Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 23.02.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 367/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.).

Делото е образувано по искова молба на ПК “ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ“, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: с. Горна Малина, пл. “Родолюбие“ №1, представлявана от председателя А.П.М срещу Община Горна Малина, с адрес: с. Горна Малина 2131, ул. „Двадесет и първа“ № 18, представлявана от кмета А. Ж. Ищецът твърди, че е собственик на „МАГАЗИН ЗА ХЛЯБ“ със застроена площ от 154 кв.м. на оригинерно основание чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС отм.) извършено строителство със средства на кооперацията при посочените в закона условия. След отмяната на  чл. 2, ал. 3 ЗОС законодателят въвел пар. 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите (ДВ 41/2007 г.), с която е предоставена възможност на кооперациите да предявят искане пред кмета или областния управител за деактуване на имоти кооперативна собственост, ако сградите и постройките са построени със средства на кооперациите и строителство преди 13.07.1997 г. Ищецът твърди, че с вх. № 24.01-5/ 05.09.2007 г. е отправил искане до кмета на Община Горна Малина, а със заповед № 425/05.11.2008 г. на кмета на Община Горна Малина е разпоредено отписването от книгите за държавна собственост на 182/300 идеални части от УПИ XI в квартал 5 на с. Горна Малина, Община Горна Малина. Твърди се, че целият УПИ XI в квартал 5 на с. Горна Малина, Община Горна Малина е прилежащ терен към сградата – собственост на кооперацията. Твърди се, че прилежащия терен се определя в реални граници, а не като идеални части. Иска се признаването за установено по отношение на ответника правото на собственост на ищеца върху: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, който по плана на с. Горна Малина, Община Горна Малина, одобрен със Заповед № АБ-137/04.06.1985 г. съставлява парцел XI /единадесети/, Магазин за хляб, в квартал 5 /пети/, целият на площ от 300 /триста/ кв.м., при съседи на имота по документ за собственост и по скица: от две страни - улици, парцел IX-169 /девети- за имот планоснимачен номер сто и деветнадесет/, парцел VIII-168 /осми за имот планоснимачен номер сто шестдесет и осем/ и парцел V11-168 /седми за имот планоснимачен номер сто шестдесет и седем/.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че ищецът смесва понятията „прилежащ терен“ и „поземлен имот“. Твърди се, че за прилежащия терен не може да се обособи самостоятелен УПИ.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалните си представители адв. Хаджиев и адв. Димова моли за уважаване на иска. В писмена защита се твърди, че собствеността на имота като прилежащ терен на сградата е преминала по силата на закона в собственост на кооперацията при осъществен фактически състав на пар. 26 от ПЗР на ЗИД на Закона за кооперациите. Сочи се, че строежът на магазина е приключил на 23.09.1990 г. изграден от кооперацията с нейни средства и заприходен по балансова сметка 203, а исканията за деактуване са направени до областния управител в срока до 31.12.2007 г. с оглед двете заповеди от 2000 г. и 2007 г. Сочи се, че актът за общинска собственост № 108/10.02.2000 г. не поражда право на собственост за община Горна Малина и има само удостоверяващо значение по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗОС. Освен това в посочен чл. 2, т. 6 ЗОС („имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие“), но община Горна Малина няма участие в ПК “ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ“.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния представител адв. Тодоров моли за отхвърляне на иска. В писмени бележки се твърди, че не може целия          т имот да бъде приет за прилежащ терен на сградата, а само зоната за достъп до входа и тясна ивица около сградата за нейното обслужване (измиване на прозорци, ремонт на стени и покриви и т. н.). Сочи се, че собственикът на терена се явява „гол собственик“ и следва да осигури възможност на собственика на сградата да я ползва по предназначение, но без това да прави целият терен прилежащ на сградата. Твърди се, че теренът е бил държавен, а по силата на закона е станал общински.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С протокол образец 16 комисия въз основа на заповед № 392/20.09.1990 г. на председателя на ОКС София съгласно т. 92.1 буква „а“ и във връзка с т. 96.1 от ПКС е приела за въвеждане в действие и пускане в експлоатация на обект „Магазин за хляб и хлебни изделия“ с. Горна Малина с инвеститор – ПК „Димитър Йончев“ с. Горна Малина и изпълнител – ПСП „Комплексни доставки“ Торгокомплекс след преглед на техническата документация – строително разрешение, протокол за строителна линия, актове обр. 19, акт обр. 1 за проучвателни и проектни работи; монтажен дневник, типов архитектурен план, работни чертежи и документация, като е посочено, че за изграждането на обекта са изразходвани 132000 лева в рамките на лимита.

