О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 20.09.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря …………………........................................................ като
разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 496 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от частна жалба от частна жалба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от Л.Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, чрез юрисконсулт Теодора Кощрова Съдебен адрес:***, във връзка с Разпореждане без
номер от 03.07.2019г., постановено по ч. гр. д. 410/2019г. по описа на РС
Тетевен, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД
Посочва, че обжалва изцяло разпореждането, като счита същото
за неправилно и постановено при противоречие с процесуалния закон. Излага
съображения за неправилност на приетата от заповедния съд нередовност на
заявлението поради липсва на данни за
уведомяване на длъжника за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.З и ал.4 ЗЗД ясно
предвиждат, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
на вземането, за да настъпят правните последици на цесията и спрямо длъжника и
третите лица. В съответствие със закона и противно на възприетото от заповедния
съд, в депозираното от тях заявление е ясно посочено, че „са изпълнени
условията на чл. 99 ЗЗД", тоест несъмнено в тази част твърдения са
наведени, но не са съобразени от съда при разглеждане на заявлението. Предвид
това счита, че не е налице сочената непълнота в обстоятелствената част на
заявлението, а напротив ясно и точно са посочени обстоятелствата от значение за
правото им да предявят претенцията си пред съд.
Излагат се подробни съображения за редовност на
заявлението по смисъла на чл. 410, ал.2 от ГПК, спазени са изискванията на
чл.127, ал.1 ГПК като ясно са посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането и правото на дружеството да предяви вземането си пред съд по реда на
заповедното производство. Депозираното от тях заявление е в пълно съответствие
с изискванията на процесуалния закон, както и трайно установената съдебна
практика на Върховния касационен съд, постановена по прилагането на заповедното
производство. Проверката на съда се свежда до това формално да изследва дали
утвърдената бланка е попълнена правилно и дали твърденията на заявителя
съответстват на законовите изисквания за възникване на валидно и изискуемо
вземане. Съдът обаче в никакъв случай не следва да изисква от заявителя да
представя доказателства в подкрепа на твърденията си, които впоследствие да
проверява, тъй като това предполага дейност по решаване на спор по същество,
което не е същността на заповедното производство. То е бързо, едностранно и
безспорно производство, което би могло да прерасне в спорен процес при подаване
на възражение от страна на длъжника, като едва на този евентуален етап на
развитие на производството кредиторът ще следва да докаже твърденията си.
Претендираното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен, като
същото е разделено по пера и периоди. Посочен е договорът, от който произтича,
заедно с основните му параметри (дата на сключване, срок, основни задължения на
кредитодателя и кредитополучателя). Изложени са и
данни обуславящи изискуемостта на вземането и твърдения за сключването на
валиден договор за цесия между кредитодателя и заявителя,
както и че са спазени изискванията на чл.99 ЗЗД.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното Разпореждане
от 03.07.2019г., като вместо това бъде постановено делото да бъде върнато на РС
Тетевен с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД – София, ЕИК
*********, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против Е.Д.А. ЕГН **********,***, за вземане в размер на: 512,88 лева
главница по договор за паричен заем PLUS-01414834 от 16.07.2009
година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и длъжника; 44,58 лева договорна лихва
за периода за периода 03.12.2010 година до 05.01.2011 година, 430,25 лева лихва
за забава. за периода 04.12.2010 година до 25.04.2019 година, законна лихва от
датата на заявлението до окончателното плащане, както и разноски – 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от договор за
паричен заем PLUS-01414834 от 16.07.2009 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлено с договор за цесия 08.07.2014
година на заявителя. Твърди се, че са изпълнени условията на чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно договора, длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума от 3 202.50
лева, ведно с възнаградителна лихва на 18 равни
месечни вноски. Заемателят преустановил плащанията на
03.12.2010 година, като считано от следващия ден е изпаднал в забава, от която
дата се начислява и лихва за забава. В заявлението се излага, че срокът на
договора е изтекъл на 05.01.2011 година.
РС - Тетевен е оставил без движение подаденото
заявление с разпореждане от 29.05.2019 година, като е указал на заявителя, че
следва в 3 дневен срок от връчване на съобщението да уточни кога е уведомен
длъжникът за продажбата на вземането и как, посочил е, че при бездействие в
указания срок заявлението ще бъде отхвърлено.
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
- София е подало молба с вх.№ 3193/ 18.06.2019 година, в която вместо да
изпълни указанията е изразил становище, че не са налице нередовности
на заявлението, след като е посочено, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД.
Първоинстанционията съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 от ГПК, като
се е мотивирал, че въпреки указанията заявителят не е посочил кога длъжникът е
уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал.3 от ГПК, за да има действие по
отношение на него.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими
данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство
парично вземане, както и да се установява изискуемост на вземането. Конкретизацията
на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното
производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде
направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба.
Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали
е налице изискуемо вземане на твърдяното в заявлението основание, съответно
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение. От друга страна
изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция
за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване
на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а
именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това
следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно
опр. № 367/ 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и
да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото
възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на
длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не
оспори вземането. В този смисъл т.1 от ТР №4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС –
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК
следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3, както и на чл. 128
т.1 и т. 2 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК
преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането,
следва да бъде извършвана само въз основа на направените от заявителя
твърдения, тъй като прилагането на
доказателства към заявлението не се изисква – чл. 410, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1, от ГПК – не са отстранени констатираните нередовности
на подаденото заявление. Както
бе посочено по-горе с
оглед на това, че се касае за едностранно и формално производство, конкретизацията
на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното
производство, следва да бъде направено в същата степен, подробно и
изчерпателно, както в една искова молба - чл. 410, ал.2 от ГПК. Това е
необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали е
налице изискуемо вземане на твърдяното в заявлението основание, съответно
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, а от друга страна е и
гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и
подаване на иск за установяване на вземането. В заявлението е посочено, че са кредитор по силата на
цесия, но следва да бъдат изложени кога и по какъв начин е извършено
уведомяването, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него - чл.99, ал.4 ЗЗД. Арг.
в тази насока е и цитираното от заповедния съд тълкувателно решение.
В този смисъл заповедният
съд е дал указания, които вместо да изпълни, заявителят е развил съображения за
тяхната неправилност.
Настоящият състав
констатира още, че в заявлението не са изпълнени изискванията за
индивидуализиране на претенцията по отношение на търсените лихви - договорни и обезщетителни. Посочено е основанието на вземането, срока
на договора, падежът и първата просрочена вноска, не е ясно е как е формирана
претенцията за възнаградителна лихва и лихвата за
забава, върху какви суми са начислени и какъв е уговорения, респ. приложения
лихвен процент.
Предвид гореизложеното настоящият състав
приема, че атакуваното разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 267/ 03.07.2019 г., на Районен съд – Тетевен,
постановено по ч.гр.д. 410/
Определението
не подлежи на обжалване.
2.