Решение по дело №15979/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261025
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330115979
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261025

 

гр. Пловдив, 31.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15979 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.Г.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** ******* против „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 199А, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение от **** г., когато ищцата била назначена на длъжността „*******“. От **** г., същата заемала длъжността „*******“. На **** г., на ищцата било връчено предизвестие № ******* г., в което изрично било отбелязано, че поражда действие от ***** г., но в крайна сметка работодателят не спазил същото. Сочи, че със заповед № ******* г., трудовото правоотношение било прекратено, считано от **** г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, без спазване на предвиденото в трудовия договор двумесечно предизвестие.

Ищцата счита, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не са налице правни и фактически основания за прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. „2- ро“ КТ. При извършеното уволнение не били спазени предвидените в КТ процедурни изисквания за този вид уволнения. Сочи, че искането за информация по чл. 333 КТ е от една и съща дата със заповедта за уволнение и предизвестието, като трите акта били връчени едновременно на ищцата. Твърди, че прекратяването на правоотношението е извършено по лични съображения на ръководството, нямащи нищо общо с трудовия й профил.

Моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност- „*******“. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че всички законови предпоставки за прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ са изпълнени. Изтъква се, че работодателят е изплатил обезщетението на ищцата за неспазено предизвестие, като неспазването му не е основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение.

По отношение номерацията на заповедта за прекратяване на ТПО и предизвестието, сочи, че в дружеството се работи с автоматизиран софтуер – програма за управление на човешките ресурси, към която са включени всички заповеди в дружеството, както и други вътрешни актове на работодателя. Сочи, че предизвестието и документът за закрила са от Регистър на човешки ресурси, който е извън автоматизираната програма и следва своя самостоятелна входяща и изходяща номерация. Сочи се, че това по никакъв начин не опорочава процедурата по уволнението. И двата документа имат дата, подписани са от компетентни лица и са връчени на ищцата, като документът по чл. 333 КТ е необходимо да бъде актуален към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и затова е от същата дата.

Излага, че предизвестието и документа за закрила също не може да бъде предмет на искова претенция. Няма времеви ограничения, фактическият състав на уволнението от работодателя да протече именно по този начин. Твърди се, че на ищцата не й е предлагано прекратяване на трудовия договор по чл. 325 КТ, а по чл. 331 КТ срещу уговорено обезщетение в размер на 5 брутни трудови възнаграждения, което тя отказала. Уволнението на ищцата било правно мотивирано, като стъпва на обективната преценка на работодателя за нейните качества, удостоверени в Протокол от **** г. за проведения подбор, извършен от назначената от работодателя Комисия, с приети показатели и критерии и далеч не е по „лични съображения“.

Заявява, че ищцата не е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества, а е съкратена, тъй като е съкратена нейната длъжност ******* „******“ ********.

Излага, че на **** г. било проведено заседание на УС на дружеството, на което с решение на борда на *****, работодателят променил щатното разписание /поименно разписание на длъжностите/, с оглед оптимизация на работния процес. С решението, работодателят съкратил единствената за гр. **** длъжност на позиция „*******“ с място на работа – гр. ****. Със заповед № ******* г. била създадена Комисия по подбор, която обхванала единствените сходни длъжности в гр. ****, които са на ***** и имат сходни трудови функции. За проведения подбор Комисията изработила критериите и показателите, по които са били оценявани служителите, като критериите са внимателно подбрани на основата на изискуемите за съществуващите длъжности лични и професионални качества, а именно – за ******* *** ******* *******. На база тези критерии Комисията оценила служителите и излязла със становище по отношение на съкращаването. На **** г. бил изготвен Протокол от заседанието на Комисията по извършване на подбор, като самите показатели и системата на оценяване били записани в Приложение № 1 – неразделна част от него. На **** г. бил съставен Протокол за извършен подбор по реда на чл. 329 КТ. В приложенията към този Протокол били отразени оценките на комисията на основание изработените показатели и тяхната тежест за извършване на подбор на служителите със сходни позиции и с място на работа в гр. **** и класирането на ищцата и служителя К.Ш.-Й., като при съпоставяне между двете служителки ставало ясно, че почти по всички показатели и критерии уволнената служителка не се представила добре. Заявява, че „оценяваната положително работа“ на ищцата, всъщност не намира потвърждение никъде в трудовото й досие, още повече, че в последните 6 месеца преди съкращението същата не е получавала бонуси.

Счита, че е налице реално съкращение на щата, като е създадена нова длъжност с частично запазени стари функции и добавени съществени нови задължения и отговорности, като е увеличен и териториалният обхват.

Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендират се разноски.       

   Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните е съществувало надлежно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжност „*******“. С предизвестие № ********* / л. 4/, ищцата е уведомена, че с изтичане на двумесечен срок, считано от ***** г., трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено. Като основание за това е посочено „съкращаване в щата“- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предизвестието е връчено лично на ищцата на дата 30.10.2020г.

По силата на Заповед № ******* / л. 3/, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от **** г. В цитираната заповед, като основание за прекратяването на правоотношението е посочено съкращаване в щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2- ро КТ. Отразено е и че преди вземане на решението за прекратяване на трудовото правоотношение е осъществен подбор, обективиран в протокол от 23.10.2020г. за решенията на назначената комисия по извършване на подбора. Заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 30.10.2020г.

Съобразно щатно разписание в сила от **** г., ищцата е заемала единствената открита позиция ******* ****** / позиция № **** от щатното разписание- л. 60 от делото/ .

С Протоколно решение от **** на ***** на ответното дружество / л. 80 / е решено да се извършат структурни промени в дружеството, като от три ***** ( ********************* ) се формират два ( ************* ). Взето е и решение да се осъществят промени в съществуващото щатно разписание: в *****, позицията ******* **** регион **** се трансформира в ******* ***** и *****, а в ***** се съкращават 2 бр. позиции- ******* ****** на – 1) Региони *********** ( длъжността, заемана от ищцата) и 2) Регион **********. На мястото на двете съкратени позиции се създава нова такава- ******* ****** *****. С цитираното протоколно решение е одобрено и ново щатно разписание, влизащо в сила от ****г.

Във връзка с взетото решение, считано от **** г., ответното дружество е утвърдило ново щатно разписание / л. 68- 79/. В новото щатно разписание не фигурира длъжност ******* ****** на регион ***** и длъжност ******* ****** на регион *******, като на позиция № **** / л. 77 / съществува една щатна бройка за длъжност ******* **** *****.

            По делото са приети и длъжности характеристики на позициите „******* ****** регион *****“ / л.81- 82/ и „******* ******“ / л. 17- 19/. Съпоставянето на двете длъжности характеристики, освен значително по- широкия териториален обхват на длъжността „******* ****** *****“, налага разбирането и че с последната длъжност са вменени допълнителни функции по планиране и организиране на ******те на „Фьоникс Фарма“ ЕООД ( графа „цел на длъжността“ ). Допълнително, в графа „отговорности“ са вменени задължения по развитие и подпомагане на широк спектър от програми в ответното дружество и дигитализация на процесите в ******те.

            От приетите по делото доказателствени материали, намиращи се на л. 86- 93 се изяснява, че преди прекратяване на правоотношението с ищцата е осъществен подбор между нея и лицето К.Б.Ш.-Й.. Назначената от работодателя комисия е оценила двамата служители, като К.Ш.-Й. е получила 105 точки, а ищцата 42 точки. Резултатите от осъществения подбор са обективирани в Протокол от **** г. / л. 89/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

            Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ.

Претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност- налице ли е реално съкращаване на щата в ответното дружество.

Досежно осъщественото съкращаване на щата, то съдът не констатира пропуски в процедурата от страна на работодателя. Налице е Протоколно решение от ***** г. на ***** на ответното дружество, с което се извършва съкращаване в щата на две позиции „******* ****** регион ***** и *****” ( длъжността, заемана от ищцата ) и „******* ****** регион ******“. На тяхно място се разкрива една нова позиция – „******* ****** *****“. Това съкращаване на две позиции и разкриване на една нова се налага предвид предприетото от работодателя структурно оптимизиране на работния процес. В тази връзка, то следва да се посочи, че неотменимо право на работодателя е сам да прецени от кои структури, съществуващи в предприятието има нужда и от кои счита за нужно да се лиши. Допълнително, решението за съкращаване на щата е взето от надлежен орган, разполагащ със съответни правомощия.

В исковата молба, ищцата е възразила, че не са налице правните и фактически основания за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, което възражение съдът счита за неоснователно. Работодателят последователно е извършил всички действия, обуславящи правомерността на уволнението поради съкращаване на щата. Взето е съответно решение за съкращаване на щата ( обективирано в протокол от ***** г.), утвърдено е ново щатно разписание и след осъществен подбор, на ищцата е връчено предизвестие, а впоследствие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Следва да се посочи, че дори не е необходимо решението за съкращение на щата да е обективирано в нарочен акт, тъй като законът не изисква определена форма нито за валидността, нито за доказването му ( изрично в тази връзка- Решение № 255/ 24.09.2013 г. по гр.д. № 1344 по описа за 2012 година, ІV- то г.о. на ВКС ). Решението за съкращение на щата е гражданскоправно изявление, което не променя правната сфера на други правни субекти извън търговското дружество и поражда действие според волята на изявителя. То е адресирано до други органи на дружеството или до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение и както е в настоящия случай-  с решението се одобрява и ново щатно разписание.

Във връзка със щатното разписание, то следва да се посочи, че съпоставянето на щатното разписание в сила от 09.10.2020г. с това, действало до тази дата, се налага категоричния извод, че на мястото на двете премахнати длъжности ******* ****** на – 1) Региони ******** и 2) Регион *******, е създадена нова длъжност- ******* ****** *****. В тази връзка, то явно е, че съкращаването на щата е реално, а не привидно. Следва да се посочи и че новосъздадената длъжност качествено се различава от двете премахнати, доколкото тя обединява регионите ************** и вменява качествено нови задължения на служителя, който я заема. Тоест, не само се касае до значително разширяване на територията, за която отговаря служителя, но и същият следва да планира и организира ******те в регион ***** на ответното дружество, както и да  развива и подпомага широк спектър от програми в ответното дружество, и да участва в дигитализация на процесите в ******те ( съобразно задълженията по длъжностната характеристика на позицията „******* ****** регион *****“- л. 81- 82/. Съдът счита за нужно да посочи и че съкращаване на щата е налице, когато една или повече длъжности бъдат премахнати и техните функции преминат към новосформирана длъжност ( в тази връзка- Решение № 189/ 24.07.2013г. по гр. д. № 919/ 12г. по описа на ВКС, IV- то г.о.) .

По отношение на възражението, касаещо последователността на издаваните актове от страна на работодателя, довели до уволнението на ищцата, то съдът не констатира нарушения. Както вече бе коментирано, съвсем правилно първо е прието решение за съкращаване на щата ( решението е от **** г.), като след това е одобрено и ново щатно разписание ( в сила от **** г. ). Следвайки това, с Протокол от ***** г., нарочно назначената комисия е обявила своите резултати от осъществения подбор. Едва след това, на **** г. е съставено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което на дата **** г. е връчено на ищцата. Във връзка с възражението за неспазване срока на предизвестието, то това не влече незаконосъобразност на уволнението. Единствено, в полза на ищцата се поражда право на обезщетение за неспазения срок, което впрочем й е заплатено. Предвид това, то липсва пречка в един същи ден да бъдат издадени предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да бъдат връчени. В случая, единственото обстоятелство, което е от значение е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение- **** г., е налице взето решение за съкращаване на щата ( в тази връзка- Решение№ 479. от 23.01.2013г. по гр.д. № 82/2012 г., по описа на ВКС, ІV- то г.о.; Решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на, по описа на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ).

Съдът не счита за релевантно и възражението на ищцата, че поредният номер на заповедта е по- нисък от този на предизвестието. Поредната номерация на двата акта в случая е напълно неотносима към спора- номерирането на актовете на дружеството е технически въпрос, свързан единствено с неговата вътрешна дейност.

С исковата молба, ищцата е възразила и че искането за информация за закрила при уволнение по чл. 333 КТ е отправено в същия ден, в който й е връчена заповедта за уволнение и предизвестието. В случая, възражението е ирелевантно, доколкото в исковата молба ищцата не се позовава на обстоятелство, което да обуславя закрила по чл. 333 КТ ( в тази връзка- Решение № 156 от 06.06.2012 г. по гр. д. № 1845/2010 г. на Върховен касационен съд ).

По отношение на възраженията, касаещи осъществения подбор, върху който ищцовата страна акцентира, както в хода на устните състезания, така и в представената по делото писмена защита: според настоящият съдебен състав, възраженията на ищцата в таза насока не бяха релевирани своевременно, предвид което и не следва да бъдат подлагани на задълбочено обсъждане. Единствено следва да се посочи следното: настоящото производство се развива по особените правила на гл. XXV- та ГПК, предвид което ищцата следва да изчерпи своите доводи, възражения и искания във връзка със законността на уволнението още с исковата молба. В конкретния случай, на нито една позиция в исковата молба, ищцата не е оспорила или дори упоменала извършения подбор. Същевременно, обстоятелството, че е осъществен такъв й е било известно, тъй като в Заповед № ******г. за прекратяване на трудовото правоотношение, изрично е отбелязано, че „преди решението за прекратяване на правоотношението е извършен подбор, удостоверен с протокол от 23.10.2020г….“. Предвид това, ако ищцата е имала каквито и да било възражения и доказателствени искания, то е следвало да ги изчерпи още с исковата молба. Именно и защото възражения във връзка с осъществения подбор не са релевирани, то съдът не е разпределил и доказателствена тежест в тази връзка. Едва след размяна на книжа и изготвяне на доклада по делото, ищцовата страна депозира документ именуван „становище“ /л. 101- 103/, в който за пръв път излага множество изцяло нови възражения и искания във връзка с уволнението, сред които централно място заемат тези, свързани с извършения подбор. Целта на предоставения на страните седмичен срок за становище, е да вземат отношение по доклада и ако са налице указания на съда, да ги изпълнят, а не в този срок да заявяват изцяло нови твърдения и искания, които са могли да сторят с исковата молба. Както вече бе посочено, ищцата е имала ясното познание, че подбор е осъществен и ако е имала възражения и искания в тази връзка, то е могла да ги отправи с исковата молба. Доколкото не се касае за новоузнато обстоятелство ( станало й известно след подаване на исковата молба ), то и възраженията на ищцата досежно осъществения подбор са преклудирани и е недопустимо съдът да ги вземе предвид и подложи на обсъждане.

Предвид гореизложеното и доколкото се установи, че е налице надлежно проведена процедура по съкращаване на щата в ответното дружество, то е налице и посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. От своя страна, това води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде отменено.

Претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то това обуславя неоснователност и на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с която ищцата моли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1300 лв. / л. 155- 157/. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно. Настоящото производство не разкрива висока степен на правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Предвид това, съдът счита че размерът на адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до разписания минимум от 650 лв. съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и именно тази сума да бъде присъдена на ответника.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски и предвид изхода по делото, то всички разходи по същото остават в тежест на Държавата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Ю., ЕГН: **********, срещу „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед № ****** г. на ***** на „Фьоникс Фарма“ ЕООД за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Г.Ю., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 650 /шестстотин и петдесет / лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба, в двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено - 31.03.2021 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