№ 1645
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110203660 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Т. П. от АК –
Варна срещу Наказателно постановление № 347 от 03.08.2022 г., издадено от
Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателя И., на основание
разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на
19.07.2022 г. около 11:40 часа в гр. Варна, на ул. „Неофит Рилски“ № 10 като
водач на МПС – лек автомобил „Пежо“ с рег. № В 6444 СА – лична
собственост е паркирал посочения автомобил върху тротоар на неопределено
от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3
от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И. Т. И. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своето становище. Посочва, че нормата на чл. 94, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата има две условия относно паркирането в населени
места, а именно касаещи паркирането в платното за движение и паркиране
1
върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, като самата норма не е
забранителна, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Счита, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление не се съдържат
съществени белези на наказуемо по чл. 178е и чл. 94, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата административно нарушение, доколкото липсват
твърдения, че мястото, където е установено нарушението не е сред
разрешените места за паркиране на МПС и, че не е спазено изискуемото
отстояние за преминаване на пешеходци. Жалбоподателят оспорва
авторството на нарушението, както и счита, че липсват доказателства за
неговата съставомерност. Обръща внимание на съда, че на датата 16.07.2022
г. отново му е била наложена глоба с фиш, която по – късно е била анулирана
на основание чл. 17 от ЗАНН, поради което и счита, че в случая е нарушен
принципа non bis in idem. Поради гореизложените съображения,
жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление и
претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3660 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят И. Т. И.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Т.
П. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна наказателното постановление, поставяйки акцент върху
пропуските на административно – наказващия орган, които са опорочили
издаденото наказателно постановление до степен, изискваща неговата
отмяна.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3660 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд въззиваемата страна Зам.
Кмета на община Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход нa делото по
същество. В депозирани на 06.10.2022 г. в деловодството на 44 състав на
Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от Петя Карагеоргиева
– ст. юрисконсулт в дирекция УСКОР към община Варна се застъпва
становище за неоснователност на въззивната жалба, предвид категоричното
установяване на авторството и съставомерността на нарушението, както и
предвид липсата на процесуални нарушения в административно –
наказателното производство. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В предиобедните часове на 19.07.2022 г. св. И. С. С., изпълняващ
длъжността „полицай“ в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр.
Варна изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения ред
на територията на гр. Варна.
Докато изпълнявал служебните си задължения, в 11:40 часа на 19.07.2022
г. св. С. констатирал, че лек автомобил „Пежо“ с рег. № В 6444 СА,
собственост на жалбоподателя И. Т. И. е паркиран върху тротоарна площ на
ул. „Неофит Рилски“ № 10.
Св. С. смятал да наложи глоба с фиш на собственика на неправилно
паркираното превозно средство, но в хода на проверката самият собственик
на МПС, а именно жалбоподателя И. се доближил до превозното средство и
поискал да му бъде съставен АУАН.
Преценявайки, че със своето поведение жалбоподателя И. е нарушил
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на същия
този ден 19.07.2022 г. св. С. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 03.08.2022 г. Зам.
Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за
движение по пътищата, наложил на жалбоподателя И. административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършеното нарушение на чл. 94,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
3
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата
предвижда, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства
с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най – малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят И. е нарушил
посочената разпоредба, доколкото е паркирал личното си МПС на тротоарна
площ на ул. „Неофит Рилски“ № 10, без самото място да е било определено от
собственика на пътя или администрацията за място за паркиране.
Съдът не може да се съгласи с възраженията, наведени във въззивната
жалба, че липсват доказателства за авторството на нарушението. Напротив –
показанията на св. С. са последователни и логични, поради които и съдът ги
кредитира в тяхната цялост. По един категоричен и несъмнен начин
показанията на св. С. установяват, че в 11:40 часа на 19.07.2022 г. автомобила,
собственост на жалбоподателя е бил паркиран върху тротоарната площ пред
дома му и пред търговския обект, който стопанисва, разположени на ул.
„Неофит Рилски“ в гр. Варна, поради което и съдът приема, че
жалбоподателят е нарушил със своето поведение разпоредбата на 94, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата.
Следва да се подчертае, че жалбоподателят И. е бил през цялото време по
време на проверката и не е възразил, че друго лице е паркирало неправомерно
автомобила върху тротоарната площ, вкл. такива твърдения не са наведени и в
съдебното производство, поради което и субекта на нарушението е
категорично установен.
Обстоятелството, че автомобила е паркиран срещу жилищната сграда, в
която живее жалбоподателя и търговския обект, който стопанисва, по никакъв
начин не се отразява на съставомерността на нарушението.
В наказателното постановление са описани съставомерните елементи на
това нарушение. Действително, не са описани фактите, от които е направен
извод дали МПС е над 2, 5, т., дали паркирането е успоредно на пътя и дали
остава разстояние 2 метра за преминаване на пешеходци. За да е налице
нарушение обаче, е достатъчно да не е изпълнено едно от тези условия. В
случая е описано, че не е изпълнено условието това място да е определено за
4
паркиране от собственика на пътя, или администрацията. Жалбоподателя е
наказан въз основа именно на това обстоятелство, а не защото е имало, или
респ. е нямало 2 метра разстояние до сградите, или защото автомобилът му е
над 2, 5 тона, или защото не е спрял успоредно и т. н. По тези съображения
съдът намира, че в наказателното постановление са описани фактите, които
имат пряко отношение към извода за извършено нарушение. Описаните
факти са достатъчни за да се направи извод за осъществен състав на
нарушението и неописването на други факти не ограничава правото му на
защита.
Съдът не може да се съгласи с възражението, че е нарушен принципа non
bies in idem, доколкото представеното известие, изготвено от Зам. Кмета на
община Варна касае наложена глоба с фиш на дата 16.07.2022 г., а процесното
нарушение е извършено на дата 19.07.2022 г., т.е. три дни по – късно.
В обобщение съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно –наказателната отговорност на жалбоподателя И. за
извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
поради което и Наказателно постановление № 347 от 03.08.2022 г., издадено
от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде потвърдено. Още повече, че
наложеното административно наказание „глоба“ е индивидуализирано в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 178е от Закона за движението
по пътищата размер, поради което и пред съда не е поставен въпроса за
неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Съгласно действащата правна уредба, в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно –
процесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право
на разноски". От изложеното следва, че в полза на административно –
наказващия орган, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение (за депозираното писмено становище), което съдът определи
в размер на 80 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя И..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
5
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 347 от 03.08.2022 г., издадено
от Зам. Кмета на община Варна, с което на И. Т. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ***, на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за
движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева за това, че на 19.07.2022 г. около 11:40 часа в гр. Варна, на
ул. „Неофит Рилски“ № 10 като водач на МПС – лек автомобил „Пежо“ с рег.
№ В 6444 СА – лична собственост е паркирал посочения автомобил върху
тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място,
с което създава пречки за преминаването на пешеходците – нарушение на
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Осъжда И. Т. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *** да заплати на
община Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3660 по
описа за 2022 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6