РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                                                           ГЕОРГИ СТОЕВ

 

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д. № 5329 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20267253/03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 56605/19 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав, е уважен предявеният от Б.н.р.(БНР), ЕИК *****, срещу „К.и.“ ЕООД, ЕИК *****, осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответникът е осъден да изплати на ищеца сумата от 3600 лева с включено ДДС, представляваща остатък от дължима финансова помощ по договор за спонсорство № РИД 107/14.05.2018г., ведно със законната лихва от 03.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № *********/12.03.2021 г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита решението за необосновано с оглед установената по делото фактическа обстановка. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърли изцяло предявеният осъдителен иск. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Излага правни доводи за неоснователност на въззивната жалба, въз основа на които счита, че същата трябва да бъде оставена без уважение, съответно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендира сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение на сумата от 3600 лева с включено ДДС, представляваща остатък от дължима финансова помощ по договор за спонсорство № РИД 107/14.05.2018 г.

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на валидно възникнало облигационно задължение, както и 2) неизпълнение или неточно изпълнение от страна на длъжника на уговорената в договора престация.

От събрания доказателствен материал се установява осъществяването на следните факти и обстоятелства: 1) страните са сключили валиден ненаименован договор за спонсорство, по силата на който ответникът „К.и.“ ЕООД се задължава да задължава да плати на БНР сумата от 4200 лева с включено ДДС за организирането и провеждането на „Радио парк фест“ – 2018г., провел се между 15-17 юни същата година, в срок от 5 работни дни от подписването на договора, т.е. до 19.05.2018  г.; 2) На 15.10.2018г. „К.и.“ ЕООД е направило частично плащане на стойност 500 лева. 3) липсата на изпълнение на останалата част от сумата,т.е. на процесното притезание в размер на 3600 лева с включено ДДС.

Съгласно т. 2.3.1. от Договора „К.и.“ ЕООД поема задължението да плати насрещна престация, наименувана финансова помощ в уговорения между страните срок. В т. 1.2. от Договора е предвидено, че изискуемостта на паричното задължение ще настъпи след пет работни дни от датата на сключване на договора, а именно на 19.05.2018 г.

Тълкувайки систематически отделните разпоредби на договора самостоятелно и във връзка една с друга, съобразявайки целта на договора и общата воля на страните се установява, че не е налице корелативност между процесното притезание, предмет на делото, и твърдяното от ответника неизпълнение на насрещните задължения от страна на ищеца. Темпорално задължението на „К.и.“ ЕООД е изискуемо преди кое да е от задълженията на БНР, тъй като е с падеж 19.05.2018г., а задълженията на ищеца са с падеж 15.06.2018г. (падежът е посочен като датата на провеждане на Събитието). Т.е. възражението за неизпълнен договор е изцяло неоснователно, като същото не се подкрепя от събрания доказателствен материал. Например обусловеност между две насрещни задължения изрично е уговорена в т. 1.5. от процесния договор, по силата на която БНР първо следва да предостави търговска площ, а едва след предоставянето ѝ, респективно реализирането на търговска дейност и печалба, ответникът дължи допълнително възнаграждение на база процент от реализирания оборот.

Доводите на въззивника, че задълженията на БНР по сключения договор са повече от упоменатите в него, също не кореспондира със събрания доказателствен материал. В сключения договор липсва препращане към допълнителни споразумения за изменение на съдържанието му. Съдържанието на типовия договор за „Икономически пакет“ не фигурира в сключения между страните такъв, поради което не може по аналогия да се приеме, че процесното правоотношение е с различно съдържание от изрично уговореното между страните.

Доводите във въззивната жалба, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен по непредявено искане (плюс петитум) са неоснователни. В осъдителната част на съдебното решение първоинстанционният съд се е произнесъл единствено по въпроса, с който е бил сезиран. Ирелевантно е че в мотивите си съдът е достигнал до обосновани заключения във връзка със събрания доказателствен материал и е констатирал, че някои от задълженията на БНР не са могли да бъдат обективно осъществени поради кредиторова забава, а именно неизпълнение на задължения на „К.и.“ ЕООД, които се явяват обуславящи за поетите от БНР задължения, като например т. 2.3.4., съгласно което спонсорът трябва да предостави графично оформен Банер, не се явяват произнасяне по непредявено искане. Съгласно т. 18 от ТР ВКС 1/2001 по дело 1/2000 ОСГК „Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.“

Останалите твърдения, възражения и доводи във въззивната жалба не следва да бъдат обсъждани, доколкото са направени за първи път във въззивното производство, поради което се явяват преклудирани.

След анализ на събрания доказателствен материал се установяват елементите на правопораждащия спорното право фактически състав. Възражението за неизпълнен договор е изцяло неоснователно; 1) защото не е налице обусловеност между правата и задълженията на страните, при преценка на дължимостта на настоящата престация, уговорена в 1.2. от Договора; 2) изложените твърдения остават изцяло изолирани от доказателствената съвкупност.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноските:

            При този изход на делото отговорността за разноски е в тежест на въззивника Въззиваемата страна е представила доказателства за сторени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основани чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20267253/03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 56605/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 25 състав.

ОСЪЖДА К.и.“ ЕООД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.н.р.с ЕИК: *****, с адрес: гр. София, бул.“*****,  сумата от 100 лева, представляваща сторените в настоящето производство съдебни разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.       

                              

                                                                                                      2.