, използвайки умишлено чужд
предмет, собственост на друг лишен от свобода; със Заповед №
338/13.03.2018 г. на началника на Затвора – Бургас е бил наказан с „Лишаване
от хранителна пратка за срок от 3 месеца, като изпълнението на наказанието е
било отложено за срок от 3 месеца – за това, че на 25.01.2018 г., при
извършен тест за употреба на наркотици са отчетени положителни резултати
за употреба на метамфетамин; със Заповед № 65/26.02.2021 г. на началник
сектор ЗО „Дебелт“ е бил наказан с „Писмено предупреждение“ - за това, че
на 24.01.2021 г. при извършена проверка за употреба на алкохол с тест
„Дрегер“ е установено наличие на алкохол в издишания въздух – 0,66
промила.
Същевременно, лишеният от свобода Ч. е бил многократно
награждаван, включително със заличаване на наложените му наказания.
Установено е, че към администрацията на пенитенциарното
заведение и надзорно-охранителния състав осъденият Ч. се отнася съобразно
съществуващите правила и установени стандарти.
По повод подадената молба от осъдения Ч. за условно предсрочно
освобождаване, на 20.01.2022 г. с него е било проведено интервю за оценка на
актуалния психически и емоционален статус, при което е установено, че
личностно и емоционално не е достатъчно зрял. Констатирано е, че в
стандартни условия е овладян и спокоен, но когато обстоятелствата не са в
желаната от него посока става раздразнителен и вероятността да реагира
4
необмислено е повишена. Отчетено е, че демонстрира завишена самооценка и
е склонен да използва самооправдателни механизми. В заключение, в
експертната оценка е дадено становище, че предвид личностовите особености
на лишения от свобода Ч., на този етап от изтърпяване на наказанието не са
налице достатъчно предпоставки за успешната му реинтеграция. Посочено е,
че е целесъобразно Ч. да бъде прекатегоризиран и настанен в затворническо
заведение от „открит тип“, с оглед възможността да провери устойчивостта
на волевите си структури в по-слабо контролирана среда.
Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Ч. е отрицателно. В подкрепа на
същото се изтъква, че във връзка с дългия престой на Ч. в условията на
изолация и с цел ограничаване до минимум на отрицателното влияние на
затворническата среда е добре работата с лишения от свобода да бъде
насочена към извеждането му в затворническо общежитие от открит тип, като
успешното изпълнение на тази задача ще спомогне процеса на
ресоциализация.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Е.Ч. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Ч. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от тринадесет години и четири
месеца лишаване от свобода, а именно 8 (осем) години, 6 (шест) месеца и 4
(четири) дни, с остатък за изтърпяване от 4 (четири) години, 9 (девет) месеца
и 26 (двадесет и шест) дни.
При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в поведението на осъдения Ч., които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за
5
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения –
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
срок от тринадесет години и четири месеца, наложено по НОХД № 287/2015
г. по описа на Окръжен съд – Сливен, настоящият съд приема, че
набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат
за постигнати.
Действително за осъдения Ч. са налице част от обстоятелствата,
които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение – същият полага труд и се
отнася към администрацията на пенитенциарното заведение и надзорно-
охранителния състав съобразно съществуващите правила и установени
стандарти. Наред с това Ч. е бил многократно награждаван, включително със
заличаване на наложените му предходни дисциплинарни наказания.
Не може да не бъде отчетено обаче, и то като неблагоприятна за
6
осъдения характеристика, че на 24.01.2021 г. при извършена проверка за
употреба на алкохол с тест „Дрегер“ е установено наличие на алкохол в
издишания от Ч. въздух – 0,66 промила, като по делото е установено, че
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК, за което
Ч. е осъден, също е било извършено от него под въздействието на алкохол.
Съдът отчита и оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения
Ч., като за сравнително големия престой в затвора, не се констатира
съществена положителна промяна в стойностите. Посочените оценки на риска
от рецидив и вреди не могат да бъдат отчетени като трайна положителна
промяна в поведението на осъдения. Наблюдава се запазване на проблемни
зони, свързани с взаимоотношения и умения за мислене, а по отношение на
зоната злоупотреба с алкохол са констатирани гранични стойности. Докато не
завърши поправителния процес не може да се приеме, че при условията на
свободен живот не съществува никакъв риск лицето да извърши други
престъпления.
Съдът приема, че е започнал процес на положителна промяна у
осъдения, но към момента същият не може да се характеризира с трайност и
необратимост. Доказателствата, които осъденият Ч. е дал за превъзпитанието
и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да
мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че осъденият Ч. не се е поправил трайно след последното му
осъждане за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК
и не са постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от
наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативно
предвидена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. Предвид на това
съдът намери, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода
Е.Ч. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо
по отношение на него да се продължи корекционно – възпитателната работа в
условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 440 от
7
НПК, Окръжен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е. Х. Ч., ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от тринадесет
години и четири месеца, наложено по НОХД № 287/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен, като към 24.02.2022 г. фактически изтърпяната част е
8 (осем) години, 6 (шест) месеца и 4 (четири) дни, а остатъкът за изтърпяване
е 4 (четири) години, 9 (девет) месеца и 26 (двадесет и шест) дни.
Определението може да бъде обжалвано от осъдения и от началника
на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8