№ 588
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100503403 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 20122023/21.05.2021
г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав.
Г. Я. Ж. е обжалвал първоинстанционното решение в следните части: 1) в частта
относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, 2) в частта относно
родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на детето от
брака Г.Г. Ж., и 3) в частта относно ползването на семейното жилище. Твърди, че решението
в обжалваните части е неправилно, като подробно е изложил съображенията си за това.
Въззвникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с
което да се обяви изключителната вина на жената за брачното разстройство, да се уважат
изцяло предявените от него насрещни искови претенции, като родителските права спрямо
детето Г.Г. Ж. се предоставят за упражняване на него, местоживеенето на детето бъде
определено при него, на майката да се определи режим за лични контакти с детето и
последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето, както и да му се
предостави за ползване семейното жилище - апартамент № 10, находящ се в гр. София,
кв.“Витоша“, ул.“*******
В съдебно заседание пледира за уважаване на въззивната жалба, а в случай, че
1
упражняването на родителските права спрямо детето Г. се предоставят на майката, а
семейното жилище се предостави за ползване на последната, то моли съдът да му присъди
наем за ползване на семейното жилище, съобразно приетата от първоинстанционния съд
експертиза. Претендира разноски.
В. К. Ж. оспорва изложеното в жалбата на Г. Я. Ж. и моли същата да бъде оставена
без уважение. С насрещна въззивна жалба е обжалвала решението в следните части: 1) в
частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, 2) в частта, в
която на бащата е определен режим на лични контакти с детето Г.Г. Ж. през седмицата в
ден сряда за времето от 16 ч. до 20 ч., 3) в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция
за издръжка на детето Г.Г. Ж. за разликата над присъдените 220 лева месечно до 400 лева
месечно, и 4) в частта относно ползването на семейното жилище. Твърди, че решението в
обжалваните от нея части е неправилно, като подробно е изложила съображенията си за
това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
друго, с което да се обяви изключителната вина на мъжа за брачното разстройство; да се
определи режим на лични отношения на бащата с детето, посочен във въззивната жалба;
бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на още 180 лева (общо 400
лева месечно), и на нея да се предостави за ползване семейното жилище - апартамент № 10,
находящ се в гр. София, кв.“Витоша“, ул.“*******
Претендира разноски.
Г. Я. Ж. не е подал отговор на насрещната въззивна жалба на В. К. Ж..
Г. Я. Ж. е обжалвал и постановено по реда на чл.250 от ГПК решение, а именно
Решение № 20187521/19.09.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86
състав, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение №
20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в
частта относно местоживеенето на детето Г.Г. Ж. с посочване на конкретен
административен адрес. Твърди, че решението е неправилно, като подробно е изложила
съображенията си за това. Възъзвникът моли да се отмени решението, като се постанови
друго, с което да се допълни основното решение с посочване на административен адрес по
местоживеене на детето.
В. К. Ж. в отговора на въззивната жалба е изложила съображения за несъстоятелност
на сочените от Г. Я. Ж. във въззивната жалба съждения за неправилност на постановеното по
реда на чл.250 от ГПК решение на районния съд. В съдебно заседание пледира за уважаване
на насрещната й въззивна жалба, като излага подробни съображения, включително и в
писмени бележки.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в предвидените в ГПК срокове, от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно
обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от В. К. Ж.
срещу Г. Я. Ж. брачен иск за прекратяване на сключения между тях граждански брак като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като е посочила брачните провинения
на последния, съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по
отношение на детето Г.Г. Ж. и определяне на местоживеенето му при майката, определяне
на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за месечната издръжка на детето в
размер на 700 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, за фамилно име след
развода и за ползване на семейното жилище, находящо се в гр.София, кв.“Витоша“,
ул.“*******. Претендирала е сторените деловодни разноски.
Ответникът е оспорвал наведените от ищцата фактически твърдения, като на свой
ред е изложил твърдения за разстройството на брачната връзка и е посочил брачните
провинения на жената. Заявил е насрещна искова претенция за прекратяване на барака по
вина на жената, съединена с небрачни искове за родителски права по отношение на детето
от брака, определяне местоживеенето му при него, определяне на режим на лични
отношения на майката с детето и издръжка в размер на 300 лева, която последната да му
заплаща, считано от завеждане на насрещната искова молба, и за ползване на семейното
жилище, като при условията на евентуалност е поискал ползването на семейното жилище да
бъде разпределено между съпрузите, доколкото то било функционално делимо на две
самостоятелни жилища, а в случай, че семейното жилище бъде предоставено за ползване на
жената е поискал съдът да осъди последната да му заплаща месечен наем в размер на 1000
лева за ползване на семейното жилище.
С решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав, е прекратен с развод гражданският брак между Г.
Я. Ж. и В. К. Ж., обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи; постановено е след развода жената да носи брачното си фамилно име –
Ж.; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете
от брака Г.Г. Ж., род. на ******* г., на неговата майка В. К. Ж., при която е определено
местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения на бащата Г. Я. Ж. с
детето, както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до
18.00 часа в неделя, всяка сряда от 16 ч. до 20 часа, както и десет дни през зимата и тридесет
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден
да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като
е отхвърлено искането за издръжка на детето в останалата част до 700 лева и за периода от
31.07.2020 г. до влизане на решението в сила; и ползването на семейното жилище, находящо
се в гр. София, ул.“******* ап.10, е разпределено както следва: на мъжа е определено да
ползва една стая (с изложение изток), на жената е определено да ползва останалите две стаи
(т.н. детска и стая с преддверие и баня –и двете с изложение север), с общо ползване на
дневната с кухненския бокс и останалите сервизни помещения. Първоинстанционният съд,
също така, е осъдил Г. Я. Ж. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 336.80
3
лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и такса върху
определената в полза на детето издръжка, а В. К. Ж. е осъдил да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 25 лева, представляваща окончателна държавна такса по
иска за развод, като са оставени без уважение претенциите на страните за разноски.
Решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав, в частта за прекратяване на брака и фамилното
име на жената след развод, като не обжалвано от страните е влязло в сила и не е предмет на
настоящото въззивно разглеждане.
С Решение № 20187521/19.09.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на СРС,
ІІІ ГО, 86 състав, е оставено без уважение искането на Г. Я. Ж. за допълване на решение №
20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в
частта относно местоживеенето на детето Г.Г. Ж. с посочване на конкретен
административен адрес.
За да постанови обжалваното основно решение първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че страните по делото са съпрузи, сключили са
граждански брак на 06.05.2007 г., като при сключването му съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си –Ж.. От брака си страните имат едно дете –Г.Г. Ж., родена на
******* г. Приел е, че отношенията между страните са крайно влошени, имали
неразбирателства и чести конфликти, съпругът се отнасял грубо с съпругата, правел й
забележки (от показанията на св.Л.), в период от около две години (2014-2016 г.) св.П. се
грижила изцяло за детето от 8.30 ч. до 18.00 часа, а друга жена чистела дома на страните,
разходите, за което се поемали от съпруга. По същото време съпругата не работела,
завършила образованието си, като окончателната раздяла между страните датирала от
м.декември 2020 г., когато съпругата напуснала семейното жилище. При тази фактическа
обстановка районният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което и следва да бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, които се
дезинтересирали един от друг, проявявали взаимно неразбиране, не са положили усилия за
заздравяване на брачната връзка, което закономерно довело до разстройството на брачните
им отношения. Районният съд е прел, че майката е по-пригодния да упражнява
родителските права родител, не само заради възрастта на детето, но й предвид полаганите до
момента от нея преки и непосредствен грижи, и изградената между тях стабилна
емоционална връзка. Сметнал е, че за издръжката на дете на 8 годишна възраст са
необходими 320 лева месечно, от които бащата следва да заплаща 220 лева, а останала
необходима сума за издръжката му следва да се поема от майката. Установил е, че бащата е
участвал в грижите и издръжката на детето след фактическата раздяла на страните, поради
което е приел, че издръжката на детето се дължи от влизане на решението в сила. При
определяне размера на издръжката е съобразил брутния месечен доход на бащата около
3000 лева и този на майката около 2000 лева. За да разпредели ползването на семейното
жилище е съобразил плаща и помещенията в него, като е приел, че отношенията между
страните не са нетърпими.
4
Въззивният съд е изслушал двете страни, събрал е гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите Б.С.А. и и М.Р.Д., приел е заключението по допуснатата съдебно-
психологична експертиза, заключение на съдебно –техническа експертиза, приобщил е към
материалите по делото социалните доклади на ДСП- Лозенец, и доказателства за доходи на
страните.
При изслушването от въззивния съд по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът и
въззвиваема страна Г. Я. Ж. е заявил, че е машинен инженер, работното му време е от 8 ч.
до 14.30 ч., но можел да работи и от вкъщи. Обкръжаващата му среда включвала съвременни
и интелигентни хора с различни интереси и професии, голяма част, от които от еврейската
общност, тъй като самият той бил от еврейски произход. В грижите за детето можел да
разчита на помощ от своята майка и брат. Посочил е, че когато детето било бебе,
независимо, че майката била в отпуск по майчинство, нощем, когато се налагало той поемал
грижата за детето, което всъщност правел до преди две години. От началото на развода
майката станала перфектна, обгрижвала детето като „майка орлица“. Добавил, че е
безкрайно привързан към детето, нагодил режима и начина си на живот в съответствие с
нуждите на детето. Освен това, с оглед пола на детето, смята, че то трябва да бъде с баща си
и бащата да му бъде подкрепа. Заявил е, че не би ограничавал контактите на детето с
майката, в случай, че той упражнява родителските права, докато майката редовно
наговаряла детето да бъде дистанцирано от баща си. През последните две години нямал
нормални контакти със сина си, вкл. по телефон.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК В. К. Ж. е заявила, че е акушерка по
професия. До момента пряката и непосредствена грижа за детето била полагана единствено
от нея. Детето било изключително привързано към майка си, като силно се разстройвало,
когато трябвало да бъде при баща си за 15 дни (в изпълнение на постановените от районния
съд привременни мерки). Детето страдало, когато се отделяло от нея за дълъг период от
време. Връщало се тревожно след петнадесет дневен престой при баща си и неспирало да
повтаря колко много обича майка си. Осуетявана била възможността на майката да
контактува с детето по телефона, когато то било при баща си. Добавя, че към момента
живеела сама с детето в жилище, находящо се в гр.София, кв.Лозенец, ул. „*******, което
било срещу училището, което посещава детето. Работното й време било от 09.00 ч. до 16.00
часа, като имала възможност да води и взема детето от училище. За грижите за детето
можела да разчита на помощ от леля си, както и на своите родители, които вече живеели в
София.
Извършено е социално проучване от ДСП- Лозенец (възложено от въззивната
инстанция), като в постъпил на 26.05.2022 г. социален доклад и допълнение към него от
05.05.2022 г. е отразено, че към този момент грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат и от двамата родители, съобразно постановените от първоинстанционния
съд привременни мерки. Посочено е, че и двамата родители са с висше образование.
Майката работи в МДЛ „М.“ на длъжност медицинска сестра, като е декларирала месечни
трудови доходи около 2500 лева. Бащата работи в „Е.Х.И.“ АД на длъжност началник отдел
5
„Снабдяване“ и е декларирал месечни трудови доходи около 3100 лева. Отразено е, че
детето Г. е ученик в ЧОУ „Р.Л.“, с отличен успех. При разговор със социалните работници
детето е споделило, че преди лягане майка му четяла книжки, помагала му с уроците,
двамата се разхождали в парковете, с нея ходели на почивки. С баща си и кучето Ричи
детето се разхождало по поляните, карали колело, гледали анимационни филми, редели
конструктор „Лего“, ходел на почивки. Г. е споделил (на среща, на която е присъствала
майката), че не му харесва 15 дни да живее при баща си, изразил желание през цялото време
да е с майка си, докато при следваща среща със социалните работници, проведена в
присъствието на бащата не е изразило при кого от родителите си предпочита да живее.
Социалните работници са констатирали, че между детето и родителите му има изградена
емоционална връзка и стабилност.
В социален доклад на ДСП-Лозенец от 05.10.2022 г. е отразено, че основните грижи
за детето се полагат от майката (след изменението на привременните марки от въззивния
съд). Последната живеела с детето в жилище под наем, състоящо се от спалня, детска стая,
хол с трапезария, баня и тоалетна. За бащата е отразено, че живеел в семейното жилище, с
площ от 160 кв.м. Майката е посочила, че работи в МЦ „М. Мед“, като управител и на
длъжност старша акушерка. Декларирала е трудови доходи около 1500 лева. Бащата е
декларирал, че към момента работи в „Е.-МВ“ ООД на длъжност началник отдел
„Снабдяване“, с месечно трудово възнаграждение около 2750 лева. При разговор с детето,
последното е споделило как прекарва времето с всеки от родителите си, както и че му
харесва да живее с майка си. В заключение е посочено, че в най-добър интерес на детето е то
да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите, като за правилното му
личностово развитие е необходимо то да има интензивен контакт с двамата си родители, а с
оглед съхраняване на връзката „родител –дете“ е изразено становище, че контактите на
детето с неотглеждащия родител следва да бъдат осъществявани, съобразно режим,
постановен от съда.
От кредитираните показания на разпитаните от въззивния съд свидетели се установят
както соченото от Г. Я. Ж. брачно провинение на В. К. Ж. – установяване на извънбрачна
връзка (от показанията на св. Б.С.А.), така и не доброто отношение на Г. Ж. към бившата му
вече съпруга в присъствието на детето Г. (от показанията на св.М.Р.Д.). Наред с това от
показанията на св.Д. се установяват полаганите от майката грижи за детето преди и след
раздялата на страните, изградената силна връзка на доверие и привързаност между детето и
майката, емоционалното състояние на детето преди и след изменението на привременните
мерки от въззивния съд, и най-вече настъпилото успокоение у детето след изменението на
мерките.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е
допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, като експертното заключение не
е оспорено от страните. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето
към всеки един от родителите му, отношението на детето към всеки един от родителите му,
6
емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по
отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и
наличието на родителско отчуждение при детето.
От кредитираното заключение на вещото лице Ж. С. по допусната съдебно-
психологичната експертиза и от уточненията на вещото лице при изслушването в съдебно
заседание се установява, че и двамата родители имат добър родителски капацитет и могат
да участват активно в отглеждането на детето, познават особеностите и предпочитанията
му, но като дефицит и при двамата е отчетена липсата на комуникация помежду им,
незачитане приноса на другия в отглеждането на детето и наличието на конкурентост по
между им. Експертът е констатирал, че детето Г. има изградена добра емоционална и
доверителна връзка и с двата си родители, като е отчетено минимално изразено
предпочитание на детето към майката. Според експерта и двамата родители са важни и
значими за детето. При майката детето се чувствало по-спокойно, но с радост и желание
контактувало и с баща си. Всеки от родителите добре познавал потребностите на детето и
всеки от тях бил в състояние адекватно да откликне на нуждите му. Според експерта детето
е спокойно, весело, предимно позитивно, уверено в себе си. Емоционалното функциониране
на детето се променяло в ситуации, при които трябва да е с двамата родители едновременно.
Тогава то ставало напрегнато, концентрирало се повече, задействали се защитни механизми,
свързани с избягване на прекомерна близост до някой от родител, и усилията му се
фокусирали върху цялостен контрол над ситуацията, което водело до тревожност по-бързо
психо -емоционално изтощение у детето. Вещото лице не е установило признаци на
конфликт на лоялност при детето. В присъствено общуване, то се държало еднакво свободно
и открито с всеки един родител, проявявало еднакво отношение към родителите си.
Единствени индикации за поведение на отчуждение или на наличие на конфликт на
лоялност, според експерта се изразяват в липсващата комуникация на детето с бащата, която
проявявало, когато е с майка си. Според експерта детето не отдава голямо значение на този
факт и не го преживява като конфликт, но явлението криело предпоставки за бъдещи
усложнения, доколкото това са латентно-кумулативни натрупвания в огнищата на възбуда в
централната нервна система деструктивен потенциал. В тази връзка в съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че нежеланието на детето да приема всички телефонни обаждания
на бащата и да отговаря на изпратените му от него съобщения, когато е при майка си, от
една страна се дължало на това, че детето се опитвало да балансира между родителите си, а
от друга с оглед възрастта му - на нежелание да прекъсва моментните си занимания
(предимно игрите) и да ограничава свободното си време. Според експерта, с оглед
правилното израстване и формиране на детето като независима и самостоятелна личност и
пълноценен член на обществото, най –добре е то да има възможност да контактува
достатъчно както с майка си, така и с баща си. В случая взаимоотношенията на родителите
били нарушени и родителското сътрудничество отсъствало, което се отразявало негативно
върху детето. От гледна точка на психологията и опита в работата с деца, експерта е
намерил, че е подходящо за детето да се запази сега действащия режим на лични контакти,
като към времето за присъствени контакти на бащата с детето се прибави допълнително
7
време. Експертът е предложил варианти, при които майката е основния отглеждащ родител,
а присъствените контакти на бащата с детето са разширени спрямо постановения
привременен режим от въззивния съд. При всички положения, според експерта, детето
следва да има възможност да контактува по телефона или друга М. с неотглеждащия го към
момента родител, а през ваканциите да общува поравно с всеки родител. Вещото лице е
препоръчало шест месеца след регулиране на родителската отговорност да се направи
оценка на взаимоотношенията между родителите и съответно на психо -емоционалното
състояние на детето и връзката му с всеки родител, с цел да се създадат условия за
адаптиране на извънсемейните регулативни фактори към развитието на детето. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че самото дете е предложило режим примерно от
четвъртък, през седмица с баща си, като с категоричност отхвърляло възможността за
връщане на „стария режим 15/15“, тъй като не желаело дълго време да е отделено от майка
си, тя му липсвала. Експертът е категоричен, въпреки моментни нежелания на детето да
контактува по телефона с баща си, когато е при майка си, че не е налице родителско
отчуждение, и е посочило, че продължителна липса на комуникация с неотглеждащия
родител (пр. от 6 м. до 1 година) би могло да допринесе до отчуждение у детето спрямо
неотглеждащия родител. Към момента обаче липсвала индикация за отчуждително
поведение у родителите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно –техническа експертиза се
установява, че в семейното жилище на страните (придобито от последните по време на
брака в режим на СИО), находящо се в гр.София, ул.“*******, със ЗП от 159.60 кв.м., било
извършвано преустройство по одобрени строителни книжа, като била изградена
слънцезащитна конструкция на тераса и остъкляване на тераса. С приобщаването на
терасите към апартамента жилището увеличавало полезната си площ, извършени били и
вътрешни преустройства (преместена била входната врата, обособени вградени гардероби),
в резултата на което към датата на огледа апартамента се състоял от дневна с трапезария и
кухненски бокс, остъклена тераса/зимна градина с излаз от дневната, спалня с открита
тераса, спалня с усвоена тераса, обособена допълнителна стая до спалнята, баня с тоалетна,
втора баня с тоалетна, входно антре. Според експерта от жилището може да се обособят две
самостоятелни жилище съответно с площ от около 90.61 кв. м. и от около 51.50 кв.м.
(Скица -Приложение 1 към заключението), но чрез преустройство, включващо и промяна
предназначението на съществуващи жилищни помещения, промяна на ел.инсталацията и
отоплителната инсталация.
От анализа събраните пред двете инстанциите доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извод за взаимна
вина на страните за разстройството на брачната им връзка.
В първоинстанционното производство и двете страни валидно са заявили искания за
произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на брака, като всяка от страните
надлежно навела съответни брачни провинения на другия съпруг, представляващи
основанията на брачния иск. По исканията на страните и в обхвата на заявените от тях
8
брачни провинения първоинстанционният съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е
приел, че същата е взаимна. Първоинстанционния съд стигнал до този извод, след анализ на
доказателствената съвкупност, приемайки, че от нея се установяват конфликти и
неразбирателства между страните, довели до фактическата им раздяла, като никой от тях не
е положил нужните усилия за преодоляване на взаимното им неразбирателство и за
заздравяване на брака, като всичко това закономерно довело до необратимо разкъсване на
брачната им връзка. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция.
Като допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че през
последните години от брака неразбирателството между страните е ескалирало, въззивникът
Г. Я. Ж. системно, включително и в присъствието на трети лица и детето Г. обиждал
съпругата си, подчертавал колко била тъпа тя и как не можела да изкара 2 лева, че била
дебела, че заплатата й не била достатъчна, омаловажавал я като съпруга, майка и домакиня,
подронвал авторитета и пред детето и близки на семейството, което неминуемо е довело до
отчуждение между съпрузите и разстройство в брачните им отношения, чийто крах
настъпил към месец март 2020 г., макар, че продължили съвместно да обитават семейното
жилище, което жената напуснала, заедно с детето, през месец декември 2020 г.,т.е по време
на бракоразводни процес (така от показанията на разпитаната от първоинстанционния съд
свидетелка А. Л. – близка на страните). От друга страна се установява, че към месец май
2020 г.(два-три месеца, преди да подаде молбата за развод в съда) В. К. Ж. е установила
интимна връзка с друг мъж (така показанията на разпитания от въззивния съд свидетел Б.
А.). При това положение следва извод, че всеки от бившите съпрузи със своето поведение е
допринесъл за разпадането на брака – мъжът е нарушил изискванията за взаимно уважение и
разбирателство между съпрузите (чл. 14 СК), а жената – това за съвместно живеене на
съпрузите (чл. 15 СК). Необходимо е да се отбележи също, че е без значение дали съпругата
е установила извънбрачната връзка след фактическата раздяла на страните или преди това –
докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от
него задължения (т. 7 от ППВС № 10/03.11.1971 г. по гр.д. № 5/1971 г.).
Ето защо, изводът на първостепенния съд, че нито един от съпрузите не е предприел
необходимите мерки, нито е положил усилия, за възстановяване на нормалните съпружески
взаимоотношения, се споделя от настоящия съд. И двете страни са допринесли за разпада на
брачната връзка, поради което обжалваното решение в частта за брачната вина, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, представените
социални доклади, становищата на страните, и неоспореното заключение по допусната СПЕ,
настоящият съдебен състав приема, че са събрани достатъчно доказателства за наличие на
емоционална и доверителна връзка на детето Г. с двамата родители. Безспорно е също така,
че и двамата родители обичат детето си и желаят активно да участват в живота му.
Установява се, че и двамата родители имат възможност да полагат адекватни грижи за
детето, като спора между тях е концентриран върху въпроса кой е по-пригодния родител.
Всеки от родител има убеждението, че е по-пригодния родител, и претендира родителските
9
права по отношение на детето. Изслушани както пред районния съд, така и пред въззивния,
родителите заявяват сравнително непримирими позиции, свързани с грижите, възпитанието
и издръжката на детето; нямат готовност да постигнат разбирателство по някой от спорните
въпроси; една и съща ситуация пресъздават всеки според собствените си възприятия,
отричайки качествата и способностите на другия родител и обвинявайки се един друг за
разрива в собствените им отношения и за отношението на детето спрямо всеки от тях.
Желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и
загриженост към детето си, обаче трябва да бъде преценявано с оглед най-добрият интерес
на детето.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на
преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от
Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата
на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност,
уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения
между детето и родителите му.
В случая се установява, че родителския капацитет на страните е съпоставим. И
двамата родители притежават нужния родителски капацитет да полагат грижи за детето, да
осигуряват неговата безопасност и емоционален комфорт, да стимулират психическото му
развитие, проявяват нужното внимание, деликатност и чувствителност по отношение на
чувствата и преживяванията на детето. Познават неговите интереси, потребности и нужди. И
двамата отчитат нуждата на детето от другия родител. Не са налице данни за наличие на
родителско отчуждаване, нито при детето е налице конфликт на лоялност спрямо някого от
родителите. Детето има изградена сигурна и близка връзка на привързаност и към двамата
си родители. У родителите не са налице психологични състояния, които да поставят детето в
риск. Съпоставими са възможностите за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните им възможности. И двамата родители са участвали
в грижите за детето по подходящ начин през периода на неговото израстване до момента, но
съдът отчита, че и двамата са неспособни да намерят начин да бъдат пълноценни родители
след раздялата си, да намерят баланс в грижата за детето, декларират разбиране в
необходимостта другия родител да участва в живота на детето, но не успяват да постигнат
разбирателство относно това на практика.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
родителите, емоционалната и доверителна връзка на детето с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост, и най-вече с оглед сравнително ниската
възраст, в която се намира детето и заради която се нуждае от майчина грижа и ласка,
10
налагат упражняването на родителските права да се концентрира у личността на майката,
при която да се определи и местоживеенето на детето. Майката познава в дълбочина и се
отнася по-внимателно и грижовно към нуждите на детето и към нея детето е по-привързано,
констатирано и от вещото лице. След предоставянето на родителските права на майката,
като привременна мярка е настъпило успокоение у детето (от показанията на св.Д.),
проявено и при събеседването с вещото лице и социалните работници, като единствения
дисбаланс в емоционално му състояние се отчита когато трябва да е в присъствието и на
двамата си родители, дължащо се на компрометираните отношения между последните.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с предоставянето на
родителските права на майката възможно най-малко ще бъде отрицателното въздействие,
което решението ще има върху детето в психо-емоционален план. При майката следва да
бъде определено и местоживеенето на детето.
Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в нормата на чл.59, ал.2
СК се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите,
при роднина, близък или трето лице), и не задължава съда да определи конкретен адрес на
пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е
определено от Закона за гражданската регистрация.
Съгласно чл.126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни
причини детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права,
поради което местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд от
21.05.2021 г. следва да бъде потвърдено в частта, в която упражняването на родителските
права по отношение на детето Г.Г. Ж. е предоставено на майката, при която е определено
местоживеенето на детето. С оглед изложеното по-горе по отношение на „местоживеенето
на детето“ следва да бъде потвърдено и постановеното от първоинстанциониня съд решение
по реда на чл.250 ГПК, с което е отказано основното решение да бъде допълнено с
конкретен административен адрес на детето.
За запазване на добрата емоционална привързаност на детето към бащата и с оглед
възможността последният пълноценно да участва в живота на детето, настоящата инстанция
намира за подходящ следния режим на лични отношения на бащата Г. Я. Ж. с детето Г.Г.
Ж.: бащата има право да вижда и взима детето всеки втори и четвърти четвъртък, петък,
събота и неделя на месеца от 18.00 часа в четвъртък до 20.00 часа в неделя, всяка четна
година от 09.00 часа на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на
детето, определени от Министерството на образованието и науката, до 20.00 часа на
последния ден на всяка от тези ваканции, всяка година през първите половини на
пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 20.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
11
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 20.00 часа на последния ден на
тази половина, всяка нечетна година през втората половина на коледната училищна
ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и науката – от 09.00
часа на първия ден на тази половина до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка
четна година на седемнадесети март (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка
година на двадесет и трети септември (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, както и всяка
нечетна календарна година за трети март, шести май и шести септември – от 09.00 часа до
20.00 часа, а всяка четна календарна година за първи май, двадесет и четвърти май и
двадесет и втори септември от 09.00 часа до 20.00 часа.
За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че бащата може да прекарва време с
детето и извън определения от съда режим, стига да е налице договорка с майката и желание
от страна на детето за това. Поддържането на подходящи лични отношения на бащата с
детето, разбира се, може да става не само със свиждания, но и чрез водене на
кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, (телефонни разговори,
мобилни приложения за съобщения и обаждания и т. н.), като в решението на съда не е
необходимо да се изброяват всички възможни форми на лични отношения. Тези форми
следва да бъдат договорени между родителите, при съблюдаване желанието и на самото
дете, неговия дневен режим и училищни ангажименти.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение №
65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно
сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители
необходимите му ресурси за хармонично развитие.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд от 21.05.2021 г. следва да
бъде отменено в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето,
като се определи режим на лични отношения, съобразно мотивите на настоящото решение.
Възрастта и нуждите на детето Г. и материалните възможности на неговите родители
налагат общата месечна издръжка на детето да бъде в размер на 700 лева, от която сума
бащата следва да заплаща 400 лева месечно, а разликата, ведно с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката. Началният момент на
определената в тежест на бащата месечна издръжка трябва да бъде датата на влизане в сила
на настоящото решение в частта за местоживеенето на детето, доколкото началният момент
на дължимата от бащата издръжка, определен от първоинстанционния съд не е атакуван от
майката. При това положение решението на районния съд от 21.05.2021 г. следва да бъде
отменено, в частта, в която е отхвърлен иска на въззивницата и въззиваема страна В. К. Ж.
за месечна издръжка на детето Г. за разликата от 220 лева до 400 лева, като бащата бъде
12
осъден да заплаща на детето Г. месечна издръжка от още 180 лева, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение в частта за местоживеенето на детето. Присъдената
месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК).
По въпроса за ползването на семейното жилище съдебната практика е уеднаквена с
редица съдебни решения, в които е съобразено и разрешението, дадено в ППВС № 12/87 г. -
семейното жилище може да се ползва от двамата съпрузи поотделно в случай, че
жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в отделни жилища, без
преустройства, изменения или промяна в предназначението им, независимо дали
отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни помещения за двамата,
се разпределят жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако
отношенията между бившите съпрузи са търпими - така е прието в решение № 247 по гр. д.
№ 239 за 2009 г. на IV ГО и в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на IV ГО. В
решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г на IV ГО е прието, че отношенията между бившите
съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически
или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е възможен диалог, когато
липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено към избягване на
конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни отстъпки. Начинът
по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище, е
определен в решение № 554 по гр. д. № 1774 за 2009 г. на IV ГО - съдът първо установява
кой е собственик на жилището, от колко помещения се състои то и дали има помещения,
които не се обитават от членовете на бившето семейство; на второ място съдът следва да
прецени дали е възможно да се определят самостоятелни реални части от семейното
жилище, без общо ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои
помещения от кого ще се ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са
търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за ползване между
бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да предостави жилището, като взема
предвид жилищната нужда на съпрузите (чл. 56, ал. 1 СК), интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства (чл. 56, ал. 5 СК);
критериите не са изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и
съвкупно, като над всичко се вземат предвид интересите на децата - така се приема в
решение № 247 по гр. д. № 239 за 2009 г. на IV ГО и в решение № 565 по гр. д. № 1317 за
2009 г. на IV ГО.
В конкретния случай е установено, че семейното жилище на страните,
представляващо апартамент №10, находящ се в гр.София, ул.******* е с площ от 159.60
кв.м., като след извършвано преустройство по одобрени строителни книжа (изградена
слънцезащитна конструкция на тераса и остъкляване на тераса) е увеличена полезната му
площ, в резултат на което и след вътрешни преустройства то се състои от дневна с
трапезария и кухненски бокс, остъклена тераса/зимна градина с излаз от дневната, спалня с
открита тераса, спалня с усвоена тераса, обособена допълнителна стая до спалнята, баня с
13
тоалетна, втора баня с тоалетна, входно антре. Безспорно е, че жилището е придобито от
страните по време на прекратения им вече брак в режим на СИО, а и това се установя от
представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 175, том І, рег.№9548, дело №
147/2016 г. на нотариус С-. С., вписан в регистъра на НК под № 107, с район на действие
СРС.
Съобразявайки разрешението, дадено в ППВС № 12/87 г. настоящият съдебен състав
намира, че не е налице възможност за обособяване на самостоятелни реални части от
семейното жилище (без общо ползване на помещения), въпреки неговата площ, доколкото
варианта за обособяване на самостоятелни реални части (съобразно заключението на
назначената техническа експертиза) налага извършването на преустройство (извършване на
СМР, промяна на ел.инсталацията и отоплителната инсталация) както и промяна на
предназначението на съществуващи жилищни помещения. От друга страна, страните са в
обтегнати, конфликтни отношения помежду си, поради което ползването на жилището не
може да бъде разпределено между тях, още повече, че самото дете се напряга и е тревожно в
присъствието на двамата си родители, поради което и противно на приетото от районния
съд не може да бъде постановено съвместно ползване на дневна с трапезария и кухненски
бокс и сервизните помещения.
Отчитайки, невъзможността за обособяване на самостоятелни реални части от
семейното жилище, без преустройства, изменения или промяна в предназначението на
помещенията, нетърпимите отношения между страните, интересите на ненавършилото
пълнолетие дете, което има право на спокоен живот, без да бъде подлагано на скандалите
на своите родители, вината, еднаквата жилищна нужда на вече бившите съпрузи, и другите
обстоятелства на случая, не с оглед на тяхната значимост, с изключение на критерия
„интереси на децата“ (така т. 11 от ППВС № 12 от 28.11.1971 г.), настоящият съдебен състав
приема, че интересите на малолетното дете Г. налагат семейното жилище да се предостави
за ползване на В. К. Ж., на която е представено упражняването на родителските права по
отношение на това дете.
Като взе предвид гореизложеното, въззивният съд счита че постановеното решение
на Софийския районен съд в частта относно ползването на семейното жилище като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което семейното
жилище на основание чл.56, ал.1 СК се предостави за ползване на В. К. Ж., при което ще
живее и детето от брака Г.Г. Ж..
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение за
развод, с което се предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг по чл.56,
ал.1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно отношение и съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 от
ГПК всяка от страните може да иска съдът с решението си да определи размера на наема с
решението си за развод. Претенция за определяне на месечен наем в размер на 1000 лева е
заявена от мъжа с насрещната искова молба, поради което и с оглед отмяната на
пърноистнационното решение в частта за ползването на семейното жилище и
предоставянето му за ползване само на жената, настоящия състав дължи произнасяне и по
14
чл.57, ал.2 от СК.
В случая семейното жилище е придобито от страните в режим на СИО, а след
влизане в сила на решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г.
на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта за прекратяване на брака е останало съсобствено между
тях при равни дялове, респ. бившия вече съпруга, на която се предоставя за ползване
семейното жилище дължи заплащане на месечна наемна цена за ½ ид.ч. от имота на Г. Я. Ж.,
от момента на влизането в сила на решението, с което е предоставено за ползване жилището
(докато се упражняват родителските права или настъпят други основания за изменение или
прекратяване на правото на ползване).
В първоинстанционното производство е приета неоспорена от страните съдебно –
техническа оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което
преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като обективно и компетентно,
се установява, че размерът на средната месечна наемна цена за жилището е в размер на 1060
лева, респ. 530 лева за ½ ид.ч. от имота.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК предвижда, че не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Под жилищна площ в тази
хипотеза се разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в
обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото
нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете
категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете от брака следва да се има предвид неговия дял на обитаване
на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня (така
Решение № 123/04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС ). В случая от
брака страните имат едно малолетно дете, родителските права върху което са предоставени
за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето му, поради което
дължимия от нея наем следва да бъде намален на половина (така Решение № 627/08.03.2011
г. по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о.). Или, средният пазарен наем за припадащата се на Г. Я. Ж.
идеална част от това жилище след приспадане на ползваната от ненавършилото пълнолетие
дете на страните жилищна площ, възлиза на една четвърт от средната пазарна наемна цена
за имота и е в размер на 265 лева месечно, до който размер претенцията на Г. Ж. се явява
основателна и следва да бъде уважена. В останалата част и до пълния предявен размер от
1000 лева исковата претенция по чл. чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК следа да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Поради изложеното В. К. Ж. следва да бъде осъдена да заплаща на Г. Я. Ж., който е
лишен от правото да ползва семейното жилище месечна наемна цена в размер на 265 лева,
считано от влизане в сила на настоящото решение, в частта за ползване на семейното
жилище до настъпване на основание за изменение или прекратяване на ползването, и
държавна такса върху определения наем в размер на 381.60 лева по сметка на СГС.
Върху определената издръжка на детето Г.Г. Ж. бащата Г. Я. Г.ев дължи държавна
такса в размер на 259.20 лева по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69,
15
ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В настоящия случай страните нямат право на разноски, поради общата им вина за
брачното разстройство (арг. от чл. 329, ал. 1, във вр. с чл. 273 от ГПК) и с оглед изхода на
спора (жалбите на страните са частично уважени, а уредбата на въпросите по чл. 59, ал. 2 от
СК цели защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 34951/2020 г.
на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частите, в които е определен режим на лични отношения на
бащата Г. Я. Ж. с детето Г.Г. Ж., в частта, в която е отхвърлен искът за месечната издръжка
на детето Г.Г. Ж. над 220 лева до 400 лева, и в частта, в която ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ул.“******* ап.10, е разпределено както следва: на мъжа
е определено да ползва една стая (с изложение изток), на жената е определено да ползва
останалите две стаи (т.н. детска и стая с преддверие и баня –и двете с изложение север), с
общо ползване на дневната с кухненския бокс и останалите сервизни помещения, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. Г.ев Ж., ЕГН **********, с
детето Г.Г. Ж., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето
всеки втори и четвърти четвъртък, петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в
четвъртък до 20.00 часа в неделя, всяка четна година от 09.00 часа на първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 20.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции, всяка
година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето,
определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на
съответната половина до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка четна година
през първата половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина
до 20.00 часа на последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората
половина на коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 20.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка четна година на седемнадесети март (рождения ден
на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е
учебен) до 20.00 часа, и всяка година на двадесет и трети септември (рождения ден на
бащата) – от 10.00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е
учебен) до 20.00 часа, както и всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и
шести септември – от 09.00 часа до 20.00 часа, а всяка четна календарна година за първи
16
май, двадесет и четвърти май и двадесет и втори септември - от 09.00 часа до 20.00 часа.
ОСЪЖДА Г. Г.ев Ж., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Г.Г. Ж.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител В. К. Ж., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на още 180 лева (или общо 400 лева), считано от
влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ на В. К. Ж., ЕГН **********, на основание чл.56, ал.1 СК,
ползването на семейното жилище представляващо апартамент № 10, находящ се в гр.София,
ул.******* с площ от 159.60 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс,
остъклена тераса/зимна градина с излаз от дневната, спалня с открита тераса, спалня с
усвоена тераса, обособена допълнителна стая до спалнята, баня с тоалетна, втора баня с
тоалетна, входно антре, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на правото на ползване.
ОСЪЖДА В. К. Ж., ЕГН **********, да заплаща на Г. Г.ев Ж., ЕГН **********, на
основание чл. 57, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 56, ал. 1 от СК, месечен
наем в размер на 265 лева за ползването на семейното жилище - апартамент № 10, находящ
се в гр.София, ул.******* считано от влизане в сила на решението до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на ползването, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част и до пълния предявен размер от 1000 лева месечно, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20122023/21.05.2021 г., постановено по гр. д. №
34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в останалите обжалвани части относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно родителските права и
местоживеене на детето Г.Г. Ж..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20187521/19.09.2021 г., постановено по гр. д. №
34951/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, по реда на чл.250 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г.ев Ж., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд сумата от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева – държавна
такса върху издръжката на детето Г.Г. Ж..
ОСЪЖДА В. К. Ж., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд сумата от 381.60 (триста осемдесет и един лева и шестдесет стотинки) лева – държавна
такса върху месечната наемна цена за ползване на семейното жилище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО в частта за вината и ползването на семейното жилище е окончателно
и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18