Решение по дело №267/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 109
Дата: 17 юли 2024 г.
Съдия: Юлиана Иванова Толева
Дело: 20241840200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Ихтиман, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. В. А., ЕГН: ********** чрез адв. Д. Т. от АК-
Благоевград срещу Електронен фиш Серия К № 8359522, издаден от ОДМВР
*, с който на жалбоподателя е наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Първоначално производството е било образувано пред Софийски районен
съд. Съдията - докладчик с разпореждане е прекратил производството и е
изпратил делото за разглеждане по компетентност на РС Ихтиман.
В жалбата адв. Т. излага доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушение на приложимия материален
закон. Възразява, че ЕФ не е издаден в давностния срок по чл. 34 ЗАНН.
Счита, че от описанието на фактическата обстановка не става ясно дали
твърдяното нарушение е извършено в или извън населено място, оспорва, че
АНО не е приспаднал от установената скорост на движение на МПС
максимално допустимата грешка. По изложените съображения иска ЕФ да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения
защитник, в което са изложени съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения в административно наказателното производство,
обуславящи отмяна на атакувания санкционен акт, допълнено е възражение,
1
че въззивникът не е годен субект на административно наказателна
отговорност, тъй като не е собственик на автомобила. Иска се от съда да
отмени електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, представя списък по чл.
80 ГПК.
В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В кратко
писмено становище, придружаващо административно наказателната
преписка, се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска се от
съда да постанови решение, с което да потвърди електронния фиш като
правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност е наведено
възражение за прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП /видно от справка АИС
АНД – л.28 от АНД № 6529/2024г. по описа на СРС и датата на подаване на
жалбата/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден, за това че на 07.11.2023г. в
14:29ч. в област Софийска, община Костенец по АМ „Тракия“ 52+880 км с
посока на движение към град * лек автомобил марка „Хавал Х6“ с рег. №
*, с ползвател - В. В. А., ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул. „*“ № 11А, ет.
8, ап. 34, се движил със скорост 101км/ч. при ограничение на скоростта 80
км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с което било
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата поради
управление на автомобила с превишена скорост. Нарушението било
установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M № 613, насочена
към град Пловдив. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 104 км/ч., като след приспадната максимално допустима
грешка от 3% била установена стойност на скоростта на движение от 101
км/ч., при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 21 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на ползвателя на
заснетото МПС – В. В. А. бил издаден атакувания електронен фиш, с който
му било наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
100,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени
средства, приложени към административно-наказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и
от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
2
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство– мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на
валидност на мобилната система до 24.02.2020г.
От Протокол № 5-39-23 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M № 4835 от 14.03.2023г. е видно, че процесното
техническо средство с № 613 е преминало последваща метрологична
проверка на 14.03.2023г. със заключение, че съответства на одобрения тип,
т.е. отговаря на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система се установява, че на дата 07.11.2023г. мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 613 е заснела 103 броя статични
изображения с номера от 36485 до 36587, с начален час на работа 13:50ч. и
краен час на работа 15:10ч., с място на контрол АМ „Тракия“, км 52+880,
посока на движение на моторните превозни средства към град *. Радарната
система TFR1-M с № 613 е била разположена в спрян служебен автомобил
с рег. № *.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков
материал от радар TFR1-M № 613, което по смисъла на чл. 189, ал. 15
ЗДвП, представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил
марка „Хавал“, модел „Х6“ с рег. № *, е заснет на 07.11.2023г. в 14:29:17
часа, като стойността на измерената скорост на движение е 104 км/ч. От
същия снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет
процесния лек автомобил е с GPS координати EL 23˚90978; NL 42˚35725.
Съгласно приетата като писмено доказателство по делото справка от
Агенция пътна инфраструктура, Директор на ОПУ * и приложена към нея
схема на знаковото стопанство в процесния участък (л.13 от делото), към
дата 07.11.2023г. за процесния участък, съгласно действащата постоянна
организация на движението е въведено с пътен знак В - 26 ограничение на
скоростта на движение от 80 км/ч на км 53+290 ляво платно посока на
движение град * и същото е отменено на км 52+800 с пътен знак В-34.
От справка от Агенция пътна инфраструктура (л. 17 и л. 21-22 от
делото), извършена по географско информационна система на агенцията,
се установява, че координати EL 23˚90978 и NL 42˚35725 отговарят на
километър 52+897 на АМ Тракия, в ляв обхват, в близост до ляво платно за
движение в посока на движение град *.
От справка от АИС на МВР за собственост на лек автомобил марка
„Хавал“, модел „Х6“ с рег. № *, се установява че лекият автомобил е
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД с ЕИК: *, а като
ползвател е вписан В. В. А. с ЕГН: ********** /жалбоподателят/.

От правна страна:
В административно-наказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган електронни фишове.
3
При извършена служебна проверка настоящата инстанция констатира,
че електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките
на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, данни, като фишът е
изготвен съгласно установения от Министерство на вътрешните работи
образец. Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната
максимално допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално
нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, от установената скорост на движение 104 км/ч е
приспадната максимално допустимата грешка от 3%, поради което
възраженията на защитата в тази връзка се явяват неоснователни.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя касателно
необходимото съдържание на електронния фиш. Непосочването на дата на
издаване на ЕФ не обуславя извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, респективно отмяна на ЕФ на формално основание, тъй като
законодателят в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда този елемент като
реквизит на ЕФ. В допълнение видно от справка АИС -КАТ електронният
фиш е издаден на 10.11.2023г. В случая при издаване на ЕФ важат
специалните правила за съдържание и форма, обективирани в чл. 189, ал. 4
ЗДвП, а не общите на чл. 42 или чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В ЕФ е посочено, че
той е издаден от ОДМВР *, като с оглед нормативната уредба следва да се
приеме, че това посочване е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организация, на която е
възложен контролът по спазването на правилата, разписан в ЗДвП.
Не се споделя възражението на защитата, че липсата на дата на издаване
на ЕФ препятства възможността да се прецени дали същият е издаден от
компетентен орган, както и да се изчисли евентуално изтичане на
давностни и преклузивни срокове. Отдавна е известно и безспорно, както в
теорията, така и в съдебната практика, че не е налице законодателно
приравняване на електронния фиш и наказателното постановление, такова
е фингирано с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП само относно правните
последици, с които се ползват влезлите в сила ЕФ, в това число и
възможността влезлият в сила ЕФ да бъде изпълнителен титул – арг. от чл.
167, ал. 2, т. 7 ДОПК. Във връзка с горното по отношение на електронния
фиш не могат да намерят приложение давностните срокове, визирани в чл.
34 ЗАНН, касаещи т.нар „преследвателска давност“, тъй като ЕФ
представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на
АУАН и на НП, но не може да бъде приравнен към АУАН и към НП. В
случая давността за наказателно преследване се изчислява на основание
чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, като от датата на нарушението -
17.11.2023г. до датата на връчване на електронния фиш – 03.04.2024г. не е
изтекъл три годишния срок по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а към
момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт не е
изтекъл и абсолютния давностен срок по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр.
чл. 80, ал.1, т. 5 НК – четири години и половина.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 189,
ал. 4, изр. 1 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС), за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
4
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на
контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не (както се
тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017 г.), че контролният орган
трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано АТСС при
заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор – така ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013 на ВАС. В процеса по
издаването на електронния фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата
по установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., приет като писмено
доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното
съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената
Наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
деянието с електронен фиш.
Съдът, намира че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен
№ 613, с която е бил заснет процесния автомобил, е била технически
изправна.
За пълнота съдът следва да отбележи, че действително от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, се установява че срокът
на валидност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е до
24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ),
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 ЗИ, периодичността на
последващите проверки се определя със заповед на председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на
проверките на скоростомери е една година.
По делото се доказа, че пътният участък от АМ „Тракия“, на който е
заснет процесният автомобил да се движи със скорост от 104 км/ч. попада
в тази част от пътя, за който е имало ограничение на скоростта за
движение. Съгласно издадената от УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ заповед и схема на знаковото стопанство, ограничението
на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 важи от км 53+290 до
км 52+800 на АМ „Тракия“ посока на движение град *, където е поставен
знак В-34, който слага край на забраните, въведени с пътни знаци.
5
Процесният автомобил е бил заснет да се движи със скорост 101 км/ч (след
приспаднат толеранс) на км. 52+897 в ляв обхват на АМ „Тракия“ в
близост до ляво платно за движение, където е важало ограничението на
скоростта от 80 км/ч, което, видно от справка от АПИ, се отменя на км
52+800 посока на движението град *.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, обн. ДВ бр. 73 от 21.08.2001г., пътен знак за
отмяна на въведена забрана се поставя на място, в което отпада
необходимостта от въведената забрана. Доколкото пътен знак В-34 е
поставен на км 52+800, то следва от цитираната разпоредба, че
ограничението на скоростта, въведено на км 53+290 на АМ „Тракия“ ляво
платно на движение посока град *, с пътен знак В-26 от 80 км/ч., е
действало и на км 52+897, където е установено жалбоподателят да
управлява автомобила си със скорост над разрешената, а именно с 101 км/ч
(след приспаднат толеранс).
Съдът не споделя възражението на защитата, че жалбоподателят не е
годен субект на административно наказателна отговорност, тъй като не е
собственик на процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на МПС. Очевидно, изискването на
закона, когато е извършено нарушение при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото наказание да се налага на
неговия законен представител, не е абсолютно и безусловно. Правната
норма предвижда алтернативната възможност, предвиденото в закона
наказание да се налага на лицето, посочено от законния представител на
юридическото лице, на което е предоставил управлението на МПС. От
приложената справка АИС-КАТ е видно, че регистриран собственик на
процесния лек автомобил е юридическо лице „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД, а негов единствен регистриран ползвател е
жалбоподателят В. В. А.. От така ангажираните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че процесното МПС е предоставено за
ползване на жалбоподателя. При това положение, съдът намира, че в
случая лицето, на което процесното превозно средство е предоставено за
ползване е индивидуализирано, надлежно е посочено и вписано при
регистрацията на автомобила. Ето защо жалбоподателят като ползвател на
автомобила е годен субект на административно наказателна отговорност
съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП.
Предвид изложеното атакуваният фиш се явява законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски съгласно чл. чл. 63д, ал. 1
ЗАНН разполага въззививаемата страна. Същата не е направила искане за
присъждане на разноски, поради които такива не и се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.4
ЗАНН, Районен съд Ихтиман

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8359522, издаден от ОДМВР
*, с който на В. В. А., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд *
област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7