Със заповед № 49/22.03.1991 г. на председателя на временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Горна Малина са обособени самостоятелни парцел XI - магазин за хляб и хлебни изделия и нов парцел VIII-168 за индивидуално жилищно строителство и улица-тупик с ОК-98а и 97а. Според приложения АДС № 1903/ 04.01.1993 г. същият е издаден за парцел XI - магазин за хляб и хлебни изделия с площ от 300 кв. м.

Представени са е извлечения от баланса по сметка 203 – сгради към 10.07.2020 г. и към 31.03.2021 г. на ПК „Димитър Йончев“ с. Горна Малина с отбелязан Магазин за хляб с. Горна Малина с дебит 3770 лева.

Със заповед № Д И -9/ 03.02.2000 г. на областния управител на Софийска област на основание чл. 78, ал. 1 ЗДС вр. чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОС (пар. 1от ЗИД н ЗОС) съгласно искане на кмета на община Горна Малина е наредено да се отпише от актовите книги за държавните имоти и се предаде на община Горна Малина недвижим имот, представляващ парцел XI - магазин за хляб, в квартал 5 по регулационния план на с. Горна Малина, общ. Горна Малина, заедно с изградената в него едноетажна сглобяема  сграда „Магазин за хляб и хлебни изделия“, актувана с АДС 1903/ 04.01.1993 г., издаден от ОбНС-Горна Малина.

Представен е протокол № 1/03.02.2000 г. на Общински съвет Горна Малина, като в т. II.1 е взето решение за обявяване на частна общинска собственост на Магазин за хляб и хлебни изделия с. Горна Малина.

Представен е акт за общинска собственост № 108/10.02.2000 г. на недвижим имот в с. Горна Малина, общ. Горна Малина с посочено: правно основание - чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС и решение 1 от протокол 1/03.02.2000 г. на Общински съвет; вид и описание на имота – едноетажна (сглобяема) сграда със застроена площ 154 кв. м. и площ на парцела 300 кв. м.; бивш собственик – държавата; № и дата на съставени по рано актове – АДС 1903/ 04.01.1993 г.; местонахождение - с. Горна Малина квартал 5 парцел XI; граници – изток – улица, запад – парцел IX-169, север - парцел VIII-168 и юг – улица. Отбелязано е вписване в СВ Елин Пелин с рег. 310/19.12.2018 г., акт 79, том XI от 2018, партида 42238.

Според протокол от 30.06.2004 г. по гр. д. № 68/2002 г. на РС Елин Пелин в сила от 08.07.2004 г. и вписан в СВ Елин Пелин на 23.09.2004 г. в дял на ищеца ПК „Димитър Йончев“ е поставен по т. 6 - едноетажна (сглобяема) сграда със застроена площ 154 кв. м., построена в парцел XI в кв. 5 по плана с. Горна Малина, Софийска област, при граници – изток – улица, запад – парцел IX-169, север - парцел VIII-168 и юг – улица.

Видно е от нотариален акт № 103, том II, рег. № 2821, дело № 254 от 05.10.2006 г., на нотариус А. с район РС Елин Пелин, че на основание чл. 483, ал. 1 ГПК ищецът е признат за собственик на следния недвижим имот: едноетажна сграда „МАГАЗИН ЗА ХЛЯБ“ със застроена площ от 154 кв.м., построена в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в  с. Горна Малина, Софийска област, по плана на селото одобрен със Заповед № АБ-137/04.06.1985 г. съставлява парцел XI /единадесети/- магазин за хляб, в квартал 5 /пети/, при съседи на имота по скица: от две страни - улици, парцел IX-169, парцел VIII-168 и парцел VII-167.

Със заповед № 125/05.11.2008 г. на кмета на Община Горна Малина на основание чл. 44, ал. 1 ЗМСМА вр. пар. 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК и предявено искане 39.01-5/05.09.2007 г. е наредено отписване от актовете книги за държавна собственост имот-частна общинска собственост в полза на ПК „Димитър Йончев“ с. Горна Малина на следния недвижим имот: 182/300 ид. ч. от УПИ  XI в кв. 5 по регулационния план на с. Горна Малина, целият с площ от 300 кв. м., актуван с акт за частна общинска собственост № 108/10.02.2000 г. при съседи и граници на имота: изток – улица, запад – парцел IX-169, север - парцел VIII-168 и юг – улица, която част представлява прилежащ терен към сграда, собственост на кооперацията.

Представени са скица № 277/24.06.2020 г. и удостоверения за данъчна оценка от 19.06.2020 г. и 06.10.2020 г.

Установява се от показанията на свидетелката Д.Ц.С., че работила като счетоводител в ПК „Димитър Йончев“ с. Горна Малина от 1962 г. до 2020 г. Магазинът за хляб бил построен от кооперацията в периода от 1988 г. до 1990 г. Магазинът бил заприходен по сметка 203 в активите на кооперацията след издаване на акт 16 през 1990 г.

