№ 2924
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20221100108614 по описа за 2022 година
Ищецът К. А. А. е предявил срещу ответниците МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (МО) и „МОБА“ ЕООД –
солидарно отговорни длъжници, обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.49 във вр. чл.45 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 200 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
във връзка с осъществил се инцидент на 21.06.2019 г. във водоем на
територията на поделение на МО, находящо се в с. Габровница, при който е
настъпила смъртта на Х.К. А. (син на ищеца), в резултат от виновно
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неполагане на
дължимата грижа по обезопасяването на водните площи, възпрепятстване на
достъпа до водоема и осъществяването на надеждна охрана на обекта, ведно
със законната лихва върху претендираната сума от 01.09.2019 г. до пълното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът навежда следните обстоятелства за претендираното парично
притезание: настъпило на 21.06.2019 г. удавяне на 17-годишиния му син Х.К.
А. във водоем на поделение на МО, имотът на който е предоставен с
Постановление № П-1476 от 08.12.1951 г. и върху който е изградена военна
авиобаза с казарма – войскови район 1137; образувани и необезопасени изкопи
в имота, направени без предварителна техническа оценка, които поради
1
нивото (под подпочвените води), започнали да се пълнят с вода по естествен
път в продължение на 40 години и се образували водоеми без оттичане на
водата, което не били картотекирани; непредприемане на действия по
обезопасяване, въпреки че те заливали централната С.ка на поделението;
зарибяване на последните; избухване на пожар през 1986 – 1987 г., който бил
потушен чрез използване на водоемите; липсата на картотекиране, но
използване на водоемите като водни обекти от поделението - водоеми за
противопожарно защита, и през 2015 г. обектът бил предаден за охраняване на
„МОБА“ ЕООД, които понастоящем се намирали в имот с идентификатор
14180.258.1 по КККР на с. Габровница; съставен АЧДС на имота, който се
намира в управлението на МО въпреки закрИ.ето на поделението и
обозначаван като освободен войскови район 1137; съС.ие, продължавало и към
м. юни 2019 г., като били поставени дървени табели „къпането забранено“,
изпочупени с времето и силно избледнели; невключването на водоемите в
съгласувания между ответниците План за охрана на обекта и неправилното им
охраняване на същите чрез използване само на двама охранители и
компрометирана ограда на обекта, което позволявало достъп на жителите на с.
Габровница до водоемите за плуване и разхлаждане, наложили и
провеждането на разяснителна кампания от кмета на селото за опасността от
ползването им; през м. юни 2019 г. 17-годишният Х. А. бил при майка си в с.
Габровница, която се прибрала от чужбина и под чийто надзор и на нейния
баща се намирало детето, като той обичайно живеел при баща си в с. Долно
Церовене; на 21 юни 2019 г. бил поканен от други момчета от селото да
отидат да се къпят на язовира, както наричали процесните водоеми, и
започнали да се къпят, когато забелязали, че Х. А. не се вижда – тялото му
било намерено от водолази и установена смъртта му; след инцидента били
поставени метални табели, които отново не отговаряли на изискванията, и
сигнални цветни ленти, но не обезопасявали водоемите, за които основна
отговорност носели стопанисващата организация и нейните служители;
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, мъка, безпокойство,
вътрешна опустошеност и безсилие, довели до остра стресова реакция и
продължително тревожно депресивно съС.ие, за обезщетяването на които
ответниците отговаряли солидарно и справедливият размер, за които възлизал
на 200 000.00 лева.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговори на исковата
2
молба, както следва:
Ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ (МО) оспорва исковете, възразявайки че: е предприел
необходимите действия по картотекиране и нанасяне в карти на образуваните
водоеми, намиращи се в обект държавна собственост и предоставен му за
стопанисване и управление, и по тяхното охраняване въз основа на сключен с
„МОБА“ ЕООД договор за охрана, предвиждащ и осигуряването на
денонощна физическа охрана от 12 души невъоръжена охрана; изпълнение на
изискванията на Наредбата за водоснабдителната дейност и обезопасяване на
водни площи относно откритите канали, на които са отговаряли процесните
водоеми, за минимално обезопасяване и за които не се установява да е било
необходимо средно обезопасяване; изложеното водело до извод за отсъствие
на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. При
евентуалност навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради знание в пострадалия за съществуващата забрана за влизане и
къпане във водоемите и влизане в охраняван обект с ясно обозначени табели и
налична охрана, за който предвид възрастта му се предпоставяло наличие на
достатъчно знания и умения за преценка на опасността и недопускането на
външни лица, които били изгонвани, и липсата на родителски контрол от
неговата майка и допускане от нея на нарушение на чл. 40, ал. 2 от
Правилника за водоснабдителната дейност и обезопасяване на водни площи.
