Определение по дело №145/2018 на Административен съд - Габрово

           Производството е по чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 166, ал. 4 от АПК.

           Делото е образувано по жалба от ЕТ“Елдико- Н.М.“*** ЕИК201706327, представляван от Н.Ц.М., срещу Решение №07/312/02338/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция по Договор №07/312/02338/22.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. подкрепена от ЕЗФЗСЗ.

            С Протоколно определение от 12.12.2018г. производството по образуваното АД№145/2018г. е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК предвид преюдициалност на спор по неприключило АД№139/2017г. по описа на АС Габрово, което към момента е за разглеждане по жалба във ВАС на РБ под №922/2018г. на ВАС. По цитираното АД№922/2018г. в хода на делото е постановено Определение от 25.06.2019г. като е посочено, че с Протоколно определение от 06.02.2019г. производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК до решаване с Влязъл в сила съдебен акт на спора по АД№11440/2017г. на ВАС. Спорът по това дело №11440/2017г. е приключил с влязло в сила Решение на 14.06.2019г. При тези данни ВАС е постановил възобновяване на производството и насрочване на АД№922/2018г. за 04.03.2020г.

          Основанието, поради което производството по АД№922/2018г. по описа на ВАС е било спряно е преюдициалния спор по АД№11440/2017г. по описа на ВАС, по което съдът се е произнесъл с Решение №15652/14.12.2018г. с което е обявил за нищожна Методика за определяне на санкциите след изплащане на проекти по Програма за развитие на селските райони 2007г.- 2013г., утвърдена от Изп. Директор на ДФ Земеделие. Решението по АД№11440/2017г. е влязло в законна сила.

          Със Заявление от 22.08.2019г. ЕТ“Елдико- Н.М.“*** ЕИК201706327, представляван от Н.Ц.М. е поискал на осн. чл. 166, ал. 4 от АПК спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения в настоящото производство ИАА- Решение №07/312/02338/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция по Договор №07/312/02338/22.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. подкрепена от ЕЗФЗСЗ.

          В Заявлението си ЕТ излага, че при подадено Искане за издаване на Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от ТД на НАП и издадено такова, в същото било отразено че ЕТ има непогасени публични задължения, като основанието за възникването им бил АУПЗ/финансова корекция издаден от ДФЗ с №01- 6500/6064. Съпоставяйки данните по изпълнителното основание посочено в Удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК с данните на обжалвания акт- Решение №07/312/02338/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция по Договор №07/312/02338/22.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. подкрепена от ЕЗФЗСЗ, предмет на настоящото съдебно производство ЕТ е стигнал до извода, че същите са идентични. Безспорно било, че към настоящия момент Решението на ДФЗ, посочено и като изпълнително основание, не било влязло в сила. Това породило у ЕТ правния интерес да заяви искането си за спиране на Решението на ДФЗ, предмет на настоящото оспорване на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.

        Едноличният търговец излага доводи, че допуснатото предварително изпълнение на ИАА по силата на закона би му причинило значително и трудно поправими вреди, като представя доказателства в тази насока- заверени преписи от удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПС и преписи от ГФО на търговеца за 2018г. и 2017г. Твърди, че задълженията му за предходната 2018г. били в размер на 146 000 лева и плащането на сумата от 17 245, 21 лева въз основа на невъзникнало правно основание, каквото било оспореното Решение на ДФЗ в настоящото производство би променило коефициента на ликвидност и влошило финансовото състояние на търговеца. ЕТ“Елдико- Н.М.“ се позовава и на влязлото в сила съдебно Решение по АД№11440/2017г. по описа на ВАС с което бил обявил за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г., утвърдена от Изп. директор ан ДФ Земеделие.      

         Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо, но неоснователно по следните съображения:      

         Съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което може да се оспори по реда на АПК. В чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7.

         Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ гласи, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Извършването на плащането означава предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт, с който е определена финансова корекция, поради което се налага правният извод, че жалбата няма суспензивен ефект. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Предварителното изпълнение в случая обаче е допуснато ex lege – по силата на закона, понеже съдебното оспорване на решението, с което е определена финансовата корекция, не спира извършването на плащането.

         Налагането на финансова корекция е нормативно установено правомощие, осъществявано от държавата - членка на ЕС, посредством нейни органи, при установени в закон условия и същото има за пряка цел защитата на публичния принос на общността спрямо отделната операция /проект/, който е застрашен или увреден от допусната нередност. В съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, за да е налице основание за уважаване на искането оспорващият трябва да представи доказателства за твърдението, че предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.

         По делото обаче не са представени доказателства за твърденията, че ще настъпят значителни или труднопоправими вреди за дружеството. Твърдението в тази насока се обуславя единствено от задълженията на ЕТ за предходната 2018г., като в тази насока е представен заверен препис от ГФО на търговеца.

           Безспорно е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

          Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с  чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя.

ЕТ твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената му финансова корекция. Това значи, че той се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда. Видно от представения като доказателство ГФО търговеца има и други, значителни по размер задължения, които надхвърлят неколкократно размера на финансовата корекция в Решението. Това прави изводът на съда за недоказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение обоснован и правилен. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и дотогава, до когато съдът не го отмени като незаконосъобразен той е годно изпълнително основание с оглед на чл. 268, т. 1 АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона или по разпореждане на административния орган, винаги въздейства върху правната сфера и икономическия интерес на адресата, тъй като придава предварителна изпълнителна сила на акта. Това изпълнение предизвиква и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи законодателят изрично предвижда в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Трудно може да се намери такъв частен интерес, който по степен на въздействие да може да се мери с държавния или обществения интерес най-малкото с оглед на засегнатите субекти. Затова адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди и то поради обстоятелства, настъпили след издаването на акта. Законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. В сфери от обществения живот като тази на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ настъпването на значителни и трудно поправими вреди, които към датата на издаване на административния акт да не са преклудирани, е трудно да бъдат посочени.

От представените по делото със Заявлението доказателства, ГФО на търговеца за 2017г. и за 2018г. установяват нови обстоятелства, настъпили след издаване на обжалвания административен акт. Тези доказателства са свързани с икономическата дейност на ЕТ и свидетелстват за неговата задлъжнялост.

Следва да бъде отбелязано, че ЕТ е получил обжалвания административен акт преди издаването на посочените ГФО е бил напълно наясно за размера на определената му финансова корекция, като ако както се твърди в Заявлението средствата по финансовата корекция ще увеличат задлъжнялостта му и ще влошат финансовато му състояние, то е следвало да съобрази икономическото си поведение като субект с резултата от решението на ДФЗ. В случая не се доказват вреди, които ще настъпят от предварителното изпълнение на обжалвания ИАА. Не са налице основания за спиране на допуснатото по силата на закона- чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ предварително изпълнение на оспорения ИАА.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ“Елдико- Н.М.“*** ЕИК201706327, представляван от Н.Ц.М., допуснатото предварително изпълнение по силата на закона- чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на Решение №07/312/02338/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция по Договор №07/312/02338/22.05.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г. подкрепена от ЕЗФЗСЗ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му чрез Административен съд Габрово пред Върховния административен съд.

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :