РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Смолян, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
202********** по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Д. Х. Р., с ЕГН **********, адрес
гр.Смолян, ул.* № *, против наказателно постановление № 24-1862-
*/22.04.2024 г. на *, *-Смолян, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. В жалбата срещу санкционния акт Д. Х. Р. развива
съображения, че не е автор на деянието, че при описанието му са допуснати
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител адв.Ст.*, който от негово име поддържа жалбата и моли за
отмяна на санкционния акт.
За въззиваемата страна в с.з. се явява гл.юрисконсулт Кр.*, който
ангажира становище с доводи за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
*, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с
интерес да обжалва, а разгледана по същество- неоснователна.
На 08.04.2024 г. на обед жалбоподателят Д. Р. управлявал лек автомобил
„* *“ рег.№ * в гр.Смолян. В автомобила пътувал свидетелят С. П., когото
жалбоподателят карал към автогарата в гр.Смолян, за да се качи на автобус за
гр.София. Около 12:17 ч. на бул.*, срещу сградата на *, на автобусната спирка,
рязко подава на газ и повишава на оборотите на автомобила със задно
задвижване, рязко завърта на волана на ляво, преднамерено извежда
автомобила извън контрол чрез презавиване. Вследствие на тези действия
задвижващите колела губят сцепление и автомобилът, движейки се напречно
на пътя, прави пълен кръг върху двете ленти за движение и автобусната
спирка. Д.Р. извършва с управляваното МПС т.нар. дрифт. Спътникът му
свидетелят С. П. се изплашил и помолил Д. Р. да паркира наблизо и слезнал.
Рискованата маневра на жалбоподателя с управлявания от него лек
автомобил била възприета от множество граждани, намиращи се на
автобусната спирка и пред сградите на * и *, сред които свидетеля Р. С.-*, С.
О. и * *-работещи в *.
След като свидетелят С. П. слезнал от автомобила, жалбоподателят
напуснал с висока скорост района на автобусната спирка. Свидетелят Р. С.
запомнил номера на автомобила * и незабавно спрял свидетеля С. П., като
поискал за проверка личната му карта. От нея установил имената и адреса му
– гр.Смолян, ул.* *. Свидетелят П. не отговорил на въпроса кой е шофирал
лекия автомобил.
Свидетелят Р. С. докладвал на началника на * за констатираното от него
нарушение на правилата за движение по пътищата. Получил указания да
отиде със своя колега Р. * на ул.* за установяване на автомобила и водача. Тъй
като не получили съдействие то живущите в квартала, * и С. се върнали на
автогарата, където провели втори разговор със свидетеля С. П., при който
последният споделил, че лицето управлявало автомобила се казва Д..
Свидетелят Р. С. отишъл на местонарушението със свой колега, който
направил снимки на следите оставени от гумите на управлявания от Д.Р.
автомобил.
След това свидетелят С. заедно със свидетеля Вл.Г. - мл.полицейски
инспектор в *, на когото била възложена работата по преписката, извършили
2
справка за собствеността на автомобила по номера му. Установили, че негов
собственик е * Х. Р. с адрес гр.Смолян, ул.* *. След справка за родствени
връзки и снимки в масивите на МВР свидетелят Р. С. разпознал като водач на
лекия автомобил „* *“ рег.№ * брата на * Х. Р.- Д. Х. Р..
В това време на пропуска в * се явили жалбоподателят и баща му * Р..
На свидетелите Г. и С. двамата обяснили, че са се явили, тъй като живущи в
квартала им предали, че от полицията разпитвали за лекия автомобил „*“ с *
регистрация. Свидетелят Р. С. разпознал Д. Х. Р. като водача извършил дрифт
по-рано през деня. Последният признал, че е шофирал лекия автомобил, тъй
като карал приятеля си С. П. до автогарата.
От жалбоподателя били снети писмени обяснения, в които той признава,
че същия ден - 08.04.2024 г. около 12:13 ч. се движил с автомобил „*“ рег.№ *
по бул.* в посока автогарата; че с него бил С. П.. Излага, че на автобусната
спирка дал рязко газ и завъртял волана на ляво, при което задните гуми на
колата се пързаляли. Д..Р. излага, че съжалява за извършеното, че се е подвел
по акъла на приятеля си.
Въз основа на установеното инспектор Вл.Г. съставил в * срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №
482115/08.04.2024 г. за това, че на 08.04.2024 г. в 12:17 часа, в гр.Смолян, бул.*
срещу ОПУ-Смолян на автобусна спирка, като водач на лек автомобил „* *Д“
с рег. №*, собственост на * Х. Р. от гр.Смолян, ул.* №* с посока на движение
от механа "Карлък" към автогара Смолян, използва пътя отворен за
обществено ползване не по предназначение /за превоз на пътници и товари/,
като при рязко подаване на газ и повишаване на оборотите на автомобила със
задно задвижване и рязко завъртане на волана на ляво, преднамерено извежда
автомобила извън контрол чрез презавиване, като довежда автомобила до
загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно на пътя,
като прави пълен кръг върху двете ленти за движение и автобусната спирка
/извършва така наречения "дрифт"/- нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
В акта било посочено още, че движейки се по този начин Д.Р. създава
реална и непосредствена опасност за движението и оставя следи от гумите по
двете ленти за движение; че водачът е изпробван с технически средство за
употреба на алкохол и наркотични вещества като пробите са отрицателни.
Актът бил съставен в присъствието на Р. С. и * *. Бил предявен на
3
жалбоподателя и той го подписал, получил копие от него.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104б т.2 ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 3000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Съдът приема тази фактическа обстановка за установена въз основа на
показанията на свидетелите Г., С., П., *, О., писмените обяснения на
жалбоподателя и останалите писмени доказателства приобщени по делото.
В хода на съдебото производство се събраха две групи противоречиви
свидетелски показания, което налага детайлното им обсъждане. От една
страна са тези на свидетелите Сн.О., В.*, Р.С. и Ст.П., а от друга-показанията
на свидетеля С.Р..
Свидетелите О., *, С. и П. са от категорията очевидци на нарушението,
тъй като са били близо до мястото, на което е извършено нарушението -
автобусната спирка срещу *Смолян и са възприели непосредствено
завъртането на автомобила при извършване на дрифт. Свидетелите * и О.
сочат, че не са видели водача- дали е мъж или жена, но показанията им
допълват тези на свидетелите С. и П., които сочат като водач на лекия
автомобил Д.Р.. Свидетелите О. и * твърдят, че са видели, че сив на цвят
автомобил превърта гуми, обърнал много рязко, задницата се изнесла много
бързо и се чул силен шум, възприели че от него слиза мъж, когото свидетелят
Р. спрял. Видели, че автомобилът дошъл откъм Военния клуб и след слизане
на пътника поел в същата посока.
Свидетелят С. подробно сочи, че сивият автомобил дошъл откъм механа
Карлък, че с рязко подаване на газ и завъртане на волана наляво, автомобилът
се завъртял около оста си. Излага, че спрял за проверка пътника и установил
самоличността му- С. П., че по-късно последният посочил името на водача- Д..
Разпознал водача по-късно пред деня, когато Д.Р. се явил в *.
В показанията си свидетелят С. П. сочи, че Д. Р. е негов приятел, че през
месец април 2024 г. Д. го закарал с лек автомобил „*“ до автогарата, защото
щял да пътува за гр.*. Твърди, че автомобилът е на * Р.-брат на Д., че
последният извършил дрифт-задницата на колата отишла на другата страна,
уплашил се и му казал да спре. Обяснява, че след като слезнал от автомобила
4
го спрял полицай, на когото казал кой е карал и откъде.
Свидетелят * Р. –брат на жалбоподателят сочи, че е собственик на лекия
автомобил „* *Д“ с рег. №*. Твърди, че на 08.04.2024 г. го дал на непознат за
него човек да го кара, защото последният искал да го купи. Сочи, че с
непознатия били брат му Д. и С. П., че по-късно научил от брат си, че
непознатият изпуснал съединителя и направил дрифт. Непознатият не закупил
автомобила му.
Показанията на свидетелите О., *, С. и П. са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, затова съдът ги кредитира. Те кореспондират с
писмените обяснения на Д.Р.. Изолирани и заинтересовани се явяват
показанията на свидетеля * Р.-брат на жалбоподателя и затова съдът не им
дава вяра.
Съгласно чл.104б т.2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Санкционната норма на чл.175а ал.1 предл.3 ЗДвП предвижда
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който ползва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че Д. Р. е извършил вмененото му с обжалваното наказателно
постановление нарушение, като на 08.04.2024 г. около 12:17ч в гр.Смолян на
бул.* срещу *, на автобусната спирка, като водач на лек автомобил марка *
*Д“ с рег. №*, подава рязко газ и повишава оборотите на автомобила, с рязко
завъртане на волана на ляво, преднамерено извежда автомобила извън
контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцепление на
задвижващите колела, движейки се напречно на пътя, като прави пълен кръг
върху двете ленти за движение и автобусната спирка. С тези си действия Д. Р.
не е ползвал пътя с цел превоз на хора и товари.
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на
чл.104б, т.2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на
хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
5
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел
места. В закона не се съдържа легална
дефиниция относно "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора
и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно
съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в
практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е разбирането, че
под понятието "дрифт" следва да се разбира специфична техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство /най-често автомобил/ извън контрол като довежда до загуба
сцеплението на задните гуми. Ползването на пътя за осъществяване на
подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата –
за превоз на пътници и товари.
В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи
от състава на нарушението, а именно че при управление на лекия автомобил
на 08.04.2024 г. Д.Р. подава рязко газ и повишава оборотите на автомобила, с
рязко завъртане на волана на ляво, преднамерено извежда автомобила извън
контрол чрез презавиване, което довежда до загуба на сцепление на
задвижващите колела, движейки се напречно на пътя, като прави пълен кръг
върху двете ленти за движение и автобусната спирка и така извършва дрифт.
Съдът намира, че при категорично установено, несъобразено с посочената
законова разпоредба поведение на водача, правилно последното е било
квалифицирано по чл.104б т.2 ЗДвП.
Защитникът на жалбоподателят възразява относно кредитирането на
писмените обяснения на жалбоподателя с довода, че те са били диктувани от
полицая, от който са снети, че не отразяват волята на автора им. В тази насока
са свидетелските показания на * Р., който сочи, че когато излезнал от *, брат
му Д. му споделил, че полицаят му диктувал какво да пише и той писал,
защото се уплашил. Доколкото свидетелят * Р. не е присъствал при снемане на
обясненията от брат му, съдът не кредитира показанията му и в тази част. Те
са в противовес с тези на свидетеля Р.С., който сочи, че присъствал и че
инспектор Г. е задавал въпроси, а Д. Р. записвал отговорите.
В хода на делото защитата на жалбоподателя възразява относно
разпита на свидетелите Сн.О. и В.* с довода, че те не са установени в хода на
производството пред АНО, а едва в хода на съдебно производство.
6
Действително в хода на административно-наказателното производство
развило се пред АНО от тези свидетели не са снети писмени обяснения.
Установени са обаче достатъчно на брой свидетел очевидци- С. и П..
Доколкото в НПК, който се прилага субсидиарно на ЗАНН не е налице
преклузия за събиране на доказателства (чл.107 ал.4 НПК), съдът намира
показанията на тези свидетели допустими. Те не звучат заучено и
кореспондират с тези на другите двама очевидци на нарушението, поради
което съдът ги намира за достоверни и както отбеляза по-горе, ги кредитира.
Случаят не е маловажен по аргумент от чл.189з ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания.
Санкционната норма на чл.175а ал.1 прдл.3 ЗДвП е приложена
правилно. В нея административните наказания са предвидени в абсолютен
размер.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено и с оглед изхода на
делото на * Смолян да бъдат заплатени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1862-
*/22.04.2024 г. на *, *-Смолян, с което на Д. Х. Р. ЕГН **********, адрес гр.*,
ул.* № *, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3
от ЗДвП са наложни административни наказания глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Д. Х. Р., да заплати на * Смолян сумата 100лв - разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7
8