РЕШЕНИЕ
гр. София, 11 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Цветанка Делова и в присъствието на
прокурора Юлиана Христова, като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД
№ 5095 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
06.12.2018г. на СРС, НО, 23-ти с-в подсъдимият М.Ф.С. е признат за виновен в
това, че на 25.11.2014г., около 06:50 часа, в апартамент 4, находящ се в гр.
София, бул. „******е извършил действия (опипвал пострадалата М.В.М.в областта
на влагалището и ануса) с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М.М.– родена на ***г. –
престъпление по чл.149, ал.1. Съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 (три) години, чието ефективно изпълнение е отложил за срок от 5
(пет) години на основание чл.66, ал.1 от НК. СЪдът е оправдал подсъдимия да е
извършил деянието при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият С. е осъден да заплати направените по делото
разноски, както и уважения граждански иск за претърпените неимуществени вреди
от Е.А.С. и В.Ж.М.– в качеството им на родители и законни представители на
пострадалата М.М.в размер на 13 000 лв. За всеки един от родителите, ведно
със законната лихва, считано от 25.11.2014г.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допъленение към нея от
защитата на подсъдимия, в която се твърди, че така постановената присъда е
незаконосъобразна и необоснована. Релерират се съображения, че разпитът на
подстрадалото лице не е извършен съгласно изискванията на НПК поради отсъстието
на подсъдимия и неговия защитник, както и неправилното приобщаване на показанията
на пострадалата, което от своя страна обуславяло нарушено право на защита на
подсъдимия. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова, с която да признае подсъдимия за невиновен.
В закрито
разпоредително заседание на 17.12.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат
разпит на обвиняемия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства. Изрично е указано на страните правото им до даване ход на делото
в съдебно заседание да правят допълнителни писмени изложения за допълване на
доводите, посочени в жалбите, както и да представят нови писмени и веществени
доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд подс. С. не се явява поради невъзможност
за призоваване. Правото му на защита е обезпечено чрез участие на защитник.
Защитата на подсъдимия – адв. Аракчиева, препъулномощена от служебно назначения
защитник – адв. К. – поддържа релевираните в жалбата съображения за неоснователност,
недоказаност и необоснованост на повдигнатото обвинение. Намира решението за
приобщаване на показанията на св. М.М., дадено в досъдебната фаза на процеса,
за съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на атакуваната
присъда.
Повереникът на
частния обвинител и граждански ищец – адв. П.– заявява, че постановената
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. Намира възраженията на
защитата по отношение на разпита на пострадалата за неоснователни и излага
аргументи в тази насока. Моли съдът да потвърди атакуваната присъда, вкл.
уважената сума по предявените граждански искове.
Представителят
на СГП намира обжалваната присъда за законосъобразна, тъй като са налице
убедителни доказателсват, въз основа на които да се направи несъмнен извод за
виновността на подс. С. по така повдигнатото му обвинение. Моли съдът да
потвърди контролирания съдебен акт като правилен и законосъобразен и да остави
жалбата без уважение.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба ‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Производството
пред контролирания съд е проведено по реда на чл.269 – в остъствието на
подсъдимия поради невъзможност същия да бъде намерен и редовно призован въпреки
сериозните усилия на съда в тази насока. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, категорично установена от
събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на
чл.102 от НПК доказателства. В достатъчна степен за нуждите на процеса са
изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. В мотивите на постановената присъда
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. В тази връзка, когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от контролираната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата /р.№372 от
01.10.2012г. по н.д.№1158/2012г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/.
Предвид
горенаведеното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ф.С.
е роден на *** г. в САЩ, гражданство – САЩ, неосъждан, с последен известен
адрес в Република България – гр. София, бул. „********, ЛНЧ: **********.
Свидетелката Е.А.С.
през 2004 г. сключила граждански брак със св. В.Ж.М., от който брак се родили
две деца – пострадалата М.М.(родена на ***г.) и св. Ж.М.(роден на ***г.). След
като бракът между двамата бил прекратен св. Е.А.С. през 2013 г. сключила граждански
брак с подсъдимия М.Ф.С., с който се познавала преди това от около 3-4 години.
Подсъдимият и св. Е.А., заедно с двете деца на свидетелката живеели на квартири
на различни адреси в гр. София, като последните два са в гр. София, кв. „Стрелбище“,
бул. „********, а от началото на месец ноември 2014 г. се преместили на адрес в
гр. София, бул. „*****. Обитаваното жилище от семейството на св. Е.А. е имало
детска стая, в коят спели двете деца,
спалня и отделни обособени помещения – самостоятелни тоалетна и баня.
Обикновено св. Е.А. напускала дома първа, около 06.30 – 07.00 часа, а в дома й
оставали подсъдимото лице и двете й деца. Свидетелката Е.А. от вечерта на
24.11.2014 г. обула клинче на дъщеря си, с което да спи, и приготвила рокля,
която да облече на сутринта. Така обикновено св. Е.А. обличала дъщеря си от
предния ден за училище, като тя спяла с тези дрехи. Пръв от двете деца
обикновено се събуждал братът на пострадалото лице – св. Ж.М., който около
07.30 ч. извеждал за около 15 минути отглежданото от тях куче на разходка, като
преди това будел своята сестра, тъй като последната трудно се разбуждала
сутрин. Свидетелят Ж.М.и пострадалото лице (негова сестра) учели в едно училище
към онзи момент, като двамата излизали заедно от дома си и по принцип закусвали
в училище. На 25.11.2014 г. св. Ж. М.се
събудил около 06.30-06.50 часа, когато неговата майка вече била излязла за работа и видял, че сестра му
не си е в леглото. Отишъл до тоалетна и видял, че от там излиза сестра му, която не била с гащички, а само с
блузка, която дръпнала надолу, след като видяла брат си. Въпреки че това направило впечатление на св. Ж.М.,
същият не провел разговор със сестра си относно вида, в който я намерил. Като
извел кучето на разходка, св. Ж. М.позвънил на своята майка (св. Е.С.) и й
разказал какво му е направило впечатление.
На 25.11.2014 г.
подсъдимият М.Ф.С., след като съпругата му (св. Е.А.) тръгнала на работа около
06.30 часа, влязъл в стаята, където спели двете деца (св. Ж.М.и М.М.) и
пренесъл на ръце св. М.М.в своята спалня. Подсъдимият съблякъл клинчето, с
което била обута св. М.М.и долните й гащички и с ръце започнал да я опипва в
областта на влагалището и ануса. Пострадалата поискала да отиде до тоалетгна,
като излязла от спалята, облечена само по блузка и в този момент била видяна от
своя брат, а последният, въпреки че това му направило впечатление като нещо
необичайно, се върнал да си легне и когато малко по-късно излязъл да разхожда
кучето, позвънил на майка си и я уведомил за видяното от него пред тоалетната в
дома им.
Свидетелката Е.А.С.
изчакала децата да тръгнат на училище, като по пътя звъннала на на сина си,
провела и общ разговор с дъщеря си, без да засяга темата относно видяното от
сина й. След като сина й влязъл в училище позвънила на телефона на дъщеря си и
провела разговор с нея относно получената от сина й информация за „странното“ й
поведение преди да тръгнат на училище Именно от този разговор майката разбрала,
че дъщеря й е била в тяхната спалня и била опипвана от мъжа й (подс. М.Ф.С.).
Свидетелката Е.А. след този разговор напуснала работното си място, отишла в
училището на децата и ги взела от там, уведомила бившия си съпруг /бащата на
децата – св. М./, както и социалните служби и полицията. Свидетелката Е.А. и
нейните деца не се прибрали в дома си, като децата през вечерта останали в дома
на техния биологиен баща, а майката пренощувала в дома на своя приятелка. На
следващия ден – 26.11.14 г. около 16.40 ч. свидетелката Е.А., заедно с
представители на полицията посетила семейното жилище, находящо се в гр. София,
бул. „*******, за да вземе необходими вещи за децата и нея самата. При това
посещение в дома им подсъдимият С. не бил в жилището, като св. Е.А. установила,
че подсъдимият бил взел спестените им парични средства и паспорта си. Данни за
това посещение се съдържат и в Докладна записка (л.23 от досъдебна фаза).
Именно при това посещение свидетелката Е.С.
намерила в дома си писмо, оставено от подсъдимия, което предала с
протокол за доброволно предаване от дата 28.11.2014 г. на разследващ орган.
На 26.11.2014 г.
