РЕШЕНИЕ
№ 127/8.4.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №855/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 13.05.2013 г. между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника Г.М.П., ЕГН **********, е сключен Договор №1162141
за отпускане на потребителски паричен кредит за сумата 5704.88 лв, от която
чиста стойност на кредита 5000.00 лв, такси и комисионни 150.00 лв и
застрахователна премия 554.88 лв. За ползвания кредит кредитополучателят е
следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер 14.99 %, както и годишен процент на
разходите в размер 17.03 %. Твърди, че за ответника е възникнало задължение да погаси усвоения
кредит чрез 96 анюитетни вноски, всяка по 102.35 лв с първа падежна дата 21.06.2013 г. и крайна падежна дата 21.05.2021 г. Твърди, че
общата сума, която следва да бъде върната на кредитодателя в края на периода е
9825.60 лв. Твърди също, че ответникът е
направил 8 погасителни
вноски, всяка по 102.35 лв, една частична вноска от 29.51 лв, погасила е и 8.14 лв начислени лихви за
просрочие, като общо внесената сума по кредита е 856.45 лв. Ищецът твърди, че
след тези вноски ответникът не е направил оставащите 87
пълни вноски и 1 частична, като съобразно уговорения погасителен план е
изпаднал в забава. Сочи, че поради допуснато просрочие и неплащане на две
последователни вноски от длъжника са настъпили визираните в чл.16 от ОУ
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по
потребителски кредит №1162141. Сочи също, че на 10.09.2014 г. между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е сключен договор за
цесия, в изпълнение на който и съобразно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, цедентът
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез пълномощника си “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на
вземания до длъжника, но въпреки положената грижа, уведомление не е достигнало
до знанието на ответника. Поради това, че ответникът не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът
предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Г. П. и е образувано ч. гр. дело №429/2019 г. Ищецът твърди, че
към настоящия момент ответникът дължи 5882.58 лв непогасено задължение по
договор за потребителски кредит №1162141, ведно със законната лихва от
датата на предявяване
до
окончателното плащане, както и 167.73 лв платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Претендира и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба. След изтичане срока за отговор, със становище вх.№9337 от
02.12.2019 г. ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Поради
факта, че съдържащите се в становището възражения, оспорвания и доказателствени
искания са отправени след изтичане на срока за отговор на исковата молба и при
липса на данни за особени непредвидени обстоятелства за съответния пропуск,
съобразно чл.133 ГПК същите следва да се считат за неосъществени.
След преценка на събраните
доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически и
правни изводи:
Със Заповед №317 от 22.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №429/2019 г. на РС Девня е постановено
длъжникът Г.М.П. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумите: 5882.58
лв неизпълнено договорно задължение за погасяване на усвоен Договор за
потребителски кредит №1162141 от 13.03.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на вземането – 21.03.2019 г., до
окончателното плащане; 167.73 лв обезщетение за розноски по делото. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
За установяване на легитимацията си като кредитор ищецът
представил договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.09.2014 г.,
ведно с извлечение от Приложение 1 към него, по силата на който продавачът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сред които и този, сключен с длъжника Г.М.
П.. Предвид постигнатата в чл.3.2 от договора за цесия договореност и
издаденото нарочно пълномощно, налице е изрично изявена правно валидна воля от
цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник
липсва законова пречка. От представената обратна разписка е видно, че
изпратеното до ответника уведомление за извършена цесия не е редовно връчено,
но следва да се има предвид осъщественото връчване на ответника на преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договор за цесия от 10.09.2014
г., ведно с приемо-предавателен протокол към него; пълномощно от цедента на
цесионера за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), при което обосновано може да се приеме, че
съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на
цедирания длъжник е сторено с връчване на книжата по реда на чл.131 ГПК, с
което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Наред с това
следва да се има предвид, че въпросът за момента на уведомяването на цедирания
длъжник е от значение единствено
при противопоставени от длъжника твърдения, че до предявяването на иска е
погасил задължението на стария кредитор. При липса на такива твърдения в
конкретния случай, липсата на предходно (преди завеждането на иска) уведомяване
се явява ирелевантен факт. Предвид горното, ищецът е надлежно активно
материално легитимиран да претендира процесните вземания, които са му били
прехвърлени надлежно с рамковия договор за цесия.
Същевременно, ищцовата страна не ангажира годни
доказателства, които да установяват, че сумата 5000.00 по договора за кредит е
предадена на ответника. А липсата на своевременно и надлежно отправено
възражение от ответника не освобождава ищеца от указаното задължение да
установи чрез пълно и главно доказване наличието на валидно договорно
правоотношение по процесния договор за кредит, както и размера на
претендираните вземания. Разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК регламентира легална
дефиниция на договора за потребителски кредит – „Договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът 1) предоставя или 2) се
задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане”. Следователно, договорът за
потребителски кредит може да бъде реален
(сходно с договора за паричен заем по чл.240, ал.1 ЗЗД) или консенсуален (сходно с договора за
банков кредит по чл.430, ал.1 ТЗ, но за неговата действителност като
конститутивен елемент не се изисква уговаряне на определена цел за ползване на
заетите средства). С оглед на това определение на договора за потребителски
кредит той е едностранен – при
реалните договори за потребителски кредити, при които правните задължения
възникват само за кредитополучателя: да върне заемната сумата, предмет на
двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената
възнаградителна лихва и други комисионни, респ. двустранен – при консенсуалните договори за потребителски кредит,
при които за двете страни по материалното правоотношение се пораждат
корелативни субективни права и правни задължения – за кредитодателя: да
предостави заемната сума в уговорената валута и в определения срок, а за
кредитополучателя: да върне заемната сума, ведно с уговореното възнаграждение –
в уговорения срок.
Тъй като в рамките на настоящото производство ищецът не
доказа да е предал на ответника сумата 5000.00 лв, не може да се счита за
установено, че за кредитополучателя се е породило задължение за връщане на тази
сума. Същото касае и сумата 554.88 лв, предмет на застраховката, доколкото и за
тази сума не са представени доказателства за нейно предаването на ответника,
нито на застрахователя. Не са представени и доказателства за сключване на
застраховка по повод процесния кредит. Таксата 114.00 лв е акцесорно задължение,
породено от договора за кредит и поради недоказана дължимост на главното
вземане, акцесорното също не следва да се счита за дължимо. Изтъкнатата
констатация представлява основание за отхвърляне на предявения установителен
иск.
Същевременно, според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
настъпването/обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Тези
постановки са относими и към хипотезата, при която е уговорена автоматична
предсрочна изискуемост на вземанията по кредитния договор. Аргументите за това
са, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и
да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от същото не му се връчва. Длъжникът узнава за обявената предсрочна
изискуемост с връчването на заповедта за изпълнение, поради което задължението
за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на
подаване на заявлението.
Макар да не е меродавно за този извод на съда,
единствено с цел прецизност следва да се посочи, че по делото липсват и събрани
доказателства, от които да се установява размера и падежа на отделните
погасителни вноски, не е изслушвано и заключение на икономическа експертиза,
която да установява размера на падежиралите към датата на подаване на
заявлението погасителни вноски, в частност размера на главницата, включена в
тези вноски (с оглед предмета на иска по чл.422 ГПК, определен с подаденото заявление
по чл.410 ГПК само като дължима главница по договора). Отделен е въпросът, че
съдебната експертиза е способ за проверка на доказателства и формиране на
експертен извод, но не може да бъде средство за формиране на твърдения на
страните.
Доколкото вземането в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение спрямо длъжника, е посочено като глобална
сума 5882.58 лв (която надвишава общата стойност на кредита 5704.98 лв,
формирана от главница 5000.00 лв, такса/комисионна 150.00 лв и застрахователна
премия 554.88 лв) на основание именно твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита и при липсващо посочване на падежиралите според погасителния план и
неплатени на падежа вноски, неотносима в конкретния случай е и съдебната
практика, установена в Решение №139 от 5.11.2014 г. по т. д. №57/2012 г. на ВКС;
Решение №190 от 14.12.2016 г. по т. д. №2349/2015 г. на ВКС, според която, в
хипотезата на т.18 от ТР №4/2013 г., когато предсрочната изискуемост на целия
остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги.
С оглед горното и като се има предвид, че в процесния
случай не се доказва, че на ответника - длъжник по договора за кредит, е било
връчено волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на
заповедното производство, обосновано следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Тъй като с установителния иск по чл.422 ГПК дължимостта
на вземането се установява към минал момент (при предявяване на заявлението),
съдът приема, че поради ненастъпване на последиците от предсрочна изискуемост,
вземането не е възникнало в претендирания размер, която констатация също е отделно
основание за отхвърляне на предявения иск.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София, ЕИК
*********,
срещу Г.М.П.,
ЕГН **********, за установяване
дължимост на следното парично вземане: 5882.58 лв нелатено задължение по договор за
потребителски кредит №1162141 от 13.05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване – 21.03.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед №317 от 22.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №429/2019 г. по
опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: