№ 2470
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20231100101484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от М. И. П. и Д. А. П. /конституирани като законни
правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ищец А. И. П./
срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни искове
за заплащане /всеки един от ищците претендира по ½ част – л. 197/ на обезщетение за
причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 200 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на оправдателната
присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 24 000 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно
дело, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на
оправдателната присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с постановление от 15.07.2016г. по пр. пр. № 8010/2013г. по
описа на СГП бил привлечен като обвиняем за следните 3 извършени престъпления:
I. Престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4 вр. ал.1 от НК – за това, че през
периода от 29.12.2006г. до 14.02.2008г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление /с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, като помагач в
съучастие с Т.Д.Д. като извършител и с Я.Т.Д. като извършител и помагач, умишлено
ги улеснил да присвоят чужди пари - собственост на „Т.“ ЕООД, поверени за
управление на Т.Д.Д. общо в размер на 2 045 625.09 лв. и, собственост на „ЕСТ“ АД,
поверени за управление на Я.Т.Д. общо в размер на 1 263 319.49 лв., като общо
присвоените пари от двете дружества са в размер на 3 308 944.58 лв., като
присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай,
както следва: 1. на 29.12.2006г. в гр. София, ищецът като помагач, в съучастие с Т.Д.Д.
като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице -
1
управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди пари – осемстотин
осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лв. и 29 ст. /882 568.29 лв./,
собственост на „Т.“ ЕООД, поверени на Т.Д.Д. да ги управлява,като присвояването е
извършено чрез предаването им в брой на ищеца, а ищецът улеснил присвояването
като на 10.10.2006г. в гр. София сключил като комисионер с „Т.“ ЕООД като
възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с
предмет: извършване от А.И.П. в полза на „Т.“ ЕООД на посредническа услуга по
сделка - продажбата по чл. 15 от Търговския закон на предприятието на „К.С.“ ООД на
купувача „К.С.“ ЕООД, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на А. И. П.
комисионно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 500 000 евро; 2. На
25.10.2007г. в гр. София, А. И. П. като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител,
умишлено улеснил Я.Т.Д. в качеството му на длъжностно лице - член на съвета на
директорите и представляващ „ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – шестдесет и три
хиляди сто седемдесет и пет евро /63 175/ с левова равностойност сто двадесет и три
хиляди петстотин петдесет и девет лв. и петдесет и шест ст. /123 559.56 лв./,
собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е
извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод № 492 от 25.10.2007г. на 63 175 евро от
сметка в „Токуда Банк“ АД с титуляр „ЕСТ“ АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД,
гр. София с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в
гр.София сключил като комисионер с „ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от
Я.Т.Д., договор за търговско посредничество с предмет: посредническа услуга по
продажба на акциите на „София Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“
АД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000
евро, и предоставил на Я.Т.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“
АД за извършване на посочения превод; 3. на 04.12.2007г. в гр. София, ищецът като
помагач в съучастие с Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено
улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице - управител и представляващ „Т.“
ЕООД, да присвои чужди пари - двадесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и две
евро и петдесет цента /29 782.50/, равностойни на петдесет и осем хиляди двеста
четиридесет и девет лв. и петдесет и една ст./ 58 249.51 лв. /собственост на „Т.“ ООД,
поверени на Т.Д.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено чрез
разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д. да нареди паричен превод на посочената сума в
полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил с нареждане за превод № 502 от 04.12.2007г. от
сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД по сметка в ТБ
„Уникредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на
08.10.2007г. в гр.София сключил като посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като
възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с
предмет: извършване от ищеца в полза на „Т.“ ЕООД на консултиране, договаряне на
условията и подготовка на сключване на договор за покупко-продажба на кабелни
далекосъобщителни мрежи при цена не по ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД
се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 9% от
посочената цена, и предоставил на Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД за извършване на посочения превод; 4. на 30.01.2008г. в гр. София,
ищецът като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител, умишлено улеснил Я.Т.Д.
в качеството му на длъжностно лице – член на съвета на директорите и представляващ
„ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – петстотин осемдесет и две хиляди седемстотин и
петдесет евро /582 750 / с левова равностойност един милион сто тридесет и девет
хиляди седемстотин петдесет и девет лв и деветдесет и три ст. /1 139 759.93 лв./,
собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е
извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод на 582 750 евро от сметка в ТБ „ПИБ“
АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр. София, с титуляр ищеца, а ищецът
улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в гр.София сключил като комисионер с
„ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от Я.Т.Д., договор за търговско
посредничество с предмет: посредническа услуга по продажба на акциите на „София
2
Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“ АД се задължило да заплати на
ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000 евро, и предоставил на Я.Т.Д.
номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр.София за извършване на
посочения превод; 5. на 14.02. 2008г. в гр. София., ищецът като помагач, в съучастие с
Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството
му на длъжностно лице- управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди
пари - петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро /564
879/ равностойни на един милион сто и четири хиляди осемстотин и седем лв. и
двадесет и девет ст. / 1 104 807.29лв./, собственост на „Т.“ ООД, поверени на Т.Д.Д. да
ги управлява, като присвояването е извършено чрез разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д.
да нареди паричен превод на посочената сума в полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил
с нареждане за превод № 524 от 14.02.2008г. от сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис
Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД, по сметка в ТБ П.Б. АД София с титуляр ищеца а
ищецът улеснил присвояването като на 08.10.2007г. в гр.София сключил като
посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като възложител, представлявано от Т.Д.Д.,
договор за търговско посредничество, с предмет: извършване ищеца в полза на „Т.“
ЕООД на консултиране, договаряне на условията и подготовка на сключване на
договор за покупко-продажба на кабелни далекосъобщителни мрежи при цена не по
ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на ищеца
комисионно възнаграждение в размер на 9% от посочената цена, и предоставил на
Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София за извършване на
посочения превод - престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл.20 ал. 4 вр.ал.1 вр.чл.
26 ал. 1 от НК;
II. Престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 220 ал.1
вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.ал.1, вр.чл. 26 ал. 1 от НК, средствата са в особено големи
размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253 ал.5 вр.ал.4 вр. ал.1 от
НК – за това, че На 16. 07.2009 г. в гр.София извършил финансова операция с парични
средства по сметка BG93 в търговска банка „Уникредит Булбанк“ АД София, с титуляр
ищеца, а именно: захранил срочен депозит на свое име в същата банка за 650 000 евро
/шестотин и петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 1 271 289,50 лв. /един
милион двеста седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ ,
като наредил задължаването на сметка с 1 271 289,50 лв./ един милион двеста
седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ , като знаел че
посочените парични средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление;
III. Престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.ал.З т.2 вр ал 1 от НК – за това,
че за периода от 15.02. 2008г до 09.09. 2015г в гр.София, два пъти извършил
финансови операции с парични средства по сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София с
титуляр ищеца, като: 1. на 15.02.2008г. увеличил депозита по посочената банкова
сметка /петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро/, с
левова равностойност 1 104 807.29 лв /един милион сто и четири хиляди осемстотин и
седем лв. и двадесет и девет ст./, постъпили същия ден по банков път и 2. на
09.09.2015г. с преводно нареждане № 025086 наредил свободен презграничен паричен
превод на 580 000 евро с левова равностойност 1 134381,4 / един милион сто тридесет
и четири хиляди триста осемдесет и един лв. 4 ст./ по сметка в Erste Bank Der
Oesterreichischen Sparkassen AG, Виена, Австрия, като знаел че посочените паричните
средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл.
203, ал.1, вр. чл.202, ал. 1 т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20, ал. 2 и ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл. 26 ал. 1 от НК.
3
С присъда с № 146/25.05.2017г. по НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в,
потвърдена с Решение с № 57/21.02.2018г. по описа на САС, НО, 6 с-в ищецът бил
признат за невиновен.
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес и напрегнатост;
засягане на доброто му име; засягане на чувството му на достоен гражданин и
професионалист; засягане на авторитета в бизнеса и дейността му; появата на
притеснение от усложненията в бизнеса, предвид отдръпването на партньори и
клиенти и пропадането на сделки; появата на непрекъснат дискомфорт и необходимост
да се съобразява с ограниченията, произтичащи от взетата мярка „гаранция“. С оглед
изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани
изцяло.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на
Република България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като
недоказани по основание и по размер предявените искови претенции. Релевира, че
отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи се простират за
вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в
случая няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди
като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. Релевира, че
ответникът не следва да носи отговорност за медийното отразяване на случая. В
отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ
на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с
изискванията за справедливост. Направено е и възражение за погасяване на вземанията
за законна лихва по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ.
Относно иска за неимуществени вреди:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: повдигнато срещу починалия ищец П. обвинение за извършено
престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение.
4
При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато срещу
ищеца обвинение за извършено престъпление, от приложените по делото материали по
НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в. По делото е установено, че с Постановление
от 15.07.2016г. /л. 21 и сл./ ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 21/2014г. по описа на СлС за следните три престъпления: следните 3
извършени престъпления:
I. Престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4 вр. ал.1 от НК – за това, че през
периода от 29.12.2006г. до 14.02.2008г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление /с пет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, като помагач в
съучастие с Т.Д.Д. като извършител и с Я.Т.Д. като извършител и помагач, умишлено
ги улеснил да присвоят чужди пари - собственост на „Т.“ ЕООД, поверени за
управление на Т.Д.Д. общо в размер на 2 045 625.09 лв. и, собственост на „ЕСТ“ АД,
поверени за управление на Я.Т.Д. общо в размер на 1 263 319.49 лв., като общо
присвоените пари от двете дружества са в размер на 3 308 944.58 лв., като
присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай,
както следва: 1. на 29.12.2006г. в гр. София, ищецът като помагач, в съучастие с Т.Д.Д.
като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице -
управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди пари – осемстотин
осемдесет и две хиляди петстотин шестдесет и осем лв. и 29 ст. /882 568.29 лв./,
собственост на „Т.“ ЕООД, поверени на Т.Д.Д. да ги управлява,като присвояването е
извършено чрез предаването им в брой на ищеца, а ищецът улеснил присвояването
като на 10.10.2006г. в гр. София сключил като комисионер с „Т.“ ЕООД като
възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с
предмет: извършване от А.И.П. в полза на „Т.“ ЕООД на посредническа услуга по
сделка - продажбата по чл. 15 от Търговския закон на предприятието на „К.С.“ ООД на
купувача „К.С.“ ЕООД, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на А. И. П.
комисионно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 500 000 евро; 2. На
25.10.2007г. в гр. София, А. И. П. като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител,
умишлено улеснил Я.Т.Д. в качеството му на длъжностно лице - член на съвета на
директорите и представляващ „ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – шестдесет и три
хиляди сто седемдесет и пет евро /63 175/ с левова равностойност сто двадесет и три
хиляди петстотин петдесет и девет лв. и петдесет и шест ст. /123 559.56 лв./,
собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е
извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод № 492 от 25.10.2007г. на 63 175 евро от
сметка в „Токуда Банк“ АД с титуляр „ЕСТ“ АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД,
гр. София с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в гр.
София сключил като комисионер с „ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от
Я.Т.Д., договор за търговско посредничество с предмет: посредническа услуга по
продажба на акциите на „София Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“
АД се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000
евро, и предоставил на Я.Т.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“
АД за извършване на посочения превод; 3. на 04.12.2007г. в гр. София, ищецът като
помагач в съучастие с Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено
улеснил Т.Д.Д. в качеството му на длъжностно лице - управител и представляващ „Т.“
ЕООД, да присвои чужди пари - двадесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и две
евро и петдесет цента /29 782.50/, равностойни на петдесет и осем хиляди двеста
четиридесет и девет лв. и петдесет и една ст./ 58 249.51 лв. /собственост на „Т.“ ООД,
поверени на Т.Д.Д. да ги управлява, като присвояването е извършено чрез
разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д. да нареди паричен превод на посочената сума в
полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил с нареждане за превод № 502 от 04.12.2007г. от
сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД по сметка в ТБ
5
„Уникредит Булбанк“ АД с титуляр ищеца, а ищецът улеснил присвояването като на
08.10.2007г. в гр.София сключил като посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като
възложител, представлявано от Т.Д.Д., договор за търговско посредничество с
предмет: извършване от ищеца в полза на „Т.“ ЕООД на консултиране, договаряне на
условията и подготовка на сключване на договор за покупко-продажба на кабелни
далекосъобщителни мрежи при цена не по ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД
се задължило да заплати на ищеца комисионно възнаграждение в размер на 9% от
посочената цена, и предоставил на Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД за извършване на посочения превод; 4. на 30.01.2008г. в гр. София,
ищецът като помагач в съучастие с Я.Т.Д. като извършител, умишлено улеснил Я.Т.Д.
в качеството му на длъжностно лице – член на съвета на директорите и представляващ
„ЕСТ“ АД, да присвои чужди пари – петстотин осемдесет и две хиляди седемстотин и
петдесет евро /582 750 / с левова равностойност един милион сто тридесет и девет
хиляди седемстотин петдесет и девет лв и деветдесет и три ст. /1 139 759.93 лв./,
собственост на „ЕСТ“ АД, поверени на Я.Т.Д. да ги управлява, като присвояването е
извършено от Я.Т.Д. чрез нареждане за превод на 582 750 евро от сметка в ТБ „ПИБ“
АД по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр. София, с титуляр ищеца, а ищецът
улеснил присвояването като на 23.10 2007г. в гр.София сключил като комисионер с
„ЕСТ“ АД като възложител, представлявано от Я.Т.Д., договор за търговско
посредничество с предмет: посредническа услуга по продажба на акциите на „София
Комюникейшънс“ АД от „ЕСТ“ АД, за което „ЕСТ“ АД се задължило да заплати на
ищеца комисионно възнаграждение в размер на 700 000 евро, и предоставил на Я.Т.Д.
номера на банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД гр.София за извършване на
посочения превод; 5. на 14.02. 2008г. в гр. София., ищецът като помагач, в съучастие с
Я.Т.Д. като помагач и Т.Д.Д. като извършител, умишлено улеснил Т.Д.Д. в качеството
му на длъжностно лице- управител и представляващ „Т.“ ЕООД, да присвои чужди
пари - петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро /564
879/ равностойни на един милион сто и четири хиляди осемстотин и седем лв. и
двадесет и девет ст. / 1 104 807.29лв./, собственост на „Т.“ ООД, поверени на Т.Д.Д. да
ги управлява, като присвояването е извършено чрез разпореждане от Т.Д.Д. до Я.Т.Д.
да нареди паричен превод на посочената сума в полза на ищеца, които Я.Т.Д. наредил
с нареждане за превод № 524 от 14.02.2008г. от сметка в ТБ „Токуда Банк“ офис
Стамболийски с титуляр „Т.“ ЕООД, по сметка в ТБ П.Б. АД София с титуляр ищеца а
ищецът улеснил присвояването като на 08.10.2007г. в гр.София сключил като
посредник- консултант с „Т.“ ЕООД като възложител, представлявано от Т.Д.Д.,
договор за търговско посредничество, с предмет: извършване ищеца в полза на „Т.“
ЕООД на консултиране, договаряне на условията и подготовка на сключване на
договор за покупко-продажба на кабелни далекосъобщителни мрежи при цена не по
ниска от 7 000 000 евро, за което „Т.“ ЕООД се задължило да заплати на ищеца
комисионно възнаграждение в размер на 9% от посочената цена, и предоставил на
Т.Д.Д. номера на банковата си сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София за извършване на
посочения превод - престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл. 201 вр. чл.20 ал. 4 вр.ал.1 вр.чл.
26 ал. 1 от НК;
II. Престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 220 ал.1
вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.ал.1, вр.чл. 26 ал. 1 от НК, средствата са в особено големи
размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253 ал.5 вр.ал.4 вр. ал.1 от
НК – за това, че На 16. 07.2009 г. в гр.София извършил финансова операция с парични
средства по сметка BG93 в търговска банка „Уникредит Булбанк“ АД София, с титуляр
ищеца, а именно: захранил срочен депозит на свое име в същата банка за 650 000 евро
/шестотин и петдесет хиляди евро/ с левова равностойност 1 271 289,50 лв. /един
милион двеста седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ ,
като наредил задължаването на сметка с 1 271 289,50 лв./ един милион двеста
седемдесет и една хиляди двеста осемдесет и девет хиляди лв. и 50 ст./ , като знаел че
посочените парични средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление;
6
III. Престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.ал.З т.2 вр ал 1 от НК – за това,
че за периода от 15.02. 2008г до 09.09. 2015г в гр.София, два пъти извършил
финансови операции с парични средства по сметка в ТБ „Пиреос Банк“ АД София с
титуляр ищеца, като: 1. на 15.02.2008г. увеличил депозита по посочената банкова
сметка /петстотин шестдесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и девет евро/, с
левова равностойност 1 104 807.29 лв /един милион сто и четири хиляди осемстотин и
седем лв. и двадесет и девет ст./, постъпили същия ден по банков път и 2. на
09.09.2015г. с преводно нареждане № 025086 наредил свободен презграничен паричен
превод на 580 000 евро с левова равностойност 1 134381,4 / един милион сто тридесет
и четири хиляди триста осемдесет и един лв. 4 ст./ по сметка в Erste Bank Der
Oesterreichischen Sparkassen AG, Виена, Австрия, като знаел че посочените паричните
средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл.
203, ал.1, вр. чл.202, ал. 1 т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20, ал. 2 и ал. 4, вр.ал.1,
вр.чл. 26 ал. 1 от НК.
За първото престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4 вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. За второто престъпление
по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4
вр.ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до
двадесет години. За третото престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.ал.3 т.2 вр ал 1 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
По делото е безспорно установено, че на 30.12.2016г. – 10 години след
извършване на първите престъпни деяния и 5 месеца след привличането на
починалия ищец като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който
е образувано НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в. Общата продължителност на
досъдебното производство от привличането на ищеца като обвиняем до предаването
му на съд е 5 месеца. Впоследствие с Присъда № 146/25.05.2017г. по НОХД №
9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в /л. 73 и сл./, влязла в сила на 17.04.2018г. ищецът бил
признат за невиновен.
С Постановлението от 15.07.2016г. по досъдебно производство № 21/2014г. по
описа на СлС /л. 21 и сл./ по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 5000 лева.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт на съд,
с който ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, от приложената Присъда №
146/25.05.2017г. по НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в /л. 73 и сл./ се
установява, че спрямо ищеца е било постановена оправдателна присъда, която е влязла
в сила на 17.04.2018г.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение,
7
съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна
и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС се приема, че когато при
незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на
обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния
наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело
№ 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на
неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват
както от показанията на свидетелите на ищците И.Н.Л. /л. 197 и сл./ и Л.Л.Т. /л. 200 и
сл./, кредитирани от съда като обективни и добросъвестно дадени, така и от въведената
с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция, доколкото
починалият ищец излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не се
отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от
показанията на свидетеля И.Н.Л. /л. 197 и сл./ се установява следното: свидетелят Л. е
била адвокат на починалия ищец по образуваното наказателно дело; срещу починалия
ищец П. е имало образувано множество наказателни, освен процесното; настоящото
дело е било част от т. нар. „голямо дело“ като впоследствие от него са се отделили
материали и са образувани множество дела; отношенията с бизнес партньорите на
починалия ищец са се развалили, доколкото обвинението е касаело развИ.ата от
починалия ищец търговска дейност; починалият ищец се е чувствал потиснат;
непрекъснато се е чувства притиснат да прекъсва всякакви бизнес активности;
починалият ищец поначало не е бил добро физическо състояние, предвид претърпян
през 2001г. атентат; процесното наказателно производство се е отразило негативно
върху емоционалното състояние на починалия ищец, а не върху физическото му
състояние; свидетелката Л. е забелязала появата на срив в състоянието на починалия
ищец; последният се е чувствал потиснат от непрекъснатото образуване на нови и нови
дела срещу него; страхувал се е, че делата никога няма да приключат; имал е проблеми
и в създадения от него Съюз за стопанска инициатива на гражданите; повдигнатото
обвинение е било широко отразено в медиите, което допълнително е увеличило
интензитета на претърпените от починалия ищец негативни изживявания.
От показанията на свидетеля Л.Л.Т. /л. 200 и сл./, кредитирани от съда като
обективни и добросъвестно дадени се установява следното: свидетелят Таков познава
починалия ищец от 1989г., когато постъпил като юрисконсулт в отряда на баретите,
чийто началник група бил починалият ищец; наказателното дело се отразило доста
тежко върху емоционалното състояние на починалия ищец, доколкото същият бил
8
горделив човек, с високо мнение за себе си; в този период починалият ищец започнал и
преподавателската си дейност в Пловдив, като същевременно преподавал и в УНСС;
притеснявал се да преподава на студентите, предвид привличането си като обвиняем;
много от бизнес партньорите му в Съюз за стопанска инициатива на гражданите
започнали да напускат; починалият ищец се затворил в себе си; ограничил социалните
си контакти; скарал се с най-близките си роднини; починалият ищец много се
променил; променил се неговият характер; починалият ищец много се отчуждил от
хората, като започнал да се държи резервирано с всички около него, дори и с най-
близките си роднини.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че и трите повдигнати
обвинения: за престъпление по чл. 253, ал.5, вр. ал. 4 вр. ал.1 от НК; за престъпление
по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал. 1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4
вр.ал.1, вр.чл. 26 ал. 1 от НК и за престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр.ал.3 т.2 вр ал 1
от НК са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото
законодателят е предвидил лишаване от свобода от пет до петнадесет години – за
първото престъпление; за второто престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал. 1 т.1 вр.
чл. 201 вр. чл. 220 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК – лишаване
от свобода от десет до двадесет години и за третото престъпление по чл.253 ал.5 вр.
ал.4 вр.ал.3 т.2 вр ал 1 от НК – лишаване от свобода от пет до петнадесет години, което
следва да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на
негативните емоции на починалия ищец П..
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до
момента на депозирането на обвинителния акт в съда починалият ищец не е бил
осъждан. Същевременно следва да се посочи, че при него е имало безпокойство и
притеснение от възможността да бъде предаден на съд и да му бъде наложено
наказание. Както при всеки човек, обвинението е дало неблагоприятно отражение
върху самочувствието и психиката на починалия ищец. Бил е притеснен, и изнервен
(видно от показанията на разпитаните свидетели), но не са установени специфични
здравословни проблеми от физическо естество, обусловени от конкретното
разследване. Същевременно обаче е установена от събраните по делото доказателства
се установяват следните специфични моменти: починалият ищец е бил преподавател в
два университета, поради което са накърнени преподавателския му престиж и
репутация; същевременно починалият ищец е един от основателите на Съюз за
стопанска инициатива на гражданите като повдигнатото обвинение е довело до
напускане на бизнес партньорите му, което от своя страна сериозно е накърнило
професионалните му чест и достойнство. Следва да се съобрази о обстоятелството, че
починалият ищец е бил известна обществена фигура и широкото медийно отразяване
на повдигнатото обвинение сериозна са засегнали в негативна степен авторитета му в
обществото.
9
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът
следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1,
т.3, пр. 1 ЗОДОВ задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът
на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли
е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални,
психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената
практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение
№ 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. №
638/2012 г на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС
4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените задължителни
критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че
размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за
справедливост е 50 000 лв.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция дължи да
отбележи, че намира времето за приключване на наказателното производство като
неотговарящо на критериите за разумност на срока. Съгласно трайно установената
практика на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи –
разумността на срока за провеждане на наказателното производство следва да се
преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, действията на
10
подсъдимото лице и действията на компетентните държавни органи, насочени към
приключване на производството с окончателен акт. В конкретния случай се
установява, че обвинението е било повдигнато срещу няколко лица, за няколко деяния,
по квалифициран състав на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, налице
са усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна, предвид
отделянето на материали и образуването на множество наказателни производства като
продължителността на делото е била 1 година и 3 месеца, от които 5 месеца досъдебно
производство /от момента на привличането на ищеца в качеството му на обвиняем/,
което с оглед броя и естеството на извършените действия по разследване се явява
сравнително кратък период от време; 10 месеца съдебно производство по НОХД №
9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в. Действително следва да се отчете и обстоятелството,
че през цялото време починалият ищец се е намирал под угрозата от реализиране на
най-тежката форма на наказателна репресия – а именно налагане на наказание
лишаване от свобода като същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че се
касае за три повдигнати тежки престъпления като ищецът е загубил бизнес
партньорите си и преподавателския си авторитет именно в резултат на обвиненията. В
тази връзка следва да се съобрази и следното специфично обстоятелство: когато
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се
е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и името на професионалист. При определени професии - напр.
полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са
изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица,
упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно
негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-
голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от сферата на тяхната професионална реализация. По всеки казус, с
оглед обстоятелства по делото, съдът следва да преценява действителното отражение
на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на
неговото лично и професионално достойнство и чест. /Решение № 267 от 26.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай, обвиненията са за
длъжностно присвояване и не са свързани с упражняваната от починалия ищец
преподавателска дейност. Същевременно няма доказателства починалият ищец да е
останал без работа и без трудови доходи за определен времеви период.
В настоящия случай има една значима специфична особеност, която следва да
се вземе предвид при определяне размера на наказанието: спрямо починалия ищеца са
образувани множество наказателни дела, които касаят и процесния период. В тази
връзка и самият свидетел на ищците И.Н.Л. /л. 197 и сл./ заявява следното: срещу
11
починалия ищец П. е имало образувано множество наказателни, освен процесното;
настоящото дело е било част от т. нар. „голямо дело“ като впоследствие от него са се
отделили материали и са образувани множество дела;починалият ищец се е чувствал
потиснат от непрекъснатото образуване на нови и нови дела срещу него; страхувал се
е, че делата никога няма да приключат. В този смисъл настоящият състав намира, че
действително неимуществени вреди не могат да бъдат разграничени според това, от
кое конкретно наказателно производство са му причинени.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че по отношение на починалия ищец
е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева, като
същевременно заслужават внимание и представените по делото медийни публикации
/л. 117 и сл./, както и свидетелските показания в тази насока, установяващи
негативното отражение върху авторитета на починалия ищец.
Следователно предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 50000
лева /всеки един от ищците претендира по ½ част, съобразно прит ежаваните от тях
наследствени квоти/, като за разликата до пълния предявен размер от 200000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
17.04.2018г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното й
изплащане.
Относно исковете за имуществени вреди:
Искът за присъждане на сума в размер на 24 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи изплатен адвокатски
хонорар за защита по НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в, настоящата
инстанция счита намира за основателен, поради следните съображения: видно от
представените по делото договори за правна защита, както следва: договор с №
3750/08.03.2017г. на стойност 6 000 лева /л. 111/; договор с № 3751/08.03.2017г. на
стойност 6 000 лева/л. 113/; договор с № 3978/25.10.2017г. на стойност 12 000 лева /л.
115/ и доказателства за реалното заплащане на посочените суми се установява, че
починалият ищец е заплатил в полза на Адвокатско дружество „Д., А. и С.“
претендираната сума от 24000 лева, представляваща общият размер на заплатените
адвокатски възнаграждения по сключените три договори за правна защита.
Претендираната сума в общ размер от 24000 лева е заплатена за защитата на
починалия ищец по незаконно повдигнатото обвинение, срещу което се е защитавал,
ползвайки квалифицирана адвокатска помощ за НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13
с-в, поради което е доказано и наличието на причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение. Видно от представените доказателства се установява,
че починалият ищец действително е заплатил исковата претенция изцяло.
Следователно искът е основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
17.04.2018г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до окончателното
12
изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца М. И. П. следва да
се присъди сумата от 660.71 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 193/. В полза на ищеца Д.
А. П. следва да се присъди сумата от 2648.80 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 7998 лева и сумата от 20.00 лева – заплатена ДТ,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 194/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ да заплати /по ½
част/ на М. И. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** и Д. А.
П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** /конституирани като
законни правоприемници на починалия в хода на производството първоначален ищец
А. И. П./ следните суми: сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство по НОХД № 9/2017г. по описа на СГС, 13 с-в ведно със законната лихва,
считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 24 000 лева, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното НОХД № 9/2017г. по описа на
СГС, 13 с-в, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2018г. /датата на влизане на
оправдателната присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 50 000 лева до
пълния предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. И. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** сумата от 660.71 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. А. П., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата от 2648.80 лева – разноски
по съразмерност за производството пред СГС.
13
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14