№ 148
гр. В., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500240 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на В. П. Р. чрез адв.
Ц.И. против Решение №64 от 01.08.25г. по гр.д. №118/2025г. на РС-К.,в
частта,с която искът е отхвърлен за размера от 2 000лв. до
20 000лв.,претендирани като претърпени неимуществени вреди и в частта на
присъдените разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени
искания. Моли решението на КРС в обжалваната част да бъде отменено като
искът бъде уважен в претендирания с ИМ размер и му бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
Прокуратурата на РБългария не е подал писмен отговор.
Прокуратурата на РБългария също е подала въззивна
жалба против Решение №64 от 01.08.25г. по гр.д. №118/2025г. на РС-К. в
частта,с която искът е уважен в размер на 2 000лв. за претърпени
неимуществени вреди от ищеца. С въззивната жалба не са направени
доказателствени искания. Иска от ВОС да отмени решението на КРС в
обжалваната част и отхвърли иска изцяло.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът В.
1
П. Р. не е подал писмен отговор.
От данните по делото и във връзка с направените в жалбата
оплаквания съдът приема заустановено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск от В. П. Р. против
Прокуратурата на Република България за сумата 20 000 лв.,претендирани като
претърпени от него неимуществени вреди и 1 500лв.-за имуществени вреди с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ,предл.1 от ЗОДВ.
Установено е пред първата инстанция,че с постановление от
20.11.2023г.ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.323,ал.1
НК по ДП №96/2023г. по описа на РУ-К..По внесен от РП-В. обвинителен акт е
било образувано НОХД №6/2024г. на РС-К.,приключило с оправдателна
присъда от 23.05.2024г. ,с която В. П. Р. е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.След протест от РП-В. ОС-В. е потвърдил
присъдата на КРС с Решение №172/21.11.2024г. по ВНОХД №263/2024г. по
описа на съда.По време на воденото наказателно производство спрямо ищеца
в качеството му на обвиняем не е вземана МНО.
Ищецът поддържа, че воденото срещу него наказателно
производство довело до редица негативни последици и бил подложен на
непрекъснат стрес. От свидетелските показания,събрани пред КРС се
установява,че ищецът е бил притеснен и изнервен от това,че срещу него се
води наказателно производство.При тези данни първостепенният съд е
приел,че са налице доказателства , ангажиращи отговорността на
Прокуратурата на РБългария по ЗОДОВ и е уважил предявените искове като
за имуществени вреди до размер от 1 300лв.,а за неимуществени вреди до
размер от 2 000лв. като в останалата част искът е отхвърлен.
От така установените обстоятелства Окръжният съд приема,
че са налице условията на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ. Изправени сме пред
хипотезата, при която на ищеца е повдигнато обвинение от прокуратурата и в
хода на наказателното производство той е оправдан от съда. Държавата
отговаря за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от
увреждането-чл.4 от ЗОДОВ.Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина на длъжностното лице,пряк причинител на
вредата.
Съдът приема, че вследствие на незаконните действия на
2
ответника на ищеца пред първата инстанция и жалбоподател пред настоящата,
са били причинени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Установено е, че в резултат на повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство срещу ищеца той е бил
подложен на непрекъснат стрес и напрежение,което се е отразило на
душевното му равновесие ,на работата и качеството му на живот.Следва да се
има предвид,че ищецът не е осъждан и до този момент срещу него не е водено
наказателно преследване,поради което предприетите от разследващите органи
процесуално-следствени действия са му са се отразили с по-голям интизитет и
са предезвикали бурни емоции и страхове.
От друга страна спрямо В. П. Р. не е налагана принудителна
мярка за неотклонение,наказателното производство се е движило в разумни
срокове и не са предприемани мерки,които да ограничават гражданските му
права и свободи.От свидетелските показания на разпитания пред първата
инстанция свидетел не се установява настъпило влошаване на здравословното
състояние на ищеца или депресивни състояния.
Съдът приема, че за така установените причинени
неимуществени вреди на ищеца и с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД
първостепенният съд правилно е определи обезщетение в размер на 2 000 лв.,а
искът до пълния размер от 20 000лв. е отхвърлен.
КРС е изложил обстойни мотиви относно претърпените от
ищеца имуществени вреди като е присъдил сума в размер на 1 300лв.,за които
има представени доказателства и е отхвърлил иска до пълния размер от
1 500лв.
Въззивната инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК не следва да излага
обстойни мотиви,с които да преповтаря мотивите на КРС.
Неоснователна се явява въззивната жалба,подадена от
Прокуратурата на РБългария срещу решението на КРС по гр.д. №118/2025г. по
описа на съда.Предвидената в ЗОДОВ хипотеза за отговорността на държавата
и нейните органи за причинени вреди на граждани от незаконни действия е
обективна.В конкретния казус са налице елементите ангажиращи тази
отговорност-водено е наказателно производство срещу В. П. Р.,което е
приключило с оправдателна присъда и той е признат за невиновен по
3
повдигнатото му обвинение.Налице е хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1
ЗОДОВ.При това положение Прокуратурата отговаря за причинените на
ищеца вреди-имуществени и неимуществени,които са в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Ищецът от своя страна следва да докаже тези вреди по
основание и размер.
По отношение на присъдените разноски от КРС:
Съдът е редуцирал заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1000лв. на 600лв. при условията на чл.78,ал.5 ГПК,а
присъденото адв. възнаграждение в размер на 92,09лв. е съразмерно с
уважената част от исковата претенция-чл.78,ал.1 ГПК.
В този смисъл решението на КРС следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Прокуратурата на РБългария следва да заплати на
жалбоподателя разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на
5,00лв.-внесена д.такса и 500лв.-адв. възнаграждение по представен списък по
чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №64 от 01.08.25г. по гр.д.
№118/2025г. на РС-К..
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
гр.София,УЛ.“Витоша“№2 да заплати на В. П. Р., с ЕГН **********от
гр.К.,ул.“В.ЛЛ“№5 разноски по делото пред въззивната инстанция в размер
на 505лв.-държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5