Присъда по дело №657/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 4
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20211800600657
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.П.Г.
Членове:Р.Н.Д.

С.Н.Н.
при участието на секретаря К.И.Л.
и прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от С.Н.Н. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211800600657 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъда №260022 от
13.07.2021 г., постановена по НОХД №122/2020 г. по описа на Районен съд-
гр. К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА Й. Т. П., ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА че на
02.04.2017 г., в 15.24 часа, в село Бърля, община Годеч, област Софийска, с
посока на движение от с. Бърля към село Комшица е управлявал МПС- лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №...., с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,8 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, съгласно
Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства- чл. 6 /в
случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на
техническо средство и протокол за комплексно съдебно- медицинска и
химическа експертиза по писмени данни от 30.08.2017г./, след като е осъден с
влязла в сила присъда, постановено по НОХД №240/2009г. по описа на РС-
К., влязла в сила на 04.09.2009г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК-
1
престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК, като във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
ГО ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3(три)
месеца.
На основание чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ
режим.
На основание чл. 55, ал. 3 НК, НЕ НАЛАГА на Й. Т. П., ЕГН**********
по-лекото наказание глоба, което законът - чл. 343б, ал. 3 НК предвижда
наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА Й. Т. П., ЕГН ********** да
заплати съдебни и деловодни разноски в общ размер на 620 лева, от които
сумата от 160 лева – в полза на ОД МВР София и сумата от 460 лева - по
сметка на СОС –в полза на бюджета на съдебната власт.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в петнадесет
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда №4 от 28.02.2022г., постановена по ВНОХД
657/2021г. по описа на СОС.

Производството по реда на глава ХХІ НПК.
Иницирано е по протест на прокурор при Районна прокуратура- К.,
против присъда №260022 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД №122/2020
г. по описа на Районен съд- гр. К., с която Й. Т. П. е признат за невинен в
това, че на 02.04.2017 г., около 15. 24 часа в село Б., община Г., област С., с
посока на движение от с. Б. към село К. е управлявал МПС- лек автомобил
марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно: 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, съгласно Наредба №30/2001г.
за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства- чл. 6 /в случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническо
средство и протокол за комплексно съдебно- медицинска и химическа
експертиза по писмени данни от 30.08.2017г./, след като е осъден с влязла в
сила присъда, постановено по НОХД №240/2009г. по описа на РС- К., влязла в
сила на 04.09.2009 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК- престъпление по
чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 НК.
С присъда №8 от 21.01.2019 г., постановено по НОХД №105/2018г. по
описа на Районен съд- гр. К., подс. Й.П. е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500 лева. С оглед изхода на делото в негова тежест са
възложени разноските по делото.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подс. П., който е подал
въззивна жалба, в резултат на която с присъда от 15.07.2019 г., постановена
по ВНОХД № 137/2019 г. по описа на С. окръжен съд, обжалвания акт е
отменен, като е постановена присъда, с която подсъдимият е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Несъгласен с поставения акт е останал представител на Окръжна
прокуратура- С., поради което е подаден касационен протест, в резултат на
който, акта на въззивния съд е отменен с решение 08.11.2019 г., постановено
по н. д. № 902/19 г. на ВКС на РБ. Делото е върнато за ново разглеждане на
въззивния съд, тъй като състава на второинстанционния съд не е обсъдил
противоречията в гласните доказателствените средства, както и не е посочил,
на кои от тях дава вяра.
С решение от 13.04.2020 г., постановено по ВНОХД №673/2019г. по описа
на С. окръжен съд, състав на съда е отменил присъда постановена по НОХД
№105/2018 г. по описа на Районен съд- гр. К. и е върнал делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Според въззивния състав е било налице отменително основание по чл.335,
1
ал.2, вр.чл.348. ал.3, т.2 НПК- липса на мотиви.
Недоволен от присъда №260022 от 13.07.2021 г., постановена по НОХД
№122/2020 г. по описа на Районен съд- гр. К., e останал представител на
Районна прокуратура- К., като в протеста и допълнението към него са
изложени твърдения за това, че постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Отправено е искане към въззивната инстанция да бъде
отменен обжалвания акт, като бъде постановено нов, с който подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1
НК, за което да му се наложи наказание предвидено в санкцията на правната
норма.
В открито съдено заседание пред въззивния съд, представителят на СОП,
поддържа подадения протест и допълнението към него. Отправя искане за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс. П.. .
Подсъдимият и неговият защитник оспорват протеста. Отправят искане
същият да бъде оставен без уважение, а обжалваната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подс. Петров отправя молба за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него,
осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда
на осн. чл. 314, ал. 1 НПК, въз основа на приложимия закон, като намери за
установено следното:
За пълнота следва да се отбележи, че обжалваният съдебен акт е
постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, но с
оглед императивната разпоредба на чл. 335, ал. 3 НПК, то въззивният съд не
следва да върне делото за ново разглеждане, а да го реши по същество.
Събраните в хода на производството пред първата инстанция
доказателствата, обосновават фактическа обстановка различна от тази приета
от първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият Й. Т. П., българин, български гражданин, роден на 1987 г. в
гр. Б., с основно образование, осъждан предимно за престъпления против
транспорта.
На 02.04.2017 г., около обяд подсъдимият П. се обадил по телефона на
свид. А. В. и поискал от него услуга за предвижването на негов автомобил -
лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с peг. №...., от с. Б.. до с. К., община Г..
След като същия се съгласил двамата с подсъдимия и свид. Г. Ж. отишли в
село Б., с автомобила на свид. А. В. - марка „И.“. В центъра на селото, в
ливада, в близост до чешмата се намирал описания по - горе лек автомобил
„Р.“, по който имало видими следи от удар в предния калник и вратата му.
Подсъдимият предоставил въже и след като закачили лекия автомобил модел
„Р.“, модел „К.“, с peг. №...., за автомобила ползван от свид. В., то последният
заедно със свид. Ж. се качили в лек автомобил „И.“, чрез който посредством
въже теглили по пътя от с. Б. към с. Комшица лек автомобил „Р.“, модел „К.“,
с per. №.....
2
В района пред стопанския двор в с. Бърля / МТС - то / свид. В. видял
срещу себе си по пътя да се движи патрулен автомобил на Районното
управление. Полицейският автомобил, в който били свид. А. Д. А. и В. В. П.
подали сигнал за спиране на двата автомобила, които спрели едновременно в
дясно на пътното платно по посока на движението им.
При извършената проверка полицейските служители установили
самоличността на пътуващите в двата автомобила лица, като извършили
проверка на документите им. За подсъдимият П., била извършена справка
чрез оперативната дежурна част на РУ - гр. Г., тъй като същият не представил
документи за самоличност и управление на МПС. Същият лъхал на алкохол и
имал неадекватни реакции, поради което свид. П. го изпробвал за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178,
поредна проба № 1384, което отчело съдържание на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух - 0. 83 на хиляда.
За констатираното нарушение полицейският орган съставил на
подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение №
694390/стр.7 от ДП/, в който отразил констатациите си и бил издаден талон за
медицинско изследване е № 0434556/стр.6 от ДП/.
Към този момент подс. Петров е бил неправоспособен водач на МПС и
не е имал издавано свидетелство за управление на МПС. Същият е имал
регистрирани множество нарушения и налагани наказания за нарушения на
ЗДвП- справка от ПП - КАТ - /стр 34 - 40 от ДП/.
Техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178,
зачислен към РУ - Г., е бил успешно преминал изпитванията на 17.11.2016 г.
и извършената проверка е със срок на валидност 6 / шест / месеца- справка от
лабораторията за проверка на СИ / стр. 41 от ДП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г.
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се
установява чрез използване на съответни технически средства и / или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от
Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ да се даде кръв
за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство.
От приетото заключение на изготвената по делото Комплексна
съдебномедицинска и химическа експертиза от 30.08.2017 г., / стр. 25 – 26 от
ДП/ е видно, че отчетената при проверката концентрация от 0. 83 промила,
измерена с „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178 на 02.04.2017 г. в 15. 24 ч.
е концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия П..
Подс. П. е бил е осъден с влязла в сила присъда, постановено по НОХД
№240/2009г. по описа на РС- К., влязла в сила на 04.09.2009г. за престъпление
по чл.343б, ал.1 НК, като /видно от свидетелство за съдимост стр.52 от НОХД
№122/2020г. по описа на КРС.
Така описаната фактическа обстановка, съдът счита за установена въз
основа на: обясненията на подс. П. дадени в хода на съдебното производство
3
пред първоинстанционния съд/които имат двойнствен характер на защитно
средство и гласно доказателствено средство/, показанията на свидетелите А.
Д. А., В. В. П., Г. Ж. Ж., А. Д. В., включително тези от тях прочетени по реда
на чл.281 НПК, а именно свидетелските показания на свидетелите А., В., Ж.,
както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК, така и от
заключението по изготвената КСХЕ.
Настоящият съдебен състав не кредитира дадените обяснения от страна
на подс. П. в открито съдебно заседание проведено на 21.07.2020 г., в които
същият е навел твърдения, че не само не е бил управлявал лек автомобил
марка „Р.“, модел „К.“, с peг. №...., така и по отношение на това, че той се е
намирал извън автомобила. Не се кредитират и обясненията му, че
автомобила се е намирал извън пътя в намираща се в близост ливада така и по
отношение на това, че е бил бутан от негова страна, а не теглен от свид. В..
Тези обяснения на подс. П. противоречат с установената по делото
фактическа обстановка, не само в какво са се изразявали неговите действия,
но и по отношение на това къде се е намирал управлявания от него
автомобил, както и какви са били действията на другите участници в
случката, свид. В. и полицейските служители. Тази фактическа обстановка се
оборва със свидетелските показания на свид. В., А., П. и Ж..
Съдебния състав кредитира приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК
свидетелски показания на свид. А. Д. А., с който се изясняват факти и
обстоятелства около поведението на подс. П. преди и по време на самата
проверка извършена от страна на служителите на МВР, както и къде и в каква
посока са се движили двата автомобила преди да бъдат спрени за проверка. В
тази им част, показанията се явяват последователни, логични и достоверни. В
останалата им част, в която свид. А. е заявил, че в колата, която е била
управлявана от подс. П. е бил и неговият брат Ц., въззивния състав не ги
кредитира. Това е така, тъй като от останалите доказателства и
доказателствени средства по делото се установява, че братът на подс. П., е
дошъл по късно на местопроизшествието, след като подс. е бил спрян от
служителите на МВР. Този факт е установен с показанията на другият
служител на МВР, свид. П., така и с показанията на свид. В. и Ж..
Свидетелските показания на свид. В. В. П. съдебния състав кредитира
изцяло, като логични, последователни и достоверни. С тях се установява, къде
са се намирали двата автомобила управлявани от подс. П. и свид. В., преди и
след спирането им за проверка. какво е било тяхното поведение и посока на
движение, кои лица са присъствали на случката, кога е пристигнал братът на
подсъдимия, Ц., така и факта на установяване на алкохолното съдържание в
кръвта на подс. П..
По делото са приобщени и свидетелски показания от свид. А. Д. В., една
част от които са приобщени по реда на чл.281, ал. 1, т. 1 НПК. Съдебния
състав кредитира тази част от тях, чрез която се установява кои лица са
присъствали по време на случката, къде са се теглили двата автомобила, кои
лица са ги управлявали, както и кога са били спрени от органите на МВР.
Чрез показанията на свидетеля се установява, че двата автомобила са се
4
теглили около 300 метра, като той е управлявал теглещият автомобил, докато
подс. П. е управлявал тегленият автомобил. Същият е бил сам в
управляваната от негова страна кола, както и това, че колата му е била с
неработещ двигател. Свидетелските показания на свид. В. не се кредитират от
съдебния състав в тази им част, с която се твърди, че автомобила управляван
от подс. П. се е намирал на повече от 50 метра зад неговия, когато е бил спрян
за проверка. Това е така, тъй като със свидетелските показания на свид. А., Ж.
и П., които са кредитирани изцяло в тази им част се установява, че двата
автомобила са се намирали на метри един от друг, а не на такова далечно
разстояние.
По делото са приобщени и свид. показания на Г. Ж. Ж. по реда на
чл.281, ал.1, т.2, пред.2 НПК, които съдебния състав кредитира изцяло по
отношение на това кои автомобили са се теглили, кои са лицата които са ги
управлявали, както и къде се е било случило това. С показанията на
свидетелката се установява още, че действително двата автомобила са се
дърпали, както и това, че преди да бъдат спрени за проверка същите са се
движели по пътя. Кредитират се показанията на свидетелката и в частта им, с
която тя е заявила, че автомобила управляван от подс. П. се е намирал
непосредствено след тях, така и по отношение на това, че подс е бил сам в
колата управлявана от него. Показанията на свидетелката се подкрепят от
другите свидетелски показания на свид. П. и А., така и частично от
показанията на свид. В..
По делото е приобщено и заключение на изготвената по делото
Комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза от 30.08.2017 г., /
стр. 25 – 26 от ДП /. Заключението на вещите лица е, че отчетената при
проверката концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия П. е 0. 83
промила, измерена с „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178 на 02.04.2017 г.
в 15. 24 ч. Съдения състав приема изцяло посочената експертиза, като същата
по своят характер е достатъчно обоснована и ясна.
По делото са приложени и редица писмени доказателства, като справка
от отдел ПП при ОДМВР, АУАН, справки за проби на дрегер, писма и
отговори до ГДИН и РУ, декларации за семейно и имуществено състояние, от
които се установяват относими към предмета на делото факти и
обстоятелства свързани с личността на подс. П., така и с неговото поведение
през годините в пътното движение в страната.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото
доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по
която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни
положения.
След преценка на релевантните по делото доказателства съдът призна
подс. Й. Т. П. за виновен в това, че на 02.04.2017 г., около 15. 24 часа в село
Б., община Г., област С., с посока на движение от с. Б. към село К. е
управлявал МПС- лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. № ...., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,8 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест
5
Дрегер 7510“, съгласно Наредба №30/2001г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства- чл. 6 /в случай на отказ да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да
даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз
основа на показанията на техническо средство и протокол за комплексно
съдебно- медицинска и химическа експертиза по писмени данни от
30.08.2017г./, след като е осъден с влязла в сила присъда, постановено по
НОХД №240/2009г. по описа на РС- К., влязла в сила на 04.09.2009 г. за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК- престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1
НК.
До този извод настоящия въззивен състав стигна след като съобрази, че
вън от всякакво съмнение се установи способността на подс. П., чрез
управляваното от негова страна моторно превозно средство да е участник в
пътното движение. Това е така тъй, като съгласно ЗДвП, в заключителните си
разпоредби на § 6 се дефинира легално понятията: „участници в движението“
и „моторни превозни средства“, както следва:
28. „Участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.
Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на
пътя
11. „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
12. „Автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство,
което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други
пътни превозни средства. Към автомобилите се приравняват и тролейбусите.
В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
а) леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без
мястото на водача не превишава 8;
В раздел „Особени правила за някои участници в движението“- чл. 81- 86
ЗДвП са предвидени изрични разпоредби за тегленето на повредено моторно
превозно средство основна цел на които е да гарантира, че водачите на МПС-
та, представляващи сложна композиция и утежняващи пътната обстановка
поради факта на тегленето, са длъжни да осигурят безопасни условия не само
за себе си, но и за останалите участници в движението.
Видно от изложеното е, че се касае за управление при теглене при
неработещ двигател, като превозното средство може да влияе на пътното
движение и да е годно да застраши обществените отношения свързани с
нормалното функциониране на транспорта в страната, от което може да се
стигне до извод, че процесното МПС е годно средство за извършване на
посоченият престъпен състав.
Въззивният съд намери за доказано по не пораждащ съмнение начин
обстоятелството, че подсъдимият, намиращ се в тегленото превозно средство,
макар и при неработещ двигател е имал възможност да направлява с
кормилната уредба и да влияе на пътната обстановка. В зависимост от
6
гореизложеното съдът счита, че волята на законодателя е в смисъл, че всяко
придвижване с превозно средство по пътищата на републиканската мрежа
следва да се определи като управление. Според разбиранията на
законодателя, сигурността по транспорта, обусловена от състоянието на
водача, намиращ се под въздействие на алкохол, се свързва и произтича от
способността му пряко да формира решения и избори и с действията си да
влияе върху пътната обстановка, застрашавайки я чрез превозното средство,
което контролира и направлява.
По делото се установи безспорно и, че подс. П. е управлявал процесното
превозно средство след употребата на алкохол, установено по надлежният ред
и начин, както и това, че е налице предишно осъждане за същото деяние.
Неговото поведение от субективна страна е извършено с волева и
интелектуална съзнателна дейност по желанието за привеждане в движение
на автомобила, така и по отношение на процеса на неговото придвижване по
пътното платно до окончателното преустановяване на движението му по
пътя. Не на последно място в субективните представи на подс. П. е било и
това, че въздействие на алкохола указва въздействие върху психическите и
физиологични процеси – интелектуалните и волеви реакции на водача, така и
по отношение на точното и стриктно изпълнение на правилата за движение,
адекватна преценка на пътната обстановка.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че след като
превозното средство не е било с работещ двигател и е имало неизправности,
то не следва да се квалифицира подс. П. като „участник“ в пътното
движение. Не случайно е предвиден от законодателя, цял раздел 18 от ЗДвП,
„Особени правила за някои участници в движението. В случаи, като този,
когато дадено моторно превозно средство не е в достатъчна степен годно да
се предвижда само по пътната мрежа в страната, то за същото не може да се
каже, че не е участник в пътното движение, напротив, в тези случаи, за
теглещото и тегленото моторното превозно средство, законодателя е
предвидил наред с общите правила за движение по пътищата и особени
правила за тези участници, с цел гарантирани не само на тяхната безопасност,
но и тази на останалите участници в пътното движение.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът приложи принципите на законоустановеност и
индивидуализация и обсъди следните обстоятелства:
Разпоредбата на чл. 343б, ал.2 НК предвижда наказание лишаване от
свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева.
С оглед спазването на принципа reformacion in pejus, то въззивният съд
е обвързан с размер и вида на първоначалното определеното наказание с
присъда №8 от 21.01.2019 г., постановено по НОХД №105/2018г. по описа на
Районен съд- гр. К., с която подс. Й.П. е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500 лева. С оглед липсата на първоначален протест, то
следва стриктно да се спазва този принцип и да не се влоши неговото
7
положение при първоначалното обжалване от негова страна.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
- степента на обществената опасност на деянието, съдът прецени като- ниска,
с оглед факта, че от престъплението не е настъпил конкретен вредоносен
резултат, не са били застрашени конкретни чужди права и интереси.
Степента на обществена опасност на подсъдимия – също като ниска , с
оглед данните за личността му – макар и осъждан неколкократно, то по
отношение на подс. П. няма данни след 2015г. до този момент да е бил
осъждан, поради което може да се стигне до извод, че е имало положителен
резултат от превъзпитателната и поправителната функция от предишните
осъждания, така и от неговите личностни характеристики, баща на малолетно
дете, грижещ се за болен родител.
Въззивния съд приема за смекчаващи вината обстоятелства неговите
добри характеристични данни през последните годините, факта, че същият
следва да се грижи и да не се отделя за дълго от своето малолетно дете, факта,
че следва да издържа своето семейство, така и необоснованата
продължителност на наказателното производство-почти 5 години.
За отегчаващи вината обстоятелства се приеха предишни осъждания по
които не е настъпила реабилитация.
Като анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест
на деянието, съдът взе предвид, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено с изключително преимущество на смекчаващите пред
отегчаващите вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в
закона наказание, а именно минимума от една година лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко спрямо извършеното и същото следва да се
определи под най- ниския предвиден в закона размер- съобр. чл.55, ал.1 НК, а
именно три месеца лишаване от свобода
За същото съдебния състав счита, че ще изпълни най-ефективно целите
на наказанието предвидени в чл.36 НК.
Съдът счете в конкретния случай, не е неприложим чл. 66, ал. 1 НК,
предвид факта, че подс. П. е осъждан, както и поради това, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне е наложително
да изтърпи така определеното му наказание.
С оглед финансовото и имуществото състояние на подс. П., както и на
основание чл. 55, ал. 3 НК не следва да бъде наложени кумулативно
наказанието глоба в предвиденият в санкцията на правната норма на чл.343б,
ал.2 НК размер.
На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 ЗИНЗС подходящия режим за
изтърпяване на първоначално определеното наказание лишаване от свобода
следва да бъде определен - „общ режим“.
На основание чл.189, ал. 3 НПК подс. П. следва да бъде осъден да
заплати съдебни и деловодни разноски в общ размер на 620 лева, от които
сумата от 160 лева по сметка на ОДМВР- С. и сумата от 460 лева по сметка на
СОС в полза на бюджета на съдебната власт.
8
Мотивиран от изложените по- горе съображения въззивният съдебен
състав постанови присъдата.



Председател:



Членове:



9
Съобщи за изтекли лични данни