РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Ихтиман, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Д.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20251840200381 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул.
„Резбарска“ № 5, представлявано от Г. В. чрез адв. М. Д. против Електронен
фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй
като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване
на електронен фиш, с който се налага имуществена санкция на основание чл.
179, ал. 3б ЗДвП. Навеждат се доводи за това, че
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. По
същество се сочи, че към 06.03.2022 г. в превозното средство, с което е
допуснато нарушението е имало монтирано бордово устройство, посредством
което се е осъществявало електронното събиране на дължимите такси за
изминато разстояние, като е имало сключен договор с „Интелигентни трафик
системи“ АД и „А1 България“ ЕАД за предоставяне на услуга за електронно
събиране на таксите за изминато разстояние, а наказващият орган не е
изследвал причините, поради които не са били получени данни за процесния
1
сегмент от пътя. Навеждат се доводи за това, че не е приложен по-
благоприятен закон – разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, в сила от 01.01.2024
г. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява. От същия е постъпила писмена молба, чрез адв. М. Д., с които
поддържа жалбата. Моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от юрк. Х. Б.,
който оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде
потвърден. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
„ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, ЕИК ********* е ползвател на ППС
влекач с техническа допустима максимална маса 18 тона, марка и модел
„МАН ТГХ“.
На 06.03.2022 г. в 14:17 часа с устройство № 10012, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет влекач,
който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила,
тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Впоследствие е установен вписания ползвател на автомобила, като на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „ЕВРОТРАНСПОРТ
2000“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство
частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба
препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното
тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът
не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде
издаден електронен фиш.
2
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по
чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се
отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството
при установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава НП.
За извършеното нарушение е предвидено административно наказание
имуществена санкция. Този вид административно наказание, налага при
преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната
в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията
на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за
наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По
силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което
е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
да тече от момента на извършване на нарушението – 06.03.2022 г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
06.03.2025 г., като през този период не се събраха доказателства да са били
извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният
фиш е издаден на 08.11.2024 г., съгласно представената по делото извадка от
електронната система на АПИ (л. 51-52 от делото), а същият е връчен на
жалбоподателя едва на 29.07.2025 г (видно от извадката от електронната
система на АПИ и от направеното отбелязване на представения от
жалбоподателя екземпляр на електронния фиш на л. 29 от делото).
Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за
наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения
електронен фиш само на това основание.
Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години
и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не
бяха установени по делото. Според настоящия съдебен състав издаването на
електронния фиш не следва да се приема за действие, което прекъсва
обикновената преследвателска давност.
3
По същество съдът приема, че жалбата е основателна и на друго
основание, не само поради изтичането на обикновената преследвателска
давност.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.
1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
4
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 06.03.2022 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла влекач, който се
е движел по път А-1, в района на км 43+488, който участък е част от платената
пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като
жалбоподателят не е заплатил за тол сегмент № ********** дължимата сума.
Съдът счита, че на собственика/ползвателя на пътното превозно средство е
следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през
съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на
собственика/ползвателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало
да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство.
Следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя във връзка с
незаконосъобразност на фиша поради липса на изискуемите от закона
реквизити е неоснователно. От съдържанието на електронния фиш се
установява, че нарушението се изразява в това, че процесното МПС се е
движело по участък от платената пътна мрежа без валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването през участъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“.
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.
10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство
се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
5
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били
част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2,
параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да
се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Съдът счита, че на собственика/ползвателя на пътното превозно
средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за
преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие
на собственика/ползвателя да заплати дължимата такса доброволно, е
следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно
производство.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен
фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като
съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.
В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави
разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или
плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от
заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.
От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено
доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент,
където е установено нарушението, е в размер на 0,29 лв. (лист 48 от делото).
Това сочи, че с деянието държавният бюджет е ощетен в минимален размер.
При това положение размерът на наказанието надвишава многократно
дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко изложено може да се
направи извод, че конкретното деяние е с незначителна степен на обществена
опасност и налагането на предвидената във фиксиран размер
глоба/имуществена санкция би нарушило принципа за пропорционалност,
установен в чл. 9а от Директива 1999/62.
В този смисъл според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б
6
ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при
нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране
се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата.
В практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дела C-497/15, към
което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените на съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се
предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата)
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност.
Съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 разпоредбата
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност
не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
По този начин от практиката на СЕС може да се направи извод, че
нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство
и на практиката на СЕС. В настоящия случай следва пряко да се приложи чл.
9а от Директива 1999/62, която директива в тази част има директен ефект
досежно частноправните субекти, тъй като не е надлежно транспонирана в
българското законодателство, поради което следва да се отмени обжалвания
електронен фиш, с който е наложено непропорционално наказание.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски в
размер на 550 лева. Така направеното искане е основателно и следва да бъдат
присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
7
Направеното от ответната по жалбата страна възражение за
прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2,
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска
работа (НВАР), който минимален размер възлиза на 550 лева. В конкретния
случай, съдът приема, че следва да присъди на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във
вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ №
5, представлявано от Г. В., е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония №
3, представлявано от Й. К. В. - председател, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от Г. В., сумата
от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във
връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НВАР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8