№ 21165
гр. ., 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110171387 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл.
5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 (РЕО 261/2004).
Ищците П. П. П. и К. К. К. твърдят, че са сключила договор за въздушен
превоз с ответника, като са закупили самолетни билети от Летище . до Летище
„.“ .. Твърди, че по разписание кацането е трябвало да се извърши на
13.09.2024 г., в 00:30 часа местно време, а реално е закъсняло, като полетът е
извършен със закъснение от близо 24 часа спрямо планираното разписание –
пристигнал на 14.09.2025 г., в 00:10. Твърдят, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз имат право на неустойка в размер на по
400 евро, с левова равностойност 782,33 лв., съгласно чл. 7, § 1, б. „б“ от РЕО
№ 261/2004, във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като
полетът е бил с разстояние от 2 250 км. Поддържат, че са предявили
извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на
обезщетението, но са получили отказ, поради което претендират претендират
сумата от по 782,33 лева, претендирана от всеки ищец, представляваща
обезщетение за закъснял полет от Летище . до Летище „.“ ., Обединено
кралство Англия и Северна Ирландия, на 12.09.2024 г. с повече от три часа,
ведно със законната лихва върху сумата от 02.12.2024 г. (датата на постъпване
1
на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата. В
допълнителна молба до съда ищците сочат, че след подаване на исковата
молба, ответникът е погасил всички свои задължения към тях във връзка с
горната неустойка.
Ответникът „.“ .., действащо на територията на Република България чрез
клон на чуждестранен търговец „. . – клон България“ подава отговор на
исковата молба, с който признава факта на сключения договор с ищците и
твърди, че на 19.05.2025 г. е заплатило обезщетението заедно със законна
лихва, държавна такса и съдебни разноски, с което е погасило задължението
си към тях.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ и чл. 7,
§ 1, б. „б“ от РЕО 261/2004:
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1,
б. „б“ от РЕО 261/2004 в тежест на всеки от ищците е да докаже
съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, че всеки от ищците се е явил на гишето за регистрация не
по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, че ответникът е
изпълнил възложения полет, за който ищците са имали потвърдена
резервация, със закъснение от над три часа, както и размера на дължимото
обезщетение, в зависимост от разстоянието на полета. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.
Предвид становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че полет W95758 от Летище . до
Летище „.“ ., планиран за отлитане по разписание на дата 12.09.2024 г., от
22:50 ч. и пристигане до крайния пункт на пристигане на 13.09.2024 г. в 00:30
ч., е закъснял с повече от 3 часа, като същият е с разстояние между 1500 км. и
3500 км., както и че след постъпване на исковата молба в съда ответникът е
погасил всички свои задължения към ищците във връзка с полета по – горе.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, § 1 от РЕО 261/2004 пътниците
получават обезщетение, чийто размер е поставен в зависимост от
местонахождението на първоначалния и крайния пункт за пристигане и
разстоянието между тях, като за всички полети на територията на ЕС над 1500
километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра,
предвиденото обезщетение е във фиксиран размер от 400 евро (с левова
равностойност 782,33 лева). Заплащането на обезщетението е изрично
2
предвидено в Регламента по - горе, в случаите, когато на пътниците се откаже
достъп на борда против тяхната воля (чл. 4, § 3.) и при отмяна на полет (чл. 5,
§ 1., б. „в“). В нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ е дадено определение на
„закъснение“ – когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни
причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание
1) за два или повече часа при полети до 1500 километра, 2) за три или повече
часа при всички полети на територията на Общността над 1500 километра и
при всички други полети между 1500 и 3500 километра или 3) за четири часа
или повече при всички полети, непосочени по – горе. С решение от 19.11.2009
г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. Съдът на ЕС се е произнесъл по
отправено преюдициално запитване относно приложение на РЕО 261/2004. С
решението си съдът е дал задължително тълкуване по отношение на
приложимия към спора РЕО 261/2004 и съобразно последното тълкуване,
членове 5, 6 и 7 от трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение, както и че пътниците имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа (респ., че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание). В настоящият случай между
страните е безспорно, че полетът на ищците е закъснял с повече от три часа и
затова всеки от тях разполага с право на обезщетение по чл. 7, § 1. от РЕО
261/2004, размерът на което е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл.
7, § 1. и § 4. от РЕО 261/2004). По делото е безспорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е между 1 500 и 3 500 км., както и че ищците
са достигнали крайния пункт на пристигане с повече от три часа след
планираното разписание, поради което в полза на ищцовата страна е
възникнало право на обезщетение за закъснял полет, чиито размер следва да
бъде 400 евро (782,33 лева), съгласно чл. 7, § 1., б. „б“ от РЕО 261/2004. Съдът
взема предвид факта на извършеното плащане от страна на ответника, след
предявяване на исковете, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
намира, че ищцовите претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени от
ответника чрез плащане, след предявяване на исковете.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат
право на направените от тях разноски в производството. От съдържанието на
молба от 10.11.2025 г. (лист 49 от делото) ищците заявяват, че разноските са
били погасени от ответника, поради което в тежест на последния не следва да
се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес
в гр. ., ул. „.“, № 1-3, ет. 1, срещу „.“ .. (..), дружество, регистрирано в .,
Унгария и вписано в Регистъра на дружествата под № 01-10-140174,
действащо на територията на Република България чрез клон на чуждестранен
търговец „. . – клон България“, с ЕИК . и адрес: 1540 ., зона Летище ., сграда
ИВТ, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за сумата от
782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет W95758 от
Летище ., Република България до Летище „.“ ., Обединено кралство Англия и
Северна Ирландия, на 12.09.2024 г. с повече от три часа, ведно със законната
лихва върху сумата от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. К. – П.а, ЕГН ********** със съдебен
адрес в гр. ., ул. „.“, № 1-3, ет. 1, срещу „.“ .. (..), дружество, регистрирано в .,
Унгария и вписано в Регистъра на дружествата под № 01-10-140174,
действащо на територията на Република България чрез клон на чуждестранен
търговец „. . – клон България“, с ЕИК . и адрес: 1540 ., зона Летище ., сграда
ИВТ, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за сумата от
782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет W95758 от
Летище ., Република България до Летище „.“ ., Обединено кралство Англия и
Северна Ирландия, на 12.09.2024 г. с повече от три часа, ведно със законната
лихва върху сумата от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4