в 16.09 ч. с пътнически полет № FB 437 подсъдимият М.Ф.С. напуснал пределите на
страната през ГКПП Аерогара София, с дестинация гр. Франкфурт - Германия, като
преди това осъществил среща на Аерогарата със св. Г.С.. Срещата била инициирана
от страна на подсъдимия, който бил притеснен и заявил, че напуска страната и се
завръща в САЩ по препоръка на негови роднини. Свидетелят С. към онзи момент бил
пастор в християнска църква „Св. Троица“, като във връзка с осъществяваната
духовна дейност се познавал с подсъдимото лице, както и с неговата съпруга от
2009-2010 година. Свидетелят С. предложил на подсъдимото лице да се изповяда,
но той отказал, като споделил, че съпругата му го обвинява, че е направил нещо
на дъщеря й, тъй като я видял в стаята без бельо. На 27.11.2014 г. подсъдимият
е влязъл в САЩ от летище Шарлът Дъглас, Северна Каролина, използвайки
американския си паспорт №*********, който паспорт използвал и при напускането
си на Република България.
На 25.11.2014 г.
във връзка с получен сигнал за извършени блудствени действия е започнало
досъдебно производство срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.149, ал.1 от НК, образувано по реда на
чл.212, ал.2 от НПК.
От назначената
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза на свидетелката М.М.се
установява, че същата не страда от психично разстройство, в интелектуален план
е добре развита за възрастта си, както и че въпреки малолетието си
освидетелствената може правилно да възприема и възпроизвежда факти от
обективната действителност, съответни за нейната възрастова зрялост. Не са
установени данни за съзнателно внушение от страна на околните или склонност към
псевдологофантастно надстрояване на преживяното. В екпертизата е посочено, че
са налице данни за сексуално посегателство върху детето. СППЕ на пострадалата М.М.се
уставновя .
От назначената
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза на свидетеля Ж.М.се
установява, че същият не страда от психично заболяване, липсват данни за
болестно повишена внушаемост, като св. М.е годен да дава достоверни показания и
може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото, и да дава
достоверни показания за тях.
От назначената
съдебно-медицинска експертиза на пострадалата М.М.е установена липса на
травматични увреждания по тялото, по половата област и в областта на ануса.
Налице е здрава девствена ципа, без травматични увреждания, непозволяваща
проникване без разкъсване.
От назначената
съдебно-почеркова експертиза се установява,че ръкописните текстове ( две писмо
в оригинал) са написани от подс. М.С..
Изложената
фактическа обстановка, подобно на първата инстанция, въззивният съд приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени средства –
показанията на св.М.М., приобщени по реда на чл.281, ал.5 (л.19-21 от ДП,
дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК), показанията на св.Е.А.С. (л.94-97
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.10 – 11 от ДП), на
св. Ж.М.(л. 127-128 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1 (л.18-19
от ДП) , на св. В.М.(л.98-99 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4
от НПК (л.12 от ДП), на св. Г.С. (л.128-130 от СП), вкл. приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК (л.37 от ДП); от писмените
доказателствени средства – протокол за освидетелстване на пострадалата; от писмените доказателства: протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия, саморъчно писмо,
написано от подсъдимия С., както и от способите
за доказване – заключенията от изготвените СППЕ (л. 62-71 и л.75-84 от ДП),
от съдебно-почерковата експертиза (л. 111-117 от СП), заключението от
съдебно-медицинската експертиза (л.37 от ДП) и останалите, приобщени по реда на
чл.283 от НПК доказателства.
Фактическата
обстановка, обуславяща извода за авторството и съставомерността на
инкриминираното срещу подсъдимия С. деяние е изяснена въз основа на множеството
доказателства, събрани, провери и анализирани в съответствие с изискванията
на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК. Независимо един от друг всички свидетели са възпроизвели личните си възприятия относно стеклите се
обстоятелства, вкл. поведението на подсъдимия преди и след инкриминираното
деяние. Контролираният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията
от показанията на свидетелите Е.А.С., Ж.М., В.М.и Гроздан С., както и на тези,
депозирана от св. М.М.в хода на досъдебното производство, дадени пред съдия.
Между депозираноте от различните свидетели показания не се отчитат
съществени противоречия, а напротив - те
са конкретни, категорични и в пълна степен се подкрепят от назначената СППЕ и
СМЕ на пострадалата, както и приетата съдебно-почеркова експертиза, като
намират доказателствена опора и в оставеното от подсъдиия писмо. Въз основа на
тях съдът е изградил изводи за времето, мястото и конкретните действия на подс.
С. по предприети от страна на последния
блудствени действия спрямо пострадалата М.а с цел да възбуди сексуалното си желание.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на защитата за
допуснато нарушение на чл. 223,
ал. 2 от НПК и чл.280, ал.6 от НПК при разпита на св. М.М.пред
съдия на досъдебното производство, при което действие по разследването не
участвали нито подсъдимият С., нито негов защитник. Вярно е, че при проведения
разпит на малолетната свидетелка на досъдебното производство не са участвали
обвиниямият или неговия защитник, но защитата не държи сметка на
обстоятелството, че показанията на св. М.М.обаче са били депозирани едва ден
след инкриминираното посегателство, към който момент все още не е имало
привлечено в качеството на обвиняем лице. (видно от постановлението за
привличане на обвиняемия С. на л.135-137 от ДП това се е случило на
28.11.2014г. – два дни след проведения разпит). Защитата не отчита установената
практика, че правото на едно лице да участва в образуваното наказателно
производство в качеството на страна възниква от момента на официалното му
привличане като обвиняем с надлежно постановление. До този момент досъдебното
производство може да бъде водено срещу неизвестен извършител и
следователно – без участието на евентуалния обвиняем. С оглед ранния момент на
разпит на малолетната свидетелка М.М.пред съдия и естеството на инкриминираното
посегателство и неговото отражение върху психиката на жертвата, не може да се
приеме, че правото на обвиняемия С. и неговата защита да участват при
провеждането на разпита на св. М. М.а е било произволно ограничено. На този
етап от досъдебното производство все още не е имало достатъчно доказателства за
виновността именно на обвинияемия С. в извършването на блудствените действия спрямо
малетната и съдът счита, че не е налице основание за изключването на протокола
за проведения разпит от доказателствената съвкупност по делото.
На следващо място по отношение на възраженията на защитата, касаещи
използването на процесуланата техника на чл.281, ал.5 от НПК за приобщаване на
дадените от пострадалата показания на досъдебната фаза на процеса, въззивният
съд намира за абсолютно необосновани. Първоинстанционният съд не е нарушил реда
за събиране на гласни доказателствени средства, предвиден по чл.281, ал.5, вр.
ал.1, пр.1, т.5 от НПК. Приложена е една
от хипотезите по чл. 281 НПК за приобщаване в съдебната фаза на свидетелски
показания, събрани в досъдебната фаза, като ал. 5 като задължителна предпоставка
изисква съгласие на подсъдимия и защитата му за прочитането на показанията.
ВИдно от съдебния протокол (л.94 от СП) защитата на подсъдимия изрично е дала
своето съгласие показанията на св. М.М.да бъдат прочетени без да се налага
повторният й разпит. Обстоятелството, че липсва съгласието на подсъдимия, е
напълно обяснимо и обусловено от обстоятелството, че наказателното производтво
е задочно и се провежда без неговото присъствие, но правото му на защита е
надлежно обезпечено чрез служебно назначения му защитник – адв. К.. Приобщаването
на показанията на св. М. М.а в съдебната фаза е извършено в присъствието на
защитата на подсъидмия С. , в условията на състезателност, непосредственост и
равнопоставеност на страните в процеса, което има важно значение за правилната
преценка на тяхната достоверност. Защитата е разполагала с възможността да
поиска повторен разпит на свидетелката, като задава въпроси и ги противопоставя
на въпросите на обвинението, от която възможност обаче не се е възполавала и е
дала изричното си съгласие за приобщаване на показанията на св. М.а, за което контролираният съдебен състав не
може да бъде държан отговорен.
Неоснователни и непочиващи на доказателствена основа са предположенията
на защитата, че разказът на св. М.М.за настъпилите инкриминирани събития, които
тя е описала посредством изписването им на лист хартия след кратка почивка,
дадена от съда, е вследствие на въздействие от страна на родителя. Следва да се
подчертае, че показанията на М. М.а са от ключово значение, доколкото тя като
пострадала е единствен очевидец на деянието, което е обяснимо предвид
естеството на изпълнителното деяние. Тази свидетелка е изложила при проведения
разпит пред съдия последователен, логичен и вътрешно непротиворечив разказ
относно правно значимите факти, като разбира се, е използвала лексика,
съответна на възрастта й. За настоящия съдебен състав не възниква никакво
съмнение относно достоверността на изложеното от малолетната свидетелка. Видно
от протокола за разпит от 26.11.2014г. свидетелката М.а се е разплакала, когато
й е бил зададен въпрос да разкаже какво точно се е случило, с оглед на което съдът е дал кратка почивка, след която
свидетелката е написала на поискания лист хартия конкретните действия на подсъдимия,
използвайки по-опростена лексика. На поставените й допълнителните въпроси какво
съдържание влага в изписаните думи, свидетелката е посочила върху кукла какво
точно визира. От значение в случая е изключително подробното заключение от
изготвената СППЕ на пострадалата, в което е посочено, че свидетелката М.а
изпитва конкфликт на лоялност – говорейки за случилото се, сякаш предава
приятелството си с подсъдимия С., който за нея е бил носител на положителни
емоции и преживявания. Тя го е харесвала и не е искала да го загуби, а
заплахата, че ако разкаже за случилото се, ще отдалечи подсъдимия от
пострадалата, я е накарало да се страхува да говори за случилото се. Това
състояние възпрепятства свободния й разказ за случката и кара свидетелката да
се чувства зле по време на разпита и затова е предпочела да го напише, а не да
го вербализира. С оглед така изложените констатации въззивният съд намира
възраженията на защитата в тази насока за неснователни и неотчитащи
доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Няма спор, че по
дела за сексуални посегателства основен и често единствен пряк източник на
информация са възприятията на жертвата. Отново следва да се подчертае, че
показанията на св.М.М.а, освен че се отличават с откровеност, последователност,
обективност и достоверност, намират непоколебима и стабилна основа в събраните
по делото доказателства и доказателствени средства. Детето пресъздава, макар и
не с най-прецизната словесна формулировка, важни факти от разследваното
събитие. Споделената от детето информация за инкриминираните действия е
идентична с тази, възпроизведена от неговата майка, баща и брат. Нещо повече,
по делото са изготвени съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, чиито
изводи изключват елементи на внушаемост или детски фантастни преживявания.
Съдебната практика е константна, че осъдителна присъда може да бъде
обоснована само на показания на пострадалото лице, стига те да се
подкрепят от останалия доказателствен материал. В конкретния случай,
показанията на св. М.М.като пострадала от деянието са основен носител на
значима доказателствена информация поради характера на засегнатите обществени
отношения, а именно - накърняване на половата й неприкосновеност и свобода и то
от познато за нея лице, с което същата е живеела и е имала доверие. Противното
разбиране би довело до дефинитивно изключване на достоверността на
свидетелските показания на пострадалото лице, като би довело до принципна
недоказуемост на редица деяния, които обичайно не се извършват пред широк кръг
от хора.Тъкмо такова деяние е описано и в обвинителния акт, с който подс. С. е
предаден на съд. Отделно от това, по арг. от чл. 107, ал. 5 от НПК на нито едно
доказателство не следва да се придава предварително установена тежест.
На следващо място показанията на свидетелите Ж. М., В. М.и Е.А.С., които
обосновано са кредитирани от първия съд, не произтичат от очевидци на
събитието, но установяват косвени и контролни доказателства, които също
допринасят за правилното изясняване на делото. От разпитите им се установява
както времето и мястото на инкриминираното деяние, така и близките
взаимоотношения и полагана грижа от страна на подсъдимия спрямо пострадалата.
Показанията на св. Ж.М.като лице, което първо по време е възприело пострадалата
след инкриминираното деяние ( да излиза от банята, дърпайки си блузката надолу,
тъй като е била без долно бельо) и съответно веднага е потърсило съдействието
на св. Е.С., като й е споделил какво е видял, са обективни и детайлни. На
следващо място показанията на свидетелите Е.С. и Вл. М.са вътрешно
непротиворечиви, детайлни и логични, на свой ред също намиращи доказателствена
опора както помежду си, така и в останалите доказателства. От заявеното от св. С.
се установяват както момента и начина, по който същата е разбрала за случилото
се с дъщеря си, така и действията, които същата е предприела спрямо децата си –
св. Ж. М.и М. М.а (взела ги е от училище, информирала е св. В. М., потърсила е
съдействието на компететните органи, непосредствено е възприела разказа на
пострадалата по повод случилото се).
И тримата по-горе посочени свидетели действително са близки на св.М. М.а,
но в показанията им не се открива каквато и да е преднамереност или
преиначаване, а единствено желание за разкриване на обективната истина.
Несъмнено свидетелите Ж. М., В. М., Е. С.
споделят коректно възприятията си относно предхождащите и последващите
деянието събития, както и относно характера и динамиката на семейните им взаимоотношения.
Заявеното от тях е логически последателно и житейски правдиво, като напълно
кореспондира с показанията на самата пострадала, както и намира доказателствена
опора в заявеното от св. С.. Вярно е, че част от заявеното от свидетелите С. и
В. М.по този конкретен случай се явява производен доказателствен източник, тъй
като възпроизвеждат разказ на друго лице – разказа на пострадалата М.а и този
на св. Ж. М.по повод случилото се, като настоящата съдебна инстанция намира, че
не е налице пречка това доказателствено средство да послужи за проверка на
първичен източник, какъвто представляват данните, съдържащи се в показанията на
свидетелите М. М.а и Ж. М.. В тази
насока и този съд след цялостен анализ на всички доказателства възприе
показанията на свидетелите Ж. М., В. М.,
Е. С. за достоверно отражение на развилата се ситуация поради корелацията им с
останалата доказателствена маса.
Що се отнася до показанията на свидетеля С., въззивният съд намира, че те
допринасят за установяване на обстоятелства, касаещи посткриминалното състояние
и поведение на подсъдимия. Свидетелят се е срещнал с подсъдимия ден след
деянието, непосредствено преди подсъдимият С. да напусне страната. В
съдържателен план показанията на св. С. съдържат данни за емоционалното
състояние на подс. С. (притеснен), както и желанието му бързо да се прибере в
Америка. Същевременно от заявеното от свидетеля се установява и
обстоятелството, че подсъдимият е споделил на свидетеля С., че св. Е.С. го
„обвинява, че е направил нещо на Мая“, както и обстоятеслвото, че е видял
пострадалата „в стаята без бельо“.
Кредитираните от районния съд експертни заключения (съдебно-медицинска,
съдебно-почеркова и съдебно психологогически и психиатрически експертизи)
настоящата инстанция намира на свой ред също намира за обективни, компетентни,
пълни и ясни, относими към предмета на доказване в настоящото
производство.Същевременно, въззивният съд не намери основание да се съмнява в
обективността, безпристрастността и наличието на специални познания на
експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде вяра на
обсъдените заключения.
Ето защо и анализът на данните в показанията на всички свидетел,
съпоставен с данните от приетите по делото експертизи и писмени доказателства,
водят до изясняване на картината на престъплението в необходими детайли и
хронологична последователност на случилото се и извършените действия от
подсъдимия С.. Правилно СРС е ценил писмото, написано от подсъдимия, макар и в
същото да не се посочва конкретното деяние, като косвено доказателство,
индикиращо за виновността на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция,
извършвайки вярна интерпретация на наличната доказателствена съвкупност,
правилно е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимият М.С. е
осъществил състава на престъплението по чл. 149,
ал.1 НК.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин съобразно
възприетия в чл. 303, ал. 2 НПК доказателствен
стандарт, че на 25.11.2014г. в апартамент, находящ се в гр. София, бул. „******подсъдимият
М.Ф.С. е извършил действия – опипвал е пострадалата М.М.в областта на
влагалището и ануса с цел да възбуди полово желание без съвкупление, по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно – 7-годишната М.М..
От субективна страна подсъдимият С. е действал при пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Същият е знаел
и разбирал, че извършваните от него действия са от естество да възбудят полово
желание, както и че са предприети по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, доколкото е познавал пострадалата преди процесното събитие, както и нейната конкретна възраст (живеели са
заедно, тъй като подсъдимият е съпруг на майката на пострадалата). Подсъдимият С.
е осъзнавал и че с действията си накърнява половата неприкосновеност на
малолетната М.а, както и правилното й психическо и физическо развитие. Налице е
и специалната цел на дееца, предвидена в състава на престъплението по чл. 149,
ал. 1 НК - желанието да възбуди полово желание у самия
него без съвкупление с пострадалото лице.
По наказанието:
За престъплението по чл. 149,
ал. 1 НК законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от една до шест години. Справедливо, в съответствие с изискванията
на чл. 36 от НПК и при условията на чл. 54 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия
С. наказание „лишаване от свобода“ в размер от 3 години. Правилно като
смекчаващо вината обстоятелство е отчетено чистото съдебно минало на подсъдимия
С., а като отегчаващо - възрастта на пострадалата, която е далеч под 14-
годишната, а именно – на 7 към момента
на извършване на деянието. Настоящият съдебен състав като отегчаващо
отговорността обстоятелство третира и фактът, че подсъдимият С. е извършил
инкриминираното деяние спрямо лице, с което живее и с което има изградена
близка връзка на доверие. Правилно наказанието е индивидуализирано по реда на
чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по
своята същност смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи извод за
минимизиране на наказателната отговорност. Изпълнението на така определеното
наказание от 3 години „лишаване от свобода“ правилно е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години – същото е от естеството си да укаже
необходимото поправително, превъзпитателно и възспиращо въздействие върху
подсъдимия С. и би съдействало за постигането целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
По
гражданския иск:
В хода на съдебното производство родителите на
пострадалото лице – свидетелите Е.С. и В.М., в качеството си на родители и
законни представители на Малолетната М.М.– пострадал от престъплението, с обща
искова молба са заявили желанието си да бъдат конституирани като граждански
ищци по делото за претърпени от всекиго от тях неимуществени вреди в размер на
13 000 лв. Първостепенният съд в съдебно заседание, проведено на
06.06.2018г. е конституирал в качеството на граждански ищец пострадалата М.М.чрез
нейните законни представители – свидетелите Е.С. и В.М., като е приел за разглеждане
предявения граждански иск.
Настоящият въззивен състав намира, че присъдата в
частта й относно гражданския иск следва да бъде изменена.
В
постановената присъда СРС с два отделни диспозитива е осъдил подсъдимия С. да
заплати на Е.С. и В.М.в качеството им на родители и законни представители на М.М.сумата
от по 13 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Въззивният съд, извършвайки цялостна проверка
на атакуваната присъда, намира, че неправилно контролираният съд е приел за
разглеждане предявените граждански искове от името на свидетелите Е.С. и В.М..
Съгласно разпоредбата на чл.74 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението“, като съгласно чл.84 от НПК същото това лице може да се конституира и в качеството на граждански ищец
по делото. В процесния случай с оглед инкриминираното деяние единствен
пострадал се явява св. М.М.. Действително, доколкото същата е малолетна,
нейните интереси се представляват чрез нейните законни представители, които
обаче не придобиват качеството на пострадали, нито това на граждански ищци, за
да могат да се ползват от възможността да предяват граждански иск от свое име в
наказателното производство. В исковата
си молба свидетелите С. и М.изрично са се самопосочили като пострадали от
престъплението и всеки един от тях е посочил,че оценява претърпените
неимуществени вреди на сумата от по 13000 лв.. Настоящият съдебен състав счита,
че неправилно СРС е уважил така подадената молба, тъй като същата не изхожда от
процесулано легитимирани лица. С оглед гореизложеното тази част от присъдата,
касаеща уважените граждански искове, следва да бъде отменена.
Гражданският иск срещу подс. М.С. е основателен и
следва да бъде уважен по отношение на пострадалата от престъплението М.М.,
която е конституирана като граждански ищец и е приет за разглеждане граждански
иск в размер на 13 000лв.. В мотивите си съдът правилно е приел, че пострадала
от престъплението по чл. 149 ал.1 от НК е малолетната М.М., като подс. М.С. й
дължи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД. Правилно съдът е приел, че родителите на малолетната М.М.– Е.С. и В.М.– са
лицата, които са нейни законни представители и осъществяват защитата на правата
на малолетното лице. Съдът следва да изясни действителната воля на страните,
т.е. че двамата родители на малолетната М.М.са предявили иска от нейно изме за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 13 000лв. Размерът на
гражданския иск съответства на претърпените от пострадалата неимуществени вреди
и съобразно рапоредбите на чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД следнвя да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189,
ал. 3 от НПК правилно в тежест на подсъдимия С. са
възложени направените по делото разноски.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338
от НПК и чл.334, т.3 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 06.12.2018г., постановена по НОХД №3293/2017г. по описа на
СРС, НО, 23-ти с-в, като:
ОТМЕНЯ присъдата в частта й,
в която подсъдимият М.Ф.С. е осъден да заплати по отделно на Е.А.С. и В.М.в
качеството им на родители и законни представители на М.М.обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 13 000 лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от 25.11.2014г.
ОСЪЖДА М.Ф.С. да заплати на М.В.М.ЕГН ********** чрез родителите й и законни
представители Е.А.С. и В.Ж.М.обезщетение за неимуществени вреди в размер на
13 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2014г.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/