Присъда по дело №5234/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НЧХД № 5234/2021г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Частният тъжител ЛЮБ. Д. М. внесла, чрез адв.Х.Д. обвинение по
чл.146, ал.1 от НК срещу В. С. Г. за това че казала нещо унизително за честта
и достойнството й като я нарекла „**“, „**“, „**“ на 28.06.2021г. в
гр.Пловдив.
Подсъдимата се яви в хода на съдебното следствие и даде обяснения по
предявеното обвинение като отрече да обиждала г-жа М..Моли съдът да бъде
оправдана по повдигнатото обвинение.
Защитниците на подс.Г. - адв.К. и адв.А. К. считат че подзащитната им не
е извършила престъплението в което е обвинена, тъй като липсват
доказателства г-жа Г. да е изричала обидни думи по адрес на частния тъжител
М..
Защитникът на частния тъжител адв.Д. моли съдът да признае за виновна
подсъдимата тъй като от доказателствата по делото се доказвала вината
й.Моли да бъде уважен предявения граждански иск, както и да бъдат
присъдени на подзащитната му направените от нея разноски в хода на
производството за защитник и държавна такса.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата В. С. Г. е родена на **, живуща в **, б. с б. и г. гр.,
омъжена, неосъждана, неработеща, със средно образование, ЕГН **********.
В.Г. макар и да живеела в **, от време на време се връщала в България,
в гр.**, където на ул.** притежавала жилищен имот.На същия адрес частния
тъжител М. била наема търговско помещение на партера.За да пригоди
помещението за специфичните търговски нужди на развивания от нея бизнес
М. започнала ремонт.В същото време имало проблем с канализацията на
сградата и се несели неприятна миризма от мазетата, намиращи се в
сутерена.Когато идвала в България подс.Г. също усетила миризмата и тъй
като в този момент М. ремонтирала помещението на партера решила, че
именно по време на ремонта е станал проблем с канализацията и от това идва
миризмата.За този факт Г. споделила със свои съседи св.С. С. и св.К. Г..Г.
споделила за проблема и със свои познат св.М.Г., който имал познанства във
1

В и К и успял да убеди служители от общинското дружество да извършат
проверка и ремонт на канализацията на сградата.Ремонта в търговското
помещение бил извършван от св.Д. Д. и продължил повече от
седмица.Дизайнерското оформление на обекта тъжителя М. била поверила на
свои дългогодишен познат св.К. К..На 28.06.2021г. подс.Г. отново била в
България и след като се видяла със своя приятелка св.Г., с която пили кафе и
слязла около 10.00часа до търговското помещение на ул.** където съзряла
частния тъжител Л. М..Започнал разговор между двете в който Г. заявила на
М., че проблема в канализацията на сградата идва от нейния ремонт и
миризмата не се търпи.М. опонирала, че няма от ремонта в магазина да бъде
предизвикан проблем с канализацията и започнал спор между двете.В Един
момент Г. повишила тон и казала на М., че няма да работи на това място, да
взема да си изчисти лайната и че е „**“, „**“ и „**“.Непосредствени
свидетели на думите на Г. били свидетеля Д. и свидетеля К., които много се
изненадали от поведението на възрастната жена. М. като чула теза думи
отговорила на Г., че ще се видят в съда и влязла в помещението.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съда прие горната фактическа обстановка от обясненията на подс.Г.
частично и разпитаните по делото свидетели, а именно Д. Д. и К. К..Частично
съдът кредитира показанията на св.М. Г., С. С. и К. Г..На първо място съдът
изцяло кредитира показанията на св.Д. и К., преки и непосредствени
свидетели на изречените обидни думи.Двамата свидетеля възпроизведоха
фактите и събитията от случката на 28.06.2021г. почти по идентичен начин,
без да си противоречат.Двамата свидетели са стояли непосредствено до Г. и
М., имали са възможност пряко да възприемат разговора между двете и
казаните обидни думи от страна на Г. спрямо М. „**“, „**“, „**“.Двамата
свидетели са назависими от изхода на делото, нямат близко приятелство или
други връзки с М., освен професионални отношения.Ето защо съдът изцяло
кредитира показанията на тези двама свидетели като единни и
безпротиворечиви от които действително се доказва извършеното
престъпление „обида“ от страна на подсъдимата Г..
Съдът кредитира частично показанията на св.М. Г., че действително е
имало авария и той е съдействал за отстраняването й, чрез В и К –
Пловдив.Този факт се доказа от справката получена от В и К Пловдив, че
действително са отстранявали повреда на ул.***.В случая обаче Г. изобщо
отрича дори да е имало пререкания между Г. и М. и разговор между тях.Съдът
не кредитира тези показания на св.Г. тъй като същите противоречат, както на
св.Д. и К., така и на другите разпитани свидетели С. и Г., според които е
имало разговор между Г. и М. относно подадените жалби и миризмите на
адреса.Ето защо според съда показанията на св.Г. в частта касаещи
отношенията между Г. и М. са изолирани и не следва да бъдат
2

кредитирани.Съдът не кредитира и показанията на св.С. в тази част тъй като
същата изрично заяви, че е чула разговор за подадените жалби и миризмата
на адреса, но същата поясни, че е била на прозорец на втория етаж.Според
съда св.С. не е възприела пряко и непосредствено целия разговор на Г. и М. и
не е станала свидетел конкретно на обидните думи, които дори и да беше
чула според съда С. би ги спестила, тъй като изрично отбеляза, че с Г. са
живели като съседи 50 години и са близки приятелки, от което следва че
личните отношения на приятелство и близост между св.С. и подс.Г. влияят на
свидетелските и показания.Същото би могло да се каже и за св.Г., с която Г.
пиела кафе в дома й непосредствено преди случая.Този свидетел също не е
възприел непосредствено фактите и целия разговор между Г. и М..Св.Г.
изрично уточни, че е била на терасата и е била вътре, когато е чула разговор,
излезнала е на терасата на апартамента си, когато чула М. да казва вие ли сте
тази която пуска жалбите на Г., след което отново влязла в домът си.При този
анализ на показанията на св.Г. съдът счита, че същата не е възприела в
пълнота фактите и целия разговор между Г. и М., което също така не и е
позволявало и самото отстояние от нейната тераса на ** етаж до М. и
Г..Съдът кредитира показанията на св.Г. в частта, че е имало поначало
разговор между Г. и М., относно миризмите идващи от мазетата и е бил
извършен ремонт на канализацията.Съдът не кредитира и обясненията на
подс.Г. в които отрече да е обиждала частния тъжител М..Обясненията на Г.
не са подкрепени с кредитирани от съда доказателства, същите представляват
чисто защитна теза на отричане на извършеното от нея престъпление.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира като неоспорени от
страните всички останали събрани писмени доказателства по делото-писмо от
В и К-Пловдив, свидетелство за съдимост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На база така приетата фактическа обстановка и анализ на
доказателствата съдът призна подс.Г. за ВИНОВНА в това, че на в това, че в
гр. Пловдив, ул. „**“ на 28.06.2021г. е казала думи, унизителни за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, представляващи обида, като е
нарекла Л. Д. М. „**“, „**“, „**“ – престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата е извършила престъплението обида
като е нарекла М. нарекла „**“ „**“ и „**“.Независимо дали един човек е от
*** или ** произход съчетанието на думата „**“ е обидна по своето
съдържание и смисъл.Същото важи и за думата „**“ и „**“, нарицание
идващо от мъжкия род на думата **. Така с действията си подсъдимата е
реализирала обективните признаци на престъплението “обида”, тъй като чрез
отправянето на посочените по-горе изрази по адрес на М., тя е казала нещо
унизително за честта и достойнството й. Употребените по адрес на М.
обидни реплики са отправени към нея лично в нейно присъствие, като ги е
3

възприела непосредствено след изричането им. Заявеното от Г., че същите не
са в добри отношения тъй като според последната М. с ремонта си е
повредила канализацията в никакъв случай не омаловажава поведението на
подсъдимата, още повече че св.С. заяви, че това са много стари къщи,
постоянно има проблеми с канализацията и миризми, от което следва, че едва
ли точно ремонта на М. е причина за проблемите с канализацията на ул.**.
От субективна страна – престъплението по 146, ал.1 от НК е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му
последици, включително е съзнавала, че отправя обидни думи с което ще
накърни честта и достойнството на пострадалото лице. От думите й,
отправени към М., в нейно присъствие се обективира, че деецът е съзнавал
обидния характер на отправените от нея реплики и че те ще бъдат възприети
от пострадалия именно по този начин /в този смисъл са Решение № 22/1995г.
на ІІІ н.о. на ВС и Решение № 664/1972 г.-І н.о. на ВС/.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Според съдебния състав са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК за извършеното от подсъдимата престъпление
по чл.146, ал.1 от НК, т.е. за освобождаване на подсъдимата Г. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. Видно от
приложената справка съдимост подс.Г. е неосъждана. Същевременно за това
престъпление е предвидено наказание глоба. От изложеното дотук се
установява, че са налице всички изискуеми от закона положителни
предпоставки за приложението на привилегированата разпоредба на чл. 78а
от НК. От материалите по делото не се установява наличието на някоя от
пречките по чл. 78а, ал.7 от НК – причиненото увреждане да е тежка телесна
повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, както и при
множество престъпления, както и когато престъплението е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
С оглед изложеното дотук то подс.Г. след като бе призната за виновна за
извършеното от нея престъпно деяние по чл.146, ал.1 от НК съдът присъди
същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, като същата следва да бъде определена в
минималния размер предвиден в закона – 1000 лв. Като за да наложи този
размер, съдът прецени следните обстоятелства - липсата на осъждания,
добрите характеристични данни и факта, че Г. е над **-годишна възрастна
жена-***. Според съда именно това наказание се явява справедливо и би
способствало за изпълнение на целите на наказанията.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
4

По отношение на предявения граждански иск съдът счита същия за
частично основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая
стоят установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимия, които
едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението за
което Г. е предадена на съд. Според съда от доказателствата по делото може
да се направи извод за наличие на нанесена обида на частния тъжител, поради
съображения изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на
извършени увреждащи действия от подсъдимата, с които на тъжителя да са
причинени неимуществени вреди. За да присъди обезщетение в размер на 500
/петстотин/ лева съдът отчете трите обидни думи изречени по адрес на
пострадалата М., както и че това е станало пред други лица св.Д. и К.. За да не
уважи изцяло предявения граждански иск в размер на 1000 лева съдът отчита
обстоятелството, че претенциите са значително завишени от страна
тъжителя.Все пак не се събраха доказателства за тежки странични последици,
които да се довели и до по-продължителни и тежки психически травми и до
значителни нарушения в общуването с околните и социалния живот на
тъжителя.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на защитата на
частния тъжител и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата да заплати на тъжителя М. направените от нея по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за завеждане на
делото в общ размер на сумата от 712 /седемстотин и дванадесет/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г. бе осъдена да
заплати и държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, изчислена въз основа
на уважената част от предявения граждански иск и съобразена с минимума,
който не може да бъде под 50лева съгласно тарифата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	65
Дата:	25 март 2022 г.
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330205234
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 август 2021 г.

Присъда по дело №5234/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите