Решение по дело №452/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 198
Дата: 4 ноември 2019 г.
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20195000000452
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 198

 

гр. Пловдив, 04.11.2019 г.

 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав   

                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА  

                                 ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ИВАН ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Магдалина Иванова  наказателно дело за възобновяване № 452 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

 

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на всеки от осъдените Б.С.Д. и П.Р.И., чрез техния защитник адв. П.Г., за възобновяване на ВНОХД № 748/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и НОХД № 248/2017 г. на Районен съд – В., отмяна на постановените по тях съответно - решение и присъда, като вместо това подсъдимите бъдат признати за невинни и оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик. Изложените доводи попадат в обхвата на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред настоящия съд осъдените и техният защитник поддържат исканията по изложените в тях съображения.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура дава заключение, че искането на всяко от осъдените лица е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Исканията за възобновяване са процесуално допустими, подадени са от активно легитимирани страни и се отнасят до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основават се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и са направени в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледани по същество, исканията са неоснователни.

С присъда № 21/22.06.2018 г. по НОХД № 248/2017 г. на РС - В. подсъдимите Б.С.Д. и П.Р.И. са признати за  виновни в това, че в периода от 07.10.2014 г. до 11.10.2014 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагачи и с неизвестен извършител, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждения, както следва:

- на 07.10.2014 г. - у З.К.Б.от гр. В., че дъщеря й при катастрофа е причинила смъртта на жена и трябва да даде 20 000 лева, за да я освободят и с това са й причинили имотна вреда в размер на 4 300 лева и 100 щатски долара на стойност 155,13 лева, като общия размер на причинената вреда е 4455,13 лева и имотна вреда на С.Г.М.от гр. В., в размер на 1200 лева,

- на 11.10.2014 г. - у Б.Д.В.от гр. В., че дъщеря й се блъснала с автомобил и убила клошар и за да не бъде арестувана, следва да заплати сумата от 10 000 лева, и с това са опитали да й причинят имотна вреда в размер на 1000 щатски долара на стойност 1547,58 лева и 600 лева, всичко с общ размер 2147,58 лева, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. с чл .26, ал. 1 вр. чл. 18 вр. чл. 54 НК всеки от подсъдимите Б.Д. и П.И. е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на всеки от подсъдимите Б.Д. и П.И. наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от четири години и шест месеца.

На основание чл.59, ал.1 вр. ал.2 НК от така наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което са били задържани.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

С решение № 25/15.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 748/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, първоинстанционният съдебен акт е изменен в частта относно разноските и потвърден в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест и е влязло в сила на датата на постановяването му.

По отношение на възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила

Основният довод в тази насока е, че осъдителната присъда и потвърждаващото я решение са постановени при липса на доказателства за авторството на деянието от страна на двамата подсъдими. По съществото си този довод сочи на необоснованост на съдебните актове, доколкото необосноваността предполага несъответствие между приетите  за установени от съдилищата фактически положения и събраните по делото доказателства. Посоченият довод не може да бъде обсъждан, тъй като необосноваността не съставлява касационно основание, респ. – основание за възобновяване.  Той следва да бъде обсъден на плоскостта на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Настоящата инстанция счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. При разглеждане на делото окръжният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, като е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Констатирал е, че по делото са събрани всички относими и допустими доказателства и при преценка на тяхната достатъчност и надежност решаващият съд не е пренебрегнал задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. Съгласил се е с извода на районния съд, че застъпената от двамата подсъдими позиция – посещавали са различни адреси във В., за да може подсъдимият Д. да получи пакети, свързани с евентуална негова бъдеща „работа“ при лице на име „Н.“, е израз на тяхната защитна теза, която се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелите  Б., М., В., А., Л., Д., С., В. и М., от приложените по делото писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи безспорно се установява, че подсъдимите Д. и И. са били на 07.10.2014 г. и 11.10.2014 г. в гр. В. където двамата, действайки като помагачи в съучастие с неизвестен извършител, са възбудили и поддържали заблуждение у З. Б. на 07.10.2014 г., с което са й причинили имотна вреда и са се опитали да причинят такава на 11.10.2014 г. на Б. В., като второто деяние е останало недовършено поради независещи от подсъдимите причини - същите са били заловени от полицейските служители Л. и Д. преди да бъде довършено деянието – преди свидетелката В. да им предаде свое имущество. Изводът за участието на двамата подсъдимия не се разколебава от факта, че при извършеното разпознаване пострадалата Б. не е могла да разпознае подсъдимия Д. като лицето, на което е предала чантата с парите и златните накити. Неговото логично обяснение се съдържа в показанията на самата пострадала и нейната дъщеря – свидетелката М., че след случилото се в тъмната част на денонощието (малко преди полунощ) възрастната жена е изпаднала в шок, който не е могла да преодолее и към момента на разпознаването – няколко дена след това. Косвени доказателства за участието на двамата подсъдими в извършване на престъплението се съдържат и в показанията на свидетелите С., Л. и Д. - трима от полицейските служители, ангажирани с двата случая на телефонна измама. Така С. сочи, че на предоставените му за преглед записи от видеокамерата в близост до дома на Б. е различил млад мъж, облечен в яке с качулка (суитшърт), с каквото впоследствие е видял, че е облечен подсъдимият Д. при довеждането му в полицейското управление, както и че походката на същия е идентична с тази на лицето от записите. Именно с такъв суитшърт е бил облечен подсъдимият Д. още при задържането му, за което свидетелстват полицаите Л. и Д.. В подкрепа на твърденията на свидетеля С. са и снимките, приложени към заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза. Действително, въз основа на подробно описаните причини – ниска разделителна способност на заснемащото устройство, отдалечеността на камерите от заснеманите обекти, тъмната част на денонощието и др., вещото лице не е могло да извърши идентификация на заснетото лице. За това обаче, че същото е било облечено с посочената горна дреха (суитшърт) са показателни фотосите на последната страница на приложението към заключението ( л. 71, т. 3 от ДП), за разчитането на които не са необходими специални знания. В подкрепа на извода, че именно подсъдимият Д. е посещавал указаните му по телефона от неустановеното по делото лице адреси на двете пострадали в гр. В., докато подсъдимият И. го е изчаквал в управлявания от него лек автомобил, което не се отрича от последния, макар и да сочи други причини, са и показанията на свидетелката В. – служителка на „Т.“ ЕООД – С., в офиса на което подсъдимият Д. е продал взетите от пострадалата Б. златни накити и стоте щатски долара. Показанията на посочената свидетелка се потвърждават от представената от свидетеля Н. М. – финансов мениджър в „Т.“ ЕООД – С., документ за покупка № 6 от 08.10.2014 г., в който са описани продадените от подсъдимия Д. златни предмети, взети предишната вечер от пострадалата Б. като грамаж, карати и чистота на златото, както и неговата стойност. Заявеното от свидетелката В. е в пълен синхрон със заключението на видеотехническата и лицево – идентификационна експертиза, според което най-вероятно подсъдимият Д. е лицето, което е продало златните предмети и чуждестранната валута. Междувпрочем, както е посочено в заключението, а и видно от приложените към него фотоси, подсъдимият Д. е бил облечен със суитшърт, за какъвто говори свидетелят С. и се вижда на описаните по-горе фотоси и с какъвто е бил облечен този подсъдим при опита за измама на свидетелката В. и задържането му на 11.10.2014 г. Показанията на свидетелката Г. Д. – служител в хотел „Б.“ в гр. В., в който двамата подсъдими са отсядали на инкримираните дати, както и в дните преди и след тях, също съдържат косвени доказателства за авторството на деянието от тяхна страна.

Като е преценил, че правилата за формиране на волята на решаващия съд са спазени, а доколкото по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка, окръжният съд не е имал основание да промени изводите му и да приеме тезата за недоказаност на обвинението и като последица – да уважи искането на жалбоподателите за оправдаване. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК са посочени основанията, поради което не са приети доводите, изложени в подкрепа на жалбите. Право на инстанциите по фактите е да приемат едни факти за доказани, а други да отхвърлят и за това не могат да бъдат упреквани, ако са го извършили съобразно изискванията на НПК, както е в случая. Ето защо оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и от въззивния съд е неоснователно и не е налице основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК за възобновяване производството по делото.

В рамките на правилно установените факти от кръга на чл. 102 НПК материалният закон е приложен правилно. По делото е безспорно установено, че подсъдимите Д. и И. са извършили процесните деяния в гр. В. на 07. и 11.10.2014 г., като при всяко едно от тях са пътували конкретно с тази цел до В., отсядали в хотел „Б.“, издирвали адреса всеки отделен случай на въведеното в заблуда лице, явявали са се на адреса, вземали са имуществото, с което в резултат на създадената в лицата невярна представа, същите са решавали да се разпоредят, после са пътували обратно за С., обменяли са чуждестранната валута, съответно - продавали златни накити, взети от лицата. Тези им действия са установени от събраните доказателства, обсъдени по-горе. В случая правилно е прието, че инкриминираното деяние на двамата подсъдими разкрива обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Следователно, наказателната им отговорност е ангажирана правилно и не е налице посоченото в искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

 

С оглед на изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното производство, Пловдивският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на всеки от осъдените Б.С.Д. и П.Р.И. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 748/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и по НОХД № 248/2017 г. по описа на Велинградския районен съд.

Решението е окончателно.                                                 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              

ЧЛЕНОВЕ: