Р Е Ш
Е Н И Е
София, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4403/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Ц.И.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. - САК, съдебен адрес:***, против З. „Е.“ АД, ***, за сумата 35 000
лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя за
плащане на обезщетението – 20.03.2017 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2016 г.
около 17,30 ч. в София, л.а. Ситроен ЗХ с рег.№ *******, управляван от Г.В.Д. ***
от Илиенци към кв. Требич и в района на номер 95, е участвал в ПТП с
пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила ищца в качеството й
на пешеходка. Вследствие на ПТП ищцата е получила фрактура на ляв крак,
контузия на главата, счупване на носа.
По случая е съставен КП с пострадали лица № К
1087/16.11.2016 г. по описа на СДВР.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. 07116000527324, валидна от 08.02.2016 г. до 07.02.2017 г.
Заявява още, че с молба, вх. № 1296/08.02.2017 г. е
предявила претенция пред ответното дружество, където е заведена щета №
**********, като с писмо с изх.№ 1296/3/20.03.2017 г. ответното дружество е отказало
заплащане на обезщетение, като и до настоящия момент изплащане не е налице.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Е.“ АД оспорва предявените искове по основание и
размер. Претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на процесния автомобил.
Оспорва вината на водача и механизма на ПТП. Счита, че за
ПТП е виновна ищцата.
Твърди, че не е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
като според него степента й на вина е поне 50%.
Отделно от това, оспорва размера на предявените
претенции, като заявява, че те са много завишени и не отговарят на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва акцесорния иск за лихва по основание и размер.
Представил е писмени доказателства, поставил е въпроси
към автотехническата експертиза.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на че на 16.11.2016 г.
около 17,30 ч. в София, л.а. Ситроен ЗХ с рег.№ *******, управляван от Г.В.Д.,***
от Илиенци към кв. Требич и в района на номер 95, е причинил ПТП, като е блъснал пресичащата отдясно наляво спрямо
посоката на автомобила като пешеходка ищца.
В резултат на станалото ПТП
ищцата е претърпяла телесни увреждания: изразяващи
се във фрактура на ляв крак, контузия на главата,
счупване на носа.
По делото бе
прието за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение за
автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. 07116000527324, валидна от 08.02.2016 г. до
07.02.2017 г.
За катастрофата е
съставен КП с пострадали лица № К 1087/16.11.2016 г. по описа на СДВР. С
Постановление от 23.01.2017 г. на СРП
образуваното по случая наказателно производство ЗМ № 11532/2016 г. по описа на сектор РТП -
Отдел „Разследване“ - СДВР, пр. пр. № 47614/2016 г. по описа на СРП, образувано
и водено срещу Г.В.Д., ЕГН **********, за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като деянието е ненаказуемо.
От заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява следният механизъм на
станалото ПТП: На 16.11. 2016 год. около
17,30 часа лек автомобил марка “Ситроен” модел ZX с рег. № *******
управляван от Г.В.Д. *** в посока от Илиянци към кв. Требич. В зоната на кръстовището на бул. „Рожен” с ул. „Джерман” на ъгъла
непосредствено преди спирката, от дясно наляво за посоката на движение на
автомобила предприема пресичане на платното за движение пешеходката Ц.И.Ц..
Пресичането е с нормален ход на пешеходката. Водачът на автомобила забелязва
пешеходката, предприема аварийно спиране, но не успява да спре и настъпва удар
с предна дясна част на автомобила. Пешеходката забърсва капака на автомобила
удря с главата си челното стъкло в дясната долна част, завъртва се и счупва
дясното странично огледало, след което пада на пътното платно на около 5,80
метра след ориентира /пресечната точка от мисленото продължение на десния край
на платното за движение на бул. „Рожен” и втория бордюр на ул. „Джерман”/.
Произшествието е настъпило на бул.
„Рожен” в зоната на Т-образно кръстовище с ул. „Джерман”. Бул. „Рожен” в района
на ПТП е предназначен за движение на МПС в двете посоки, покрит от
дребнозърнест асфалт без неравности и наклон. Прав пътен участък. Платното за
движение е съставено от две пътни ленти с ширина всяка по 3,30 метра, отделени
една от друга с хоризонтална пътна маркировка М -1 „Единична непрекъсната
линия” от ЗДвП, а в района на кръстовището с пътна маркировка М3 „Единична
прекъсната линия” от ЗДвП. Непосредствено преди произшествието водачът се е движел в посока от Илиянци
към кв. Требич.
Причините за настъпване на
произшествието са пресичане на пешеходката на неопределено за целта място. Скоростта на движение на лекия автомобил
Ситроен в района на произшествието е била около 41 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
Ситроен при скорост на движение 41 км/ч в конкретната пътна обстановка е била
около 28 метра. Пешеходката Ц.Ц. непосредствено преди произшествието се
е намирала на десния тротоар на бул. „Рожен” откъдето е предприела пресичане на
платното за движение на бул. „Рожен”, отдясно наляво за посоката на движение на
лекия автомобил „Ситроен”. В момента в който пешеходката е предприела пресичане
на пътното платно, лекият автомобил „Ситроен” се е намирал от мястото на удара
на разстояние 10-15 метра, ако пешеходката е пресичала с бавен ход и на 8-12
метра, ако е пресичала със спокоен ход.
Сравнението
на тези стойности 8...15 метра, с опасната зона за спиране при скорост на
движение на лекия автомобил 41 км/ч - 28
метра, показва, че водачът на лекия автомобил не е
разполагал с техническа възможност да предотврати удара с пешеходката.
Според
експерта, щетите по автомобила - забърсване по предния капак, счупени челно
стъкло и дясно странично огледало, както и регистрираното петно от тъмнокафява
течност дават възможност да бъде определено, че описаните, телесни увреждания
са вследствие на удара между лекия автомобил „Ситроен” и пешеходката Ц..
Във
връзка с механизма на станалото ПТП ответникът поиска и съдът допусна разпит на
един свидетел – водачът на лекия
автомобил, участник в катастрофата Г.В.Д.. В показанията си той заяви, че
тя е станала между 17,30 и 18,00 ч. в с. Илиянци, на спирката на автобус 95, на
бул. Рожен. Имало е улично осветление, свидетелят е карал на къси светлини. Имало е колони и в двете посоки, свидетелят е
карал с 40 – 50 км/ч. Приближавайки е видял хората на тротоара. Според него
ищцата изведнъж е тръгнала да пресича, била е вдясно от него, по посоката му на
движение, на ъгъла, точно преди спирката, видял я е на около 5 – 8 метра. На
мястото няма пешеходна пътека. Свидетелят заяви, че веднага е натиснал
спирачката, въпреки че е бил много изненадан. Според него ищцата не е спряла,
продължила е да върви и по – скоро тя го е бутнала, ударила се е отдясно
отпред, на предното колело. Заяви, че е отбил доколкото може вляво, но тя се е
ударила в него. Кръстовището, където е станал ударът, е било Т-образно.
От заключението на вещото лице – СМЕ
се установява, че в резултат на катастрофата ищцата е получила следните
увреждания: - Контузия, подкожен хематом (кръвонасядане) и охлузване в челната
област на главата отляво, -
Разкъсно-контузна рана на носа, -
Счупване на носните кости, - Контузия на зъби. Абрикс
на главата на малкопищялната кост в ляво.
Описаните травматични увреди поотделно
и по съвкупност реализират медико-биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота и са в пряка и непосредствена причинна
връзка с процесното ПТП от 16.11.2016 г.
За период от около 30 дни ищцата е
търпяла болки и страдания като за първите 10 дни те са били с интензивен
характер. На Ц.И.Ц. е указано носенето на шина за 10 дни по повод установения
абрикс на главата на малопищялната кост на лявата подбедрица.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелs А.К., който живее с нея
на съпружески начала.
В
показанията си той заяви, че по време на катастрофата е бил от едната страна на
булеварда, а съпругата му – от другата. Било е сумрак, сухо време, на
16.11.2016 г. На мястото няма пешеходна пътека. Ищцата е слязла от автобуса,
тръгнала е бавно да пресича и е направила няколко крачки. В района е имало
осветление. След удара с колата, тя се е прехвърлила през тавана. Закарали са я
веднага в Пирогов, поставили са й гипс на левия крак – от глезена до коляното,
не е лежала в болницата, залепили са й носа. Около двадесет дни не е можела да
се обслужва сама, да става. 10 дни е изпитвала интензивни болки. Не е можела да
се грижи за детето си, ставала е с помощта на свидетеля.
До настоящия
момент плащане не е извършено.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Е.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата С.Б.И.от станалото
на 16.11.2016 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 35 000
лв., вследствие причинените от катастрофата травми, със законните последици –
лихва от деня на отказа за плащане от застрахователя – 20.03.2017 г., и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищцата вследствие претърпените от него
болки и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на
възстановяването му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени сериозни физически увреждания, претърпяла е медицински
интервенции, изпитвала е силни болки през първите 10 дни, които постепенно са
отшумяли за около месец и това се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза. Налице е получено в резултат на
травмата, разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
доказан по основание, а при определяне
неговия размер следва да се
разгледа възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна на пострадалата, като
размерът бъде определен съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Безспорно е, че претърпените от ищцата
увреждания, са й се отразили сериозно, причинили са й болки, като през време на
възстановителния период не е могла да се обслужва сама, което й е причинило
допълнителен дискомфорт. Понастоящем ищцата е на 23 години и прогнозата за
окончателното й възстановяване вследствие на причинените от катастрофата
травми, е благоприятна – пълно възстановяване от травмата.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищеца,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 30 000
лв. – в размера, за който е предявен искът, би
било адекватна обезвреда на претърпените от ищцата и доказани в производството
неимуществени вреди,
Съдът намира направеното възражение на ответната страна
за съпричиняване на вредоносния резултат за доказано, с оглед събраните по
делото доказателства – свидетелски показания и експертиза на вещото лице –
автоексперт, при съотношение 40 % за ищцата и 60 % за ответника, поради
което счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 21 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от деня на отказа на ответника за заплащане
на обезщетение – 23.02.2017 г., до окончателното изплащане.
В останалата част предявеният иск е неоснователен и, като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер: 840 лв. д.т., 300 лв. – депозити за експертиза, а
на нейния повереник адвокат Я.Д.,*** А, партер, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 1 160 лв.
На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 200 лв. ю.к. възнаграждение, 80
лв. депозит за експертиза и 20 лв. депозит за свидетел.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Е.“ АД, ***, да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН **********, чрез адв.
Я.Д., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 21 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от
датата на постановяване на отказ от
страна на застрахователя за плащане на обезщетението – 23.02.2017 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски в размер 840 лв. д.т., 300 лв. – депозити за експертиза.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 35 000 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да заплати на адв. Я.Д., САК, съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 1 160 лв.
ОСЪЖДА Ц.И.Ц. да заплати на З.
„Е.“ АД разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер
200 лв. ю.к. възнаграждение, 80 лв. депозит за експертиза и 20 лв. депозит за
свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: