РЕШЕНИЕ
№
гр.Левски,30.01. 2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Левски, І граждански състав в публичното заседание
на двадесет и втори януари през две
хиляди и девета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Н.П. |
|
|
|
при секретаря Я.Д. като
разгледа докладваното от съдията Н.П.
брачно гражданско дело № 20084410100474 по описа за 2008 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
БРАЧЕН ИСК ЗА
РАЗВОД на осн.чл.99, ал.1 от СК по реда на чл. 318 и сл. от ГПК .
Пред съда е представена искова молба
от В. Стефанов Г. *** с ЕГН-********** против Л.К.В. ***,с ЕГН-********** , в която
твърди , че поради заболяване на
съпругата му през 1989 г. тя престанала да изпълнява съпружеските си задължения
и от 1992 г. не живеят заедно , като роденото от брака им дете вече е
пълнолетно . Намира , че бракът им е изпразнен от съдържание.Моли съда на това
основание да прекрати брака с развод по чл.99, ал.1 от СК по вина на двамата.
Ищецът се явява лично в съдебно
заседание и с адвокат Ю.
Маринова от ПЛ АК . Поддържа предявения
иск.
Ответницата редовно
призована не се явява в съдебно заседание , не се представлява , подала е писмен отговор .
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на
страните по реда на чл. 235 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Предявения с исковата молба на ищеца иск
, е брачен иск за развод , с който ищеца
упражнява потестативното /преобразуващо/си право на развод с ответницата , като
е посочил като факти , които
обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство в брака , твърдейки в исковото си молба , че са разделени от 1992 г. и не поддържат отношенията присъщи на
съпрузи Така посочените факти от живота на съпрузите обосновават разстройство
на брака и брачните отношения и дават основание на съда да приеме , че този
брачен иск намира правното си
основание в чл. чл.99, ал. 1 от СК
от СК.
От приложеното към исковата молба удостоверение за граждански брак на с.
Страхилово , община Полски Тръмбеш е
видно , че на 21.12. 1979 г. страните са сключили граждански брак с акт за
граждански брак № 12 от същата дата ,
което легитимира страните в процеса като ищец и ответник по делото. Страните са процесуално дееспособни, не са
налице визираните от закона в чл. 320 от ГПК отрицателни
процесуални предпоставки , искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Левски
, подведомствен е на Районен съд гр.
Левски, съгласно изискванията на
чл.14 от ГПК, като искът
е родово подсъден на Районния съд , а е Районният съд
е местно подсъден , тъй като ,тъй като в неговия район е постоянният адрес на ответницата съгласно
правилата на чл.105 от ГПК. Изпълнено е
и законовото изискване за обективно
съединяване на исковете за ползването на семейното жилище издръжката между съпрузите и фамилното
име , с което са изпълнени законовите изисквания и тези дадени в ППВС
1/57 г ; ППВС №5/31.11. 1981 г; ТР№11/3.03. 1969 г. на ОСГК на ВС, поради което
съдът приема , че предявеният иск е допустим.
Съдът намира , че е сезиран по
реда на ГПК, Част трета , глава двадесет и шеста в рамките на
особено исково производство
с брачен иск за развод , с който ищеца
упражнява потестативното/преобразуващото / си право на развод с
ответницата, като е посочил като обстоятелства и факти , които обосновават разстройство в брака твърдейки в исковото си молба , че поради заболяване на съпругата на ищеца от
1989 г тя престанала да изпълнява
съпружеските си задължения и от 1992 г се разделили .
От претендираното право на ищеца , произтича
, че със заболяването на ответницата и напускането на семейното жилище и заживяването в с
Асеновци през 1989 г е настъпила
фактическата раздяла между страните през 1989 г.
От претендираното от ищеца право
произтича още и обстоятелството , че ищеца не
е полагал и
достатъчно грижи за своята болна съпруга и семейството , което е
довело до охлаждане на отношенията между тях
, както и че в
резултат на всички обстоятелства се
стигнало до неуважение между тях като съпрузи и изпразване на брака от съдържанието , което
законът -брачната институция влагат и
моралът в него . Така посочените факти
от живота на съпрузите обосновават
разстройство на брака.
Съдът
намира , че е сезиран по реда на
ГПК, Част трета , глава двадесет
и шеста в рамките на особено
исково производство с брачен иск
за развод , с който ищеца упражнява преобразуващото си право на развод с
ответницата, като е посочил като факти , които обосновават разстройство в брака и който брачен иск намира правното си основание в по чл. 99 , ал. 1 от СК , предявен по реда на
чл.318 от ГПК.
Постъпил
е писмен отговор от ответницата. В
законния срок ответницата е подала писмен отговор , но не е посочила
доказателства и не са постъпили насрещни права и възражения като права и
се преклузират като преклузията е
поетапна. Преклудирали са се правата й по чл.211 ал 1 , чл. 21 и чл. 219 от ГПК
, както и правото и да оспори представените с исковата молба писмени
доказателства с изтичането на срока й за
отговор , а това е 10.11. 2008 г.
От събраните по делото доказателства приложени на л. 2-28 в делото
съдът е приел , че са
безспорни фактите :
-че на21.12 1979 г в с. Страхилово, община
гр. П. Тръмбеш , с акт № 12 от същата дата ,страните са
сключили граждански брак ;
-
че така сключеният на 21.12 1979 г.
граждански брак е първи по ред и за
двамата ;
-
че от този брак съпрузите нямат към датата на завеждане на иска малолетни и
непълнолетни деца;
-
че съпрузите са във фактическа раздяла от 1989 г.
-
че ответницата е напуснала
семейството и семейното жилище в с.
Асеновци поради заболяването си
Шизофрения от 1989 г. в същата тази година ;
-
Че вина за това разстройство в брачните отношения нямат съпрузите , тъй като разстройството в
брака е по обективни причини- заболяването на ответницата от Шизофрения, като с
Определение № 776 /2.12. 2008 г е съобщил на страните това и им е дал възможност на основание чл. 146 ,
ал. ал. 3 от ГПК да изразят писменото си становище и предприемат съответните
процесуални действия , което определение е връчил на ищеца на 10.12. 2008 г и
на ответницата на 3.12. 2008 г. и страните
в с.з са изразили съгласието си с
доклада на съда.
По делото е изслушан св. Красимир Горчев, който депозира показания , че от 1989 година страните се разделили , тъй като нещата
между съпрузите не потръгнали и ищцата имала психиатрично заболявване и станала
негодна да се грижи за себе си , а и за семейството си , което наложило той като нейн брат да я прибере при себе си и
да се грижи за нея . Страните се разделили поради сериозното психично заболяване на
ответницата. Видно от приложеното по делото Експертно решение на ТЕЛК на л. 5
от дело № 448 /08 г е че на ответницата е призната 100% нетрудоспособност и инвалидност поради заболяване от Шизофрения.
Предявеният иск е основателен и
доказан по правното си основание.
Налице
е дълбоко и непоправимо разстройство на брака , намиращо израз във
фактическата раздяла на страните и липсата на емоционална и физическа
близост между съпрузите,породена от задълбочилото се заболяване на ответницата
по делото. Това разстройство в брачните отношения между съпрузите не е породено от обикновени , временни и
преходни недоразумения между съпрузите , а е
дълбоко и непоправимо. Съдът
намира , че в този си вид брака не е в интерес на страните поради което съдът счита , че същия следва да
се прекрати.
След
цялостен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства , съдът счита , че никой от съпрузите няма вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака , а то се дължи на обективни причини. От
показанията на св. Горчев брат на ответницата по делото се установи , че
същата има заболяване , което я прави
непригодна да се грижи за себе си , даже за елементарните си задължения , като обличане , лична хигиена. От
приложеното като доказателство по
делото на л. 2 същото , гр.д. № 448 /08 г. по описа на ЛРС Експертно решение № 1229 на ДПБ Ловеч от
25.02. 2002 г. е видно , че е призната
100% нетрудоспособност на ответницата по делото с водеща диагноза шизофрения ,
с оформен шизофренен дефект на личността , с тежка и необратима социална
дезадаптация и трайно загубена трудоспособност , като се нуждае от чужда помощ и контрол. Ищеца няма вина за
заболяването на ищцата , той не е причинил това заболяване на ответницата , което
има наследствен характер , видно от доказателствата по делото, а и
ответницата няма вина за заболяването си
, което я е направило непригодна да изпълнява съпружеските си задължения. Ето
защо съдът намери , че дълбокото и
непоправимо разстройство в брака се дължи на обективни причини проявеното през 1989 година шизофренно заболяване на ответницата ,
които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
Ищецът е направил искане за предоставяне за ползване на семейното жилище на него , тъй като след фактическата раздяла , той останал да
живее в него. Съдът намира искането за
основателно и като такова следва същото да бъде уважено.
Ищецът твърди
, че ответницата е променила фамилното си име при сключването
на гражданския брак , и той не желае тя да запази това фамилно име , а желае
да възстанови предбрачното си име- Горчева и същото следва да бъде уважено като
основателно на основание чл. 326 от ГПК , а и ответницата в предоставеният й законен срок е направила искане в тази насока. Страните нямат родени от брака
деца , които към датата на подаване на исковата молба да са малолетни и
непълнолетни и не се третират въпросите
свързани с упражняването на родителските права и издръжката по отношение на
деца. Не се третира и въпроса за
издръжка между съпрузите , като ответница не е предявила насрещен иск и това й право се
е преклудирало.
При този изход на делото на
основание чл. 329 ал. 1 от ГПК следва на страните да не
се присъждат направените
разноски при този извод за брачната вина , но следва да бъдат осъдени да заплатят окончателна д.т в полза
на съдебното ведомство .
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.99, ал.1 от СК
гражданския брак, сключен на 21.12. 1979
г с акт за сключен граждански брак 12 от 21.12. 1979 г в с. Страхилово , Община
Полски Тръмбеш , обл. В. Търново между В.
Стефанов Г. *** с ЕГН-********** и Л.К.В.
***,с ЕГН-********** поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл. 99 , ал.2 , изр. 2 от СК ,че
дълбокото и непоправимо разстройство в
брака се дължи на обективни причини.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 326 от ГПК след развода
съпругата да носи брачното си
фамилно име Горчева .
ПОСТАНОВЯВА В. Стефанов Г. *** , след
развода да ползва семейното жилище находящо се в гр. гр. В. Търново , ул.” Георги
Живков “ №4 , вх Г , ет. 4 ап. 11.
ОСЪЖДА В. Стефанов Г. *** с ЕГН-********** да
заплати ОКОНЧАТЕЛНА Д.Т по предявеният
иск за развод в размер на 25 лева по сметка на ВСС - Районен съд гр.
Левски .
ОСЪЖДА Л.К.В. ***,с ЕГН-********** да заплати ОКОНЧАТЕЛНА Д.Т. по предявеният иск за развод в размер на
25 лева по сметка на ВСС -
Районен съд гр. Левски .
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ПлОС в дву - седмичен дневен срок от 30. 01. 2009 г., като влиза в сила дори и да е обжалвано само в частта относно
вината .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: