Р Е Ш Е Н И Е №
260405
гр.
Сливен, 12.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Д.Д.М. дължи на ищцата А.Р.К.
сумата от 6150,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 03.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр.
д. № 3975/2020 г. по описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на
03.12.2018 г. между ищцата като заемодател и ответницата като заемател бил сключен Договор за заем
с нотариална заверка на подписите, по силата на който заемодателката предала
заемната сума в размер на 5000 лв., а заемателката се задължила да я върне в
срок до 31.03.2019 г.
Впоследствие на 18.03.2019 г. страните увеличили заемната сума с още
500 лв., а на 22.04.2019 г. с още 650 лв.
Заемателката не върнала заемната сума след многобройни покани, като по
заявление на ищцата по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 3975/2020 г. по
описа на СлРС,
по което ответницата депозирала възражение в срок.
Ищцата претендира да бъде признато за установено, че
ответницата й дължи сумата от 6150,00 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от
03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по ч. гр. д. № 3975/2020 г. по описа на РС - Сливен до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата, с който изразява становище за
допустимост на иска, но неоснователност по същество. Не оспорва сключването на
договора за заем от 03.12.2018 г., но твърди, че сумата е послужила на неин
приятел, който впоследствие прекратил взаимоотношения с нея и се наложило
ответницата да връща заемната сума сама. Ответницата твърди, че към 2018 г.
стопанисвала кафе аперитив на пл. „Васил Левски” в гр. Сливен, който ищцата
посещавала редовно, като там на 28.04.2019 г. ответницата твърди, че върнала на
ищцата сумата от 2500 лв. Останалата част от заемната сума от още 2500 лв.
ответницата твърди да е върнала на ищцата в края на м. юли 2019 г., като за
целта взела нов заем от трето лице. Твърди, че връщането на сумите е извършила
пред свидетели, поради отказа на ищцата да подпише разписка за получаването на
сумите. Оспорва получаването на сумите от 500 лв. и 650 лв., описани на гърба
на договора, като твърди, че вписването не удостоверява предаването на сумите,
а и наличието на две договорки от две дати води до неяснота на коя дата е
направено волеизявлението. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и претендира направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник -
адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира
направените разноски.
Ответницата,
редовно призована, също се явява лично и с пълномощник - адвокат, чрез който
поддържа становището, изложено в писмения отговор. Моли за отхвърляне на иска и претендира направените по делото
разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
От писмените доказателства по делото се установява, че
на 03.12.2018 г. между ищцата А.Р.К. като заемодател и ответницата
Д.Д.М. като заемател
бил сключен Договор за заем с нотариална заверка на подписите
рег. № 8570/2018 г. от 03.12.2018 г. на помощник - нотариус Мирела Заркова при Нотариус
Надя Вълчева, по силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 5000
лв., а заемателят се задължил да я върне в срок до 31.03.2019 г.
Съгласно
чл. 2 от Договора сумата била предадена на заемателя в деня на подписване на
договора, като договорът служел като разписка за предадената в заем сума.
На
втората страница от договора са изписани два текста, отбелязани с номера 1 и 2.
Видно от тях, на 18.03.2019 г. договорената сума се увеличила с 500 лв., а
срокът на за връщането й се запазил същият, а от 22.04.2019 г. сумата се
увеличила със 650 лв., като нов срок за връщането й не бил уговорен.
След
изписаното съдържание на двата текста са положени подписите на заемодателя А.Р.К. и заемателя Д.Д.М.. Ответницата не оспорва, че
подписът е изпълнен от нея.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане
от ответницата - Борислава Бориславова Узунова и Петруна Софрониева Георгиева,
за установяване на обстоятелствата относно връщането на заемната сума от 5000
лв., както и че описаните на гърба на договора суми не са получени от
ответницата.
Съдът намира, че събирането
на свидетелски показания за посочените обстоятелства е недопустимо на основание
чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 6 ГПК, предвид изразеното в о. с. з. от 22.06.2021 г.
изрично несъгласие на ищцата за допускането им, поради което и съдът не
кредитира техните показания.
По делото не са събрани писмени доказателства
ответницата да е изпълнила задължението си за връщане на цялата или част от
заемната сума на ищцата.
По заявление на ищцата е образувано ч.
гр. д. № 3975/2020 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260690/19.11.2020 г. срещу ответницата
за сумата от 6150 лв. - главница по договора за заем от 03.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението -
12.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 473,00 лв. - разноски.
Заповедта е редовно връчена лично на длъжницата, която е подала възражение в
срок - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване
на вземането на ищцата.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест и
събраните доказателства съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения
договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил
търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на
уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер
дължимостта на процесната сума.
Предвид
приетите по делото писмени доказателства съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че ищцата и ответницата са били обвързани от облигационно
правоотношение по валиден и действителен договор за паричен заем, по силата на
който ищцата е предала на ответницата сумата от 5000 лв. на 03.12.2018 г., а заемателката
се е задължила да ги върне в срок до 31.03.2019 г.
Съгласно чл. 2 от Договора за заем същият служи като
разписка за предадената в заем сума. Ето защо съдът намира за установено от
изписаните два текста, отбелязани с номера 1 и 2 на втората страница от
договора, че на 18.03.2019 г. заемодателката е предала на заемателката още 500
лв., като срокът на за връщането й се запазил същият, а на 22.04.2019 г. е
предала и сумата от 650 лв., като нов срок за връщането на цялата заета сума не
бил уговорен. Полагането на подписа на заемателката под изписаните текстове с
номера 1 и 2, превръщат документа в частен свидетелстващ такъв, който
удостоверява неизгодни за издателя му факти, поради което носи материална
доказателствена сила.
Неоснователно е възражението на ответницата, че е
налице неяснота на коя дата е направено волеизявлението, както и че вписването
на сумите на втората страница от договора не доказва предаването им. Подписът
на заемателката е положен под двата изписани текста, което по безспорен начин
изразява волеизявлението й за съгласие с изписаното преди подписа й.
Съдът намира, че е настъпила и изискуемостта на
задължението за връщане на заемната сума. С последната уговорка за увеличаване
на заемната сума от 22.04.2019 г. страните не са уговорили падеж на
задължението за връщането й, поради което и на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД заемателят трябва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
В случая
не са представени доказателства от ищцата за отправяне на покана до ответницата
за връщане на заемната сума, поради което съдът приема, че роля на покана по
смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД играе подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Препис от издадената заповед
за изпълнение е редовно връчен на ответницата лично на 24.11.2020 г., поради което
изискуемостта на задължението на заемателката за връщане на заетата сума е
настъпила на 29.12.2020 г. и след тази дата ответницата е изпаднала в забава.
Съдът е
указал, че в доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила дължимата сума по заемното
правоотношение. Допустими доказателства за това не бяха ангажирани в
производството.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Що се отнася до претенцията за законна
лихва върху главницата, по изложените вече съображения за датата на настъпване
на изискуемостта на задължението за главница и изпадане на ответницата в
забава, съдът намира, че претенцията следва да се уважи не от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.11.2020 г., на която дата
ответницата все още не е била в забава, а от датата на исковата молба - 04.01.2021
г. до окончателното й изплащане, като съответно претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна за периода от 12.11.2020 г. до 04.01.2021 г.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер на 896,00 лв., от които 123,00 лева - заплатена държавна такса и 300,00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 123,00 лева - заплатена държавна
такса и 350,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на
А.Р.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6150,00
лв. /шест хиляди сто и петдесет лева/, представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем с нотариална заверка на подписите от
03.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 04.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 260690 от 19.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3975/2020
г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 12.11.2020 г. до 04.01.2021
г. като неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Д.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на А.Р.К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 896,00
лв. /осемстотин деветдесет и шест лева/, представляваща направените по
делото разноски, от които: 423,00 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата от 473,00 лв., представляваща разноски, направени
в заповедното производство по ч. гр. д. № 3975/2020 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: