РЕШЕНИЕ
№ 1746
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.04.2021г., постановено по гр.д. № 52484/2020г. на СРС,
ГО, 177 състав, са отхвърлени поради плащане в хода на процеса предявените
от „Т.С.” ЕАД искове, както следва: срещу А.А. А. – иск с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане
на сумата от 652,91 лева, представляващи цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска)
до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
присъждане на сумата от 95, 90 лева, представляващи мораторна лихва върху
тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за
присъждане на сумата от 4, 17 лева, представляващи цената на доставена
услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
1
със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр.
чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 0, 83 лева, представляващи
мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020
г.; срещу ВЛ. АЛ. АТ. – иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 652, 91 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от
95, 90 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода
15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 4, 17 лева,
представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от
0,83 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода
31.10.2017 г. до 13.10.2020 г.; срещу Д. ИВ. ВЛ. - иск с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на
сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска)
до окончателното плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
присъждане на сумата от 191, 81 лева, представляващи мораторна лихва
върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за
присъждане на сумата от 8, 35 лева, представляващи цената на доставена
услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
2
със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното плащане на сумата и иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр.
чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 1, 67 лева, представляващи
мораторна лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020
г.; срещу Н. Г. АТ. - иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 1 305, 82 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното
плащане на сумата; иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200
ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от
191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за
периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; иск с правно основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 за присъждане на сумата от 8, 35
лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 28.10.2020 г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното плащане на сумата и иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
присъждане на сумата от 1, 67 лева, представляващи мораторна лихва върху
тази главница за периода 31.10.2017г. до 13.10.2020г.
Срещу решението са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивни жалби от ответниците Н. Г. АТ. и Д. ИВ. ВЛ., в които са
изложени идентични оплаквания срещу допустимостта и правилността на
първоинстанционното решение. Наведени са доводи, че постановеното
решение е недопустимо, тъй като исковата претенция е била насочена срещу
ненадлежна страна по съображения за несъществуване на облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия до
процесния обект. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на
съдебното решение. При условията на евентуалност се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като жалбоподателките не са били
собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот за процесния
период и в този смисъл не са пасивно легитимирани да отговарят по
3
предявените срещу тях искове.
Подадена е въззивна жалба и от ответника ВЛ. АЛ. АТ., в която са
изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение по
съображения, че ответникът не е надлежна страна в производството.
Направено е искане за обезсилване на постановеното решение. В условията на
евентуалност се аргументира становище за неоснователност на предявените
искове, тъй като жалбоподателят не е собственик или вещен ползвател на
имота. За процесния период титуляр на правото на собственост върху вещта е
бил неговият наследодател, но в случая не било установено настъпването на
законово наследствено правоприемство поради наличието на вписан по
предвидения за това ред отказ от наследство. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.” ЕАД е
подала отговор на въззивните жалби, с който същите се оспорват като
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място, следва да се посочи, че въззивната жалба е допустима,
тъй като за ответниците е налице правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение поради следните съображения
Както е прието в решение № 141/14.07.2016г., постановено по гр.д. №
7446/2014г. на ВКС, IV ГО, чиито мотиви съдът споделя изцяло, според
задължителните разяснения, дадени в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. ВКС,
ОСГК по гр.д. № 1/2000г., страната не може да обжалва само мотивите на
решението, когато то я удовлетворява като резултат. Това разрешение се
основава на разбирането, че мотивите на съдебното решение не се ползват със
сила на пресъдено нещо, поради което страната няма правен интерес да
обжалва само мотивите на решението, при положение че диспозитивът я
удовлетворява като резултат. Съществуват обаче случаи, при което е
възможно диспозитивът на решението да удовлетворява страната като
резултат само формално. В това решение е посочено още, че за ответника по
един осъдителен иск не е без значение дали паричното му задължение ще
4
бъде отречено поради това, че не е възникнало, или поради плащането на
същото в хода на висящото производство. Ако той е оспорил възникването на
задължението и евентуално е направил възражение за погасяването му по
някои от предвидените в закона способи /плащане, прихващане, давност и
др./, той с основание няма да е доволен от решението, в което съдът е
подминал въпроса за възникването на задължението и е разгледал само
евентуалното възражение, като го е уважил. В този случай очевидно
диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има право да го
обжалва. В цитираното решение на ВКС е направен извод, че правен интерес
от обжалване на съдебно решение е налице винаги, когато съдът не е
разгледал възраженията на ответника в поредността, която следва от правното
им естество. Ответникът има интерес да обжалва решението, когато съдът не
е разгледал първо правните доводи срещу основателността на иска, след това
правоизключващите възражения и то в поредност според тежестта на
претендирания порок, след това правоунищожаващите възражения, след това
правоотлагащите и накрая правопогасяващите и то в поредността, която
следва от правното им естество. Страната има интерес да обжалва също и
когато съдът е разгледал възраженията в правилната поредност и е уважил
някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по по-предно възражение,
което според нея неправилно е отхвърлено.
В разглеждания случай първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове срещу всички ответници по съображения за
основателност на наведеното от ответника А. А. възражение за погасяване в
цялост на претендираното от ищеца вземане чрез плащане в хода на процеса.
Съдът не се е произнесъл по заявените от Н. Г. АТ., Д. ИВ. ВЛ. и ВЛ. АЛ. АТ.
в срока за отговор на исковата молба оспорвания, касаещи пасивната
материална легитимация на същите, които е следвало да се разгледат преди
произнасяне по правопогасяващото възражение за плащане предвид правното
естество на релевираните доводи срещу възникване на задължението. Ето
защо за жалбоподателите е налице правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и въззивното производство е допустимо.
Неоснователни са наведените от въззивниците доводи за недопустимост
на постановеното решение по съображения, че исковете са предявени срещу
ненадлежни страни. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:
5
Въпросът за активната материална легитимация на ищеца, а именно
дали е носител на спорното материално право по отношение на заявените
претенции за установяване съществуването на вземания срещу ответниците,
основани на твърдения за наличието на облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия, са от значение за решаване на спора
по същество, но не касаят допустимостта на предявените искове. И това е
така, тъй като процесуалната легитимация на двете страни следва от правното
твърдение на ищеца, обусловена е от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца
право. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна
страна той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава
отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой
е носител на правото и кой е носител на правното задължение.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната
легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който
обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
В аспекта на изложеното преценката дали ищецът има качеството на
кредитор по спорните вземания на заявеното основание следва да се извърши
с акта по същество на спора.
По същество на спора:
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на
вземането.
Между страните по делото и на етапа на въззивното производство /с
оглед изричното възражение на въззивниците, обективирано във въззивните
6
жалби/ е налице спор относно обстоятелството, свързано с установяване
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо
въззивният съд е надлежно сезиран и дължи произнасяне по този спорен факт
от значение за решаване на делото /чл. 153 от ГПК/.
По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема
следното:
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
7
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение
№2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
В разглеждания случай от представения договор за продажба на
държавен недвижим имот от 26.12.1970г., се установява, че Н. Г. АТ. и И.А.
А. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху следния недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в
гр. София, жк „****. След смъртта на И.А. А. на 01.01.1986г. процесният
имот е преминал в патримониума на неговите наследници по закон по реда на
чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9 от ЗН – Н. Г. АТ. /съпруга/, Д. ИВ. ВЛ. /дъщеря/ и А.
И. А. /син/. Между тримата съсобственици е извършена делба на
наследствените имоти. На 26.12.1989г. е одобрена постигнатата между тях
съдебна спогодба по гр.д. № 6409/1989г. по описа на Трети районен съд –
София, по силата на която на съделителя А. И. А. е поставен в дял и същият е
8
придобил в изключителна собственост процесния топлоснабден имот. От
посочената дата – 26.12.1989г., между А. И. А. и ищцовото дружество е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на
топлинна енергия по силата на презюмиран договор по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота
топлинна енергия за процесния период е именно А. И. А.. Ищцовото
дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса не установи с
допустимите доказателствени средства пасивната материална легитимация на
ответниците Д. ИВ. ВЛ. и Н. Г. АТ. и качеството им на длъжници на
посоченото в исковата молба юридическо основание.
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове
срещу Д. ИВ. ВЛ. и Н. Г. АТ. – както за главница, така и за акцесорното
вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, са
неоснователни. Ответниците не са носители на задължения за исковия период
по отношение на топлоснабдявания имот поради обстоятелството, че между
страните не съществува договорно правоотношение за доставка на топлинна
енергия.
По делото се установява, че А. И. А. е починал на 22.08.2020г. и е
оставил наследници по закон – ответниците А.А. А. и ВЛ. АЛ. АТ. –
низходящи по права линия от първа степен. По правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН
имуществото, останало от наследодателя А. И. А., като съвкупност от права и
задължения е преминало в патримониума на ответниците А.А. А. и ВЛ. АЛ.
АТ. при равни квоти, включително и по отношение на задълженията за
заплащане на доставената в имота топлинна енергия през исковия период –
м.05.2017г. до м.04.2019г. По делото обаче е представено удостоверение от
22.12.2002г., издадено от СРС, ГО, 149 състав, в което е посочено, че в
особената книга на съда под № 1849/**.12.2020г. е вписан отказ на ВЛ. АЛ.
АТ. от наследството на наследодателя му А. И. А.. С вписването на валидно
направения пред районния съд отказ от наследство /в случая няма данни
същото да е било прието преди това/ настъпват правни последици изразяващи
се в заличаване на наследството правоприемство. С отказа от наследство
наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Наследникът не само престава да бъде такъв,
но се счита, че не е бил наследник, тъй като отказът от наследство
9
произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл са
разрешенията, дадени в т. 1 от ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/1986г.
Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му
праводател, се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и
се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи
във връзка с наследството.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът ВЛ. АЛ. АТ. не е
пасивно материално легитимиран да отговоря по предявения иск – същият не
е носител на правата и задълженията на наследодателя му А. И. А.. Ето защо
предявените срещу него искове за главница и за обезщетение за забава,
основани на твърдението за настъпило наследствено правоприемство, са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените искове срещу въззивниците поради плащане в хода на процеса. С
оглед изложените от въззивния съд мотиви, претенцията срещу тях е
неоснователна поради обстоятелството, че ответниците Н.Т. А., Д. ИВ. ВЛ. и
ВЛ. АЛ. АТ. не са пасивно материално легитимирани да отговарят по
предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение. Ето защо
обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което предявените искове срещу посочените ответници да се
отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските:
Въззивниците са поискали присъждане на сторените по делото
разноски.
В разглеждания случай всеки един от въззивниците Н. Г. АТ. и Д. ИВ.
ВЛ. е сключил отделен договор за правна защита и съдействие с уговорено в
него възнаграждение за предоставената правна помощ и съдействие в размер
на по 600 лева. Упълномощеният от тях адвокат е един и същ. Този адвокат не
e защитавал самостоятелни права на всеки един от жалбоподателите. В
подадените въззивни жалби са заявени идентични доводи за недължимост на
претендираната сума, основани на твърдение, че въззивниците не са страни
по договор за доставка на топлинна енергия за исковия период. При това
положение се налага извод, че пълномощникът на въззивниците Н. Г. АТ. и Д.
ИВ. ВЛ. не е осъществявал самостоятелни и отделни процесуални действия
10
по отношение на всеки един от тях, поради което следва да бъде определено
общо адвокатско възнаграждение, което да се възложи в тежест на
насрещната страна. В случая е осъществено процесуално представителство на
посочените въззивници в един и същ обем, те имат идентични интереси, като
защитата им е еднаква и изготвените две отделни въззивни жалби са напълно
идентични /в този смисъл определение № 366 от 11.05.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3644/2021 г., IV ГО/.
В тази връзка и след като взе предвид своевременно направеното от
въззиваемата страна искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема
следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
Материалният интерес в конкретния случай възлиза на сумата от общо
3 105, 32 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1 000
oт 5 000 лева минималното възнаграждение е 300 лева + 7 % за горницата над
1 000 лева. В случая минималното възнаграждение е в размер на 441, 07 лева.
Въззивният съд намира, че действително заплатените адвокатски хонорари,
съотнесени към действителната фактическа и правна сложност на делото, се
явяват прекомерни и следва да бъде намалени до сумата от 450 лева, която да
се присъди общо в полза на въззивниците Н. Г. АТ. и Д. ИВ. ВЛ..
В полза на Н. Г. АТ. следва да се присъди и дължимата държавна такса
във въззивното производство в размер на 30, 15 лева. На въззивницата Д. ИВ.
ВЛ. се дължи и заплатената държавна такса в настоящото производство в
размер на 30, 15 лева.
Въззвникът ВЛ. АЛ. АТ. също е претендирал разноски и такива се
11
дължат за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение. В
случая процесуалният представител на В.А. е същият адвокат, представлявал
в производството и останалите въззивници, но осъществената защита по
отношение на В.А. е основана на други възражения срещу основателността на
иска, поради което следва да бъде определено отделно адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна е релевирала своевременно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, което е основателно предвид фактическата и правна сложност на
делото. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес от 753, 83 лева, възлиза на 300 лева. Към посочената сума следва да
се прибави и заплатената държавна такса в размер на 25 лева, поради което
общият размер на разноските за въззивното производство възлиза на сумата
от 325 лева.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта му, в която ответниците Н. Г. АТ., Д. ИВ. ВЛ. и ВЛ. АЛ.
АТ. са осъдени да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД съдебни разноски в размер
на по 65 лева за всеки един от тях.
Ответниците Н. Г. АТ., Д. ИВ. ВЛ. и ВЛ. АЛ. АТ. претендират съдебни
разноски за първоинстанционното производство, което искане е основателно
с оглед изхода на спора. В случая всеки един от посочените ответници е
представил отделен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение за адвокатска защита в размер на по 600 лева.
Настоящият съдебен състав счита за основателно релевираното от
насрещната страна възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК по изложените по-горе съображения относно разпределението на
отговорността за разноските във въззивното производство, които не следва да
се повтарят. Ето защо в полза на ответниците Н. Г. АТ. и Д. ИВ. ВЛ. следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
общо 450 лева, а в полза на ответника ВЛ. АЛ. АТ. – разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
12
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20102438 от 22.04.2021г., постановено по гр.д. №
52484/2020г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, в следните части: в частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Д. ИВ. ВЛ. за заплащане на следните суми: за
сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на
сумата; за сумата от 191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху
тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; за сумата от 8, 35
лева, представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата и
за сумата от 1, 67 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница
за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020г., в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
срещу Н. Г. АТ. за заплащане на следните суми: за сумата от 1 305, 82 лева,
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата; за сумата от
191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за
периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; за сумата от 8, 35 лева,
представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата и за сумата от
13
1, 67 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода
31.10.2017 г. до 13.10.2020г., в частта, в която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ВЛ. АЛ. АТ. за
заплащане на следните суми: за сумата от 652, 91 лева, представляващи
цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до
окончателното плащане на сумата; за сумата от 95, 90 лева, представляващи
мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020
г.; за сумата от 4, 17 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното
плащане на сумата и за сумата от 0, 83 лева, представляващи мораторна
лихва върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020г., както и в
частта, в която ответниците Н. Г. АТ., Д. ИВ. ВЛ. и ВЛ. АЛ. АТ. са осъдени
да заплатят в полза на „Т.С.“ ЕАД съдебни разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от по 65 лева за всеки един от тях и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Т. С." ЕАД, с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ** Б срещу Д.
ИВ. ВЛ., ЕГН **********, гр. София, жк „****“, бл. ***** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
следните суми: сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “****“,
бл. ******, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата от 191, 81 лева, представляващи мораторна лихва върху тази
главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; сумата от 8, 35 лева,
представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 1,
67 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода
14
31.10.2017 г. до 13.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Т. С." ЕАД, с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ** Б срещу Н.
Г. АТ., ЕГН **********, гр. София, жк „****“, бл. 1***** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
следните суми: сумата от 1 305, 82 лева, представляващи цената на доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “****“,
бл. 14, вх. А, ап. 10, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до
окончателното плащане на сумата; сумата от 191, 81 лева, представляващи
мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020
г.; сумата от 8, 35 лева, представляващи цената на доставена услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното
плащане на сумата и сумата от 1, 67 лева, представляващи мораторна лихва
върху тази главница за периода 31.10.2017 г. до 13.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Т. С." ЕАД, с ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № ** Б срещу ВЛ.
АЛ. АТ., ЕГН **********, гр. София, жк „****“, бл. ****** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните
суми: сумата от 652, 91 лева, представляващи цената на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “****“, бл. 14, вх.
А, ап. 10, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на
сумата; сумата от 95, 90 лева, представляващи мораторна лихва върху тази
главница за периода 15.09.2018 г. до 13.10.2020 г.; сумата от 4, 17 лева,
представляващи цената на доставена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 28.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 0,
83 лева, представляващи мораторна лихва върху тази главница за периода
31.10.2017 г. до 13.10.2020г
15
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „***“ № ** Б да заплати на Д. ИВ. ВЛ., ЕГН **********, гр.
София, жк „****“, бл. ******** и на Н. Г. АТ., ЕГН **********, гр. София,
жк „****“, бл. 1**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо
450 /четиристотин и петдесет/ лева – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, както и на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от общо 450 /четиристотин
и петдесет/ лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „***“ № ** Б да заплати на Д. ИВ. ВЛ., ЕГН **********, гр.
София, жк „****“, бл. ********* и на Н. Г. АТ., ЕГН **********, гр. София,
жк „****“, бл. *********, на основание чл. 273, вр. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
по 30, 15 /тридесет лева и 15 ст./ лева на всеки един от въззивниците,
представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „***“ № ** Б да заплати на ВЛ. АЛ. АТ., ЕГН **********, гр.
София, жк „****“, бл. *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
300 /триста/ лева – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева – съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т. С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16