РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15073 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ц.Т.Н. твърди, че на 04.12.2011 г. пострадал при ПТП в качеството си
на водач на мотоциклет марка „Хонда”, рег. №*******,
като виновен за настъпване на произшествието бил водачът на товарна композиция
с влекач марка Волво” с рег. № *******, управляван от
Р.Л.М.– полски гражданин. Произшествието било реализирано в гр. Русе, а
застраховател на гражданската отговорност за товарния автомобил било полското
застрахователно дружество P. Z.U. /
PZU/ по застрахователна полица „зелена
карта” № 34033135 от 18.09.2011 г. валидна до 17.09.2012
г. Като механизъм на ПТП се сочи в исковата молба, че водачът на влекача М.предприел
маневра да заобиколи препятствие на платното за
движение без да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, навлязъл в лявата лента, по която се движел
с мотоциклета си ищецът Н., като последният
с цел да избегне ПТП бил принуден да навлезе в лентата за извършване на
обратен завой, по която имало пясък и абразивни частици и загубил контрол над
мотоциклета, вследствие на което паднал и претърпял счупване на дясната лъчева кост на типично
място, както и охлузване на пети пръст на дясна ръка. Съобразно с изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника P.Z. U./ PZU/
- Полша, да му заплати сумата от 26 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
04.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 04.12.2011 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство, включително адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАДв.
Ответникът застрахователно
дружество P.Z. U. / PZU/, с търговски
идентификационен номер / NIP/ ******,със седалище Република Полша , гр. Варшава, п.к. 02-676,
ул. *******, не е депозирал в срока по
чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание на 12.02.2019
г. ищецът Ц.Н. чрез пълномощника –
адвокат Н. прави искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
С разпореждане от 19.06.2017 г., на
ответника P. Z. U./PZU/ на адреса в Република Полша – Polska, 02-676 Warsczawa*******, са редовно
връчени с обратна разписка на л. 123 от делото преведени преписи от български на полски език на исковата молба
ведно с приложенията, като на ответника е указана възможността за постановяване
на неприсъствено решение в случай, че не подаде отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие. Срокът за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 10.09.2017 г.
По делото е входиран отговор - л. 125, подаден
от адвокат В.Х., за когото не е представено валидно пълномощно от ответното
застрахователно дружество. С молба, вх. № 55176 от 20.04.2018 г. адвокат Х.
заявява, че въпреки положените усилия към датата на молбата, същият не е
получил пълномощно да извършва валидно
процесуално представителство на полският
застраховател PZU в настоящото производство. Предвид изложеното моли всички
изявления, извършени от адвокат Х. в
полза на полското дружество, както и всички искания и процесуални действия,
заявени с отговора на исковата молба, да се считат за оттеглени. Ето защо писмен
отговор на редовно връчената искова молба
от P. Z. U. в преклузивния едномесечен срок по
чл. 131 ГПК не е постъпил по делото.
С определение № 15303 от 09.07.2018 г. съдът е разпоредил ответникът P. Z. U.
да се призове по пощата с обратна разписка за насроченото на 30.10.2018 г. от
14.00 часа открито съдебно заседание по делото. Видно от диспозитива
на определението съдът изрично е указал на ответното застрахователно дружество
последиците от постановяване на неприсъствено решение. Ответникът бил нередовно
призован за това съдебно заседание, което е констатирано от състава на съда,
поради което и с протоколно определение е
постановено отново да се призове P.Z.U.за съдебно заседание на
12.02.2019 г. от 13.30 часа с
препоръчано писмо с обратна разписка. Същото е на л. 159 от делото,
установяващо че ответника е редовно уведомен на 22.11.2018 г. Нещо повече –
съдът е дал нова възможност на ответника да се запознае с исковата молба и
доказателствата по делото, като на
посочен от самата страна е - mail адрес е изпратен сканиран препис от посочените книжа,
видно от разпореждане от 03.12.2018 г. на л. 164. В насроченото открито съдебно
заседание на 12.02.2019 г. ответникът не се явява и не се представлява. Не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл.
1 ГПК. По делото са представени писмени доказателства – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 04.12.2011 г. на ОД
на МВР – Русе, Постановление от 04.05.2012 г. за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 4929/2011 г. на Районна прокуратура – Русе, ДП №
3787/2011 г. на ОД на МВР – Русе; изслушаните
в настоящото производство съдебна – автотехническа
експертиза и съдебно – медицинска експертиза,
които не са оспорени от ответника и от които може да се направи извод,
че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на изложените в исковата
молба твърдения за процесното ПТП от 04.12.2011 г., механизма
на настъпването му, противоправността на
поведението на водача на товарна
композиция с влекач марка „Волво” с рег. № ******,
управлявана от Р.Л.М., търпените вреди – счупване на дясната лъчева кост на
типично място и охлузване на пети пръст на дясна ръка, тяхната пряка причинна
връзка с произшествието от 04.12.2011 г. Презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена обратно и главно от P.Z.U.. Материалноправната
легитимация на полското застрахователно дружество не е оспорена от същото. Предвид основателността на главния иск по чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./ за сумата от 26 000 лева, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на ПТП – 04.12.2011г. до окончателното
изплащане.
По
разноските:
Ищецът Ц.Т.Н. е свободен от
задължението за държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал. 2 ГПК, такива
следва да бъдат присъдени единствено за процесуално представителство,
осъществено безплатно по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на
л. 147 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, серия №
772655, в който е вписано, че защитата
се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.). При това положение съдът определя
възнаграждението в полза на адвоката, в
случая - в полза на адвокат В.Н., по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( чл. 7, ал. 2, т. 4 ). Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 1310 лева.
На ответника разноски не се
следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът P. Z.U. /PZU/ следва да бъде осъден да внесе по сметка на СГС
следните суми: сумата от 1040 лв. – държавна такса върху уважения иск и сума в размер на 808,80лева
- депозити за вещи лица по СМЕ и
САТЕ и за превод на документи от български на полски език за връчване на
ответника.
Съдът констатира, че със списъка
по чл. 80 ГПК е посочена от пълномощника на ищеца банкова сметка, ***ива на настоящото решение, като е отразено, че титуляр на
сметката с посочения IBAN *** В.Н.. Не са представени надлежни
писмени доказателства, установяващи валидно заявена воля на ищеца – Ц.Т.Н.
присъденото в настоящото съдебно производство обезщетение да бъде преведено по
посочената от довереника – адвокат Н., банкова сметка, ***о и след тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на волята, изявена в
пълномощно на л. 51 от делото. Ето защо съдът не постановява по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
присъдената главница от 26 000 лева, ведно със законната лихва, да бъде
заплатена по тази сметка, чиито титуляр се сочи да е пълномощника на ищеца.
Воден от горното и на основание
чл. 239, ал. 2 ГПК , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА P.Z.U./PZU/, с търговски
идентификационен номер / NIP/ ******52, със седалище и адрес на управление Polska, 02-676 Warsczawa, ul.*****, да заплати на основание чл. 226, ал.
1КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Ц.Т.Н., ЕГН **********, сумата от 26 000 лева / двадесет и
шест хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 04.12.2011 г. в гр. Русе, ведно със законната
лихва върху сумата от 26 000 лева, считано от датата на ПТП – 04.12.2011
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК P. Z.U.
/PZU/, с търговски идентификационен номер / NIP/
******,
със седалище и адрес на управление Polska, 02-676 Warsczawa,
ul.*/******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1040 лв. – държавна
такса върху уважения иск, и сумата
от 808,80 лева - депозити за вещи
лица по СМЕ и САТЕ и за превод на
документи от български на полски език за връчване на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК P. Z.U. /PZU/, с търговски
идентификационен номер / NIP/ 527-266-38-52,
със седалище и адрес на управление Polska, 02-676 Warsczawa,
ul.******* да
заплати на адвокат В. Й.Н. ***, ЕГН **********, възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита по чл. 38 ЗАдв
на ищеца Ц.Н., в размер на 1310 лева.
Решението на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: