РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 5347 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на Я.Н. и В.Н.
срещу разпореждане от 16.03.2020 г. по изп. д. № 20088490400121 на ЧСИ с рег. №
849, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за
прекратяване на изпълнителното производство, по което те са длъжници.
Жалбоподателите, които са наследници на първоначалния длъжник по изпълнителното
дело, посочват, че към момента, когато са конституирани като длъжници по делото
и са получили покани за доброволно изпълнение (през м. 03.2020 г.) по делото не
са били извършвани изпълнителни действия повече от две години – последното
действия е от 25.07.2011 г. Поради това жалбоподателите твърдят, че са поискали
от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, което той е
отказал да направи. Излагат и други съображения, които нямат пряко отношение
към обжалвания акт на съдебния изпълнител.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното
производство „Т.С.“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата, като
посочва, че не са налице основания за прекратяване на производството.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност и недопустимост.
Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като жалбоподателите са поискали да бъде
прекратено изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност
относно изпълняемите вземания – обстоятелство, което не може да бъде съобразено
от съдебния изпълнител. Другата част от искането на жалбоподателите е за
прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни
действия за повече от две години, но по тази част от искането им съдебният
изпълнител не се е произнесъл, поради което счита, че жалбата им е недопустима
на това основание.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство по изп. д. №
20088490400121 е образувано на 24.10.2008 г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз
основа на издаден срещу В.М.изпълнителен лист от 10.01.2005 г. Видно от
документите по изпълнителното дело, след образуването на производството и
извършените от съдебния изпълнител действия по проучване на имуществото на
длъжника и изпращане на покана за доброволно изпълнение от 21.05.2010 г. (които
нямат значението на изпълнителни действия), на 30.06.2010 г. длъжникът В.М.е
подписала протокол при съдебния изпълнител, с който е заявила, че ще погасява
доброволно задължението си. Според представените извлечения за постъпили суми
по сметката на съдебния изпълнител, длъжникът е заплатила суми, представляващи
част от задължението ѝ, на 09.08.2010 г. и на 08.09.2010 г. На 25.07.2011
г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията,
получавана от длъжника. Съгласно отговора от НОИ – СУСО на това съобщение,
запорът не може да бъде изпълнен, тъй като пенсията на длъжника е в такъв
размер, че представлява несеквестируем доход.
Следващи изпълнителни действия не са предприемани
по делото, нито са постъпвали суми до 2016 г. На 01.06.2015 г. е направена справка,
от която е установено, че длъжникът В.М.е починала на 20.10.2014 г. С
разпореждане от 26.06.2015 г. съдебният изпълнител е конституирал като длъжници
нейните наследници И.Й.и Х.Й.(видно от приложеното по изпълнителното дело
удостоверение за наследници). На 26.08.2015 г. И.Й.е подписала протокол при съдебния
изпълнител, с който е заявила, че ще погасява доброволно задължението, като
през следващата година и седем месеца (до м. 03.2017 г.) са извършени няколко
доброволни плащания по делото.
Със запорно съобщение от 11.04.2017 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от другия длъжник – Х. Й.,
като в периода м. 05.2017 г. – м. 05.2018 г. по този запор са постъпвали
регулярни месечни плащания от работодателя на длъжника. По изпълнителното дело
е отбелязано и постъпването на други суми, вероятно въз основа на същия запор,
които са превеждани на взискателя, но за това липсват извлечения от сметките на
съдебния изпълнител или други платежни документи. Видно от разменени писма
между съдебния изпълнител и взискателя от 28.01.2020 г. и от 11.02.2020 г. към
този момент от дълга, припадащ се на Х.Й.съобразно наследствения му дял,
непогасена е сума от около 130 лв. Следва да се приеме, че и тази сума е
погасена впоследствие, тъй като на 15.04.2020 г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложения върху трудовото възнаграждение на този длъжник запор поради цялостно
погасяване на дълга.
Междувременно, при извършена справка на 14.02.2020
г. е установено, че длъжникът И.Й.е починала на 26.04.2017 г. Според
приложеното по делото удостоверение за наследници нейни наследници са
жалбоподателите В.Н. и Я.Н.. Те са конституирани като длъжници по делото с
разпореждане на съдебния изпълнител от 27.02.2020 г., като на 06.03.2020 г. са
им изпратени покани за доброволно изпълнение. На 11.03.2020 г. и двамата
жалбоподатели са подали идентични молби с искане за прекратяване на
изпълнителното производство.
В молбите си жалбоподателите излагат подробни
съображения относно това, че вземанията на взискателя спрямо тях са погасени по
давност поради липса на извършвани изпълнителни действия в продължителен период
от време. Те изрично са посочили, че искат изпълнителното производство да бъде
прекратено именно поради изтеклата погасителна давност, макар в жалбата да се
твърди, че такова искане не са отправяли към съдебния изпълнител. В края на
молбите жалбоподателите са споменали и че поради неизвършването на изпълнителни
действия изпълнителното производство се е прекратило по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар това отново да е заявено в контекста на твърдението
им, че не е налице прекъсване на погасителната давност, съответно че тя е
изтекла.
Погасяването на вземането по изпълнителния лист
след приключването на съдебното производство, в което това вземане е
установено, представлява нов факт, който влияе върху съществуването на
вземането и съответно основание, на което длъжникът може да оспори
съществуването на вземането и неговото принудително изпълнение. Това
представлява спор, който може да се разреши само от съда чрез иск по чл. 439 ГПК. Едва уважаването на този иск представлява основание за прекратяване на изпълнителното
производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В този смисъл напълно
основателни са изложените от съдебния изпълнител съображения, че не е в
неговата компетентност да прекрати изпълнителното дело поради изтекла
погасителна давност за изпълняемите вземания.
Действително молбите, подадени от жалбоподателите
до съдебния изпълнител, са в известна степен неясни, тъй като основното
изложено в тях съображение, и при това изрично подчертано в началото на
отправеното от тях искане, е за това, че искат производството да бъде
прекратено поради изтеклата погасителна давност. Именно и поради това мотивите,
изложени от съдебния изпълнител са само в тази насока. Същевременно обаче
изложените от жалбоподателите обстоятелства относно липсата на извършени
изпълнителни действия спрямо наследодателката им И.Й.през продължителен период
от време имат отношение не само към липсата на прекъсване на погасителната
давност, но и към основанието за прекратяване на изпълнителното производство
поради непредприемане на изпълнителни действия срещу длъжника. При това, макар
и в друг контекст, наличието на това основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
настъпилото прекратяване на производството по право е споменато от
жалбоподателите в молбата им. Като се съобрази това, както и че издаването на
постановление от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото основание е негово служебно задължение, трябва да се
приеме, че въпреки че жалбоподателите са навели като основно основание за
прекратяването на производството изтеклата погасителна давност, съдебният
изпълнител е следвало да съобрази и настъпването на предпоставките за
прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, посочени от жалбоподателите в молбите
им. Това, че съдебният изпълнител не е изложил мотиви относно наличието на тези
предпоставки, не означава, че той не се е произнесъл по цялото направено искане
в молбите на жалбоподателите. Това искане се състои в това да бъде прекратено
изпълнителното дело поради изложените в молбите съображения и съдебният
изпълнител го е оставил без уважение. Поради това жалбата е допустима.
Както се изясни по-горе, след изпращането на
съобщението от 25.07.2011 г. за налагане на запор върху пенсията на
първоначалния длъжник В.М.(който се е оказало невъзможно да бъде изпълнен),
други същински изпълнителни действия не са предприемани нито срещу нея, нито
срещу наследника ѝ И.Й.– наследодателката на жалбоподателите. Освен това,
след като И.Й.е починала на 26.04.2017 г., са изминали и повече от две години
от този момент до конституирането на жалбоподателите като длъжници по делото.
При това положение към 27.02.2020 г., когато жалбоподателите са конституирани
като длъжници по делото, двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл и изпълнителното производство спрямо
тях е прекратено. Следователно постановеният
отказ от 16.03.2020 г. на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание следва
да бъде отменен.
В случая изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като съдебният изпълнител следва издаде постановление, с което единствено да
констатира това обстоятелство.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.03.2020 г. по изп.
д. № 20088490400121 на ЧСИ с рег. № 849, с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.