№ 14228
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110173648 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Д. Х. Й., ЕГН: **********, с адрес:
******************************************, представляван от адв. Н. Ц. срещу
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин – 10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 за признаване за установено в отношенията между страните, че
вземанията по издаден въз основа на заповед за изпълнение изпълнителен лист от
24.08.2017 г. по ч.гр.д. № 19746/2017 г. по описа на СРС, 140 с-в са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 24.08.2017 г., издаден от
Софийски районен съд, 140 с-в по гр.д. № 19746/2017 г., ищецът бил осъден да заплати
следните суми: 4 983, 59 лв. – главница по договор от 30.09.2006 г. за предоставяне на
кредит-транскарт на физическо лице, сключен между „Транскарт Файненшънъл Сървисис“
ЕАД, което вземане било придобито от ответника по силата на сключен договор за цесия от
13.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г. до окончателно изплащане
на вземането, 3 613, 83 лв. – договорна лихва за периода от 31.08.2010 г. до 13.03.2015 г.,
893, 29 лв. – такса за периода от 15.06.2007 г. до 23.02.2015 г., 1 708, 05 лв. – законна лихва за
периода от 01.05.2015 г. до 28.03.2017 г., 373, 98 лв. – съдебни разноски. Сочи, че въз основа
на изпълнителният лист било образувано изп.д. № 4147/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я.. С
разпореждане от 11.10.2017 г. образуваното изпълнително дело е присъединено към изп.д. №
1308/2012 г. по описа на ЧСИ Я.. Други действия по изпълнителното дело не били
извършвани, а на гърба на изпълнителния лист е положен печат, съгласно който делото е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.07.2024 г. В нарочно постановление
било записано, че давността е прекъсната на 01.11.2019 г. Впоследствие било образувано
ново изпълнително дело пред ЧСИ Я. на 25.07.2024 г., като едновременно с образуването му
е възложено пълно имуществено проучване на длъжника и са изпратени запорни съобщения.
Според ищеца погасителната давност е изтекла, доколкото по първото дело не са
извършвани никакви действия по изпълнението. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната
1
страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Н. Г. П., в
който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист
от 24.08.2017 г. е образувано изп. д. № 4147/2017 г. по описа на ЧСИ С. Я., но според
ответника в случая погасителната давност е била многократно прекъсвана. Сочи, че на
11.10.2017 г. е подал молба за присъединяване към друго изпълнително дело, на 28.05.2018
г., 15.10.2019 г., 01.08.2023 г., 18.08.2023 г. е подавал молби с посочване на изпълнителен
способ, които прекъсвали давността. След прекратяване на изпълнителното дело на
25.07.2024 г., поискал да бъде образувано ново изпълнително дело. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуалния си
представител – адв. Ц., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.04.2017 г., издадена по гр. д. № 19746/2017 г. по
описа на СРС, е издаден изпълнителен лист от 24.08.2017 г., по силата на който Д. Х. Й. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: сумата от
4 983, 59 лв. - непогасена главница по договор от 30.09.2006 г. за предоставяне на кредит –
транскарт, сключен между длъжника и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, което
вземане е придобито от заявителя по силата на договор за цесия от 13.03.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.03.2017 г. до окончателното плащане, сумата от 3 613,83 лв.
– договорна лихва за периода от 31.08.2010 г. до 13.03.2015 г., сумата от 893,29 лв. – лихва за
периода от 15.06.2007 г. до 23.02.2015 г., сумата от 1 708,05 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.05.2015 г. до 28.03.2017 г., както и сумата от 373,98 лв. – разноски по гражданското
дело.
За удовлетворяване паричното притезание на взискателя и въз основа на така
издадения изпълнителен титул на 11.10.2017 г. е образувано изп. д. № 20178440404147 по
описа на ЧСИ С. Я. срещу Д. Х. Й.. С молбата по чл. 426 ГПК кредиторът е поискал
извършването на справки за съществуването на вземания от трудово правоотношение и за
вземания по открити банкови сметки на длъжника, като при установяването на такива е
овластил съдебният изпълнител да приложи съответните изпълнителни способи.
Същевременно, в молбата е включено и искане принудителното изпълнение да бъде
насочено върху длъжниковото движимо имущество. С разпореждане от 11.10.2017 г.
изпълнителният орган е разпоредил образуването на изпълнителното производство и
неговото присъединяване към изп. д. № 20128440401308, изпращане на уведомление за
новообразувания процес до ищеца, извършването на справки за неговото имуществено
състояние, присъединяване на държавата за дължимите публични вземания съобразно чл.
458 ГПК, както и прилагането на поисканите изпълнителни способи. На основание чл. 78,
ал. 1, вр. с чл. 80 ЗЧСИ са определени и разноски по изпълнението на обща стойност от 114
лв. с отбелязване, че 60 лв. от тях са авансово предплатени от ответното дружество.
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че
възложеното имуществено проучване е извършено, като са извършени справки в
Национална база данни „Население“ за адреса и родствените връзки на длъжника, за
наличието на актуално трудово правоотношение, осигурителен доход и открити банкови
сметки. От преводни нареждания /л. 11 и л. 14 от изп. д. № 4147/2017г./ се установява, че
посредством два банкови превода от 19.10.2017 г. и 10.11.2017 г. в полза на съдебния
изпълнител са преведени авансово определените такси по изпълнението.
По делото е представена молба с вх. № 049581/26.10.2018 г., депозирана от кредитора,
2
в която се съдържа искане за предприемане на изпълнителния действия по опис на
длъжниковото движимо имущество, както и налагането на запор върху вземанията му по
всички открити на негово име банкови сметки. Установява се, че в заглавната част на
представения документ с печатен текст е вписано изп. д. № 4147/2017 г., а с ръкописен текст
е добавено и следното словесно съдържание „1308/12“.
Като писмено доказателство е приобщено преводно нареждане от 11.01.2019 г., от
което се установява извършен банков превод в полза на изпълнителния орган на обща
стойност от 1 602 лв., като в основание за плащане е вписано „такси ЧСИ“. Представена е и
справка в табличен вид, съдържаща означение за получени от съдебния изпълнител
плащания по различни изпълнителни дела. От нейното съдържание е видно, че по изп. д. №
4147/2017г. е отбелязана сума от 18 лв., без да са налице данни за платеца. Приложена е и
сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ на стойност от 18 лв. за дължима такса по раздел 1, т. 9
ТТРЗЧСИ за налагане на запор, както и Фактура № ********** от 16.01.2019 г., в която е
отбелязано, че въпросната такса е заплатена по банков път с платежно нареждане от
11.01.2019г.
Установява, се че с молба от 15.10.2019 г. кредиторът е поискал извършването на ново
имуществено проучване на длъжника, изразяващо се в справки за декларирано имущество и
земеделски земи, за актуално трудово правоотношение, за новооткрити банкови сметки и за
пътни превозни средства. Направено е и искане при установяване на регистриран трудов
договор, пътно превозно средство или новооткрити банкови сметки да бъдат наложени
запори върху съответните имуществени обекти. Същевременно е поискано принудителното
изпълнение да бъде насочено и върху дружествените дялове на ищеца в „Ем Енд Ди
Трейдинг“ ООД, „Медико-диагностична лаборатория – Банов“ ООД и „Стил Дорс“ ООД.
Отново с печатен текст е отбелязано изп. д. № 4147/2017г., а с ръкописен текст е изписано
„1308/12“.
От събраните писмени доказателства е видно, че на 01.08.2023г. в деловодството на
изпълнителния орган е депозирана нова молба от кредитора, съдържаща искане да бъде
извършена справка за банкови сметки, а при констатирането на такива - да бъде наложен и
запор върху вземанията по тях. Същата е депозирана от С. Д., означен като пълномощник,
без обаче документът да се съпътства с пълномощно. Искане с идентично съдържание е
подадено и на 18.08.2023 г. от юрк. М. К., без приложена упълномощителна сделка.
Като писмено доказателство по делото е приобщено съобщение с изх. №
35155/02.07.2024г. /л. 23 от изп. д. № 4147/2017г./, от което се установява, че изпълнителното
производство по дело № 20178440404147 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 02.07.2024 г. Процесното уведомление е изпратено на ответника на 04.07.2024г. чрез
ССЕВ, като липсват сведения за датата на връчването. Сред материалите по изпълнителното
дело не се съдържа и постановление за прекратяване.
С молба от 25.07.2024 г. взискателят е поискал оригиналът на изпълнителния лист да
му бъде върнат, като бъде отбелязана датата на последното валидно изпълнително действие.
Представен е протокол за неговото предаване от 25.07.2024 г., който е подписан единствено
от предаващия. Същевременно, с ръкописен текст е изписано, че „Изпълнителният лист е
преобразуван в изп. д. № 20248440402259“.
По молба на ответното дружество с вх. № 62012/25.07.2024 г. и въз основа на
процесния изпълнителен лист е образувано ново изп. д. № 20248440402259 по описа на ЧСИ
С. Я.. С молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК е поискано извършването на справки относно
имущественото състояние на длъжника, като при положителни резултати от справките е
овластен изпълнителния орган да приложи посочените изпълнителни способи. С
разпореждане от 25.07.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил образуване на
изпълнително производство, извършване на справки, уведомяване на Национална агенция за
приходите за започнатото изпълнение. Определени са обикновени такси по изпълнението на
3
обща стойност от 156 лв., за 66 лв. от които е отбелязано, че са заплатени авансово. На
06.08.2024 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки в
„Търговска Банка Д“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, а на 05.08.2024 г. – в „Юробанк
България“ АД, както и върху трудовото възнаграждение, получавано от третото задължено
лице „Надин Холд“ ЕООД. Сведения за последващи изпълнителни действия не се съдържат
от събраните в хода на производството писмени доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 02.06.2025 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 24.08.2017 г. по гр. д. № 19746/2017 г. на СРС, по силата на който Д.
Х. Й. е осъден да заплати процесните суми на ответното дружество, както и че въз основа на
него последователно са образувани изп. д. № 20178440404147 и изп. д. № 20248440402259, и
двете по описа на ЧСИ С. Я..
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г.
по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в това число и относно спорните лихви – в този смисъл
4
Определение № 480/19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. по описа на IV г.о на ВКС,
Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр. д. № 2108/2019г. по описа на IV г.о. на ВКС,
Определение № 443/30.07.2015г. по ч.т.д. № 1366/2015г. на II т.о. на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС, Решение №
118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на III г.о. на ВКС. Поради това настоящият състав
намира, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни вземания, в
това число и тези с периодичен характер за изтеклите лихви и разноски, като срокът на
погасителната давност не е спорен между страните.
Процесната Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 19746/2017 г. на СРС е
издадена на 05.04.2017 г. По делото ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се
направи обоснован извод в кой момент се е стабилизирало изпълнителното основание. По
силата на чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията, действаща към издаването на заповедта/,
длъжникът е разполагал с двуседмичен срок от връчването на заповедта да депозира
възражение. При липса на данни за връчване и дали това процесуално право е упражнено,
може да се направи обоснован извод, че Заповедта за изпълнение се е стабилизирала на
24.08.2017 г. /датата, на която е издаден изпълнителният лист/. Правният спор се
концентрира относно това дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
5
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ – така и т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
В случая на първо място следва да бъде разгледан въпросът за присъединяването на
изп. д. № 20178440404147 по изп. д. № 20128440401308. Действително от езиковото
тълкуване на чл. 456, ал. 1 ГПК, в частност на използвания словесен израз „и други
кредитори“ може да се направи обоснован извод, че извършеното с разпореждането от
11.10.2017 г. „присъединяване“ не представлява присъединяване на кредитор по смисъла на
чл. 456, ал. 1 ГПК, тъй като се касае за едно и също правоимащо лице. Всъщност така
очертаната правна конструкция следва да се квалифицира като обединяване на
изпълнителни производства. Макар такъв институт да не е регламентиран изрично в частта,
регламентираща изпълнителния процес, то неговата допустимост следва както от принципа
за процесуална икономия, така и по аналогия с възможността за служебно съединяване на
искови производства от съда по чл. 213 ГПК. В този смисъл присъединяването на
изпълнителни дела като институт на производството по индивидуално принудително
изпълнение е практика, която е създадена изцяло, за да благоприятства положението на
длъжника и в негова тежест да не се възлагат разноски за извършването на едни и същи
действия, но не и за да уврежда кредитора /в този смисъл Решение № 6017 от 06.11.2024г.
по в.гр. д. № 7321/2023г. на СГС, Решение № 1008 от 19.07.2023г. по в.гр. д. № 19/2023г. на
САС/. Отделно от това, следва да се държи сметка, че в така депозираните молби за
прилагане на изпълнителни способи с печатен текст е вписан номерът именно на изп. д. №
1747/2017 г. От това следва и категоричният извод за волята на взискателя да бъдат
предприемани действия именно по това изпълнително производство. В допълнение, и в
издаваните сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ се съдържа изрично отбелязване номера на
процесното изпълнително дело. Поради тези съображения, следва да бъде зачетен
евентуалният прекъсващ ефект на всяко от депозирането искане. От друга страна, несъмнено
е, че само по себе си обединяването на изпълнителни дела не е сред действията, които са
годни да прекъснат погасителната давност. Що се касае до твърденията на ищеца, че по
процесното изп. д. № 1747/2017 г. липсвали въпросните молби за извършване на
изпълнителни действия, то същите са недоказани и не се подкрепят от представените по
делото писмени доказателства. В това отношение, ако у последния са налице съмнения
относно редовността при воденето на изпълнително дело съобразно изискванията на
Наредба за служебния архив на ЧСИ, то същият е разполагал с процесуална възможност да
направи доказателствено искане в тази насока, каквото не е заявено в рамките на
настоящото производство. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно данните по
делото ищецът е отправил молба за запознаване единствено с новообразуваното изп. д. №
2259/2024 г., а не и с другите дела.
За удовлетворяване паричното притезание на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
обективирано в процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.08.2017г., е
6
образувано изп. д. № 20178440404147 по описа на ЧСИ С. Я. срещу Д. Х. Й.. С молбата по
чл. 426, ал. 1 ГПК взискателят е поискал прилагането на конкретни изпълнителни способи –
опис на движимо имущество. Липсват данни, в това число призовка или протокол по чл. 434
ГПК, които да удостоверяват, че поисканото изпълнително действие е било предприето от
съдебния изпълнител. Независимо от това така депозираното искане се явява годно да
прекъсне давностния срок, тъй като правомощието и задължението за действие е на
съдебния изпълнител, на когото е възложено принудителното изпълнение на
неудовлетворени притезания и който дължи подчинение на издадения изпълнителен лист.
Противното би означавало да се създаде едно правно нетърпимо положение, при което
въпреки своята процесуална активност и поради незаконосъобразното поведение на
изпълнителния орган, кредиторът да претърпи тази материалноправна санкция. В тази
връзка, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя.
Дори изпълнителният орган да не е предприел посочените изпълнителни действия,
давността се прекъсва, ако непредприемането им се дължи на причини, независещи от
кредитора / в този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на
ВКС/.
Същевременно, за прекъсването на погасителната давност е необходимо да се
съобразяват и императивните изисквания за редовност на сезиращото искане, в частност
молбата на кредитора да е редовна. В чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК е регламентирано
задължение в тежест на съдебния изпълнител да следи за редовността на процесуалните
действия на страните в изпълнителния процес, като са му предоставени правомощия да
укаже и изиска поправянето на недостатъците. Съгласно чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗЧСИ за извършването на изпълнителни действия се събират такси по изпълнението, които
се внасят авансово след издаването на сметки по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ. Както се установява от
събраните в хода на производството писмени доказателства, с разпореждането за образуване
на изпълнителното производство /от 11.10.2017 г./, изпълнителният орган е определил
дължимите от взискателя на основание чл. 80 ЗЧСИ авансови такси, което действие по
съществото си представлява предоставяне на указания за отстраняване на нередовност.
Установява се от приобщените преводни нареждания, че процесните суми са наредени по
банкова сметка на съдебния изпълнител на 19.10.2017 г., с което следва да се приеме, че
молбата за иницииране на изпълнителен процес, съдържаща искане за прилагане на
изпълнителен способ, е приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
поради което се явява и годна да породи визирани в чл. 116, б. „в“ ЗЗД материалноправни
последици от момента на нейното депозиране. Аргумент в тази насока може да бъде изведен
от чл. 426, ал. 3 ГПК, който препраща към всички алинеи на чл. 129 ГПК, в това число и към
разпоредбата на ал. 5, съобразно която поправената молба се смята за редовна от датата на
подаването .
На 26.10.2018 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 049581/26.10.2018 г.,
инкорпорираща искане за извършване на изпълнителни действия по опис на движимо
имущество и налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Не са
ангажирани данни поисканите изпълнителни способи да са приложени, нито да са
предоставени указания за привеждането във вид, съобразен с изискванията за редовност.
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че на 16.01.2019 г. е издадена
сметка по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ и фактура за заплатена такса по раздел 1, т. 9 от ТТРЗЧСИ, а от
представеното преводно нареждане от 11.01.2019 г. – че банковата сметка на изпълнителния
орган е заверена със сумата от 1 602 лв. От приобщената таблица, съдържаща конкретизация
по кое изпълнително дело каква стойност е отнесена, е вписано, че по процесното
изпълнително дело са заплатени 18 лв. От съвкупния анализ на посочените писмени
доказателства може да се направи обоснован извод, че плащането е извършено в изпълнение
на задължението на взискателя по чл. 80 ЗЧСИ да внася авансови такси за поисканите
изпълнителни действия. Следователно, въпреки неиздаването на указания, взискателят е
7
санирал редовността на изявлението си, заплащайки дължимата обикновена такса, поради
което и искането се явява годно да прекъсне погасителната давност за вземането му.
Настоящият състав намира, че погасителната давност за процесните вземания е
прекъсната и с депозираната от взискателя молба с вх. № 045251/15.10.2019 г., съдържаща
искане принудителното изпълнение да се насочи към дружествените дялове на длъжника в
„Ем Енд Ди Трейдинг“ ООД, „Медико-Диагностична лаборатория – Банов“ ООД и „Стил
Дорс“ ООД. По отношение на нейната редовност отново липсват сведения съдебния
изпълнител да е предоставил указания, които да не са изпълнени от взискателя, поради което
неизвършването на действия не може да се обвърже с поведението на взискателя.
Поради същите съображения следва да се приемат и последващите молби на кредитора
– от 01.08.2023 г. и 18.08.2023 г., че са годни да породят последиците, визирани в чл. 116, б.
„в“ ЗЗД. Както беше посочено, към исканията от 01.08.2023 г. и 18.08.2023 г. не са
приложени пълномощни, учредяващи представителна власт в полза на съответните
служители, който пропуск рефлектира върху редовността на извършените искания. В
производството по индивидуално принудително изпълнение съдебният изпълнител е
органът, който е натоварен от законодателя да следи за надлежното осъществяване на
процесуалните действия. От приобщените материали не се установява последният да е
констатирал тези недостатъци и да е предоставил указания за тяхното отстраняване. При
това положение, може да се приеме, че неизпълнението на процесуалните изисквания се
дължи на неговото пасивно поведение и неупражняване на възложената от закона
компетентност, поради което и следва да се признае прекъсващия погасителната давност
ефект на отправеното до него искане. Доколкото не се установява извършването на
изпълнителни действия в периода от 15.10.2019 г. /дата на последната молба/ и 01.08.2023 г.,
то последната молба е отправена в пределите на един прекратен по право изпълнителен
процес. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора / в този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на
ВКС/.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че погасителната давност за
процесните вземания е прекъсната и на 01.08.2023г., и на 18.08.202 3г. В тази връзка
неоснователен се явява доводът на ищеца, че последното валидно изпълнително действие е
датата, посочена от съдебния изпълнител върху изпълнителния лист – а именно 01.11.2019 г.
На първо място, по естеството си това изявление на изпълнителния орган не може да се
квалифицира като удостоверение за знание за извършените пред него и от него действия, а
представлява правен извод на съдебния изпълнител. При това положение извършената
констатация и отбелязване не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
доколкото въпросите дали дадено изпълнително действие прекъсва погасителната давност,
дали е валидно извършено и т.н,. са от компетентността на решаващия съд.
В изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът да обсъди
всички възражения и доводи на страните, настоящият състав счита за необходимо да изложи
мотиви относно тезата на ищеца, че погасителната давност се прекъсва с извършването на
изпълнително действие, а не с искането за извършването. Действително, в Тълкувателно
решение № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, а и от буквалния прочит на разпоредбата на чл.
8
116, б. „в“ ЗЗД може да се направи извод, че погасителната давност би следвало да се
прекъсва с предприемането на действие по принудително изпълнение. Подобно заключение
обаче би довело до едно правно нетърпимо положение, при което въпреки своята
процесуална активност и поради незаконосъобразното поведение на изпълнителния орган,
кредиторът да претърпи тази материалноправна санкция, а оттам и нарушаването на
основополагащия в правото принцип на справедливостта. В тази връзка, за давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя. Дори изпълнителният
орган да не е предприел посочените изпълнителни действия, давността се прекъсва, ако
непредприемането им се дължи на причини, независещи от кредитора / в този смисъл т. 3
от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно, в разглежданата
хипотеза не може да се приеме, че непредприемането на действията е „по вина“ на
взискателя. Макар и да е титуляр на правото на принудително изпълнение, следва да се
държи сметка, че последният е равнопоставена страна в процеса, и между нея и съдебния
изпълнител възниква публично процесуално правоотношение. В неговите предели по
аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК кредиторът дължи подчинение на предоставените от
съдебния изпълнител указания, в противен случай неговата молба за защита и съдействие би
останала неудовлетворена. От събраните в хода на производството писмени доказателства
не може да се установи процесуално бездействие на кредитора, което да е причината за
неприлагането на поисканите изпълнителни способи. Нещо повече, безспорно се доказва, че
дори без такива изрично предоставени указания, ответното дружество е привеждало в
надлежен вид своите молби до съдебния изпълнител.
Неоснователна е и тезата на ищеца, че взискателят е разполагал с „правна възможност
да изиска и задължи съдебния изпълнител да извърши действията по аргумент от чл. 435, ал.
1 ГПК“. Поддържаната теза не намира нормативна основа, тъй като цитираната разпоредба
не регламентира подобно процесуално право. Уредената в чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК правна
възможност касае изричният отказ да бъде приложен изпълнителен способ, обективиран в
писмена форма, доколкото по аргумент от чл. 433 и чл. 434 ГПК устното начало не е
приложимо в изпълнителния процес. Нещо повече, подобно произнасяне не само следва да е
в писмена форма, но съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК като акт, подлежащ на проверка от съда,
следва да бъде и връчен на страната. Следва да се отбележи, че за разлика от
административния процес, в който съществува възможност да бъдат атакувани мълчаливи
откази на административни органи да издадат определен акт или да извършат конкретно
действие, то в изпълнителното производство липсва такава възможност. Отделно, така
изложените доводи са в противоречие и с постановките на Тълкувателно решение № 2 от
2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възлагат в тежест на взискателя предприемането на
допълнителни действия, извън депозирането на редовно искане, респ. изпълнение на
предоставени указания по отстраняване на нередовности. В цитираното тълкувателно
решение върховната инстанция ясно и обосновано е мотивирала кога бездействието се
дължи на процесуалното поведение на взискателя.
Настоящият състав счита за несъстоятелни и доводите на ищеца, че искането за
предприемане на изпълнителни, извършено в условията на евентуалност – в случай че се
установи секвестируемо имущество на длъжника, не може да породи визираните в чл. 116, б.
