№ 101
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000035 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Х. Т. Х., представляван от
адвокат Р. Х., насочена срещу решение № 489/26.11.2024 г. по търг. дело №
363/2024 година на Окръжен съд - Варна, по повод произнасянето с
отхвърлителен диспозитив относно претендираната законна лихва върху
сумата от 300000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
/физически и психологически болки/, претърпени от ищеца Х. Т. Х. съгласно
Решение № 340 от 21.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 398/2022 г. по описа
на ВАпС, влязло в сила на 18.12.2023 г. за периода 08.07.2019 г. до 04.07.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Основното възражение на жалбоподателя е свързано
с приложението на краткия давностен срок, определен в чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
Поддържа се, че давността за законната лихва следва да се счита за прекъсната
с искането за нейното присъждане, направено във въззивната жалба в
производството по обжалването на решение по търг. дело № 1112/2019 г. на
Варненски окръжен съд. Законната лихва се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба, по която е образувано търг. дело № 1112/2019 г.
по описа на ВОС. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част.
1
Претендира се адвокатско възнаграждение за представителство на страната в
производството.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна
„ОЗК Застраховане“ АД. Жалбата се определя като неоснователна. Счита се за
правилно уваженото възражение за погасяването на вземането за законна
лихва. Претендира се жалбата да се остави без уважение и да се присъдят
разноски, сторени от страната в производството.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК. Въззивната жалба е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от
въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред въззивната инстанция са безспорни следните факти и
обстоятелства:
С влезли в сила Решение № 322/27.05.2020 г., постановено по т. д. №
1112/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна и Решение № 340/21.11.2022
г., постановено по в. т. д. № 398/2022 г., по описа на Апелативен съд - гр.
Варна, ответникът е осъден да заплати на Х. Т. Х. сумата от 250 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в следствие
на травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017 г. в
гр. Варна, причинено от И М Н като водач на л.а. малка „Мерцедес“, модел „ С
180“, рег. № Х, на основание чл. 498 от КЗ. Окончателният размер на
дължимо обезщетение от 250 000 лева е определен след приспадане на сумата
от 50 000 лева, платена от застрахователя.
Въз основа на изложеното страните не спорят, че дължимото главно
вземане срещу застрахователя възлиза на 300 000 лева.
Спорът в настоящото производство има за предмет дължимата законна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 08.07.2019 год.
/датата на подаване на исковата молба по т. д. № 1112/2019 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна/ до 04.07.2021 год. В решаващите си мотиви ВОС е
приел, че предявяването на исковата молба за парично притезание е покана за
2
изпълнение на същото, поради което от момента на подаването й се поражда
задължение за ответника да заплати законната лихва върху спорното парично
вземане за бъдещ период – от предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата. При наличието на присъдена главница и отсъствие
на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата,
не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно
самостоятелно производство, независимо от акцесорния й характер спрямо
главния дълг. Формирал е изводи за частично погасяване по давност на
претенцията за периода, предхождащ с повече от 3 години, образуването на
настоящото производство, на основание чл.111 б.“в„ от ЗЗД. Изложил е
съображения, че липсват предпоставките за прекъсване на давността, тъй като
искането за присъждане на законна лихва върху претендираната главница
представляваща застрахователно обезщетение, е направено от ищеца в
производството при обжалване на първоинстанционния съдебен акт - Решение
№ 322/27.05.2020 г., постановено по т. д. № 1112/2019 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Варна, т.е. до приключване на устните състезания във
второинстанционното производство. По същото няма произнасяне от
въззивната и касационна инстанция. Ищецът не е инициирал искане за
допълване или поправка на ОФГ на постановените съдебни актове. На ищеца
се дължат само лихвите, които не са погасени по давност - само тези за
периода от три години назад преди подаването на исковата молба, а именно за
периода от 04.07.2024 г. до 04.07.2021 г. За периода от 08.07.2019 г. до
04.07.2021 г., претенцията за лихви е погасена по давност и като такава следва
да се отхвърли.
В настоящото производство въззивникът навежда възражения относно
приложимостта на краткия срок на погасителната давност по чл. 111 б.“в„ от
ЗЗД. Възражението е неоснователно предвид изричната разпоредба на чл.378,
ал.8 КЗ, според която вземанията за лихви върху застрахователното
обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна давност.
По възраженията за прекъсване на давността: Възраженията на
въззивника са обосновани с предявяване на искане за присъждане на законна
лихва по висящото т. д. № 1112/2019 г. по описа на ОС – Варна. Поддържа се,
че искането за присъждането на изтекли лихви е предявено своевременно с
въззивната жалба и е многократно повторено в последващи писмени
изявления на страната.
3
На основание чл.116, б.“б“ ГПК давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната.
Няма спор, че правото на законна лихва съставлява правоувеличаваща,
материално-правна последица на всеки предявен иск. Касае се за акцесорно
право, което се релевира в процеса посредством нарочно искане, предявено с
исковата молба или впоследствие, в хода на висящия процес. Искането за
присъждане на законна лихва след датата на предявяване на исковата молба не
е самостоятелен иск, но произвежда правните последици на чл.116, б.“б“ ГПК
– прекъсва давността за вземането при условие, че бъде уважено. В настоящия
случай искането за присъждане на законната лихва не е разгледано,
следователно - не е уважено от разглеждащите състави нито с акт по
съществото на спора, нито с допълнителен акт по чл. 250 ГПК. Не са налице
предпоставките за приложение на чл. 116, б.“б“ ГПК.
С оглед на изложеното постановеното в идентичен смисъл
отхвърлително решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивникът не е навел други доводи за ревизия на решението в
обжалваната част.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени съдебни и
деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 9 180 лева с ДДС. Производството пред АС –
Варна е протекло в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства.
Предмет на разглеждане е един иск, а въззивните доводи за ревизия са
ограничени и имат само правен характер. При това положение и
съобразявайки материалния интерес по спора справедливото възнаграждение
за положения труд се определя от въззивния съд на 1200 лева с ДДС. Според
актуалната практика на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004 год. в редакция, приложима към датата
на сключване на договора за правна помощ.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 489/26.11.2024 г. по търг. дело №
363/2024 година на Окръжен съд – Варна в частта, в която е отхвърлен иска
относно претендираната законна лихва върху сумата от 300000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и
психологически болки/, претърпени от ищеца Х. Т. Х. съгласно Решение №
340 от 21.11.2022 г. постановено по в. гр. д. № 398/2022 г. по описа на ВАпС,
влязло в сила на 18.12.2023 г. за периода 08.07.2019 г. до 04.07.2021 г. като
погасен по давност, а за разликата от присъдения размер от 55 137.58 лв. до
претендирания - 142 441.82 лева или за сумата от 87 304.24 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН **********, с адрес Белослав, ул. „Средец“
№6 ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
сумата от 1200 лева – разноски, сторени във въззивното производство,
съставляващи адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5