№ 609
гр. Велико Търново, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110100605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150
от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на ЕК. АНГ. ПЛ., действаща като майка и законен
представител малолетната А. М.Г.а, срещу М. Г. Г., с която се претендира изменение на
присъдената по гр. д. № 6697/2017 г. по описа на Районен съд - Варна издръжка за детето,
като същата бъде увеличена от 150.00 на 300.00 лева.
В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 6697/2017 г. по описа на Районен съд -
Варна ответникът е осъден да заплаща на детето си А. М.Г.а месечна издръжка в размер от
150.00 лева. Заявява се, че понастоящем така определеният размер на издръжката е под
законо-установения минимум, като с оглед променената икономическа обстановка в стрА.та
и нарасналите нужди на детето издръжката е недостатъчна да покрие последните. Сочи се,
че след постановяване на решението по горепосоченото дело ответникът е виждал детето
едва няколко пъти и извън определената издръжка не е участвал в покриване разходите на
детето.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който претенцията за
издръжка се оспорва за сумата над 180.00 лева. Заявява се, че макар да не е длъжен,
ответникът винаги, когато има възможност и/или когато е потърсен от майката, е осигурявал
всичко необходимо за дъщеря си. Сочи, че инфлацията за периода от м. май 2017 г. до м.
март 2022 г. е нищожна, както и че освен нараснали нужди на детето, увеличаване на
издръжката може да се иска и при повишени възможности на родителя, който я дължи. В
този ред на мисли, заявява, че реализира месечен доход, който е под средната работна
1
заплата за стрА.та, че не няма допълнителни доходи, а освен това заплаща издръжка за друго
свое дете и върху трудовото му възнаграждение е наложен запор в размер от около 368.00
лева месечно.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата претенция и моли за нейното уважаване. Заявява, че с израстване на детето се
увеличават и неговите нужди, а с оглед изменената икономическа обстановка в стрА.та
исканият размер на издръжката се явява адекватен.
Ответникът заявява, че може да отделя сумата от 180.00 лева за издръжка на дъщеря си,
тъй като има друго дете, за което също заплаща издръжка, както и запор от съдебен
изпълнител, в резултат на което при заплащането на по-висок размер издръжка няма да
може да покрива собствените си разходи.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че ЕК. АНГ. ПЛ. и М. Г. Г. са
родители на малолетната А. М.Г.а, като с решение по гр. д. № 6697/2017 г. на Районен съд –
Варна родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а за
ответника е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна
издръжка за дъщеря си в размер от 150.00 лева.
Установява се, че през учебната 2021/2022 година А. М.Г.а е ученик в I-ви клас в ОУ
„Д. Б.”, гр. Велико Търново, като между страните не е спорно, че основните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, макар в съдебно заседание
бащата да заявява, че в тази насока същата е активно подпомагА. и дори заместена от бабата
по майчина линия.
От приложената справка за актуалното състояние на трудовите договори на майката се
установява, че същата не работи по официално регистрирано трудово правоотношение, но
според изпратеното писмо от Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново в
телефонен разговор Е.П. е заявила, че е стюардеса и заминава да работи в чужбина, именно
поради което ще отсъства от стрА.та около един месец.
От своя стрА., бащата работи в „М. Ф.“ ЕООД и получава нетно трудово
възнаграждение в размер от 1 023.85 лева. Върху банковата сметка, по която ответникът
получава трудовото си възнаграждение обаче, има наложен запор от съдебен изпълнител,
поради което от същата ежемесечно са удържани суми, последната от които в размер на
307.85 лева. От приложеното извлечение от банковата сметка на ответника се установява
още, че същият заплаща и издръжка за друго свое ненавършило пълнолетие дете в размер от
170.00 лева, макар последният превод на това основание да е от 11.1.2022 г.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за
доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената издръжка
се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на
2
издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във
възможностите на родителите.
От постановяване на решението по гр. д. № 6697/2017 г. на Районен съд – Варна до
настоящия момент са изминали повече от четири години, през който период с нарастване
възрастта на детето несъмнено са се увеличили и неговите нужди. Така, при определяне
първоначалния размер на издръжката А. е била на три години, а сега е ученик в I-ви клас,
което обстоятелство неминуемо е довело до нарастване на нуждата от средства, предвид
необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, на подходящо облекло,
включително на такова за извънкласни занимания, отделяне на средства за посещавания
училищен стол, за организирани извънкласни мероприятия, частни уроци, екскурзии и пр. В
този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не
следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва
да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения
период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед
променения размер на минималната работна заплата за стрА.та, като от 115.00 лева към м.
декември 2017 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 177.50 лева, т.е.
налице е увеличение от повече от 50 %, което несъмнено сочи на изменение на
икономическата обстановка в стрА., при която е определен предходният размер на
издръжката, и икономическата обстановка понастоящем. С изключение на изминалия
период от време от постановяване на решението по гр. д. № 6697/2017 г. на Районен съд –
Варна, през който с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се увеличили и
неговите нужди, от представените писмени доказателства става ясно, че понастоящем А.
посещава уроци по балет, само за които е необходима сумата от 70.00 лева месечно.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка
съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя,
който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за стрА.та, която
към момента е в размер на 710.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 177.50 лева
за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има
самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир
за конкретните икономически условия в стрА., а повишаването на същата несъмнено е знак
за поскъпналите условия за живот в стрА.та.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за детето
съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. Както вече беше посочено,
бащата официално реализира трудов доход под средната работна заплата за стрА.та, като от
така получавА.та заплата се правят удръжки от съдебен изпълнител, както и преводи за
другото дете на ответника. Тук обаче следва да се отбележи, че бащата е млад човек в
активна трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, който може да полага и
допълнителен труд, от който да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на
3
своето дете, още повече при положение, че самият ответник твърди, че със сегашните си
доходи трудно посреща собствените си разходи. Следва да се има в предвид също, че
издръжката за ненавършило пълнолетие, макар и обвързА. от възможностите и
материалното състояние на съответния родител, е безусловно дължима и в този ред на
мисли потребността от даване на издръжка в адекватен размер е с приоритет както спрямо
собствените нужди на родителя, така и спрямо погасяването на поетите от последния
задължения към трети лица. Именно в тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не
възприема позицията на ответника, че тъй като официално получава трудово
възнаграждение под средното за стрА.та и има задължения към трети лица (изключвайки
задължението за издръжка на другото негово дете), то с оглед неговото собствено социално
оцеляване следва да заплаща издръжка в минимален размер. Въпросната позиция не може да
бъде възприета, тъй като противното би означавало да се толерира поведение, при което
съответният родител, макар да е млад човек, в добро здравословно състояние, с добра
образователна квалификация и пр., приема и се задоволява да полага ниско заплатен труд и
то при положение, че има две деца, които следва да издържа.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за детето от около
400.00 лева месечно 230.00 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката.
Съдът определя по-нисък размер на дължимата от майката издръжка, доколкото същата е
пряко ангажирА. с ежедневните грижи за детето, което безспорно е свързано и с
допълнителни ежедневни разходи. От своя стрА., бащата не полага преки грижи за дъщеря
си и макар да сочи, че при нужда дава средства и извън определената издръжка, за което не
сочи доказателства, същият на практика е освободен от ангажимента за покриване на
ежедневните разходи за детето.
Разбира се, не може да не бъде отчетено обстоятелството, че към момента бащата има
ангажимент за плащане на издръжка към друго свое малолетно дете, поради което
претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева.
По разноските:
С оглед извода за основателност на иска, ищцата има право на направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 266.67 лева, които следва да се възложат
в тежест на ответника.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, доколкото не са ангажирани
доказателства за извършването на такива.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 115.20 лева върху размера на
присъденото увеличение на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 6697/2017 г. по описа на Районен съд –
Варна месечна издръжка за А. М.Г.а, ЕГН ********** от 150.00 на 230.00 (двеста и
тридесет) лева, като:
4
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** да заплаща на А. М.Г.а, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител ЕК. АНГ. ПЛ., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 230.00 (двеста и тридесет) лева, считано от подаване на исковата молба в съда –
8.3.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за
увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на ЕК. АНГ. ПЛ., ЕГН **********
сумата от 266.67 (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет седем ст.) лева – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 115.20 (сто и
петнадесет лева и двадесет ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5