№ 710
гр. Перник , 25.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. СП. Д. чрез адв. Р.П., срещу решение №
140/15.07.2021 г., по гр.д. № 5071/2020 г. на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с който е поискано да бъде признато за установено, че поради погасяване
по давност не се дължи сумата от 2615.83 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. – 30.04.2007 г. вкл., както и законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 628.97 лева за периода 15.02.2004 г. до
26.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата – 2615.83 лева, считано от
датата на подаване на заявлението – 25.02.2009 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 64.90 лева направени разноски по делото и 25.47 лева
юрисконсултско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от 22.05.2009
г. по ч.гр.д. № 674/2009 г. на Районен съд – Перник, както и разноските по изп. дело №
20207530400698/2020 г. при ЧСИ – Стилян Бадев с район на действие – ПОС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното решение, като се поддържа, че процесното вземане е погасено по давност,
поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД преди
образуване на изпълнително дело № 20207530400698/2020 г. при ЧСИ – Стилян Бадев,
тъй като вземането обективирано в изпълнителния лист е периодично по смисъла на
посочената разпоредба, и неправилно районният съд е приел, че същото се погасява с
изтичане на пет годишния давностен срок.
По подробно изложените в жалбата доводи и аргументи моли съда да отмени
обжалваното решение, включително и в частта на разноските, като им се присъдят
направените разноски за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат и не се представят доказателства.
Ответната страна - „Топлофикация Перник“ АД, чрез процесуалния си
1
представител ю.к. Анна Софрониева, е подала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1
от ГПК, с който са изразили становище за допустимост но неоснователност на
въззивната жалба. В отговора поддържат, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, давността – предмет на делото е многократно прекъсвана, тъй като
по изпълнителните дела са предприемани и били налице валидни изпълнителни
действия, в рамките на изпълнителното производство. По изложените в отговора
доводи и аргументи моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като им
се присъдят направените във въззивното производство разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
При извършената по реда на чл.267, ал.1, изр. първо от ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл.259 ГПК, като е съобразена с
изискванията за редовност по чл.260 от ГПК, но не и на чл.261, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не е внесена изцяло дължимата се държавна такса.
Съгласно чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на
50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес. В случая първоинстанционното решение се обжалва изцяло.
Предмет на производството са предявени обективно съединени установителни искове
по чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество,
че ищеца не дължи поради погасяване по давност на посочените суми. Цена на
предявените искове, съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, е търсената
сума, която в случая е 3335.17 лева. Дължимата в първоинстанционното производство
държавна такса е в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева
(чл. 1 от ТДТГПК), следователно дължимата във въззивното производство държавна
такса е 2 процента от цената на иска. По въззивната жалба е внесена такса от 52.50
лева, поради което и следва да се доплати още 14.20 лева по сметка на ПОС, като на
жалбоподателя се укаже, че в едноседмичен срок от връчване на съобщението да
довнесе по сметка на ОС-Перник допълнителна държавна такса в размер на 14.20 лева
и в същия срок представи доказателства за това пред съда, както и, че при
неизпълнение на дадените указания въззивното производство ще бъде прекратено.
Поради гореизложеното, на основание чл.267, ал.1, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261,
т.4 от ГПК въззивната жалба следва да се остави без движение, като на жалбоподателя
се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка на
ОС-Перник държавна такса размер на 14.20 лева и в същия срок да представи
доказателства за това пред съда, като при неизпълнение на дадените указания
производството по жалбата ще бъде прекратено.
Предвид изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба с рег. № 4740/03.08.2020 г. на Д.
СП. Д., подадена чрез адв. Р.П., срещу решение № 140/15.07.2021 г. по гр.д. №
5071/2020 г. на Районен съд – Перник.
2
УКАЗВА на Д. СП. Д., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да
довнесе по сметка на ОС-Перник държавна такса размер на 14.20 лева и в същия срок
да представи доказателства за това пред съда, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на дадените указания, въззивното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3