№ 128
гр. Благоевград, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Моника Христова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600269 по описа за 2022 година
Производството е образувано по протест на прокурор от ТО гр. Р. при РП
Благоевград – В.Ч., срещу присъда № 503320 от 20.12.2021г. по НОХД №
257/2020г. по описа на РС Р..
С обжалвания акт съдът е признал подсъдимия А.Н. Н. за невиновен в
това, че при условията на продължавано престъпление в периода 10.04.2017г.
– 16.06.2017г. в местността „М.“, землище Р. извършил две деяние, които
поотделно осъществяват един състав на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време и са извършени при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото:
На 10.04.2017г. около 16.00 часа в местността „М.“, землище на гр. Р., в
съучастие като съизвършител с Б.И.И. от гр. Р. транспортирали с автомобил
м. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № *** незаконно придобити от другиго
дървени материали – иглолистни дърва от бял бор, сортимент – ОЗМ / ОЗМ/
обли занаятчийски материали/ с обща кубатура 1.17 куб.м. на стойност 64,35
лева, като случая е маловажен;
На 16.06.2017г. около 13,50 часа на горски път в местността „К.“,
землището на гр. Р. в съучастие като съизвършител с Б.И. от гр. Р.
транспортирали с автомобил м. „Мицубиши Паджеро“ е рег. № *** и
разтоварили незаконно добити от другиго дървени материали –
широколистни дърва бук, сортимент – дърва за огрев с обща кубатура 1,50
1
куб.м. на стойност 78 лева, като случая е маловажен, престъпление по чл. 235,
ал.6, вр. с ал.2, пр. III и пр. IV от НК, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото
обвинение.
Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия
А.Н. за виновен в това, че на 16.06.2017г. около 13,50 часа на горски път в
местността „К.“, землището на гр. Р. разтоварвал от автомобил м.
„Мицубиши Паджеро“ е рег. № *** широколистни дърва от бук, сортимент –
дърва за огрев с обща кубатура 1,50 куб.м. на стойност 78 лева, немаркирани
с контролна горска марка – нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ, поради
което на основание чл. 266, ал.1 ЗГ му е наложил наказание „глоба“ в размер
на 300 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР Благоевград
сумата в размер на 296, 80 лева, разноски за експерт, както и по сметка на РС
Р. сумата от 20 лева – разноски за вещо лице.
Предмета на нарушението, а именно 1,17 куб.м. дървени материали от
иглолистна дървесина бял бор, на стойност 64,35 лева, както и 1,50 куб.м.
дървени материали от бук на стойност 78 лева за отнети в полза на
държавата.
В протеста се твърди, че са налице достатъчно доказателства за
осъществяване на формата на изпълнителното деяния „транспортиране“, като
развива подробни съображения в този смисъл. Посочва се, че РС неправилно
не е кредитирал показанията на свид. И. в по-голямата им част, включително
и за наличието на умисъл у подсъдимия по отношение на първото деяние.
Оспорва и приетото от съда приложение на чл. 9, ал.2 НК по отношение на
второто деяние. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с което
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и
освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
В хода на съдебните прения прокурор от ОП Благоевград поддържа така
подадения протест на основанията, посочени в него. Допълва още, че
необсъдено е от РС е останал фактът, че подсъдимият е взел активни действия
престъплението да не бъде разкрито, а той да не бъде заловен. Поради
горното счита, че не е налице административно нарушение, а престъпление по
смисъла на закона. Моли съда за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която да бъде признат подсъдимият Н. за виновен по
повдигнатото обвинение и да му бъде наложена санкция глоба на основание
чл.78а от НК.
В съдебното заседание защитникът оспорва депозирания протест, като
намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена в
съответствие на материалния и процесуалния закон. Развива доводи относно
липсата на участие на подсъдимия в осъществяването на транспортирането,
както и липса на умисъл в извършване на деянието. По отношение деянието
„разтоварване“ защитникът посочва, че същото е останало недоказано. Дори
да се приеме, че е налице такова действия от страна на подсъдимия, то
приложение намира чл. 9, ал.2 от НК, както правилно е приел и районен съд.
2
Моли за потвърждаване на присъдата.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не взима становище.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като взе в предвид
изложеното в протеста, становищата на страните, събраните доказателства и
извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, извън основанията
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК,
намира следното:
Налице е основанието на чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл.
първо НПКю за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Р.. Въззивният съд констатира, че по делото
първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност да се установи какво е формираното
вътрешно убеждение на районния съдия, разгледал и решил делото.
На първо място, налице е противоречие в самия диспозитив на
присъдата, тъй като съдът първо оправдава подсъдимия за посоченото в
обвинителния акт продължавано престъпление, след което го признава за
виновен отново в същото деяние. Така постановеният диспозитив е в
противоречие и с мотивите на РС, от които е видно, че съдът признава
подсъдимият за невинен и го оправдава по повдигнатото обвинение, както и
че извършеното от него деяние представлява административно нарушение,
като за него следва да бъде наложено административно наказание. Районен
съд Р., след като е оправдал подсъдимия Н., е следвало единствено да посочи,
че цитираното деяние представлява административно нарушение по чл. 213,
ал.1, т. 1 от ЗГ и че за него се налага на осн. чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от
НПК административно наказание глоба размер на 300 лева, без да
постановява втория осъдителен диспозитив. Така постановената присъда води
до невъзможност да се установи каква е действителната воля на
първоинстанционния съд.
На следващо място, видно от диспозитива на присъдата, подсъдимият е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 235, ал. 6, вр. с ал. 2,
пред. 3 и 4, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК за транспортиране и
разтоварване на незаконно придобити от другиго дървени материали и е
оправдан на основание чл. 304 от НПК. Едва в мотивите обаче става ясно, че
съдът е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние транспортиране на двете посочени дати. По
отношение другото деяние, включено в състава на продължаваното
престъпление, а именно - „разтоварване“, съдът е приел, че същото е
осъществено от обективна страна от Н., но за извършеното от него деяние не
следва да се ангажира наказателната му отговорност. Съдът е развил
подробни съображения относно по-ниската степен на обществена опасност на
деянието и дееца, като е приел, че стойността на разтоварения дървен
материал води до незначителност на вредните последици. При тези изводи, не
става ясно дали съдът приема, че са налице основания за приложение на чл. 9,
ал. 2 от НК, нито коя от хипотезите на посочената разпоредба - дали, че
деянието, поради своята малозначителност не е обществено опасно или пък
3
неговата обществена опасност е явно незначителна. За въззивния състав е
невъзможно да се ориентира в изводите на първата инстанция. Отделно от
това, едва в мотивите първата инстанция се е позовала на различно
основание, на което подсъдимият е оправдан по обвинението за разтоварване,
без това да е отразено в диспозитива на присъдата чрез посочване на правната
разпоредба.
Констатираните противоречия следва да се оценят като липса на мотиви
по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което води до изводи за объркана и
неясна воля на съда и пречи на страните да разберат основанията и
съображенията за постановената оправдателна присъда.
Въззивният състав следва да отбележи, че в конкретния случай не може
да отстрани допуснатото от районен съд нарушение на процесуалните
правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от
първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Вън от така изложеното, по мнение на настоящият състав установеното
ограничение по чл.335 ал.3 от НПК в конкретния случай не може да намери
приложение, поради обстоятелството, че при постановяването на присъдата
си, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните по чл.348 ал.3, т.2-4 НПК, което е довело до
грубо ограничаване на процесуалните права на страните. Наличието на този
тип съществени процесуални нарушения опорочава присъдата на първата
инстанция и единствения начин за отстраняването им е чрез ново
разглеждане на делото в първата инстанция. Така се обезпечава и правото на
страните на справедлив процес по чл.6 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи. При никакви условия
ограничаването на процесуалните права на страните в наказателното
производство и нарушаване на основни принципи на наказателния процес,
каквито се констатират по настоящото дело, не могат да се мотивират с
разглеждането и решаването на делата в разумен срок, каквато безспорно е
целта на въведената от законодателя с разпоредбата на чл.335 ал.3 от НПК
забрана /в този смисъл е и константната практика на Европейският съд по
правата на човека/. Отделно от това, отмяната на първата присъда по НОХД
№382/2018г. по описа на РС Р. по делото е постановена на друго правно
основание, а именно – чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, тъй като същата е била
постановена от незаконен състав, а не поради липсва на мотиви.
Воден от горното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 от
НПК, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 503320 от 20.12.2021г. по НОХД № 257/2020г. по
описа на РС Р..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Р..
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5