№ 78714
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20231110118840 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.417 ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение вх. №98197/07.04.2023г., подадено
от И. Д. Ф., срещу Х. Д. Х., въз основа на документи по чл. 417 ГПК- 6 бр. записа на
заповед.
Като обсъди доводите на заявителя и представените по делото доказателства, съдът
намира следното:
Записът на заповед е едно от посочените в чл. 417, т.9 ГПК основания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За да има изпълнителна сила, той
трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените в ТЗ
реквизити.
Според чл.418, ал.2 ГПК, в заповедното производство съдът проверява дали
документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето,
против което се иска издаване на листа, т.е. проверява се формалната доказателствена сила
на изпълнителното основание. Това означава, че съдът изхожда само от данните, съдържащи
се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 418, ал.3
ГПК. Следователно, в това производството, съдът следва да провери само дали са налице
изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен - чл.
535, чл. 536 ТЗ. Един от тях е дата на издаването му - чл.535, т.6 ТЗ. В нито един от
приложените по делото 6 бр. записи на заповед няма посочена дата на издаване, която е
задължителен реквизит на този вид менителничен ефект, съгласно чл. 535, т. 6, пр. 1 ТЗ.
Единствено в представения по делото запис на заповед за сумата от 3400 лв., платима на
падеж 17.09.2020г., е налице нотариална заверка на подписа на издателя Х. Х. от
03.09.2020г., но същата не може да бъде квалифицирана като дата на издаване. Заверката на
подписите, извършена от нотариус върху документа, макар и по своята същност да
представлява официален документ, не може да валидизира липсата на дата на издаване на
същия. Датата, посочена от нотариуса, указва само кога е извършена заверката, но не и кога
издателят се е задължил спрямо заявителя да му заплати определена парична сума.
Същевременно, датата на издаване на записа на заповед е елемент от неговото съдържание,
който не може да бъде попълнен по силата на закона. В чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ са изброени
лимитативно кои от елементите на този менителничен ефект могат да се попълнят, в
случай, че изрично не са посочени в него, като датата на издаване не е един от тях. В
конкретния случай, се касае за задължителен реквизит на записа на заповед, липсата на
който го прави нередовен от външна страна, поради което не може да се приеме, че
представените по делото 6 бр. записи на заповед удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
1
Водим от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. №98197/07.04.2023г., подадено от И. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 145, вх. А, ет. 9, ап. 52, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Х. Д. Х., ЕГН **********, гр.
София, бул. „Кн. Мария Луиза“ №42. Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя
с частна жалба пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2