Претендира разноски.
Ответникът „МОБА“ ЕООД също навежда възражения за
неоснователност на исковете поради: неосъществяван от него надзор по
смисъла на чл. 50 от ЗЗД върху водоемите, а само но възложена му от МО
невъоръжена физическа охрана за опазване на имуществото на възложителя
МО, която той е изпълнявал съобразно договора, и липса на осъществен
състав на деликта. Прави евентуално възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД поради неправомерно влизането на пострадалия в забранения
обект с поставени ограждания и предупредителни знаци и недостатъчно
осъществен надзор над детето, дори и от бащата – ищец по производството.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
3
С определение от 26.06.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
процесните водоеми са част от военен обект, предоставен за стопанисване и
управление на ответника МО и за охраната на който е сключен договор между
ответниците МО и „МОБА“ ЕООД, като достъпът до него е бил забранен и
опасността от влизането и къпането във водоемите е била известен на
местното население факт и за него бил водена разяснителна кампания от
кмета на селото.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Н. А. В.,
които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от представените по делото писмени доказателства, че през
лятото на 2019 г. свидетелят заедно с Х.К. А. и други момчета – К.,Б. и М. се
събрали в центъра на с. Габровница, и решили да отидат да се къпят на
„язовира“. Свидетелства, че убеждавал Х. да не ходят, защото знаел, че е
болен от „епилепсия“, но той много настоявал да отидат. По пътя на водоема
свидетелят убеждавал Х. да се върнат, защото никой от близките им не знаел,
къде отиват. Сочи, че на пътеката, по която стигнали до водоема имало табела
„Забранен ловът на риба“, но нямало ленти, като преди инцидента с Х.
няколко пъти бил идвал с момчета от селото на водоема и охранителите ги
предупреждавали, че не е разрешено да влизат в обекта и водата във водоема
не става за къпане, защото е мръсна. Свидетелства, че за да стигнат до водоема
минавали през пътека, която е от стопанството, за да не ги видят
охранителите, които когато ги засичали ги гонели от обекта. Сочи, че през
това лято водели Х. на водоема за втори или трети път. В деня на инцидента
общо петима души отишли във военното поделение и започнали да се къпят
във водоема, минали няколко часа и свидетелят започнал да предупреждава Х.
да излиза от водата, защото знаел, че той страда от епилепсия и получава
припадъци, и се притеснявал за него. Когато били във водата на около 10 -15
метра от брега, Х. бил в най-дълбоката част на водоема и си играел с някакво
дърво във водата, качвал се и падал от него, свидетелят се заговорил с другите
момчета за няколко секунди и когато се обърнал видял, че Х. не излиза от
водата.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Б. С. Ц.
4
(кмет на с. Габровница), които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от представените по делото писмени
доказателства, че след като свидетелят разбрал от разговор по телефона с В. Д.
(дядо на Х.К. А.), че детето се е удавило, с личния си автомобил отишъл на
мястото на инцидента. Сочи, че инцидентът с детето е настъпил на
територията на охраняем пост №1 към ТЕЧ 2. Свидетелства, че теренът бил
тревист, имало дървета и табели с надпис „Забранено къпането“ и „Забранен
риболова“, и ограда от северната страна на обекта. Сочи, че преди инцидента
е получавал устни предупреждения от началника на охраната на обекта – И.
Италианов.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Д. Ц.
(служител на „МОБА“ ЕООД, на длъжност „охранител“), че през лятото на
2019 г., когато е настъпил инцидента с Х.К. А., свидетелят бил на работа на
обекта на МО. Сочи, че за охраната на обекта били ангажирани 12 души,
които имали определен маршрут на придвижване и график на обиколките,
като за 12 часова смяна извършвали обход през два часа. Предварително
определеният маршрут включвал минаване покрай водоемите на около 50 м.
Сочи, че няколко дни преди процесния инцидент деца от селото са били
гонени от водоемите, като въпреки поставените табели продължавали да идват
там. Свидетелства, че в деня на инцидента минал на обиколка покрай водоема
между 14.00 ч. и 14.30 ч., когато там нямало други лица, и се върнал отново
към 15.30 ч. От колега разбрал, че има удавен човек, като в 16.30 ч. му се
обадил отговорникът на охраната, че в обекта са влезли репортери и трябва да
ги изгонят. Сочи, че в района на водоемите теренът е гора и навсякъде е
обрасло, а в деня на инцидента в района имало поставени табели от фазер, а
около поделението имало стара ограда от бодлива тел, която на места била
свалена.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел А.П. Ц.
(служител на „МОБА“ ЕООД, на длъжност „охранител“), че обектът,
охраняван от „МОБА“ ЕООД не бил заграден и целият бил обрасъл в гора,
както и че находящите се в поделението водоеми били обиколени с ленти и
били поставени табели, че къпането и риболовът в тях са забранени.
Поставените ленти понякога се късали от вятъра, след което поставяли нови.
Сочи, че в деня на процесния инцидент бил дежурен на горния пост на
портала, когато към 15.00 ч. с лек автомобил дошъл дядото на Х.К. А.. От него
5
свидетелят разбрал, че Х.К. А., заедно с братовчед си и още две момчета са
били при водоемите, децата видели, че Х. се дави, изплашили се и отишли при
дядо му, за да го извикат. Когато дядото на детето и кмета на селото дошли
при охраната, се обадили на тел.112, и дошли линейки, пожарна и военна
полиция. Свидетелства, че при обиколки на обекта към 13.00 ч. не е забелязал
нищо нередно. Обходният му маршрут минавал на около 50 м. от водоемите,
където спирал лекия си автомобил и пеша отивал до самия водоем, като
обиколката му минавала на около 2 до 5 м. до водоема, за да провери дали
няма риболовци. Сочи, че на 17.06.2019 г. колегата му И. е изгонил същите
момчета от района.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел И. И.И.
(служител на „МОБА“ ЕООД, на длъжност „охранител“), че на обекта,
охраняван от „МОБА“ ЕООД имало дървета и храсти, били поставени
заковани табели „Забранено къпането“ и „Забранен риболова“, които често
били чупени и хвърляни във водата и се налагало свидетелят да прави нови.
На 17.06.2019 г. бил на работа на обекта и заедно с друг охранител установили
там деца от селото, включително и Х.К. А.. Свидетелят ги предупредил, че са
забранени както влизането, така и къпането и риболова във водоемите, казал
им да напуснат обекта и да не влизат повече. В деня на процесния инцидент
дядото на Х. помолил свидетеля да го придружи до водоема, защото от
другите деца е разбрал, че внукът му е влизал във водоема и се е удавил.
Свидетелят се обадил на кмета на селото, за да повика водолази от гражданска
защита. Сочи, че е имало случай, в които е писал доклади, че е видял
нарушители във водоемите, които били повече през летния сезон.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В.Ц.И.,
че ищецът К. А. бил в много добри отношения със сина си Х., който живеел
при него. Сочи, че ищецът приел много тежко новината за смъртта на детето,
което било първородния му син. След смъртта на Х. ищецът започнал да пие
повече алкохол, станал по-затворен и необщителен. Свидетелства, че ищецът
не е превъзмогнал загубата на сина си и често го споменава.
От заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че причината за смъртта на Х.К. А. е механична
асфиксия от типа на удавяне, изпълване на белите дробове с течност, като при
6
огледа и аутопсията му не са описани травматични увреждания от механични
фактори. Установено е количество 0.19 % етилов алкохол в кръвта, като
стойността отговаря на субклинична степен на алкохолно опИ.е и може да се
обясни с изследване на разложена кръв. Вещото лице е посочило, че при
извършената СМЕ на труп не са описани изменения във вътрешните органи,
които могат да са свързани със заболяване, извън находката за удавяне. С
оглед на наличните данни от близките, че лицето е страдало от епилепсия,
вещото лице е посочило, че болен от епилепсия при получаване на
епилептичен пристъп по време на престой във водоем, е изключително
вероятно да се удави, като причината за това удавяне е пристъпа.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че в границите на поземлен имот с идентификатор №
14180.258.1 (в настоящия момент този имот е разделен на два 14180.258.8 и
14180.258.9) по ККР на с. Габровница съществуват водоеми със следните
размери - на водоема: изток – запад: 46 х19 м, с площ – 768 кв.м, на водоема
север – юг: 60 х20 м, с площ – 1107 кв.м, разположени са един до друг, като
западният е ориентиран изток – запад, а другият е ориентиран север – юг.
Водоемите са съществували към 21.06.2019 г., като инцидентът, при който е
настъпила смъртта на Х. А. е настъпил в по-големия от водоемите. Двата
водоема са описани в Приемо-предавателния протокол — опис от 14.01.2016 г.
като водоеми за ППЗ (противопожарна защита) нужди. Около процесните
водоеми съществуват предупредителни, забранителни и информационни
табели, относно къпането в тях. Около водоемите е съществувала
предупредителна лента, която често се е късала и не е известна нейната цялост
към деня на инцидента. Растителният пояс около водоема е прекъснат на
места, през които може да се стигне до самия водоем. При извършения оглед
от разследващ полицай Т. С. при инцидента на 21.06.2019 г. в огледните
протоколи и фотоалбумите от проведения оглед не са описани табели,
парапети, ленти и др. Такива са констатирани при проведения през 2021 г.
оглед от специалиста Н.Т.И. - една от табелите е била от шперплат, друга от
материал с дървесни частици или дървесновлакнест материал. Площта на
охраняем имот ОВР 1137 е 3145 дка, като имотът се състои от два поземлени
имота, като имотът е бил частично ограден с бодлива тел на железобетонни
колове. Вещите лица са констатирали, че двата водоема не отговарят на
7
пожарно-техническите изисквания за използването им като водоеми за
противопожарни цели, както и, че броят охранители няма връзка с
безопасността на труда при изпълняване на набелязаните с Плана за охрана
цели на посочения имот – недопускане на външни лица в обекта.
Съгласно заключението на СТЕ съществуващите в границите на
поземлен имот с идентификатор № 14180.258.1 по КККР на с. Габровница,
общ. Монтана два водоема са със следната дълбочина: по-големият от тях,
който е с размери ~ 20м/55м и дълбочина 4,5м от кота - горен ръб на борда.
Воден стълб при огледа на 31.01.2025 г. ~1,5м.; по - малкият е с размери ~
20,0м/35,0м и дълбочина ~3,0м при воден сгьлб -0,4м по време на огледа.
Разположението им е онагледено в приложена карта на у- к от пи 141180.258.1
с процесните водоеми. Същите са съществували към 21.06.2019 г. Към
момента на огледа, извършен от вещото лице инж. В. М. по ограждението са
поставени нови предупредителни табели с размери ~0,6/~0,3 м., РVС. Видна е
ограничителна лента /бяла/. На места лентата е отпаднала. Новите табели са с
надпис „ВНИМАНИЕ! ДЪРЖАВЕН ВОЕНЕН ОБЕКТ. ВЛИЗАНЕТО и
ПРЕМИНАМАНЕТО ПРЕЗ ОБЕКТА СА ЗАБРАНЕНИ.“ Съществуват
участъци, в които оградата е компрометирана, като по време на огледа на
31.01.2025 г. вещото лице инж. В. М. не е установило камери, датчици, друга
техническа охранителна инфраструктура.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
(виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
8
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние – в
случая бездействие, изразяващо се в липсата на извършени от ответника МО,
като стопанин, действия по оценка, картотекиране и средно обезопасяване на
водоемите като водни обекти съобразно нормативните изисквания и
неосигуряването на необходимата надеждна охрана от ответника „МОБА“
ЕООД, която да не допуска проникване на външни лица в него при
съществувалия и оценен висок риск; противоправност - несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди,
изразяващи се в твърдяните болка, мъка, вътрешна опустошеност и безсилие,
депресия; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и
виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
В тежест на ответниците е да докажат изпълнението на възложените им
задължения към релевантния момент и съпричиняването на пострадалия –
навлизането в обекта не от него при установения пропускателен режим и при
знание за опасността и забраната за влизането и къпането във водоемите и
неосъществен от родителите и дядо му надзор за осигуряване на неговата
безопасност.
С оглед нормата на чл. 2 от Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи (НВДОВП) на обезопасяване подлежат:
плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските
крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се
използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при
използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Чл. 8,
ал.1 от наредбата сочи задължение за минимално обезопасяване на откритите
канали, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. От заключението на
изслушаната СТЕ се установява, че процесният водоем е такъв.
Обезопасяването следва се извърши с лесно забележими знаци, забраняващи
9
къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се поставят на
разС.ие не по-голямо от 200 м. между тях. Когато водните площи се намират в
населените места или в непосредствена близост до тях, се ограждат с парапети
или пояс от нискостеблени растения - ал.2 и ал.3, чл. 8 от НВДОВП.
Аналогична е нормата на чл. 10, ал.1 и ал.2 от Правилника за водноспасителна
дейност и обезопасяване на водните площи. Изпълнението на посочените
задължения за обезопасяване на водната площ съгласно чл. 31, ал.1 от
Правилника е възложено на нейния стопанин. За стопанин на водната площ се
счита предприятието, социалистическата организация или нейното поделение,
които я управляват и стопанисват цялостно или частично - ал.2, какъвто в
настоящия случай е ответника МО, което обстоятелство не е спорно между
страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства.
В процесния случай от показанията на разпитаните свидетели и
изслушаната СТЕ се установи, че в стопанисвания от МО обект, включително
и горепосочените водоеми, липсват лесно забележими знаци, забраняващи
къпането, както и табели, съобразно изискванията на НВДОВП, както и че не
е поставена нискостебленна растителност препятстваща попадането във
водоема. При всички случай поставените табели „Забранено къпането“ и
„Забранен риболова“, разположени на пътеката към водоема, не осъществяват
изпълнение на задължението на стопанисващото дружество да постави
указателни табели по образец съгласно приложение 1, чл. 9, ал.2 от наредбата.
От показанията на разпитаните по делото служители на ответника „МОБА“
ЕООД се установява, че около водоемите били поставени дървени табели и
ленти, които често били унищожавани, без от същите показанията да се
установява, от какъв материал са били изработени същите, колко са били на
брой и дали са били лесно забележими, съобразно изискванията на НВДОВП.
Не се установява от събраните по делото доказателства и дали поставените
табели са отговаряли на изискването да са с размери от 60 до 80 см., дали са
били изработени от материали, устойчиви на атмосферните условия, както и
дали в забранителните знаци не била посочена причината за забраната - по
какви съображения водоемът е опасен и непригоден за къпане - дали това е
поради неговите размери, дълбочина, качество на водата, наличие на опасни
предмети или друга причина. За пълнота следва да се посочи, че
информационни табели въобще не са били поставени. въпреки императивното
10
изискване за такива дори в забранените за къпане водоеми.
Налице е противоправно деяние/бездействие от ответника МО,
изразяващо се в необезопасяване на водната площ в нарушение на
изискванията за това.
Не е спорно между страните по делото, а същото обстоятелство се
установява и от представените по делото доказателства, че водоемът, в който е
настъпило удавянето на Х.К. А. е предоставен за охрана от ответника МО на
ответника „МОБА“ ЕООД, по силата на сключения между тях договор за
охрана № ВИ-54-9/19.06.2018 г., действащ към момента на процесния
инцидент, сключен по реда на Закона за частната охранителна дейност.
Съгласно плана за охрана на имота и показанията на разпитаните по делото
свидетели, организацията на охранителната дейност се осъществява от 12
охранители, разпределени на два подвижни поста, като честотата на обходите
е денонощно, по установен график на различни времеви интервали.
Месечният график за работа на охранителите осигурява 24 часова физическа
охрана на обекта, като охранителите работят на двусменен режим на работа.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от
ответника „МОБА“ ЕООД е налице неизпълнение на възложените с
горепосочения договор задължения, свързани с физическата защита на обекта
от противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане и
противодействие на противоправно посегателство спрямо физически лица в
обекта. Противоправното поведение на служителите на „МОБА“ ЕООД се
изразява и в неосъществяването на поставените цели в плана за охрана, а
именно да се осигури надеждна външна и вътрешна охрана на обекта, да не се
допуска проникването на външни лица в обекта и осигуряването на
контролно-пропусквателен режим в обекта. За пълнота следва да се посочи, че
напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че в охранявания обект са били налице поС.ните, многобройни случаи на
прониквания, както на отделни лица, така и на групи лица, включително и
деца.
С оглед на гореизложеното налице е противоправно деяние/бездействие
от ответника „МОБА“ ЕООД, изразяващо се в неосигуряване на надеждна
външна и вътрешна охрана на обекта, за да не се допуска проникването на
външни лица в обекта и осигуряването на установения контролно-
11
пропусквателен режим в обекта.
Налице е връзка между деянието и настъпилите вреди за ищеца, като
ответниците МО и „МОБА“ ЕООД отговарят солидарно за обезщетяване на
причинените вреди.
Релевираното от ответниците възражение за съпричиняване съобразно
чл. 51 от ЗЗД, съдът намира за основателно. Съгласно чл. 125, ал.1 от СК
родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси като негово е задължението да
осигури поС.ен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ
контрол на поведението на непълнолетното дете.
От събраните свидетелски показания се установява, че непълнолетният
Х.К. А. се е намирал в с. Габровница, където живее неговия дядо и въпреки
здравословното си съС.ие и многобройните предупреждения, че влизането в
обекта, стопанисван от МО, е забранено, го е посещавал неколкократно през
лятото на 2019 г. Тези обстоятелства сочат на неосъществен родителски
контрол от страна на ищеца К. А. А. над сина му Х., който според настоящия
състав пряко е допринесъл за настъпване на фаталния резултат. При
осъществен надзор детето не би се доближило до обекта, стопанисван от МО
до степен, създаваща условия за застрашаване на живота и телесната му
цялост. Ето защо съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Създаването на условия или улесняването настъпването на резултата могат да
бъдат налице и независимо от това дали лицето е действало или бездействало
виновно. При определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не е необходимо установяването, както на вината на самия увреден,
когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над
увредения неспособен. Поведението на последните е дотолкова от значение
при прилагането на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото може да се
направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна
връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от
увредения.
В конкретния случай е налице съпричиняване, което съдът определя в
размер на 70 %. Предупреждението на охранителите, че достъпът до обекта на
МО е забранен, не оправдава липсата на достатъчна родителска грижа, поради
12
което този факт следва да бъде съобразен при определяне на обезщетението за
настъпилите вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
В редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на
ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г.,
по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови
неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното съС.ие, както и че
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението
към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически
условия към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009-II
Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което
13
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Като се вземат предвид всички горепосочени обстоятелства, съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца К. А. А.
неимуществени вреди би била сумата от 100 000.00 лева. При определяне на
същите съдът съобрази характера на установените неимуществени вреди,
принципно близката родствена връзка родител-дете, както и съдебната
практика за подобни случай. Същевременно съдът съобрази, че събраните по
делото доказателства не установяват конкретно какви са били отношенията
между ищеца К. А. А. и неговия син Х.К. А., както и обстоятелството, че
бащинството по отношение на детето е установено в резултат на извършеното
от ищеца припознаване едва четири месеца преди настъпване на процесния
инцидент.
Съобразявайки процента на съпричиняване, съобразно горните мотиви
исковата претенция се явява основателна за сумата от 30 000.00 лв. до който
размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер като неоснователен.
На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД върху присъдените суми се дължи
законната лихва за забава от датата на непозволеното увреждане -21.06.2019 г.
до изплащане на вземането. Ето защо претенцията за присъждане на законна
лихва за претендирания от ищеца периода считано от 01.09.2019 г. е
основателна.
Относно разноските по производството
С оглед искането на пълномощника на ищеца – адв. И.С.М.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя възнаграждението на пълномощника в размер на 1 897.50 лв., което
възлага в тежест на ответниците.
При този изход на спора на ответника „МОБА“ ЕООД на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по
производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 5 630.40 лв.
(заплатено адвокатско възнаграждение).
При този изход на спора на ответника МО на основание чл. 78, ал. 3 от
14
ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по
производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 714.00 лв.
(депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците дължат заплащане на сумата
от 1 200.00 лв. – държавна такса и разноски по делото в размер на 297.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“
№3 и „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“
бл.36, ет.1 – солидарно отговорни длъжници, да заплатят на К. А. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, адв. И.С.М., на
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 30 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили във връзка
с осъществил се инцидент на 21.06.2019 г. във водоем на територията на
поделение на МО, находящо се в с. Габровница, при който е настъпила
смъртта на Х.К. А. (син на ищеца), в резултат от виновно противоправно
поведение на ответниците, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа по
обезопасяването на водните площи, възпрепятстване на достъпа до водоема и
осъществяването на надеждна охрана на обекта, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 01.09.2019 г. до пълното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“
№3 и „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“
бл.36, ет.1, да заплатят на адв. И.С.М. от САК на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 1 897.50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. И.С.М., да заплати на „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“ бл.36, ет.1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
15
сумата от 5 630.40 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*********, адв. И.С.М., да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА
ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ №3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
714.00 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“
№3 и „МОБА“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Толстой“
бл.36, ет.1, да заплатят по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 200.00 лв. – държавна такса и
разноски по делото в размер на 297.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16