Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261450
27.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11382 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. Б.– ****, чрез пълномощника си ****е
предявил против Б.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване на
установено, че ответникът дължи следните суми: 2510,41 лева – главница,
произтичаща от договор за потребителски кредит № **** г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Б.А.К. като кредитополучател, вземането
по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Приложение 1 от
18.04.2018 г. към Рамков договор от 27.07.2017 г. за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/; 852,40 лева – договорна лихва за периода 05.11.2017 г. –
05.07.2020 г.; 315,93 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2017 г. –
06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът
твърди, че на 11.06.2017 г., между ответника и трето лице – кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****,
въз основа на който дружеството е предоставило кредит в размер на 2687 лева за
закупуване на посочени в договора стоки, а именно: спален комплект – модел
Соната – 1 бр. Размерът на предоставения кредит е равен на сумата, посочена в
полета „Размер на кредита“ или „Обща цена на стоките“, която е равна на сбора
от цените за финансираните стоки – 2687 лева, за която сума била издадена и
фактура № **** от „Дипол“ ЕООД – гр. Стара Загора. С подписването на договора
за кредит кредитополучателят се съгласил, предоставения му с договора стоков
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на
кредитодателя – „Дипол“ ЕООД. За кредитополучателя възникнало задължението да
върне предоставения му кредит, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока
на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 3908,52 лева. Така договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 1221,52 лева. Кредитополучателят се задължил да върне
сумата по кредита в срок до 05.07.2020 г. на 36 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 108,57 лева, при първа погасителна вноска –
05.08.2017 г. Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, поради което кредиторът
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост. В случая, поради допусната от страна на кредитополучателя забава
за плащане в срок на две месечни погасителни вноски настъпила предсрочна
изискуемост, считано от 05.12.2017 г., която дата, представлява падежа на 5-та
погасителна вноска. Твърди, че кредитополучателят е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост, с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне. Кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода 06.12.2017 г. – 06.03.2019 г. в размер на 315,93
лева. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която е погасена до момента е в размер на 545,71 лева, с която са
погасени, както следва: 369,12 лева – договорна лихва и 176,59 лева – главница.
Твърди се, че на 18.04.2018 г. с
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил вземането си на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който ищецът като цесионер
придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви.
Длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне. Алтернативно следвало да се счита за
уведомен с получаване на уведомлението към исковата молба. Поради липсата на
погасяване на задълженията, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **** г., издадена по ч. гр. д. № 3654/2019
г. по описа на ПдРС, І гр. с. за сумата от 2510,41 лева – главница, произтичаща
от договор за потребителски кредит № *****, сключен на 11.06.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Б.А.К. като кредитополучател,
вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
Приложение 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор от 27.07.2017 г. за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/; 852,40 лева – договорна лихва за периода
05.11.2017 г. – 05.07.2020 г.; 315,93 лева – обезщетение за забава за периода
06.12.2017 г. – 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото – държавна такса в размер
на 73,57 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и след указания на съда, били
предявени настоящите установителни искове. С оглед изложеното се моли
предявените претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор
на исковата молба. Твърди се, че извършената цесия не била надлежно съобщена на
ответника. Твърди, че връчените чрез отговора на исковата молба уведомления за
цесията и предсрочната изискуемост не са породили действие, доколкото
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуално представителство по конкретно дело, като не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно
получаването на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, както и
обявяване на предсрочна изискуемост няма да произведе този ефект. Счита, че в
случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същата не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да
уведоми длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като това волеизявление следва да е достигнало до длъжника. Прави
възражение за недействителност на договора да потребителски кредит поради
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 11 и
т. 20 от ЗПК. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК при
нищожност на договора за кредит връщане на чистата сума на получения кредит се
дължи по правилата на неоснователното обогатяване, а такъв иск не е предявен в
заповедното производство. Правното основание да се претендира това вземане е неоснователно
обогатяване, а в настоящото производство, вземането се претендира на договорно
основание. Поради това съдът няма как да се произнесе по непредявен иск. Ето
защо претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
3654 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за следните суми: 2510,41 лева – главница,
произтичаща от договор за потребителски кредит № *****, сключен на 11.06.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Б.А.К. като
кредитополучател, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с Приложение 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор от 27.07.2017
г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/; 852,40 лева – договорна лихва
за периода 05.11.2017 г. – 05.07.2020 г.; 315,93 лева – обезщетение за забава
за периода 06.12.2017 г. – 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
От събраните писмени доказателства се
установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата е
сключен договор за потребителски кредит
с номер ***** г. В договора са посочени конкретните
условия и параметри на заема. По силата на така възниквалото договорно
правоотношение „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнило задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата от 2687 лева за закупуване на посочени в
договора стоки, а именно: спален комплект – модел Соната – 1 бр.,
като за
последният е възникнало синалагматично му задължение да върне така
предоставената сума в определения в договора срок и вноски.
Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява самото
му сключване. Падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е
05,07,2020 г. Общият
размер на всички плащания е 3908,52 лева., с
месечна вноска от 108,57 лева, с брой на вноските – 36 месечни. ГПР- 28,04% и
лихвен процент – 24,97 %.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 11,06,2017 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
/неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под
формата на овърдрафт/.
Съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има
качеството на "потребител", от което следва, че съдът е задължен да
провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата
на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити
в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в
потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и Съвета за
исковете за защита на потребителите.
Клаузите на
общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и
санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато
не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите
уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън
основанията по чл. 143 ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските
договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо
наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е
уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е
предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният
характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя;
2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/
клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т.
19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща
неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и
потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на доставчика в
зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля /т.
3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.
Процесният
договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са
индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият
размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите,
годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са
отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната
практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид
възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Инвокираното от
ответника възражение, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 11 и т. 20 ЗПК е неоснователно по следните
съображения.
В договора са
посочени срока на договора за кредит- 05,07,2020 г., стоката и нейната цена в
брой, лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който
съдържа информация относно размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Няма спор, че всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница и лихви, като за всеки един месец тези компоненти
са различни. Липсата обаче на подробна разбивка по никакъв начин не нарушава
правата на ответника – потребител. Съдът намира, че инкорпорирания в договора
за кредит погасителен план има
изискуемото от законодателя съдържание.
В чл. 10 от условията на договора се
съдържа наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Фактът, че част от договора за кредит е с
големина 10,5 пункта не води автоматично до неговата недействителност, тъй като
по делото липсват данни за това размерът на шрифта да е попречил на ответника
да го прочете и разбере.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно с Приложение 1 от
18,04,2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на ответника, че
цесията не му е била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от
цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС,
ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално
качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство,
но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението
до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба
с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба
на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата
на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т.
о. на ВКС/.
В уведомителни писма с изх. № *****. е
посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е
и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия
процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия. Оттук ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
договор за потребителски кредит № **** срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът приема, че
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за паричен заем.
Въз основа на изложеното, по
делото са доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен
заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за
цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията по кредита към
настоящия момент са станали изискуеми, а именно на 05,07,2020 г., до когато е
следвало да бъдат погасени.
Относно размера на
задълженията и погасените суми, по делото е прието заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че невъзстановеният размер по прецесния
договор е: 2510,41 лева - главница,
договорната лихва – 852,40 лв. и 317,29 лв. обезщетение за забава.
От представения договор, както и от
приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по
договора действително е 2510,41 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 2510,41 лв. Като законна последица ще
се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г.
до окончателното изплащане.
Относно
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер
на 852,40 лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за
периода от 05,11,2017 г. до 05,07,2020 г. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са
ангажирани от ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил
изцяло задълженията си по договора за кредит. Поради което претенцията за
установяване дължимостта на сумата 852,40 лв.
е основателна.
Относно
обезщетението за забава:
Страните са уговорили, че при забава
на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е
изчислено от вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по
делото заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за периода 06.12.2017
г. – 06.03.2019 г. е 317,29 лв. С оглед на диспозитивното начало предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен до претендирания размер от 315,93
лв.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 126,85 лв.,
депозит за вещо лице по допуснатата експертиза – 100 лв., депозит за особен
представител - 245 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като
делото е със средна фактическа и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на123,57 лева.
Ответникът следва да бъде задължен да
заплати и сумата от 80 лева – депозит за експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ****
следните суми: 2510,41 лева – главница, произтичаща от договор за потребителски
кредит № ****, сключен на 11.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, като кредитор и Б.А.К. като кредитополучател, вземането по който е
цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Приложение 1 от 18.04.2018
г. към Рамков договор от 27.07.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/; 852,40 лева – договорна лихва за периода 05.11.2017 г. – 05.07.2020
г.; 315,93 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2017 г. – 06.03.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3654/2019 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25,
офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от **** сумата от 571,85 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство и
сумата от 123,57 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 80 лева- депозит за вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
СЪДИЯ : /п/ Н. СТОЯНОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.