Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр. Сливен, 17. 12. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми
ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Г. ИВАНОВА
При участието на секретаря Г. Георгиева, като разгледа
докладваното от административния съдия административно
дело № 429 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл /.
Образувано е по жалба от М.И.К. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 03-165 от 10.10.2019 г., издадена от Председателя на
Държавна агенция за бежанците при МС, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с М.И.К. на длъжност м.е. с ранг
* м., място на работа: *****, считано от 18.10.2019 г.
В жалбата си
оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага
съображения, че: не е налице посоченото в заповедта основание, тъй като към
момента на връчване на оспорената заповед не е придобил право на пенсия
съобразно кумулативните предпоставки на чл. 68 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ - не е навършил необходимата възраст; през 2002 г.
оспорващият е придобил право на пенсия по чл. 69 от КСО; разпоредбата на чл.
106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изрично въвежда чл. 68 от КСО като основание за
прекратяване на служебното правоотношение, поради което е налице неправилно
приложение на материалния закон; нормата на чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл е обявена
за противоконституционна с Решение № 3 от 07.03.2019 г. на
Конституционния съд по к. д. № 16
/ 2018 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
моли оспорената заповед да бъде оставена в сила като законосъобразна. По
съображения, изложени в писмен отговор, счита подадената жалба за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият М.И.К. е д.с. в Държавна агенция за
бежанците /ДАБ/ при МС от 06.01.2014 г., въз основа на Заповед № 01-72 от
21.12.2013 г. на Председателя на ДАБ при МС, издадена на основание чл. 9 и чл.
12 от ЗДСл. Със Заповед № 03-14 от 25.02.2019 г., издадена от Председателя на
ДАБ при МС, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното
правоотношение с К., считано от 01.03.2019 г. С Решение № 107 от 11.06.2019 г.,
постановено по административно дело № 93 / 2019 г. по описа на Административен
съд – Сливен, влязло в сила на 03.07.2019 г., горепосочената Заповед № 03-14 от
25.02.2019 г. е отменена. Със Заповед № 01-97 от 15.07.2019 г., издадена от
Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, влязлото в
сила съдебно решение и подадено заявление до органа по назначаване, К. е
възстановен, считано от 17.07.2019 г., за държавен служител в ДАБ при МС с
място на работа: **** – с. Б., на длъжност м.е. с ранг * м..
Към датата на издаване на оспорената в настоящото
производство заповед, оспорващият К. е държавен служител в ДАБ при МС на
длъжност м.е. с ранг * м., с място на работа: *****.
С Предизвестие Изх. № ЧР-1271 от 16.09.2019 г. на
Председателя на ДАБ при МС, връчено на 18.09.2019 г., на оспорващия е отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, на
основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.
Със Заявление от 18.09.2019 г., адресирано до
Председателя на ДАБ при МС, оспорващият К. е поискал анулиране на връченото му
предизвестие, тъй като получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е на основание чл. 69 от КСО. Във връзка със заявлението, от Гл. юрисконсулт и
и.д. Директор на ДАПОЧР, е изготвено Становище от 18.09.2019 г. до Председателя
на ДАБ при МС, в което е счетено, че предизвестието е правилно, тъй като
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл включва всички случаи, при които
служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител
е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в
това число и по реда на чл. 69 от КСО.
На 10.10.2019 г. от Председателя на ДАБ при МС е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 03-165 от 10.10.2019
г., с която е прекратено служебното правоотношение с оспорващия на длъжност м.е.
с ранг * м., място на работа: *****, считано от 18.10.2019 г. Заповедта е издадена на
основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Заповедта съдържа придобития ранг на
държавна служба и обезщетението, което следва да се изплати на оспорващия – за
неизползван платен годишен отпуск. В заповедта е извършено позоваване на
отправеното до служителя едномесечно предизвестие за прекратяване от органа по
назначаване. В
издадения акт липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба. Заповедта е връчена на М.К. на 17.10.2019 г.
В изисканото и приложено по делото служебно досие на
оспорващия се съдържа Разпореждане от 09.12.2013 г. по описа на Териториално
поделение /ТП/ на НОИ – Сливен, с което е изменена личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.И.К., като е разпоредено от 16.09.2013 г. да
се изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО в
размер на *** лева. В разпореждането е посочен индивидуален коефициент за
времето: 01.01.1994 г. – 31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. – 17.12.2002 г. Към
жалбата е приложено Разпореждане от 28.03.2019 г. по описа на ТП на НОИ –
Сливен, с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
М.И.К., като е разпоредено от 01.02.2019 г. да се изплаща лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО в размер на ** лева.
Между страните, видно от изразените становища в
проведеното открито съдебно заседание на 28.11.2019 г., няма спор относно следните
факти: Не е спорно, че служебното правоотношение на К. е възникнало, считано от
06.01.2014 г., след което е прекратено със заповед, отменена по съдебен ред, и К.
е възстановен, считано от 17.07.2019 г., на предишната длъжност. Не е спорно и
обстоятелството, че считано от 17.12.2002 г., К. е придобил и упражнил правото
си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Предмет на оспорване е заповед на
Председателя на ДАБ при МС, с която е прекратено служебното правоотношение на
оспорващия М.К.. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Съобщена е на К. на 17.10.2019 г., а
жалбата срещу нея е входирана в деловодството на съда на 30.10.2019 г.
Следователно и с оглед липсата на указание в заповедта пред кой орган и в какъв
срок може да бъде обжалвана, процесната жалба е подадена в удължения
преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е
подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес. М.К. е адресат на
оспорения акт, с който се засяга непосредствено и неблагоприятно правната му
сфера.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия, на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 5, ал. 2, т.
10 от Устройствения правилник на ДАБ при МС.
Спазена е установената форма. Оспорената заповед е
писмена и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба
на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл: посочени са правното основание за прекратяване,
дължимото обезщетение и придобития ранг на държавна служба.
В производството по издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е издадена при спазване на срока на отправеното до служителя
едномесечно предизвестие.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е
издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, съгласно който органът по
назначаването може да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие в случаите, когато служебното правоотношение е възникнало след
като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. С
цитираната законова разпоредба е предоставена възможност на органа по
назначаване да прекрати служебното правоотношение със служителя при наличие на
следните предпоставки: държавният служител да е придобил и да е упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст – към датата на възникване
на служебното му правоотношение.
В разглеждания случай
предвидените от закона предпоставки са налице. Оспорващият К. е придобил и е
упражнил правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
17.12.2002 г. Служебното му правоотношение е възникнало на 06.01.2014 г., било
е прекратено, считано от 01.03.2019 г., след което К. е възстановен, считано от
17.07.2019 г., на
предишната длъжност. Следователно, както към датата на първоначално
възникналото служебно правоотношение – 06.01.2014 г., така и към датата на
възстановяването на К. на държавна служба – 17.07.2019 г., същият е със статут
на лице, придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
К. не оспорва, че към
гореизброените дати е с придобито и упражнено право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Но счита, че след като пенсията му е по чл. 69 от КСО, приложеното от административния орган основание за прекратяване е
незаконосъобразно. Според защитната теза на оспорващия, за да бъде
законосъобразно прекратено служебното му правоотношение на посоченото правно
основание, следва да е придобил право на пенсия по чл. 68 от КСО. Тази теза не
намира опора в закона. В разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл липсва
такова изискване. Напротив, във фактическия състав на основанието за прекратяване
са включени всички случаи, при които лица с придобито и упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, са назначени като държавни служители,
независимо от реда, по който на тези лица е била отпусната пенсията за
осигурителен стаж и възраст. Този извод на съда, освен че следва еднозначно от
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, се подкрепя и от КСО, в който в
Глава шеста, Раздел I, са регламентирани
пенсиите за осигурителен стаж и възраст, като това са: пенсия по чл. 68, пенсия
в намален размер по чл. 68а, пенсия по чл. 69, пенсия по чл. 69а, пенсия по чл.
69б, пенсия по чл. 69в и считано от 01.01.2019 г., пенсия по чл. 69г.
Оспорващият е с придобито и упражнено право на пенсия по един от предвидените в Глава шеста, Раздел I от
КСО ред – по реда на чл. 69 от КСО, който ред по гореизложените съображения не
е изключен от приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.
Извършеното от оспорващия позоваване на Решение № 3 от
07.03.2019 г. на Конституционния съд по к. д. № 16 / 2018 г. не променя
гореизложените изводи. С това решение на Конституционния съд са обявени за
противоконституционни разпоредби от ЗДСл, различни от процесното основание за
прекратяване на служебното правоотношение. Но в мотивите на решението си Конституционният
съд е намерил за необходимо да отбележи, че законът урежда като основание за
прекратяване на служебното правоотношение упражненото право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст – в разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗДСл, като в тези случаи преценката е предоставена на органа по назначаването,
който съобразява дали освобождаването на такива служители е в интерес на
държавната служба за всеки конкретен случай. В тази връзка Конституционният съд
е допълнил, че на посочените в чл. 106, ал. 1 от ЗДСл основания /включително
упражнено право на пенсия/ прекратяването на служебното правоотношение е
дискреционна власт на органа по назначаването.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че по отношение на оспорващия е осъществен фактическият състав на чл.
106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и прекратяването на служебното му правоотношение е
законосъобразно.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 10271 от 31.07.2018 г. по
адм. дело № 8544/ 2017 г., 5-членен състав; Решение № 4727 от 12.04.2018 г. по
адм. дело № 2769/ 2018 г., 5-членен състав; Решение № 2988 от 09.03.2018 г. по
адм. дело № 13638/ 2017 г., 5-членен състав.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.К. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед № 03-165 от 10.10.2019 г., издадена от Председателя на
Държавна агенция за бежанците при МС, с която е прекратено служебното
правоотношение с М.И.К. на длъжност м.е. с ранг * м., място на работа: *****,
считано от 18.10.2019 г.
ОСЪЖДА М.И.К. с ЕГН: **********,***, да заплати на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: