Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 642 / 14.11.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 901 по
описа за 2018 година; взе предвид
следното:
Предявен е на
11.04.2018 г. иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с претенция по
чл.537
ал.2 от ГПК, от Х.А.Ю. с ЕГН ********** против Н.А.Х. с ЕГН ********** и Р.О.Х.
с ЕГН **********;***.
Ищецът
твърди, че с ответницата били наследници на А.Ю. Ю., починал на 02.02.1997 г.,
б.ж. на с. К., който им бил баща. След смъртта си той им оставил в наследство поземлен
имот /ПИ/ № 94, целият с площ от 1646 кв.м., кв.7 по плана на с. К., ведно с
построените в имота две жилищни сгради, от които едната с площ 40 кв.м., а
другата на три етажа - незавършена, както и стопанска сграда с площ от 30
кв.м., като частта на ищеца била 1/6. С нотариален акт /н.а./ № 98/2008 г. на нотариус
И. Б., Д. Ю. Ю. - майка на ищеца и ответницата продала на ответницата своите
4/6 ид.ч. от описания ПИ. На 24.03.2017 г. ищецът поканил ответницата, да
извършат доброволна делба, за което изпратил нотариална покана с рег.№ 689 чрез
нотариус Х. К. Поканата била връчена на 05.04.2017 г., като постъпил отговор от
съпруга на ответницата, че срокът, които им бил даден за решение е кратък,
както и че ответницата се връщала в България през юли 2017 г., когато щели да
могат да вземат решение. Но до момента не постигнали решение за доброволна
делба. Ищецът завел дело за делба, като се снабдил с данъчна оценка на имота,
но при получаване на документите узнал, че ответниците се били снабдили с
констативни нотариални актове № 27 дело № 234/2017 г. и № 28 дело № 234/2017 г.
за собственост. Съгласно първия акт, двамата ответници били придобили по
давност 1/6 ид.ч. от процесиите имоти, а съгласно втория - ответникът бил придобил
5/12 ид.ч., а ответницата - 7/12 ид.ч. на основание давностно владение и
покупко- продажба на същите имоти. Процесните имоти били останали в наследство
от бащата на ищеца и ответницата, а ответниците не били отблъснали владението
на ищеца върху общата вещ и не били манифестирали спрямо него субективното си
отношение за своене на имота, поради което не можели да го придобият по
давност. Единствено съставените нотариални актове сочели на своене от страна на
ответниците. Освен това тези нотариални актове били съставени на 19.09.2017 г.
- само 7 месеца след връчване на нотариалната покана за доброволна делба. В
отговора на поканата ответниците не само не твърдели, че тези имоти са техни,
но и заявявали, че им трябва време, за да обмислят предложение за делба. Така
ищецът счита, че дори да се приеме, че този нотариален акт обозначава началото
на давностно владение за себе си от страна на ответниците върху целия имот и
начало на давностен срок по чл.79 ал.1 от ЗС, то този 10-годишен срок не бил
изтекъл към датата на предявяване на иска. Сочи още, че наличието на нотариалния
акт на ответниците смущавало правото му на собственост и за него налице бил
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Допълнително ищецът уточнява,
че до 2008 г.
ответницата носела имената А. А. М. и била съпруга на ответника, като двамата
се снабдили с н.а. и за ищцовата 1/6 ид.ч. от процесиите имоти. Той описва
процесния имот и според действащия план, а именно – урегулиран ПИ III 94 в кв.7 по
регулационния план на с. К., общ. Хасково, утвърден със заповед № 955/1963 г.,
целият с площ от 1714 кв.м., ведно с построените в имота - жилищна сграда с
площ 40 кв.м., заедно с избено помещение от 10 кв.м.; второстепенна постройка с
площ от 30 кв.м. и жилищна сграда на три етажа и гараж.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че той е собственик на 1/6 ид.ч. от
гореописания ПИ, ведно с ведно с построените в него две жилищни сгради, от
които едната с площ 40 кв.м., а другата на три етажа - незавършена, както и
стопанска сграда с площ от 30 кв.м.; както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК да
отмени нотариални актове № 27 дело № 234/2017 г. и № 28 дело № 234/2017 г. В
открито съдебно заседание ищецът се явява лично е с пълномощник, като поддържа
иска си и настоява, същият да бъде уважен изцяло като основателен и доказан,
като му се присъдят направените по делото разноски. Установило се, че
ответниците незаконно са построили сграда в ПИ преди 3 години, но се
представило разрешение за строеж от 2018 г., когато същата вече била построена.
Така доколкото сградата било незаконно построена в съсобствен имот, то тя
ставала собственост на всички съсобственици.
Ответниците
представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като оспорват предявения иск изцяло. Преди всичко считат, че
липсвал правен интерес да бъде заведен установителен иск, доколкото следвало да
се предяви иск за възстановяване правото на собственост. Възпрепятствало се
упражняването на правото на собственост на ищеца върху процесната 1/6 ид.ч. от
имота, която ответниците придобили на оригинерно основание по давностно
владение, владеели и ползвали имота трайно, необезпокоявано, явно и спокойно
повече от 20 години. Те отблъснали владението на ищеца и това му било доведено
до знанието още през 1989 г.,
от когато те не го допускали в имота, владеели го за себе си и го считали
изцяло за свой. Ищецът живеел постоянно в Т. и при посещенията си в България отсядал
в къщи на други хора и в други селища, но не и в техния имот, от който
претендирал 1/6 ид.ч. Така искът бил недопустим, т.к. ищецът не бил собственик
на процесната ид.ч. от имота, което обуславяло недопустимост и на акцесорната
претенция по чл.537 ал.2 от ГПК. Алтернативно, поддържа се неоснователност на
същите. По отношение на незавършената сграда на три етажа, се възразява, че тя
не била предмет на наследствени права, тъй като била изградена от ответниците в
собствения им имот и изцяло с техни собствени средства. Претенция по чл.537
ал.2 от ГПК не била съобразена с ТР № 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Нотариалната
покана не можела да се разглежда като предявен иск по чл.116 б.“б“ от ЗЗД.
Отговорът на поканата бил от втория ответник, който не можел да се легитимира
като пълномощник на първата ответница и да ангажира нейното становище, за да произведе
търсените от ищеца последици. Ответниците оспорват ищцовото твърдение, че
съсобствеността на имота не била прекратена на друго основание, т.к. те придобили
процесната 1/6 ид.ч. по давност. Още приживе наследодателят построил жилищна
сграда за ищеца в с. К., като посочил, че ищецът нямал място в неговия имот-процесния.
При изграждането на жилищната сграда, вторият ответник закупил и доставил
дървен материал от Д. и 2600 керемиди и дейно участвал в изграждането на къщата
на ищеца. След смъртта на наследодателя през 1997 г., владението върху
имота се установило от двамата ответника и от преживялата го съпруга, която за
да зачете волята му - прехвърлила собствените си 4/6 ид.ч. от имота. Така
продължило да се осъществява владението върху имота от двамата ответника –
трайно, явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано от ответниците. В селото
знаели имота за собствен на ответниците. През 1998 г. ищецът продал собствения
си имот в с.К., който бил закупен от баща му. После искал да продаде и имота,
оставен от баща им, но тогава през 1998 г. ответницата му заявила, че имотът бил
собственост на ответниците и че ищецът нямал права върху него. Ответницата заявила
още на ищеца да не идва в този имот и че нямало да го допусне в него, с което
отблъснала претенцията му към имота. Оттогава ищецът не бил стъпвал в имота. Според
ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, ответниците считат, че спрямо тях е
осъществен фактическият състав на чл.79 ал1 от ЗС по отношение на процесата 1/6
ид.ч. от имота. Те оспорват твърдението, че ищецът завел дело за съдебна делба,
тъй като не сочел номер и година на завеждането му, а и ответниците не били
получили призовки и съобщения и не били участвали в процеса. Оспорват още
ищцовото твърдение, че единствената индиция за своене на имота било
снабдяването им с констативни нотариални актове за собственост. Пред нотариуса
те манифестирали, че са осъществили фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС и
били налице условията за придобивна давност по отношение на 1/6 ид.ч. от имота,
която част своили повече от 20 години. Предвид изложеното, ответниците искат,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло като
неоснователен, като им се присъдят разноските по делото. Това искане се
поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник на ответниците и от
ответника лично, като правят и възражение за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар. Ответниците признават, че новопостроената триетажна
сградата била изградена от тях преди три години, като твърдят, че за нея се
отнасяло представеното от тях разрешение за строеж. Самото й построяване било
индиция, че ответниците са владели и ползвали имота с намерението да го своят изцяло
за себе си, иначе не биха предприели действия по строителството й. Придобиването
на ПИ по давност от ответниците, изключвало приложението на чл.92 от ЗС.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Общ
наследодател на ищеца и на ответницата е техният баща – А.Ю. Ю., починал на
02.02.1997 г., б.ж. на с. К., общ. Хасково, видно от удостоверение за
наследници с изх. № 102/14.09.2016 г., издадено от Кметство с. К., въз основа
на акт за смърт № 0002/03.02.1997 г., съставен в същото село. Според документа,
наследодателят е оставил за свой наследник и съпругата си Д. Ю. Ю.. Не е спорно
по делото, че през 1974 г.
наследодателят и преживялата го съпруга са били съпрузи, когато той закупува
процесния недвижим имот, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 88 том 2 дело № 530/1974
г. на съдия при ХРС. В този акт имотът е описан като – дворно място с пл.№ 94 в
кв.7 по регулационния план на с.К., състоящ се от около 1600 кв.м., при
посочени граници, заедно с построената в него жилищна сграда, за което отреден
бил парцел III в кв.7 по регулационния план на с. К.,
одобрен със заповед № 955/1963 г., при същите граници, състоящ се от 1730
кв.м., при неуредени регулационни сметки. Наследодателят е поел задължението за
гледането и издръжката на прехвърлителя. През 2008 г. преживялата съпруга Д.
Ю. Ю. е продала на ответницата, като не се спори, че това е станало през време
на брака й с ответника, 4/6 ид.части от процесния имот, описан както следва - ПИ
№ 94, целият с площ от 1646 кв.м., в кв.7 по плана на с.К., одобрен със заповед
№ 955/1963 г., ведно с 4/6 ид.ч. от жилищна сграда с площ 40 кв.м. и 4/6 ид.ч.
от стопанска сграда с площ от 30 кв.м., описани в имота, при граници – север –
улица, запад – УПИ II-95, юг – имот 98 и 100 и изток – УПИ IV-93. Сделката е сключена
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98 том 3
рег. № 5471 дело № 393/2008 г. на нотариус с рег. № 125. Ищецът в настоящото
производство е изпратил до сестра си – ответницата нотариална покана с рег. №
689/24.03.2017 г. на нотариус с рег. № 081, с която й е предложил доброволно да
си поделят съсобствените им недвижими имоти - ПИ № 94, целият с площ от 1646
кв.м., в кв.7 по плана на с.К., ведно с построените в имота две жилищни сгради,
от които едната с площ 40 кв.м., а другата на два етажа – новопостроена, както
и стопанска сграда с площ от 30 кв.м. Поканата е била връчена на съпруга й –
ответникът на 05.04.2017 г. срещу разписка, за което е извършено удостоверяване
от същия нотариус. В рамките на дадения с поканата 10-дневен срок, чрез
нотариуса ответникът е подал отговор от 12.04.2017 г., че даденият срок е
крайно недостатъчен, за да дадат отговор, т.к. ответницата работела и живеела в
Т., като щяла да има възможност да пристигне в България едва през м.07.2017 г.
Последвало е издаването
на 19.09.2017 г. на два констативни нотариални акта за собственост върху процесния
недвижим имот в полза на ответниците в настоящото производство от нотариус с
рег. № 078. Първият е н.а. за право на собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение, № 27 том 3 рег. № 2386 дело №
233/2017 г. По силата му, при равни дялове ответниците са признати за
собственици на основание давностно владение и наследство – на 1/6 ид.ч. от ПИ III-94 в кв.7 по
регулационния план на с. К., утвърден със заповед № 955/1963 г., с площ от 1646
кв.м., при граници – север – улица, запад – ПИ II-95 и ПИ XXII-97, юг – ПИ XIX и ПИ XVIII и изток – ПИ
IV-93; ведно с построените в него - жилищна сграда с площ 40 кв.м. с прилежащо
й избено помещение от 10 кв.м. и второстепенна постройка от 30 кв.м. Вторият е
н.а. за собственост върху недвижим имот № 28 том 3 рег. № 2387 дело № 234/2017
г. По силата му, ответницата въз основа на давностно владение, наследство и
покупко-продажба е призната за собственик на 7/12 ид.ч. от недвижимия имот, а
ответникът въз основа на давностно владение и и покупко-продажба – на
останалите 5/12 ид.ч. от същия, а именно – от същия описан в първия нотариален
акт недвижими имот. По делото се представиха копия от целите нотариални дела по
издаването на двата н.а.
Като писмени
доказателства по делото се представиха за процесния имот актуални удостоверение
за данъчна оценка изх. № ДО002079/04.04.2018 г. от Община Хасково и скица №
1719/27.11.2017 г. от Община Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство,
строителство и инвестиции”. В скицата имотът е описан като - урегулиран ПИ III 94 в кв.7 по кадастралния и регулационен
план на с. К., общ. Хасково, утвърден със заповед № 955/ 1963 г., целият с площ от
1714 кв.м., като имот с пл.№ 94 съдържа 1 646 кв.м., с приложена улична
регулация и неприложена дворищна регулация; при граници – север – улица, запад –
ПИ II-95 и ПИ XXII-97, юг – ПИ XIX и ПИ XVIII и изток – ПИ IV-93. В скицата са
нанесени полумасивни жилищна и стопанска постройки, както и новопостроена
жилищна сграда и гараж, с виза от 23.05.2017 г.
Ищецът
представи по делото издадена на негово име справка задължения от 23.07.2018 г. от
Община Хасково, касаеща заплащането на суми за процесния имот през периода 2009
– 2017 г.,
като всички са изплатени, но считано до 2015 г. – със закъснения, за което начислявани
са били и закъснителни лихви. Ответниците представиха по делото издадено на
тяхно име, като възложители, разрешение за строеж V-та категория № 146/ 12.06.2018
г. от гл.архитект на Община Хасково, а именно – на еднофамилна жилищна сграда с
гараж в процесния УПИ. На основание чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, те са били
уведомени за същото с писмо от Община Хасково с рег. индекс 94
Р-2205-1/13.06.2018 г.
По искане и на
двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите С. А. И. и С. Ю. М., посочени от ищеца; и Д. А. Ю. и А. Ю. Ю.,
посочени от ответника. Св. И. е зет на ищеца, съпруг на неговата дъщеря, като
живее в Т., в И.. Ищецът имал имот в с. К. – наследствен от баща му, а от 23-25 г. и до момента живеел в Б.
Като зет, свидетелят живял в процесния имот през периода 1993-1996 г. След като се
установил да живее в Б., ищецът не се отказал от имота си -всяка година си
плащал данъците. Последно през 2016-2017 г. св. И. ходил в този имот на посещение,
влезнали вътре, видели старата баба и имота, като тогава ответниците били там, вероятно
на посещение, т.к. и те от 1989
г. живеели в Б.. Свидетелят не знае, кой в момента живее
в този имот – много-много не живеели хора там, дори било заключено. Ответникът
не си идвал често, по-скоро ответницата, докато св. И. е живял в имота. Преди 2016 г. в този имот ходил
неговият шурей заедно със съсед, но ответниците не го пуснали вътре и станал
скандал. Ищецът имал и друг имот в с. К., лично негов отпреди 1992 г., но вече го бил
продал, като живял и в двете къщи. Свидетелят не знае, сестрата на ищеца да му
е заявила, че след като продава имота, той няма място в процесното жилище.
Ищецът идвал от Т. в К.. През 2002
г. св. И. го карал в К., идвали на гости, влезнали вътре
и тогава в имота нямало никой, отишли да плащат данъците. Той не знае, дали и
след това е идвал в имота и дали е правил опити да влезе в него. Преди 2 г. свидетелят разбрал, че в
този имот има построена друга жилищна сграда от ответника, нов строеж, който се
виждал от улицата.
Св. М. е на 63
години, съсед на страните в с. К. от 1975 г. - през една къща от тяхната, където те
живели заедно. Сега бил съсед на ответника и той идвал лятно време, иначе живеел
в Т. от преди повече от 10 години, от когато и ищецът живеел в Т. От Т. те идвали
на гости в този имот, влизали и излизали, като от скоро време чували, че има
неразбирателство помежду им. Ищецът и ответникът имали една къща в този имот, а
сега ответникът построил друго ново до оградата. Разправията им не била
отдавна, а от последните години. Св. М. виждал ищеца на село през последните 3
години – всяка година, макар да не е сигурен дали всяка година идва. Не е
сигурен, дали той сега влиза в имота, както правел преди. Този имот - и
парцелът и къщата, им бил общ на страните по делото, останал им от баща им, а
майка им била още жива – ответникът я водел в Т., но и я връщал на село.
Св. Д. Ю. е на
76 г.,
който от малък е съсед на ищеца – в горната махала на с. К., където живели от
деца. След това ищецът се преместил долу, направил нова къща, и там двамата
отново били комшии. Ищецът не бил постоянно в К., св. Д.Ю. го виждал в съда по
повод делото. Свидетелят постоянно живеел в селото, но ищецът отишъл да живее в
Т., след което не го бил виждал повече да влиза в този имот. През 1984 г. ответникът дошъл в
с. К. като зет и оттогава насам там живеел, някой път ходел и в Т.. Старите
къщи били на ответника, след като ищецът направил нови къщи и отишъл долу след
смъртта на баща си. Старите постройки си стояли в имота, но имало и ново – един
или два етажа – ответникът направил нова къща. Св. Д.Ю. не бил виждал ищеца да
идва в процесния имот - не живеел близо до старата къща на ответника, т.к. от 1976 г. бил в долната махала
и нямал работа в горната махала при старите къщи.
Св. А. Ю. е на
81 г., като
познава страните от 1984 г.,
от когато постоянно заживял в с. К.. Ответникът живеел в същото село, а ищецът
– в Т., сега не го видял. В село на ищеца направили нова къща на два етажа, а старата
къща останала на бабата от 1997
г. насам, когато починал дядо А.. Оттам насам ответниците
идвали, макар да живеели в Т., направили една виличка и в момента живеели в
нея. Ответникът и жена му живеели в Т., тя била бременна, когато идвали в
България. Св.А. Ю. знае старата къща от 1969 г. насам и страните живеели заедно. През 1987 г. на ищеца направили
къща на два етажа на друго място в селото, която продал, когато отишъл в Т..
Само през месец юли свидетелят видял ищеца тук. Едва по повод на делото, чул за
спорове за този имот. Бабата продължавала да живее в старата къща при ответника,
тя била инвалид - от Т. я докарвали и Р. я бутал в количка. Когато ищецът идвал
от Т., св. А. Ю. не знаел, дали е отсядал в този дом и дали е идвал с някой в
този имот. Свидетелят живеел четири къщи по-насам от тях. Откакто ответникът построил
новата къща, станали 3 години. Преди да я построи, живеел в Т., но вече от 5-6
години бил тук. И преди да построи къщата идвал, но по-рядко, а сега постоянно
живеел в К..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко
следва да бъде обсъден въпросът, дали за ищеца е налице правен интерес от
воденето на настоящия установителен собственически иск, респ. дали същият е
процесуално допустим. С оглед събраните доказателства и заявените от страните
позиции по делото, съдът приема, че претендираното право на собственост от ищеца
върху процесния имот, респ. върху спорните ид.части от същия, от чието владение
е лишен, действително се оспорва от ответниците, поради което за ищеца е налице
нуждата от защита на това му право чрез настоящия установителен иск. Такъв
интерес, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. Ищцовият интерес в случая
се обосновава, след като правото му на собственост се оспорва от ответниците, чрез
снабдяване с констативен нотариален акт за целия процесен имот. Оспорването на
правата му се поддържа и в настоящия съдебен процес. Изборът, доколко и какъв
обем защита да търси, в т.ч. посредством какви процесуални способи, е предоставен
на ищцовата преценка – проява на диспозитивното начало в гражданския процес.
Ето защо ответното възражение за недопустимост на предявения положителен
установителен иск, поради липса на правен интерес у ищеца за завеждането му, е
неоснователно. Разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан. Не
е спорно по делото, а и по категоричен начин се установи, че процесният имот е
бил закупен през 1974 г.
от А.Ю. Ю. - баща на ищеца и ответницата и тъст на ответника, през време на
брака му с Д. Ю. Ю.. През 1997
г. той е починал, като е оставил за свои наследници
двете си деца и съпругата му, като и тримата са наследили имота и са станали
негови съсобственици при следните квоти – по 1/6 ид.ч. за всяко от децата и общо
4/6 или 2/3 ид.ч. за преживялата съпруга /1/2 ид.ч. притежавана на лично
основание от нея + 1/6 ид.ч. наследена от съпруга й/. Имотът е бил придобит от
наследодателя и съпругата му през време на брака им през 1974 г. в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ - чл. 13 ал.1 от СК /от 1968 г. - отм./. Със смъртта
на съпруга през 1997 г.,
на основание чл. 26 ал.1 пр.І от СК /от 1985 г. - отм./, е била прекратена
имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са равни, на
основание чл.27, вр. §4 от ПР на СК /от 1985 г. - отм./. Преживялата съпруга е станала
изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а останалата ½
ид.ч. на съпруга е била наследена поравно между преживялата съпруга и двете им
деца /чл.9 ал.1 и чл.5 ал.1 от ЗНасл./. По делото не се установи, ищецът да е
загубил това си право на собственост от 1/6 ид.ч. от имота по възможните начини
по чл.99 от ЗС, респ. ответниците не доказаха възражението си, че са придобили валидно
неговото право на собственост върху процесния имот по законоустановените за
това способи в чл.77 от ЗС. Ответниците не проведоха пълно и главно доказване
на възражението си, че те са придобили ищцовата част от имота, въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Този извод се налага от съвкупния
анализ на събраните по делото множество писмени и гласни доказателства.
За
евентуална дата на начало на соченото от ответниците владение на ищцовата
ид.част от имота може да се счита 03.10.2008 г., когато преживялата съпруга Д. Ю.
Ю. продава на ответницата, през време на брака й с ответника, което не е спорно
по делото, своите 4/6 ид.части от същия. От тази дата до датата на предявяване
на настоящия иск 11.04.2018 г., а още по-малко до 19.09.2017 г., когато са
издадени двата констативни нотариални акта за собственост върху процесния
недвижим имот в полза на ответниците -
не е изтекъл минимално необходимият по закон срок от 10 години за
придобиването на един имот по давност /чл.79 ал.1 от ЗС/. Липсва основание да
се приеме, че от по-ранен момент, следващ смъртта на наследодателя през 1997 г., ответниците са
установили върху наследената от ищеца 1/6 ид.ч. от имота такова владение, годно
да ги направи нейни собственици. Към момента на смъртта и считано от 1989 г., както ищецът и
семейството му, така и ответниците, вече са били трайно установени да живеят в Т..
Тогава в имота останала да живее преживялата съпруга, както сочи посоченият от
ответниците свидетел А.
Ю.
– оттогава старата къща останала на бабата. Установява се, че през годините тя
е пребивавала, както в имота, така е и гостувала в Т.. И ищецът и ответниците в
значителен период от време са посещавали имота през време на гостуванията им в
България – през време на отпуски и по празници, без никой от тях трайно да се е
установявал в него. Така например през 2002 г. ищецът заедно със своя зет св. И. са го
посетили и в него тогава нямало никой, като заплатили и данъците за него. Свидетелят
е категоричен, че макар ищецът да се установил да живее в Б., Т., той не се
отказал от имота си и всяка година си плащал данъците. За имота ищецът е
заплащал дължимите суми на Община Хасково през целия период 2009 – 2017 г. Св. М., съсед
на страните в с. К. от 1975 г.
- през една къща от тяхната, сочи, че страните идвали на гости в този имот,
влизали и излизали, като от скоро време чували, че има неразбирателство помежду
им. Той виждал ищеца на село през последните 3 години – всяка година. Съдът не
дава вяра на показанията на св. Д. Ю., че след като се установил в Т., ищецът
въобще не е идвал на село в имота си. Впечатленията му за това не са така
непосредствени, както тези на останалите свидетели, доколкото същият от 1976 г. живеел в долната
махала на селото и нямал работа в горната махала, където се намира и спорният
имот. Същевременно, показанията му противоречат на установеното по категоричен
начин по делото, че и ответниците са били трайно установени именно в Т..
Напротив св. Д. Ю. сочи, че през 1984
г. ответникът дошъл в с. К. като зет и оттогава насам все
там живеел. Това разколебава като цяло стойността на показанията на този
свидетел. Същевременно, вторият посочен от ответниците св.А. Ю. е категоричен,
че откакто ответникът построил новата къща, станали 3 години, като преди това
живеел в Т., но вече от 5-6 години бил тук и постоянно живеел в К.. Не може да
се приеме за доказана ответната позиция, че ищецът трайно се е дезинтересирал
от имота още преди смъртта на баща му, т.к. той му построил нова къща в същото
село. Действително от гласните доказателства по делото се установи, че след
като ответниците се оженили, през 1987 г. наследодателят е построил къща за сина
си в същото село, в която той живял със семейството си до трайното им напускане
на страната ни през 1989 г.,
когато този имот лична собственост на ищеца е бил продаден. Това обстоятелство
обаче само по себе си не обосновава горепосочената ответна теза. Дори и да са
били такива намеренията на наследодателя приживе – процесният имот да остане
единствено за дъщеря му, а за сина му да бъде новопостроената му къща - не се
установи тези му намерения да са били оформени в писмен акт в изискуемата от
закона форма – чл.18 или 19 от ЗЗД, при което същите не са годни да породят
целеното вещно действие /чл.24 ал.1 от ЗЗД/, респ. да легитимират ответниците,
като собственици на спорната ид.част от недвижимия имот /чл.77 от ЗС/. Липсва
житейска логика и в поддържаната от ответниците теза, че единствената причина
за разпоредителната сделка от страна на преживялата съпруга в полза на дъщеря й
– 11 години по- късно – е именно, за да зачете волята на съпруга си. Липсва
такава логика и това, в същия този момент ответниците да не се снабдят и с
констативен нотариален акт за собственост върху наследената от ищеца ид.част от
имота, щом твърдят че още след смъртта на наследодателя са я завладели явно,
спокойно и необезпокоявано от никого като своя, което са довели до знанието на
ищеца.
На
следващо място, ответниците не доказаха и втората от необходимите предпоставки
за придобиването на един имот по давност – те двамата да са упражнявали
фактическа власт върху целия недвижим имот през минимално необходимия по закон
срок от 10 години за придобиването на един имот по давност. Независимо от
горните съображения, че такъв период от време не е изтекъл в случая, следва да
се има предвид и обстоятелството, че промяната в намеренията на ответниците
спрямо имота датира от преди едва около 5 години, във връзка с построяването от
тях през 3 години на нова сграда в същия. В тази насока са показанията на
всички разпитани по делото свидетели, във връзка с представеното по делото на
името на ответниците разрешение за строеж от 2018 г., а така също и с
данните от отговора на нотариалната покана. Св.А. Ю. посочи завръщането от 5-6
години на ответника обратно в с.К., а св.И. сочи, че през 2016-2017 г. ответниците вече се
намирали в имота и не допускали в него членове на ищцовото семейство. В
отговора на нотариалната покана от 12.04.2017 г. пък С.ят ответник сочи, че ответницата
работела и живеела в Т., като щяла да има възможност да пристигне в България
едва през м.07.2017 г. Изключително показателен за отношението на ответниците
към имота е този отговор на ответника, а именно че следва да изчака завръщането
на съпругата си, за да дадат отговор на нотариалната покана на ищеца за
доброволната подялба на имота с всички построени в него сгради. Давайки този отговор,
а не отговор в поддържания в настоящото производство смисъл – че частта на
ищеца те вече са придобили по давност – налага извод, че те са нямали
съзнанието за последното, нито са манифестирали същото пред ищеца, а са считали
наследената от ищеца част от имота именно за негова, с което кореспондира и
фактът, че те не са започнали да заплащат следващите се данъци и такси и за
частта на ищеца. За отношението на последния към неговата част от имота, като
към негова собствена, освен заплащаните от него суми към общината за имота,
показателна е и изпратената до ответницата нотариална покана от 2017 г., скоро след
изграждането на новата постройка, като й е предложил доброволна подялба. В
същата насока е и предявяването на настоящия иск, скоро след като му е станало
известно снабдяването на ответниците с процесните констативни нотариални
актове.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че ответниците не доказаха по несъмнен
начин, да са демонстрирали фактическата си власт върху ид.част на ищеца от
имота с намерението да я своят, и това им владение на неговата ид.ч. за себе си
да е било необезпокоявано от никого. Тъкмо обратното, установи се, че както ищецът
никога не е губил интереса си към наследствения му имот; така и ответниците
през годините са били с ясното съзнание, че имотът е в съсобственост между тях
и ищеца. След смъртта на общия наследодател, сам по себе си фактът на
осъществяване на фактическата власт върху имота, който по гореизложените
съображения в случая не се и установи, не е достатъчен, за да се приеме, че е
налице владение като основание за придобиване по давност на ид.части на
останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец само на собствената си
ид.част от имота и държател на ид.части на останалите сънаследници. За да се
превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху него по
давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си, да
свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не
остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Такова
намерение, да държат за себе си ид.част на ищеца от процесния имот – ответниците
по изложените съображения, не доказаха, изрично да са демонстрирали пред другия
сънаследник в продължение на законоустановения придобивен давностен срок. Ето
защо, съдът приема за недоказано и неоснователно възражението на ответниците,
че са владели целия процесен имот непрекъснато и необезпокоявано от никого в
продължение на 10 години, предвид на което да са станали собственици и на
притежаваната от ищеца 1/6 ид.ч. от същия.
Ето защо
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/6 ид.част от урегулиран
ПИ III 94 в кв.7 по кадастралния и регулационен план на с. К., общ. Хасково,
утвърден със заповед № 955/ 1963
г., целият с площ от 1714 кв.м., като имот с пл.№ 94
съдържа 1 646 кв.м., с приложена улична регулация и неприложена дворищна
регулация; при граници – север – улица, запад – ПИ II-95 и ПИ XXII-97, юг – ПИ XIX-98
и ПИ XVIII-100 и изток – ПИ IV-93; ведно с построените в имота - жилищна сграда
с площ 40 кв.м., заедно с избено помещение от 10 кв.м.; второстепенна постройка
с площ от 30 кв.м.; и новопостроена еднофамилна жилищна сграда с гараж, с виза
от 23.05.2017 г., за която се отнася разрешение за строеж V-та категория №
146/12.06.2018 г. от гл.архитект на Община Хасково. Първите две постройки са
били наследени в този им вид от общия наследодател, като съществуват и до
момента в имота. Що се отнася до новопостроената сграда с гараж, основателен е
ищцовият довод, че приложение намира чл.92 от ЗС. Според
нормата, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако
е установено друго. Поради това съсобствеността на терена, както е в случая, се
разпростира и върху намиращите се върху него строежи. Презумпцията е оборима,
каквото оборване обаче в случая ответниците не проведоха. Законовото
предположение се счита оборено, когато съсобственикът по реда на чл. 63 от ЗС и
при спазване на формата на чл. 18 от ЗЗД учреди право на другия съсобственик,
да построи върху общата земя своя сграда. Наличието на такава фигура в случая
не се установи. Най-сетне, с оглед на чл. 111, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.63
от ЗС, би могло придобиването на лична сграда върху съсобствен парцел да бъде
резултат на продължило десет години владение на сградата. Такова обаче в случая
не се установява по гореизложените съображения. Ето защо, с факта на построяване
на процесната нова сграда с гараж от страна на ответниците върху съсобственото
им с ищеца място, от тяхно име и за тяхна сметка, те не са придобили правото на
собственост върху цялата сграда. На основание чл.92 от ЗС, ищецът като
собственик на 1/6 ид.ч. от мястото, е станал собственик и на 1/6 ид.ч. и от
новата постройка с гараж.
На основание
чл.537 ал.2 от ГПК следва частично да се отменят издадените на 19.09.2017 г. два
констативни нотариални акта за собственост върху процесния недвижим имот в полза
на ответниците в настоящото производство от нотариус с рег. № 078 – нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
давностно владение, № 27 том 3 рег. № 2386 дело № 233/2017 г. и нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 28 том 3 рег. № 2387 дело № 234/2017 г., а
именно - в частта им, в която е признато правото на собственост върху 1/6 ид.ч.
от подробно описания имот. Претенцията на ищеца – нотариалните актове да бъдат
отменени и за разликата над 1/6 ид.ч. до цялото право на собственост – следва
да се отхвърли, по съображенията за притежаваната от ищеца квота в
съсобствеността и доколкото претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК следва съдбата на
главния установителен собственически иск.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в общ размер на 839 лв., от които 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 139 лв. за държавна
такса. В тази връзка, съдът счете за основателно ответното възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца на адвоката му хонорар в размер на
2 000 лв., поради което го намали до сумата от 700 лв., според
фактическата и правна сложност на делото и прилагайки по аналогия чл.7 ал.5,
вр. ал.8, вр. ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.А.Х. с ЕГН ********** и Р.О.Х. с ЕГН **********, че Х.А.Ю. с ЕГН
**********,***; Е СОБСТВЕНИК на 1/6 ид.част от урегулиран поземлен имот /ПИ/ III -
94 в кв.7 по кадастралния и регулационен план на с. К., общ. Хасково, утвърден
със заповед № 955/ 1963 г.,
целият с площ от 1714 кв.м., като имот с пл.№ 94 съдържа 1 646 кв.м., с
приложена улична регулация и неприложена дворищна регулация; при граници – север – улица, запад – ПИ II-95 и ПИ XXII-97,
юг – ПИ XIX-98 и ПИ XVIII-100 и изток – ПИ IV-93; ведно с построените в имота -
жилищна сграда с площ 40 кв.м., заедно с избено помещение от 10 кв.м.;
второстепенна постройка с площ от 30 кв.м.; и новопостроена еднофамилна жилищна
сграда с гараж, с виза от 23.05.2017 г., за която се отнася разрешение за
строеж V-та категория № 146/12.06.2018 г. от гл. архитект на Община Хасково.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, издадените на 19.09.2017 г. два констативни нотариални акта за собственост
върху процесния описан по-горе недвижим имот в полза на Н.А.Х. с ЕГН **********
и Р.О.Х. с ЕГН ********** от нотариус с рег. № 078 – нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, № 27
том 3 рег. № 2386 дело № 233/2017 г. и нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 28 том 3 рег. № 2387 дело № 234/2017 г., а именно - В ЧАСТТА
им на по 1/6 ид.ч. от това право на собственост за всеки от актовете, като
претенцията на Х.А.Ю. с ЕГН ********** – нотариалните актове да бъдат отменени
и за разликата над по 1/6 ид.ч. до цялото право на собственост, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.А.Х. с ЕГН ********** и Р.О.Х. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.А.Ю. с ЕГН **********,***; сумата от общо 839
лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.