РЕШЕНИЕ
№ 1767
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330106967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявен от „Кредитреформ България” ЕООД против С.
Р. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 300 лв. – главница по договор за кредит №
**********/01.04.2016 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на
вземания № BGF – 2018 – 033/23.11.2018 г., ведно със законна мораторна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2021
г., до окончателното й заплащане.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв. –
получена от С. Р. Р. без наличие на правно основание за това, ведно със
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 26.04.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара за
финансови услуги под търговска марка „Вивус“, и ответника е сключен
договор за кредит № **********/01.04.2016 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 300 лв., която
се задължил да върне на кредитодателя в срок от 30 дни с падеж на 01.05.2016
г. Процесната сума била предоставена на ответника чрез „Изипей” АД на
01.04.2016 г. С настъпване на падежа на договора – 01.05.2016 г., ответникът
1
не изпълнил задълженията си и изпаднал в забава, поради което и на
основание чл. 13.3 от ОУ към договора, кредитодателят започнал да
начислява наказателна лихва, формирана от сбора на основния лихвен
процент и договорния лихвен процент. Кредиторът изпратил на длъжника
уведомителни писма за актуалния размер на дълга, но плащане на последвало.
На 23.11.2018 г. кредитодателят „4финанс” ЕООД сключил с ищцовото
дружество договор за прехвърляне на вземания № ******/ 23.11.2018 г., по
силата на който били прехвърлени вземанията по процесния договор за
кредит в размер на сумата от общо 723, 12 лв. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, като от ищеца било изпратено писмо в този смисъл до ответника.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявения
осъдителен иск, ведно със законните последици.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника С. Р. Р..
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила препис от исковата молба по месторабота
на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно
да приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
С получаване на препис от исковата молба, ответната страна е
получила и препис от Разпореждане № 7844/27.04.2021 г., с което е
разпоредено книжата да се връчат за отговор. С разпореждането ответната
страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е
напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се
прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2
ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 10.05.2022 г., тъй като не е открита на адреса, на който е
получила препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на
съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответната
страна не е открита.
В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и
призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил
открит по делото. Тази разпоредба следва да намери приложение и в
случаите, в които съобщенията са връчени по месторабота. Това е така, тъй
като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е
била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на
2
който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.
Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в
съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен.
Предвид основателността на главния иск, не се осъществи вътрешно-
процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
150 лв., от които сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на
процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. *****, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка
чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофери“ № 10, сумата от 300 лв. – главница по договор за кредит №
**********/01.04.2016 г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на
3
вземания № BGF – 2018 – 033/23.11.2018 г., ведно със законна мораторна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2021
г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА С. Р. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от
150 лв. – разноски в производството по гр.д. № 6967/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4