№ 929
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.
Образувано е по жалба на К. ИВ. К., чрез редовно упълномощения си
повереник адвокат С.А. срещу определение от 23.03.2022 г., постановено по
нчд № 3173/2022 г., по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е оставена без
разглеждане жалба депозирана от същата срещу постановление на СРП от
17.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 610/2021 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 34710/2020 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
В депозираната жалба се излагат доводи на несъгласие с постановения
първоинстанционен съдебен акт. Твърди се, че определението на първия съд е
постановено при съществени нарушения на материалния закон,
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Твърди се,
че на 02.08.2020 г. свидетелката К. ИВ. К. е посетила собствения си имот,
находящ се на адреса в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ****, с цел да
провери неговото състояние, но не успяла да влезе в имота с ключа, с който
разполагала за входната врата от първия му етаж, т.к. несъвпадал с
ключалката. Твърди се, че при опита да отключи врата е установила, че
вратата на първия етаж е подменена заедно с ключалката, което обстоятелство
мотивирало жалбоподателката К. да подаде жалба на 02.08.2020 г. за
извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, предвид ограничения й достъп
1
до имота, както и за това, че са нарушени правата й, като собственик. На
следващо място се твърди, че при извършена на 06.08.2020 г. справка в ЧЕЗ е
установила, че един от съсобствениците на имота К.И.Х. е подал заявление за
откриване на партида за съсобствения им имот, находящ се в гр. София, кв.
„Горна баня“, ул. ****. Жалбоподателят К. твърди, че необосновано и
неправилно е прието в атакуваното определение, постановено от първия съд,
че не разполага с легитимация да обжалва постановлението за прекратяване
на наказателното производство пред съда, поради обстоятелството, че
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е формално по своя характер и от
неговото извършване не възниква фигурата на пострадало лице по смисъла на
чл. 74, ал. 1 НПК. Посочва, че в съдебната практика е приета тезата, че е
налице пострадало лице и при престъплението по чл. 323, ал. 1 НК в
хипотезата на чл. 243, ал. 3 НПК и чл. 74 и чл. 76 НПК, независимо от
неговия непосредствен обект на защита и престъпен състав. Счита, че липсата
в състава на престъплението „самоуправство“ на съставомерност за
причинени вреди, също не е пречка за възникване на фигурата на пострадало
лице, т.к. чрез това престъпление винаги може да се засегнат отделни лични
или собственически права. В този случай според жалбоподателката лицето,
чиито права са засегнати се явява пострадал от деянието и може да се
конституира като граждански ищец и частен обвинител в процеса. В жалбата
се сочи, че действително предпоставки за съществуване на пострадалото лице
са материално правните признаци на престъпния състав, но в случая счита, че
те са налице, за което се позовава на съдебна практика на ВКС. Моли се за
отмяна на постановеното определение от първоинстанционния съд, а делото
върнато за неговото разглеждане по същество.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата, атакуваният съдебен акт и
материалите по прокурорската преписка, намери от фактическа страна за
установено следното:
Жалбата е депозирана в рамките на предвидения законов 7-дневен срок
по реда на чл. 243, ал. 6 НПК срещу акт на първоинстанционен съд подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на 18.03.2021 г. с
постановление на СРП на основание чл. 212, ал. 1 НПК, за престъпление по
2
чл. 323, ал. 1 НК за това, че на 02.08.2020 г., в гр. София самоволно, не по
установения ред, е осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право.
По делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на
чл.219 НПК.
В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели К. ИВ. К., И.А.А., К.И.Х. и Ю.П.Н., а също така са приложени и
писмени документи представени от свидетелите К. ИВ. К. и К.И..
По делото други процесуално следствени действия не са извършени от
органите на досъдебното производство.
С постановление от 17.02.2022 г., прокурор при СРП е прекратил на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното
производство по досъдебно производство № 610/2021 г. по описа на 06 РУ
СДВР, пр. пр. № 34710/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по
чл. 323, ал.1 НК. СРП е приела, че в случая, по досъдебното производство не
са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ
характер или за такова по чл. 323, ал. 1 НК. За да стигне до този извод,
държавният обвинител подробно е описал установената от него фактическа
обстановка по делото, въз основа на събраните гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, а също така е извел и съответни правни
изводи.
Срещу постановлението от 17.02.2022 г. на прокурора при СРП е
постъпила жалба, от свидетелката К. ИВ. К., с оплакване за неговата
неправилност и незаконосъбразност, както и с искане за отмяната му, за което
е изложила свои подробни съображения.
С определение от 23.03.2022 г., което е предмет на проверка пред
въззивния съд, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата
на свидетелката К. ИВ. К. срещу постановлението на СРП от 17.02.2022 г.,
като процесуално недопустима. Първостепенният съд е приел, че
депозираната жалба изхожда от лице, което не е активно легитимирано да
обжалва постановлението на СРП, поради което и като недопустима я е
оставил без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно
производство е прекратено. За да остави жалбата без разглеждане, първият
съд е посочил кръга от лицата легитимирани да обжалват постановлението на
3
прокурора, с което се прекратява наказателното производство, който е
посочил, че е очертан в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК – обвиняемият,
пострадалият, неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Първият
съд, на следващо място, изхождайки от обективните и субективни признаци
на материално правната разпоредба на чл. 323, ал. 1 НК и систематичното й
място в НК на Република България е посочил, че предвид обекта на закрила
със същата норма, не е предвидено настъпването на съставомерни вредни
последици, а престъплението е формално по своя характер. В заключение е
посочено от контролирания съд, че от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК не
възниква фигурата на пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК, поради
което и жалбоподателката К. не разполага с легитимация да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда.
Първият съд е посочил още в обжалвания пред въззивния съд съдебен акт, че
жалбоподателката не е лишена от възможността да потърси и получи правна
защита от горестоящата прокуратура по отношение на тази, която е
прекратила с постановление наказателното производство, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна
инстанция намира определението на първоинстанционния съд за
законосъобразно, т.к. направените в него съждения и изведените правни
изводи са правилни и законосъобразни. За пълнота е необходимо да се
отбележи, че макар в случая да не е предмет на проверка атакуваното пред
първостепенния съд постановление на СРП, то същото е обосновано и
правилно.
С оглед наведените в жалбата доводи за неправилност на
първоинстанционния акт, следва според въззивният съд да се даде отговор на
същите с цел пълнота и обоснованост на съдебния акт. Също така следва да се
посочи, че с депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт жалба не
се оспорва фактическата обстановка по делото или така, както същата е
възприета от прокурора.
В конкретният случай, първостепенният съд правилно се е позовал на
процесуално правната разпоредба на чл. 243, ал. 4 НПК, в която изчерпателно
законодателят е посочил кръга от лицата, които са активно легитимирани да
обжалват постановление за прекратяване на наказателното производство от
прокурора, а това са - обвиняемият, пострадалият, неговите наследници и
4
ощетеното юридическо лице. Извън този кръг от лица, всяка жалба,
депозирана срещу определение за прекратяване на наказателното
производство съставено от държавен обвинител, е процесуално недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане. Тук е мястото да се посочи, че за
да бъде активно легитимирано едно лице, а именно за да има качеството на
пострадало от извършено по отношение на него престъпление, е необходимо
в състава на това престъпление, от обективна страна да са предвидени
съставомерно настъпили вреди – имуществени и/или неимуществени. В тази
връзка не може да бъде упрекнат първият съд, който е съобразил тези
обстоятелства изхождайки първоначално от систематичното място на
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК в системата от престъпления визирани в
глава Х от Особената част на Наказателния кодекс „Престъпления против
реда и общественото спокойствие“, а впоследствие и от защитаваните с това
престъпление обществени отношения, свързани с правото на собственост –
свое или чуждо действително или предполагаемо право, което се оспорва от
другиго, не по установения за това ред и самоволно. За да има, обаче
пострадало от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК лице, то следва дееца да е
причинил със своето противоправно поведение вреди - имуществени и/или
неимуществени, както и да е налице причинна връзка между двете. В
конкретния случай от установената по делото фактология не се установява да
са причинени, както имуществени, така и неимуществени вреди на
свидетелката К., а и такива същата не твърди да са й били причинени в своите
жалби. Въззивният съдебен състав намира, че действително от всяко
престъпление, което не предвижда в своя състав причиняване на
съставомерни вреди – имуществени и/или неимуществени, може да има
пострадало лице, но този въпрос е спорен в съдебната практика и не намира
еднозначно решение в нея, поради което твърдението на жалбоподателя за
липсата на спор в тази насока не почива на обективни данни или на съдебната
практика до момента. Цитираните от жалбоподателят решения и
постановление на ВКС - Постановление № 9/25.12.1961 на Пленума на ВС;
решение № 30/04.02.2013 г. по н.д. № 2150/2012 г. на II НО на ВКС и решение
№ 346/23.12.2011 г. по н.д. № 1787/2011 г. на I НО на ВКС са еднопосочни
само и единствено в частта, в която ВКС приема, че при решаване на въпроса
за причиняване на вреди от едно деяние, следва да се изхожда от
инкриминираното поведение на дееца и последвалите от това негово
поведение вреди, както и че между същите следва да има причинно
следствена връзка. Посочените решения на ВКС са известни на настоящия
съд, но те в останалата си част не кореспондират с установената фактология
по настоящото дело и решените с тях спорни въпроси са други, поради което
и не са приложими в цялост за конкретния случай. Тук е мястото да се
посочи, че установената от прокурора фактическа обстановка е правилна и
същата се споделя изцяло от въззивния съд. В хода на досъдебното
производство е установено, че свидетелката К. е съсобственик на процесния
по делото имот, както и че съсобственици на имота са още и лицата К.И.К.,
5
К.И.Х. /свидетел по делото/ и Л.Ц.Х., както и А.К.З.. Вярно е, че всеки
съсобственик може да се ползва от една съсобствена вещ по начин, по който
намери за добре до момента на нейната делба, но независимо от това за да се
твърди каквато и да е невъзможност в тази насока, то следва да се изложат
конкретни данни, от които да се изведе извод, че определен съсобственик е
лишен от възможността да ползва конкретно процесната вещ. В конкретния
случай от данните в показанията на свидетелката К. такива данни не се
установяват, т.к. самата тя заявява, че посещава имота, когато реши за да го
нагледа, от което не следва извод, че в случая тя е била лишена, както от
възможността да го ползва, така и че в случая е претърпяла имуществени
и/или неимуществени вреди. От друга страна, така формулирано словесно
наличното по делото обвинение, с постановлението за образуване на
досъдебното производство, не очертава кръг лица, които евентуално са
пострадали от действия на лице, което вероятно е съпричастно към
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Съдът няма правомощия да формулира и
да коригира обвинителната воля на прокурора, дори в стадия на
разследването, какъвто е настоящия случай, в който все още няма привлечено
към наказателна отговорност лице или посочено лице срещу, което се води
разследване, а още по-малко да разширява това обвинение чрез
инкриминиране на допълнителни факти и обстоятелства вместо прокурора.
При това положение и доколкото жалбоподателката с депозираните жалби не
заявява конкретно причинени й вреди, то се налага извода, че в случай на
пропуснати от нея ползи, свързани с ползването на процесния имот, то
същите могат да бъдат предявени по реда на ГПК срещу съответното за това
лице.
При така изложеното се налага закономерния извод, че от
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК не се установява да са причинени вреди
за свидетелката К., поради което и същата не разполага с активна
процесуална легитимация да обжалва постановлението на СРП за
прекратяване на наказателното производство. Ето защо и изводите на първия
съд за това, че в случая е налице едно формално, на просто извършване
престъпление са правилни и законосъобразни, поради което се споделят
изцяло от въззивния съд, защото не се установява от инкриминираното
деяние, на настоящия етап от разследването, да са последвали вреди за
жалбоподателката, които да се намират в причинно следствена връзка със
същото.
Въззивният съд споделя изцяло извода на първия съд и за приложимост
на разпоредбата на чл. 243, ал. 10, в случай на желание от страна на
засегнатото лице – жалбоподателката К. ИВ. К..
С оглед на гореизложените съображения и направените допълнителни
разяснения, настоящият съдебен състав намира определението на районния
съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло.
6
Водим от горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав на
основание чл. 243, ал.8 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2022 г., постановено по нчд №
3173/2022 г., по описа на СРС, НО, 94 състав, с което е оставена без
разглеждане жалба депозирана от К. ИВ. К. срещу постановление на СРП от
17.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 610/2021 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 34710/2020 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Да се изпрати препис на жалбоподателката К. ИВ. К..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7