№ 52
гр. Дупница, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200696 по описа за 2022 година
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и
наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния
закон.
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния, описан по-горе собствен лек автомобил. Установи се категорично и
това, че този автомобил бил с автоматично прекратена на 26.05.2021 г. регистрация по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вр. чл. 18б ал. 1, т. 8 вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. По преписката не е приложено полученото по електронен път до ОД
МВР Кюстендил уведомление от Гаранционен фонд за прекратяването на договора за
застраховка. Няма информация такова писмо, съдържащо информация за прекратяване на
сключения застрахователен договор, съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ да е
изпратено от Гаранционен фонд на собственика и жалбоподател в настоящото производство
И....... А......... Няма такава информация кога, по какъв начин този контролен орган имащ
задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика на ППС, че служебно е
прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ. За извършената в тази връзка на 26.05.2021 г. от органите на МВР
1
автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил собственикът на същия не бил
изрично уведомен. Поради това на инкриминираната дата- 18.01.2022 г., жалбоподателят
управлявал собственото си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно
прекратена регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от служители
на МВР, които констатирали това обстоятелство.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
не изпълни задължението си за сключване на задължителна застраховка ГО е ситуирана в
Глава ІІІ от ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане движението им
по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и наименование,
прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна
административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП. В чл. 171, т.
2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно
хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред последните не фигурира
неизпълнение от страна на собственика на задължението да сключи задължителна
застраховка ГО. Регламентирано е обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС
за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 18б ал. 2 вр. чл.
18б ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., каквото в настоящия случай не се събраха
доказателства да е било направено. Напротив категорично ясно по делото стана, че
жалбоподателят не е бил уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил,
поради което няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците,
както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било
установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено
наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е извършил. Съзнанието за липса
на сключена застраховка „Гражаднаска отговорност“ към момента на съставянето на акта е
ирелевантно, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. Съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предполага от субективна страна
2
наличие на пряк умисъл. От установената фактическа обстановка и обективираните
действия на жалбоподателя се установява, че той не е есъзнавал общественоопасния
характер на деянието –не е знаел и не съзнавал основни елементи от ъстава на
административното нарушение, а именно, че е прекратена служебно регистрацията на МПС ,
а и от кога е прекратена. Незнането на тези обстоятелства изключва умисъла и не може да
се направи извод, че привлечения към административнонаказателна атговорност е
предвиждал и е искал настъпването на общественоотпасните последици. Същият не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Не е имал
никаква възможност да направи справка в информационните масиви на КАТ-ПП дали е
прекратена регистрацията на МПС, на какво основание и кога. Това обстоятелство изключва
и непредпазливостта като форма на вината. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната
такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на
предположение, което е недопустимо. Нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК императивно
повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно
приложима и в АНП по силата на чл. 84 от ЗАНН, още повече, че наказателното
постановление в административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на
държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено
искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОДМВР-Кюстендил.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Дупнишкия районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000704/07.06.2022 г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, упълномощен със
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Д. Л. Л., с ЕГН **********, от гр. С......... ж.к.
„.......... бл........ вх........ ет......... ап........ му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за
извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
3
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4