„в“ ЗЗД материалноправни последици. Макар и условни, така отправените молби съдържат
ясна и недвусмислена воля на взискателя за прилагане на изпълнителни способи при
положителни резултати от извършените справки. Възприемането на противното би
означавало процесуално поведение на взискателя да бъде отчетено като бездействие, като
дезинтересиране от собственото си парично притезание, в каквото се изразява института на
погасителната давност. Отделно, съдът намира, че конкретните искания следва да бъдат
тълкувани и под призмата на принципа на диспозитивното начало. Това основно ръководно
положение несъмнено е приложимо на общо основание в изпълнителния процес, в чиито
предели кредиторът като титуляр на правото на принудително изпълнение определя обхвата
9
на дължимата защита. В тази връзка, исканията следва да се тълкуват и като очертаващи
границите, в които изпълнителният орган е сезиран, при липса на възложени правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ, като недопускащи при липсата на положителни резултати да бъдат извършвани
изпълнителни действия, насочени към несъществуващи вземания на длъжника. Подобни
действия по аргумент от т. 5 от ТР от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ВКС, ОСГТК са
допустими и представляват действие по налагане на запор, респективно годни да прекъснат
погасителната давност.
Дори да се приеме, че така формулирани молбите не са годни да прекъснат
погасителната давност, това не би променило крайните изводи на съда. Следва да се държи
сметка, че наред с това в молбите на взискателя се съдържат и „безусловни“ искания за
прилагане на изпълнителни действия /за опис на движимо имущество в молбата от
11.10.2017 г., за налагане запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в
молбата от 18.10.2018 г. и за налагане запор върху притежаваните от него дружествени
дялове в молбата от 15.10.2019 г./. При това положение, погасителната давност би изтекла на
16.10.2024 г. Същевременно обаче се установи, че на 06.08.2024 г. принудителното
изпълнение е насочено върху вземания на длъжника по откритите му банкови сметки, които
са от естество да прекъснат давностния срок съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение до предявяването на исковата молба в обективната действителност
са настъпили и факти, обуславящи спиране на погасителната давност. По силата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с §
13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7
дни. Спирането в настоящата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен акт на
съдебния изпълнител. Следователно, за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна
давност не е текла.
Поради изложените съображения съдът намира, че взискателят е бил активен в хода на
изпълнителните производства, като направените искания за изпълнителни способи
прекъсват давността, независимо от това дали перемпцията е настъпила, и дали е образувано
ново изпълнително дело или не. Погасителната давност е прекъсната множество пъти
/последно на 06.08.2024 г. /, като настоящият съдебен състав намира, че перемпцията е без
правно значение за погасителната давност, поради което процесните вземания не са
погасени по давност.
На следващо място актуалната практика на ВКС приема, че погасителната давност не
тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника - виж решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 64/2019 г. на
III г. о. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия, като е
без значение дали висящият процес е иницииран от длъжника. Длъжникът може да се позове
на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност,
ако искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 11.12.2024 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече. Исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква
единствено в полза на ответника. Като взе предвид вида и количеството на предоставената
правна помощ и съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият
състав намира, че в полза на ответната страна следва да се присъди сумата от 100 лв. за
10
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. Й., ЕГН **********, с адрес
*******************************************, иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-10“, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, че Д. Х. Й. не дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 4 983,59 лв. – непогасена главница по договор
от 30.09.2006 г. за предоставяне на кредит – транскарт на физическо лице, сключен с
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, което вземане е придобито от ответника по силата
на Договор за цесия от 13.03.2015 г., 3 613,83 лв. – представляваща договорна лихва за
периода от 31.08.2010 г. до 13.03.2015 г., 893, 29 лв. – такса за периода от 15.06.2007 г. до
23.02.2015 г., 1 708,05 лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2015 г. до 28.03.2017 г.,
373,98 лв. – разноски по гражданското дело, за които е издаден изпълнителен лист от
24.08.2017 г. по ч.гр. д. № 19746/2017г. по описа на СРС, 140 с-в въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.04.2017 г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА Д. Х. Й., ЕГН: **********, с адрес
******************************************А, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин-10“, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11