Установява се от показанията на свидетелката Х.Д.П, че работила в ПК „Димитър Йончев“ с. Горна Малина от 1976 г. до 2017 г. Магазинът за хляб бил строен от кооперацията през 1989 г. и 1990 г., като веднага заработил като Магазин за хляб и хлебни изделия, като друго предназначение сградата не е имала.

Видно е от заключението на вещото лице К.Н., което съдът кредитира като компетентно и обосновано, че със заповед № 49/22.03.1991 г. на председателя на временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Горна Малина са обособени самостоятелни парцел XI - магазин за хляб и хлебни изделия и нов парцел VIII-168 за индивидуално жилищно строителство и улица-тупик с ОК-98а и 97а. Прилежащият терен се определя съобразно изискванията на чл. 21 и чл. 20 от  Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като следва да се спазват изискванията на ОУП на Община Горна Малина, а процесният имот попада в зона Жм, плътност на застрояване-50 %, интензивност на застрояване – 1,2, к.к. – 10 м и озеленяване – 40 %. Съобразно посочените изисквания и площта на магазина от 154 кв. м., прилежащата площ е 308 кв.м. т.е. по голяма от площта на УПИ XI - магазин за хляб и хлебни изделия, която е 300 кв. м. Посочено е, че конфигурацията на УПИ XI не е съобразена с приложение 1 към чл. 21 от посочената Наредба № 7/2003 г., тъй като една от ъгловите точки на сградата е на по-малко разстояние от 3 метра. Площта на процесния имот съобразно действащия кадастрален и регулационен план е 300 кв.м. Налице е пълна идентичност между процесния имот и този в АОС № 108/10.02.2000 г. Не могат да се обособят два отделни УПИ, тъй като площта му е на абсолютния минимум съобразно ЗУТ.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от твърдения за съществуване на гражданско-правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост върху конкретен имот, като с оглед наличието на подобни твърдения в исковата молба, исковете са допустими. При така предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него основание - прилежащ терен по чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.). Кооперацията следва да докаже, че е построила със свои средства сгради или постройки върху държавната земя до влизане на действащата конституция в сила, за да се ползува от разпоредбата на  чл. 2, ал. 3 ЗОС. Определящо значение има факта на построяване на сградата, без да е необходимо предварително кооперацията да доказва придобиване на собствеността по някои от способите по чл. 77 ЗС.

Съгласно разпоредбата на  чл. 2, ал. 3 ЗОС, не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях преди 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Според § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗК /ДВ., бр. 41 от 2007 г./ кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991 г. имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината, като искането за това се прави в срок до 31.12.2007 г. Посочено е още, че при наличие на тези обстоятелства имотът се деактува и се продава във владение на кооперацията или кооперативния съюз.

Нормата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС изключва правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено до 13.07.1991 г. от кооперативна организация строителство със собствени средства на сграда и постройка, прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата - кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост (Решение № 180 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 315/2017 г., I г. о., ГК). Правилото на  чл. 2, ал. 3 ЗОС от една страна е законодателен израз на отделянето и обособяването на общинската от държавната собственост на основата на Конституцията от 1991 г., а от друга - проявление на идеята за възстановяване на кооперативната собственост.

Нормата на  чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) има реституционен характер, въпреки, че не е посочено изрично, чия собственост става обектите, като логическото й тълкуване води до извод, че сградите и постройките с прилежащия терен, стават собственост на кооперативни организации, които са ги построили, тъй като разпоредбата отдава специално значение на факта на построяването им от тези организации. При това  чл. 2, ал. 3 ЗОС не съдържа условие сградите и постройките на кооперативните организации да са изградени въз основа на отстъпено им право на строеж. Такова условие, освен че не е предвидено изрично, не би могло да се предполага, защото след реализацията на правото на строеж върху чужда земя, възниква правото на собственост върху постройката заедно с правото да се държи тя в чуждия имот. На кооперациите се признават права на собственост, каквито те не биха могли да притежават, тъй като по установения ред същите са били собственост на държавата, която като титуляр на вещното право го е изключила от своя патримониум и от този на общините и е придала с обратна сила правно значение на факти, които обективно не са давали възможност на построилия обекта да го придобие съобразно действащата преди 1991 г. - правна уредба. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) е от материалноправно естество, като от датата на влизането й в сила, ех lege, кооперативните организации, доколкото са налице и предпоставките на § 1, ал. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите от 1999 г., се легитимират като собственици на построеното от тях и на прилежащия терен. Отмяната на нормата действа занапред и не може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права (Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.).Признаването на кооперациите за собственици на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС не се свързва с приложението на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) или § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество (Решение № 316 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 830/2011 г., I г. о., ГК).

Разпоредбата на  чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост не предвижда изискване за наличието на законно разрешение за изграждането на обекта, както и на отстъпено по съответния ред право на строеж върху имота. Обстоятелството дали даден обект е построен при спазване на законовите изисквания, предвидени в разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, е правно ирелевантно по отношение придобиването и притежаването на правото на собственост, докато обектът съществува реално. При решаване на въпроса чия собственост са изградените до влизане в сила на Конституцията от 1991 г. върху земя-бивша социалистическа собственост сгради и постройки, законодателят е преценил, че справедливостта налага тези сгради да останат собственост на юридическите лица, които са вложили средства и труд за тяхното изграждане независимо от това, дали теренът, върху който са изградени тези сгради, е бил предоставен на тези юридически лица за строителството на такива сгради и дали на тези кооперации и юридически лица с идеална цел е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. В случая фактът на построяването на обекта е доказан със свидетелски показания, а заприходяването доказва, че кооперацията е изградила сградата със свои средства.

Посочено основание в заповед № Д И -9/ 03.02.2000 г. на областния управител на Софийска област по чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОС (отм.) се отнася за обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а за посоченото основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС („имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие“) не са налице  доказателства.  Според заключението на вещото лице прилежащият терен се определя съобразно изискванията на чл. 21 и чл. 20 от  Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като следва да се спазват изискванията на ОУП на Община Горна Малина, а процесният имот попада в зона Жм, плътност на застрояване-50 %, интензивност на застрояване – 1,2, к.к. – 10 м и озеленяване – 40 %, като съобразно посочените изисквания и площта на магазина от 154 кв. м., прилежащата площ е 308 кв.м. т.е. дори е по голяма от площта на УПИ XI - магазин за хляб и хлебни изделия, която е 300 кв. м. С разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (редакция до отмяната с ДВ. бр. 26/2000 г.) се изключва правната възможност, при наличие на посочените в нея предпоставки - когато има извършено от кооперативна организация до 13.07.1991 г. строителство на обекти за нуждите и дейността на кооперацията, със собствени средства, на сграда и постройка, както и прилежащият терен, необходим за обслужване на сградата - кооперативна собственост, да запази статута си на държавна или общинска собственост. Ответникът Община Горна Малина не е имал основание да деактува само идеални части от процесния имот, тъй като УПИ XI - магазин за хляб и хлебни изделия е създаден за да обслужва построения в него магазин за хляб.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не може целият имот да бъде приет за прилежащ терен на сградата, а собственикът на терена се явява „гол собственик“ и следва да осигури възможност на собственика на сградата да я ползва по предназначение, но без това да прави целият терен прилежащ на сградата. Съдът намира, че няма пречка прилежащият терен да съвпада с цялата площ на имота съобразно установените правила и нормативи за площта на построеното и площта на имота. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Разпоредбата касае създадена разделна собственост върху земята и върху построена в нея сграда, при която собственикът на земята е длъжен да търпи сградата, а суперфициарният собственик може да използва земята в рамките на правата по чл. 64 ЗС. В разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), която има за цел да концентрира собствеността върху сградата и върху прилежащия към нея терен в лицето на един правен субект, като прилежащият терен става собственост на собственика на сградата, принципът, заложен в чл. 64 ЗС, не е възприет. Отмяната на разпоредбата чл. 2, ал. 3 ЗОС през 2004 г. не води до изгубване на възникналото по силата на закона право на собственост върху прилежащия терен, като запазването на това право се потвърждава и с разпоредбата на пар. 26 от ПЗР на ЗИДЗК (Определение № 60374 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2021 г., I г. о., ГК).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира заплащане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за вещо лице в размер на 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за което се представя договор за правна защита и съдействие за плащане в брой на 16.01.2019 г. Неоснователно е искането на ответника за намаление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото е близо до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лева.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Горна Малина, ЕИК ….. с адрес: с. Горна Малина, ул. „Двадесет и първа“ № 18, че ПК “ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ“, ……, със седалище и адрес на управление: с. Горна Малина, пл. “Родолюбие“ №1, е собственик на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, който по плана на с. Горна Малина, Община Горна Малина, одобрен със Заповед № АБ-137/04.06.1985 г. съставлява парцел XI /единадесети/, Магазин за хляб, в квартал 5 /пети/, целият на площ от 300 /триста/ кв.м., при съседи на имота по документ за собственост и по скица: от две страни - улици, парцел IX-169 /девети- за имот планоснимачен номер сто и деветнадесет/, парцел VIII-168 /осми за имот планоснимачен номер сто шестдесет и осем/ и парцел VII-168 /седми за имот планоснимачен номер сто шестдесет и седем/.

ОСЪЖДА Община Горна Малина, ЕИК *********, с адрес: с. Горна Малина, ул. „Двадесет и първа“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на ПК “ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ“, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: с. Горна Малина, пл. “Родолюбие“ №1, сумата от 1250 лева, направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: