РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.. Т.
при участието на секретаря Х.. И.
като разгледа докладваното от С.. Т. Гражданско дело № 20213110116015 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Д. Д., с ЕГН
********** и адрес гр.***, чрез пълномощника му адв. А.Д. – ВАК срещу Община ***, с
административен адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4175,81 лв. /четири хиляди сто
седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху лек
автомобил „***“ с рег. № ***, в следствие на претърпяно ПТП между дупка на пътното
платно и посочения лек автомобил, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на вредата – *** г. до окончателно плащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На *** г., около 22:40 часа, в град *** настъпва ПТП между дупка на пътното
платно и лек автомобил „***“ с рег. № ***, за което е съставен протокол за ПТП № *** г. от
мл. Автоконтрольор ПЛ. В. в Сектор ПП при ОД на МВР– ***. Като причина за
възникналото ПТП е посочена дупка на пътното платно, която е била пълна с вода, като на
лекия автомобил „***“ с рег. № *** на причинени следните щети по автомобила,
обективирани в представената по делото автотехническа оценителна експертиза – броня
предна, спойлер в предна броня, решетка дясня в предна броня, носач преден ляв долен,
джанта алуминиева предна лява, гума предна лява, джанта алуминиева задна лява, гума
задна лява. Според заключението на вещото лице по представената от ищеца експертиза,
1
стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени е в общ размер на 4175,81 лв.
Мястото на инцидента било улица„***“, находяща се в регулационните граници на гр.***,
собственост на община ***. Ремонтът, обезопасяването и поддържането на улицата били
задължения на ответната община. Вредите настъпили поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника по обезопасяване и поддръжка на инфраструктурата.
Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната суми, прави
доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Оспорва се на посочените в исковата молба дати и място да е съществувала дупка
на пътното платно, която да е в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца
имуществени вреди. Оспорва се и протокола за ПТП, тъй като мястото не е посетено от
съставителя на протокола. Изразява се становище, че трябва да бъдат установени
обстоятелствата, възпрепятствали обективната възможност на водача на автомобила да види
твърдяното препятствие на пътното платно, ако такова изобщо е съществувало.
На следващо място, в евентуалност и при доказване на наличието на дупка в
пътното платно на процесната улица – твърди се, че няма причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и обективната отговорност на Общината. Изразява се становище,
че е спорен въпроса, възможно ли е вследствие на попадане в така описаното препятствие да
настъпят такива последици за лекия автомобил, както и възможността автомобилът да е бил
увреден преди инцидента. Липсвали доказателства, че автомобилът е управляван със
съобразена скорост, както и доказателства, че водачът не е управлявал МПС-то след
употреба на алкохол.
Относно представената от ищеца автотехническа оценителна експертиза –
ответникът, твърди че с нея са описани увреждания по автомобила, установени към *** г.,
които по никакъв начин не сочат причинно-следствена връзка със събитието от *** г. и
извода на вещото лице че „лек автомобил ***“ с рег. № *** е бил в добро техническо
състояние“ не е подкрепен с доказателства, а е пресъздаден от твърденията на ищеца.
Моли за отхвърляне на иска изцяло като неоснователен и недоказан и присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа исковата
претенция, моли същата да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени изцяло
направените по делото разноски. Ответната община не изпраща представител. В писмена
молба, постъпила преди заседанието, се поддържат въведените с отговора на исковата молба
възражения и се прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на твърдението си, че е собственик на лек автомобил „***“, с ДКН
***ищецът е представил надлежно заверено за вярност копие от свидетелство за
2
регистрация част I /л.7, 21/.
На ***г. е съставен Протокол за ПТП № ***за настъпило пътно-транспортно
произшествие в гр. ***. В протокола е вписано, че управлявания от П.Д. Д. лек автомобил
„***“ с ДКН ***, собственост на ищеца Д. Д. Д. е попаднал в дупка на пътното платно
пълна с вода. Описани са щети по автомобила на ищеца –ходова част пр. лява част и
спукана задна лява гума /л.6/.
Като свидетел по делото е разпитан съставителя на протокол за ПТП № ***П.А.В..
В показанията си свидетелят твърди, че няма спомен за конкретното произшествие.
При издаване на протокол за ПТП правели посещение на място, оглед на дупката и
автомобила, изготвяни били снимки и едва тогава се издавал протокола. Нямало как да бъде
издаден протокол без посещение на произшествието. Свидетелят твърди, че се сеща за
наличието на дупка на конкретното място, тъй като често минавал оттам със служебния
автомобил.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебна автотехническа експертиза.
В заключението вещото лице посочва, че описаните в исковата молба увреждания
по автомобила на ищеца отговарят да са настъпили по степен и вид при описания
механизъм. Предната част на автомобила била по-тежка от задната заради двигателя, а
просвета на автомобила бил 150 мм. Колелото първо падало в дупка при свит амортисьор и
веднага след това влизало в контакт с ръба на дупката, от което се получавали увреждания
по предна броня, спойлер предна броня, предна лява гума и носач долен, който от само себе
си нанася увреждания на джанта предна лява. След намаляване на скоростта следвал втори
удар в ръба на дупката в задно ляво колело, където джантата се изкривява и гумата се
уврежда. Вещото лице определя пазарната стойност на процесния автомобил към датата на
настъпване на произшествието в размер на 4536.60 лева, а стойността на разходите за
необходимия ремонт и пускане на автомобила в движение по изискванията на ЗДвП в
размер на 4416.78 лева. По делото липсвали данни процесния автомобил да е бил бракуван,
катастрофирал или в друго негодно техническо състояние към датата на инцидента.
Автомобилът бил с валидна регистрация и сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което следвало да се приеме, че е в състояние, което позволява да се ползва по
предназначение.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, подробно мотивирано и
неоспорено от страните по делото /л.48-59/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
За уважаване на предявените исковата претенция с правно основание 49 вр. чл.45 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване
положителните факти, на които се позовава, включително претърпяването на описаните в
исковата молба и уточнителната молба имуществени вреди, състоящи се в увреждане на лек
3
автомобил „***“ с ДКН ***, собственост на ищеца, в резултат на ПТП между дупка на
пътното платно и лекия автомобил; стойността на претърпените имуществени вреди;
твърдяното противоправното деяние – неизпълнение на задълженията на ответната община
за поддържане на общинската пътна мрежа и пътя на ул. „***, както и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищеца
имуществени вреди. В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си, че е изпълнявал
задължението си за поддържане на общинската пътна мрежа в процесния участък (на
процесното място и време не е имало дупка), както и че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
От съставения протокол за ПТП и показанията на разпитания по делото съставител
на протокола съдът приема за доказани твърденията в исковата молба, че на ***г. е
настъпило ПТП в гр. ***, при което автомобилът на ищеца е попаднал в необезопасена
дупка на пътното платно. Свидетелят твърди, че за да състави протокола за ПТП е посетил
мястото и извършил оглед на дупката и на автомобила, а отделно от това знае за наличието
на дупка на описаното място към датата на инцидента, тъй като често минавал от там със
служебния автомобил.
От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза
се установява, че описаните в исковата молба щети по автомобила на ищеца отговарят да са
настъпили по степен и вид при описания механизъм – попадане в необезопасена дупка на
пътното платно. Вещото лице определя размери на разходите за възстановяване на
автомобила и пускането му в движение и на пазарната стойност на автомобила към датата
на произшествието, които надвишават размера на предявения иск.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 г./, с влизането на закона
в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване; преминават в собственост на
общините. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се стопанисват
от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.3 от Закона по пътищата имат
задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства.
От своя страна в чл.31 от Закона за пътищата е предвидено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
С неосъществяването на действия по отстраняване на препятствия, част от общински
път в гр. ***и не поставяне на обозначителни знаци за ремонт, ответника е нарушил
4
задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно предвижване и
следва да отговаря за причинените вреди от това си бездействие.
По изложените съображения съдът намира за исковата претенция за изцяло доказана
по основание и размер и като такава следва да бъде уважена. По делото се установи
виновното и противоправно бездействие на служители на ответника (неизпълнение на
задълженията по чл.167, ал.1 ЗДвП), настъпването на произшествието при влизане на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, размерът на претърпените от ищеца
вреди и причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за
ищеца имуществени вреди. Недоказани останаха възраженията на ответника за наличие на
съпричиняване на вредите, поради виновно поведение на водача на автомобила.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД „при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана“, поради което основателно се явява и искането на ищеца за
присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на инцидента.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени
по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 947.03 лева, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., с
ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 4175.81 лв. /четири хиляди сто седемдесет и пет
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху лек автомобил „***“ с рег. №***,
в следствие на претърпяно ПТП между дупка на пътното платно и посочения лек автомобил,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – *** г. до
окончателно плащане на вземането.
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., с
ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 947.03 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева
и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част
от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6