Решение по дело №3601/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1949
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20225330203601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1949
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203601 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 3644944,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. Н. С. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша в случай на процесуално
нарушение или липса на описание, както и поради противоречието на издадения
електронен фиш с конституцията на РБългария. В съдебно заседание жалбоподателя не
се явява, представлява се от процесуален представител, който посочва процесуални
нарушения при последващата проверка на АТСС, където не бил посочен номера на
техническото средство, при съставянето на фиша, а именно непосочване на посоката на
движение, както и че нямало знак В26, защото същия липсвал.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.05.2020 г. 07:45 ч. на пътя IІІ-375 км 28+900 гр. Пещера към гр. Пловдив,
при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № **** се е движил със скорост от 83 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 23 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М №
530. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя В. Н. С., в качеството й на
собственик на автомобила.
1
Установява се, че км. 28+900 на път IІІ-375 от републиканската пътна мрежа е
извън населено място, а местоположението на този километър и в двете посоки попада
в действието на знак В26 (60) поставен на км. 28+700 в посока от гр. Пещера към гр.
Пловдив, както и на знак В26 (60) в посока Пловдив-Пещера поставен на км. 29+060,
т.е. към км. 28+900 и в двете посоки на движение е забранено превишаването на
скоростта от 60 км./ч. и посоченото местоположение попада в действието и на двата
посочени знака.
Посоченият от процесуалния представител знак, за който било отбелязано че
„липсва“ е разположен около км. 27+700 и няма отношение към настоящия случай,
поради което възражението в този смисъл е ирелевантно.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 530 да е
одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
В случая намира приложение разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Закона за Измерванията,
тъй като АТСС е било в употреба и се счита от одобрен тип и след изтичане на срока
на валидност на удостоверението. Същото е минало периодична техническа проверка
на 23.04.2020 г., като е издаден протокол от проверка № 3-33-20 от същата дата.
Номерът на АТСС TFR1-M , а именно „530“ е вписан в реквизита „идент. N“, в
протокола точно под „ОД на МВР Пловдив“, поради което направеното в този смисъл
възражение е ирелевантно.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 3644944.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 24.02.2010
г. на БИМ и приложение към него, протокол за последваща проверка № 3-33-
20/23.04.2020 г., протокол за използване на АТСС рег. № 333р-6742/08.03.2021 г.,
разпечатка на фиш серия К № 4582520, разпечатка от база данни за собственост на
автомобил, снимка за местоположението на АТСС, писмо от АПИ ОПУ- Пловдив и
извадка от ГИС с означение.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с
указана скорост 60 км/ч. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 23.05.2020 г. в 07:45 ч. лек автомобил марка
„Форд“, модел Фокус, с рег. № **** се е движил със скорост от 83 km/h, извън
населено място, но в рамките на ограничението от 60 км.ч. въведено със знак В26 на
км. 28+900 на път IІІ-375, като е превишил максимално допустимата скорост с 23 km/h.
Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да
бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Действително съдът установи, че е допуснато процесуално нарушение при което
не достатъчно ясно е посочена посоката на движение на автомобила, но същото би се
оказало съществено такова, съгласно практиката на касационната инстанция АС
Пловдив, единствено в случай че прави невъзможно установяването на важащото
ограничение. В настоящия случай става ясно, че в което и да е платно от път III – 375
да се е движил нарушителят то същият е следвало да се съобразява с ограничението
2
въведено със знак В 26. Съдът не намира, че е налице нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя, доколкото посоката на движение самостоятелно се явява
несъставомерно за ангажиране на административно-наказателната й отговорност.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 23 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл. Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, че не е имало знак въвеждащ ограничение, тъй като няма дори
насочващи данни в подкрепа на подобно голословно твърдение. Фактът че ОПУ
Пловдив не извършва ежедневни проверки по пътя Пловдив Пещера за наличието на
знаците по никакъв начин не може да се тълкува като липса на знак, още повече че
наличието му е удостоверено от служителите на МВР, в протокола по чл. 10 от
Наредбата.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
2, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 21 и 30 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като към
момента на извършване на нарушението приложението му е било все още възможно,
доколкото настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.
Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното
стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава
опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил
и за всички други участници в движението. Установеното превишаване на скоростта
накърнява именно тези отношения, като нито деянието, нито личността на нарушителя
се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него,
тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. В чл. 9 от
Наредбата е посочено, че контролния орган може да включва автоматизираното
техническо средство или система, да извършва необходимите първоначални настройки
за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес, също
така може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да
осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение и лед изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система. В този смисъл контролния орган
не участва в самото установяване на нарушението.
След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от
общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в
присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона,
представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху
съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е
изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. Съдът не намира в
закона или конкретния казус опора на твърдението за противоконституционност на
въведеното от законодателя изключение на ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящия случай е осъществено видно от
приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата
движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и
4
последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз
основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на
лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да
приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновното лице за
безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания
за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента
на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени
като законосъобразен и последицата от това – да бъде потвърден.

По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са претендирани от
въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН следва да бъдат
присъдени. Като прецени ниската фактическа и правна сложност на казуса и почти
липсващия интензитет на процесуални усилия положени от въззиваемата страна то
съдът счита, че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер – 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 3644944, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на В. Н. С. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Н. С. с ЕГН **********, ****, да заплати сумата от 80 лв. на ОД
на МВР Пловдив, представляваща направените в съдебното производство разноски за
юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5