Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Гаджева и в присъствието на прокурора Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.а.х.д. № 5321 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 19.02.2018г. по НАХД № 19050/2016г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 136 състав е признал обвиняемата Н.А.М.- К.за виновна в извършване на престъпление по чл.290а от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Срещу процесния съдебен акт са подадени жалба и писмено допълнение към същата от защитника на обвиняемата Н.А.М.- К.-адв.А.Е.. В жалбата и писмено допълнение се излагат доводи, че първоинстанционният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като първостепенният съд не е анализирал обективно събраната по делото доказателствена маса. Моли се в жалбата въззивния съд да отмени първоинстанционния акт и да признае обв. Н.А.М.- К.за невиновна в извършване на престъплението по чл.290а от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП намира въззивната жалба за неоснователна, като моли първоинстанционния акт да бъде изцяло потвърден. Посочва, че от доказателствата по делото се установявало по несъмнен начин, че обвиняемата е посочила неверни факти в депозираната от нея пред съда декларация на осн. чл.9,ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
Защитникът на обвиняемата Н.А.М.- К.- адв. Е. моли въззивния съд да уважи въззивната жалба и да оправдае подзащитната й. Пледира, че съдът не е преценил правилно фактическата обстановка, установяваща се от събраната в хода на делото доказателствена маса. Излага и съображения, че гражданския съд е отхвърлил като неоснователно искането на обвиняемата за извършено спрямо нея от св. К.К.домашно насилие.
Обвиняемата Н.А.М.- К.в последната си дума заявява, че е невинна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което намира, че решението на СРС следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението. От доказателствената съвкупност се установява следната фактическа обстановка:
През 1999г., обв. Н.А.М. - К.и св. К.Д.К.сключили граждански брак, като от брака си имат две деца — Д.К.К., роден **** г. и Е.К.К., родена **** г. Във времето отношенията между съпрузите се влошили, което довело до подаване на молба за развод през 2015 г. от страна на К.Д.К..
След подаване на молбата за развод, св. К.К.се изнесъл от семейното жилище, находящо се в гр. София, бул. „******и се преместил да живее в с. Рударци.
На 06.03.2015г. вечерта, докато св. К.К.пътувал към с. Рударци, му се обадил по телефона неговия син-св. Д.К.К. и му казал, че обвиняемата била употребила алкохол и била завела сестра му- Е.К.К.боса във фитнес, който се намирал в същата жилищната кооперация, където се намирало техното жилище.
Свидетелят К.К.след обаждането отишъл във фитнеса, където видял обвиняемата, която била видимо алкохолно повлияна, както и двете си деца. Видял също, че дъщяря му-Е.К.се разхождала боса във фитнеса, което го накарало да вземе ключ от сина си за жилището, за да може да вземе дрехи за дъщеря си. Обвиняемата като видяла св.К.К.във фитнеса, започнала да му вика. През цялото време докато К.К.бил във фитнеса, не се държал грубо с обвиняемата, не повишил тон, нито упражнил някаква физическа агресия към нея.
На 10.03.2015г., обвиняемата Н.А.М. - К.подала на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН в Софийски районен съд молба срещу К.Д.К., с която поискала издаване на заповед за незабавна защита. С молбата обвиняемата депозирала и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която твърдяла, че К.К.осъществил спрямо нея акт на домашно насилие, като на 06.03.2015 г., във фитнес, находящ се на адрес гр.София, бул.“******, я обиждал, крещял й, че държала дъщеря им (Е. К.) необлечена, че не можела да се грижи за нея и щяла да я разболее.
По повод подадената молба и декларация от обвиняемата, в СРС било образувано по Закона за защита от домашно насилие гр. дело № 12251/2015 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав.
Съдебният състав, който разгледал делото по ЗЗДН, оставил без уважение молбата на обв. М. – К.за издаване на заповед за съдебна защита срещу К.К., като отказът мотивирал, поради недоказаността на твърденията на обвиняемата в декларацията за упражнен на 06.03.2015г. от св. К.К.срещу нея акт на домашно насилие.
Решението на СРС било потвърдено с решение от 01.12.2015 г., постановено по гр. дело № 9733/2015 г. по описа на СГС, ГО, II брачен въззивен състав.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща показанията на свидетелите: К.К., Д.К.и Ф.Г., писмените доказателства-декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, решение по гр. дело № 12251/2015 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, решение по гр. дело № 9733/2015 г. по описа на СГС, ГО, II брачен въззивен състав.
От събраната пред първата инстанция доказателствена маса, се изясняват всички правнорелевантни обстоятелства, касателно извършеното от обвиняемата инкриминирано деяние.
От съдържанието на депозираната от обвиняемата до СРС декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е видно, че последната е изложила конкретни факти за акт на насилие, който бил извършен от св. К.К.спрямо нея във фитнес, на дата 06.03.2015г.
Тези фактически твърдения в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установиха по категоричен начин по делото, че не отговарят на действително случилото се във фитнеса, на 06.03.2015г.
Свидетелите К.К.и Д.К., в показанията си дадени по делото, посочват, че св. К.не се е държал във фитнеса агресивно спрямо обвиняемата.
Свидетелят Ф.Г., който по същото време е бил във фитнеса, потвърждава в показанията си фактическите твърдения на свидетелите К.К.и Д.К., че единствено обвиняемата е викала и крещяла по св. К.К., докато последният не е упражнил вербална или физическа агресия към нея.
Разпитаните по делото свидетелки П.Д.и К.И.не са очевидци на случилото във фитнеса на 06.03.2015г., като в показанията си не възпроизвеждат фактически дадености, изясняващи фактическа обстановка различна от тази установяваща се от показанията на свидетелите К.К., Д.К.и Ф.Г..
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че обвиняемата Н.А.М.- К.е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290а от НК.
Обективен признак от състава на престъплението по чл.290а от НК е лъжесвидетелстването да е извършено с писмена декларация, представена пред съд.
Т.е. средството за извършване на процесната инкриминирана деятелност е писмена декларация, която е депозирана до съд и в която дееца потвърждава неистината или затаява на истина.
Потвърждаването на неистина е налице, когато се преиначи онази истина, която съществува в представите на дееца– той да посочи в декларацията си до съда нещо, за което знае, че не е съществувало в действителност, какъвто е конкретния случай.
Обвиняемата, в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН депозирана от нея до Софийски районен съд на 10.03.2015г., е посочила фактически твърдения, за упражнен спрямо нея от св. К.К.акт на домашно насилие, случил се на 06.03.2015г., като същата е знаела, че тези твърдения в декларацията не отговаряли на действително случилото се, с което от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.290а от НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че Н.А.М.- К.от субективна страна е осъществила инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а именно че в писмена декларация, която я представя пред съд, потвърждавала неистина- че св. К.К.на 06.03.2015г. във фитнес е упражнил спрямо нея акт на домашно насилие, което не отговаряло на обективната действителност, като пряко е целяла това поведение, с което да повлияе на съда, за образуване на производство по реда на ЗЗДН.
Обстоятелството, че гражданският съд е отхвърлил молбата на обвиняемата за издаване на заповед за съдебна защита срещу К.К., е ирелевантно за съставомерността на престъплението по чл.290а от НК. Диспозицията на процесната разпоредба изисква от обективна страна, чрез депозирането на писмената декларация до съда, същият да научи за неверните твърдения посочени в декларацията, без да е нужно да им повярва.
За престъплението по чл.290а от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От това престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Обвиняемата Н.А.М.- К.не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с оглед на което въззивният съд намира, че правилно първоинстанционния съд е приложил чл.78а,ал.1 от НК, като е освободил обвиняемата от наказателна отговорност.
Първостепенният съд е наложил на обвиняемата Н.А.М.- К.„глоба”, в размер на 1000 лева.
Въззивният съд намира за правилно посоченото от контролирания съд смекчаващо отговорността обстоятелство-чистото съдебно минало на обвиняемата. За допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд приема образованието на обвиняемата и това, че същата е трудово ангажирана.
Отегчаващи отговорността обстоятелства при обвиняемата въззивният съд не констатира.
Изхождайки от посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, с превес на смекчаващите такива, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният съд е наложил на обвиняемата Н.А.М.- К.административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на обвиняемата.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК,вр. с чл.334‚ т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2018г., постановено по НАХД № 19050/2016г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 136 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.