О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 04.09.2012 година град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от районния съдия Атанасов гражд.дело №131 по описа за 2012
година и взе предвид, че:
Съдът, като провери
редовността на исковата молба, намира че
не същата не отговаря на изискванията на чл.128 т.2 от ГПК.
С
разпореждане от 06.04.2012г. съдът е оставил исковата молба без движение като е
дал на ищцовата страна следните указания: да конкретизира активната процесуална
легитимация на иска, а именно лицето, от чието име се подава исковата молба,
неговото качество, дали се касае до лично упражняване на права или чрез
процесуален представител, в случай че искът е предявен чрез представител, да се
посочи от къде произтича представителната му власт, като се приложи и
съответното редовно пълномощно, следвало да се има предвид, че така
представеното по делото пълномощно от А.Б. по отношение на Т.М. е
недействително и предвид разпоредбата на чл.582 вр.чл.584 т.3 и чл.576 ГПК не
би могло да породи желаните от страните правни действия, което пък от своя
страна лишава последната от действителна представителна власт, съставляваща
абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и редовното му упражняване, както и че при неизпълнение
на указанията, молбата заедно с приложенията ще бъде върната, а производството
по делото ще бъде прекратено.
В изпълнение на дадените
указания, с молба от 17.04.2012г. на Т.М. е заявено, че ищец по делото е А.Б.,
а М. се явява негов пълномощник. Уточнява се също така, че по силата на
приложеното по делото нотариално заверено пълномощно, същата можела да завежда
дела пред съдилищата и имала представителна власт.
С определение от
23.04.2012г. на ВРС, исковата молба на ищеца била върната, а производството по
делото прекратено, тъй като било прието, че липсва надлежна представителна
власт, като абсолютна процесуална предпоставка за редовното предявяване на
иска. Правните доводи се изразявали в това, че така представеното нотариално
заверено пълномощно е нищожно и поради тази причина не би могло да породи
валидни правни действия / основание за това се извличало от нормата на чл.576
вр.чл.582 вр. чл.584 т.3 ГПК/.
По частна жалба на
страната, с определение от 09.07.2012г. определението на ВРС било отменено с
указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 17.07.2012г. исковата молба е била оставена отново без
движение, като са дадени указания за конкретизиране на активната процесуална
легитимация на иска и най-вече обосноваване на представителната власт на
пълномощника М. през призмата на чл.32 ГПК.
Указано е, че при неизпълнение, исковата молба заедно с приложенията ще бъде
върната, а производството по делото - прекратено.
В указания срок страната не е изпълнила указанията на съда. Същата е била
редовно уведомена на основание чл.40 ал.2 ГПК. Извън срока е постъпила
единствено молба от адв.Ш.Х., пълномощник на Т.М., в която уточнява, че същата
е пълномощник на ищеца А.Б., като попада в хипотезата на чл.32 т.1 ГПК.
С други думи в
дадения от съда срок указанията на съда не са били изпълнени, а исковата молба
е останала нередовна. В този смисъл може да се приеме, че искът е нередовно
предявен, а същевременно е налице и неотстраняване в срок на посочените с
разпореждането на съда недостатъци. Видно от исковата молба, същата е подадена
от Т.М., в качеството й на пълномощник на А.Б., без да има надлежна
представителна власт, което е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск.
Този извод настоящия
съдебен състав прави, тъй като приема, че макар и да не е опорочена формата на
представеното по делото пълномощно, така както приема въззивния съд, то същото
продължава да е нищожно по своя характер на още две основания, а именно като
противоречащо на закона, тъй като в нормата на чл.32 ГПК изрично е посочен
кръга от лица, които могат да бъдат пълномощници на страните, а Т.М. не попада
в нито една от тези хипотези. По силата
на представеното пълномощно, последната е упълномощена да представлява А.Б.
пред съдебните органи в страната, както и да завежда граждански дела, но в
същото време не разполага нито с качеството на адвокат, нито пък с това на
близък роднина /родител, дете или съпруг/. В този смисъл може да се приеме, че
така представеното пълномощно се явява нищожно като противоречащо на закона и в
частност на разпоредбите на чл.32 ГПК. Освен това същото се явява
недействително и на още едно основание, а именно поради своя невъзможен
предмет, тъй като М. е упълномощена от Б. с действия, които реално не би могла
да извърши – а именно представителство пред съд и завеждане на граждански дела.
В този смисъл същата не само, че не би могла да представлява А.Б. пред съд,
включително и да предявява искове от негово име, каквото е сторила, но и да
преупълномощава други лица, тъй като не разполага с валидно пълномощно, което
да е дава това право.
Предвид на
гореизложеното настоящия съдебен счита, че Т.М., въпреки приложеното
пълномощно, не разполага с надлежна представителна власт за завеждане на
гражданско дело пред съд, поради и което и представената от нея искова молба се
явява нередовна, тъй като до настоящия момент нито е постъпило ново пълномощно
от ищеца А.Б., нито пък същия е подвърдил действията на така наречения
представител, за да може да се приеме, че действията по предявяване на иска са
валидно извършени.
Ето защо съдът
намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.129 от ГПК,
поради и което на основание чл.129 ал.3 от ГПК подлежи на връщане, а вече
образуваното по нея производство на прекратяване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 131 описа на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от
определението да се връчи на ищеца.
СЪДИЯ: