№ 1388
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100502724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 122769/28.11.2022 г. на „Софийска вода“ АД,
гр.София, срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ
по изп.дело № 20228510402724, обективирани в постановление за разноски от 10.11.2022 г.,
с които същият е отказал да намали приетите за събиране разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се е произнесъл
изобщо по направеното от „Софийска вода“ АД искане относно таксата в размер на 24,00
лева, посочена в поканата за доброволно изпълнение като „Допълнителни разноски“ по т.31
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, не се е произнесъл по изричното
им възражение относно начисляването на сума в размер на 18,00 лева за налагане на запор,
нито относно искането им за преизчисляване на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата „Софийска вода“ АД излага доводи, че постановлението за разноски от
10.11.2022 г. е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че приетият от съдебния
изпълнител адвокатски хонорар на взискателите от 240,00 лева е прекомерен, като се вземе
предвид че дружеството е платило доброволно задължението си на 18.10.2022 г. – в
началото на срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателите не е била налице
обективна необходимост от предприемането на каквито и да било допълнителни действия
по изпълнителното дело след подаване на молбата за образуването му и такива не са
предприемани. С оглед горното намира за неправилно е незаконосъобразно възлагането на
от страна на ЧСИ в тежест на жалбоподателя адвокатско възнаграждение по чл.10., т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Релевирани са оплаквания и за неправилно възлагане в тежест на
жалбоподателя и на таксите по т.9, т.31 и т.26 от ТТРЗЧСИ.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на
КЧСИ по изп.дело № 20228510402724 по отношение на разноските за адвокатски хонорар на
взискателя, като ги намали до минималния размер, съответстващ на действителната
фактическа и правна сложност на извършените действия по изпълнителното производство,
както и да отмени възлагането на разноските – предмет на жалбата.
Ответниците по жалбата – взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД в
определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК са депозирали общо възражение по жалбата.
1
По отношение на жалбата относно начислените такси от ЧСИ считат, че същата е подадена
след изтичане на 14-дневния срок за обжалването им по чл.436, ал.1 ГПК. Жалбата срещу
разноските за адвокатско възнаграждение намират за неоснова-телна, като навеждат
съображения, че уговореното и прието за събиране не е прекомерно, а дори е по-ниско от
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ва ВАдвС.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
заплатено от взискателите не е прекомерно и че същото не може да бъде определяно под
минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията
на закона, намира за установено следното:
Жалба в частта, касаеща разходите за адвокатско възнаграждение, е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по
чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК взискателят в изпълнителното дело
имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от нея за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от същия акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателите са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и предвид обстоятелствата, че
вземането е заплатено в срока за доброволно изпълнение /на 18.10.2022 г./ и че
изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, на
взискателите, които са се договорили да заплатят общо разноските за процесуално
представителство по това дело, се дължат такива само по чл.10, т.1 от Наредбата в
посочената стойност от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът
им е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се
възнаграждение.
Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е
посочването на изпълнителен способ, предвид което последното, както и възлагането на
правомощия по чл.18 ЗЧСИ, не представляват действия по смисъла на чл.10, т.2 от
взираната Наредбата и за тях не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на
съдебния изпълнител във връзка с разноските по изпълнението, касаещи адвокатския
хонорар на взискателите, обективирани в постановление за разноски с изх.№
69174/10.11.2022 г., се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а
претендираното адвокатско възнаграждение от „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД по
изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата на „Софийска вода“ АД в частта относно таксите по ТТРЗЧСИ е процесуално
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
В изготвеното постановление от 10.11.2022 г. не е налице произнасяне от страна на
ЧСИ по този въпрос, с оглед на което в патримониума на длъжника не е възникнало
потестативното процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие
съдът следи служебно.
От друга страна, предмет на обжалване може да бъде единствено изричен отказ,
попадащ в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, инкорпориран в писмен
акт на съдебния изпълнител в съответствие с изискванията на чл.434, ал.1 ГПК във връзка с
чл.433, ал.1 ГПК. Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е уреден като институт в ГПК и е
непознат в гражданския процес, за разлика от административното право /в т.см. и съдебната
практика, инкорпорирана в определение № 2829/01.09. 2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на
2
САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение №
880/ 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по
в.ч.гр.д.№ 1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07. 05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г.
на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба
срещу неизвършено действие от съдебния изпълнител е безпредметна.
На последно място, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК действията на
съдебните изпълнители подлежат на обжалване в двуседмичен срок от извършването му, ако
страната е присъствала при извършването му или е била призована, а в останалите случай –
от деня на съобщението. В дадената хипотеза поканата за доброволно изпълнение с
постановлението за разноските от 11.10.2022 г. е връчено на длъжника на 13.10.2022 г., с
оглед на което срокът за обжалване определените с тях такси по ТТРЗЧСИ изтича на
27.10.2022 г., с оглед на което жалбата с вх.№ 122769 от 28.11.2022 г. в тази й част се явява
просрочена и на това основание също се явява недопустима.
Извън предмета на спора, само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото
наведените в т.нар.“Отговор на покана за доброволно изпълнение“ от 25.10.2022 г. на
„Софийска вода“ АД доводи във връзка с ТТРЗЧСИ по съществото си представляват
обжалване на действията на съдебния изпълнител по тяхното определяне, последният дължи
предприеме действия по реда на чл.436 ГПК по него.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело №
20228510402724, обективирани в постановление за разноски с изх.№ 69174/10.11.2022 г., с
които е отказано да се намали размерът на приетото адвокатско възнаграждение на
взискателите по изпълнителното дело във връзка с възражение на длъжника „Софийска
вода“ АД с вх.№ 102731/25.10.2022 г. до размера, определен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от
09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
незаконосъобразни, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателите „Г.С.М.П.“ ЕООД и „Г.С.Ч.“ ЕООД по изп.дело № 20228510402724 по описа
на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, от 240,00 лева до размера на сумата от 200,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника „Софийска вода“ АД
жалба с вх.№ 122769/28.11.2022 г. срещу действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по
изп.дело № 20228510402724, във връзка с постановление за разноски от 10.11.2022 г. – в
частта, касаеща таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева - допълнителни
разноски, начислената такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18,00 лева - за налагане на запор
и на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустима.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на
определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3