Р Е Ш Е Н И Е №76
гр. София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 244 по описа за
Б.Т.М. е предявила срещу „Л.И.“ АД
обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 110000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.03.2017 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.03.2017 г. –
датата на увреждането, до окончателното плащане; сумата от 2370 лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на същото ПТП имуществени
вреди – разходи за лечение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 26.03.2017 г., до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди, че на 26.03.2017 г. ищцата пострадала при
пътно-транспортно произшествие, причинено от застрахования при ответника водач В.Г.
Г., който управлявал лек автомобил „Шкода Фабиа” с рег.
№ СО 2729 АС по първокласен път I-1 в землището на община Ботевград с посока на
движение от гр. Ботевград към с. Врачеш, в който автомобил, използван като
такси, се возела ищцата. По същото време в противоположна посока в насрещната
лента за движение се движел лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № СО 4425 ВМ. В
района на 196-ти километър В.Г. нарушил правилата за движение по пътищата и
движейки се със скорост
Исковете са с правно основание 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение, но оспорва
всички останали фактически твърдения на ищцата – твърдението за настъпване на
описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадала ищцата, твърдения
механизъм на ПТП, наличието на вина и на противоправно поведение на сочения
като виновен водач, причинната връзка между описаното ПТП и твърдените като
настъпили неимуществени вреди на ищцата, причиняването на описаните телесни
увреждания на ищцата, както и техния вид и медико-биологичен характер, както и
интензитета на търпените болки и страдания. Навежда неконкретизирано възражение
за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.
а. „БМВ“ – поради неспазване на задълженията по чл. 20 ЗДвП, навежда и
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата поради това, че пътувала без поставен обезопасителен колан.
В допълнителната искова молба ищцата твърди, че след
предявяването на исковата молба, а именно на 30.11.2018 г., получила отговор по
застрахователната си претенция, в който ответното дружество определило за
нанесените неимуществени и имуществени вреди в следствие на ПТП от 26.03.2017
г. застрахователно обезщетение в общ размер от 45896 лв., като 44000 лв. - за
неимуществени вреди, а 1896 лв. - за имуществени, при прието 20 % съпричиняване
от страна на ищцата.
С допълнителния отговор ответникът изцяло поддържа
отговора на исковата молба.
В о. с. з. на 18.04.2019 г. е
допуснато изменение на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди чрез увеличение на размера му от първоначално предявения такъв от 110000
лв. на размера от 150000 лв., както и на акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава върху сумата на главния иск, който следва да се счита
предявен по отношение на увеличения размер на главния иск.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 06.06.2018
г. по н. о. х. д. № 282/2018 г. по описа на РС - Ботевград, влязло в сила като
необжалваемо, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 383, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и
неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е
установено, че В.Г. Георгиев е виновен за това, че на 26.03.2017 г. на
първокласен път I-1 в района на 196-ти км., в землището на община
Ботевград, с посока на движение от гр. Ботевград към с. Врачеш при управление
на лек автомобил „Шкода Фабиа” с рег. № СО 2729 АС нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като докато се е движел със скоро
от
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. на 18.04.2019
г., както и огледа на веществените доказателства – снимки, съдържащи се във
фотоалбум на местопроизшествието, огледани в същото о. с. з. с участието на
вещото лице – автоексперт, се установява следното: Установява се на първо
място, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания:
счупване на дясната бедрена кост, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на десния крайник за срок около 7-8 месеца; счупване на
хълбочната кост вдясно, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца; счупване на
кръстцовата кост /сакрума/ вдясно, причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на десния долен крайник за срок от около 5-8 месеца; счупване на
срамната кост вдясно, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца; счупване на
алвеоларния гребен на горната челюст в зоната на първи горен десен до четвърти
горен ляв зъби, представляващо счупване
на челюст; травматично избиване на централните резци на горната челюст,
представляващо избиване на зъби и довело до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето /дъвченето е затруднено във фазата на отхапване на храната, а говорът
е станал неясен съпроводен със съскане и фъфлене/; разкъсно-контузна рана на
горната устна, причинила на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Установява се също, че по повод установените травматични
увреждания на костите пострадалата е била подложена на оперативно лечение, при
което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза за фрактурата на
дясната бедрена кост и поставянето на вътрешно фиксиращо устройство в горната
челюст по повод фрактурата на челюстта. При проведеното оперативно лечение, което
е двуетапно, пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и
страдания, особено от страна на лицевата травма поради богатата инервация на
лицето. Болезнеността е била интензивна в първите седмици от причиняване на
травмата и се е наблюдавала в рамките на посочения възстановителен период. По
повод травмата на опорно-двигателния апарат самообслужването и придвижването е
било от невъзможно в началото до силно затруднено впоследствие, като се е
наблюдавало в рамките на посочения възстановителен период. По отношение на
лицевата травма за период от около 2-3 месеца е било затруднено храненето,
особено във фазата на отхапване на храната, като по-продължително време е била
ограничена възможността за консумация на по-твърди храни. Раната в областта на
горната устна е заздравяла с образуването на ръбец, причиняващ в известна
степен загрозяване. Болезненост ще се наблюдава доживотно при физическо
натоварване на крайника, както и при промяна на времето. Установява се още, че
при счупване на бедрената кост функцията на крайника се възстановява в пълен
обем за период от около 7-8 месеца. Счупването на костите на тазовия пръстен
вляво може да доведе до затруднения при раждане по нормален път /в. о. с. з. вещото
лице е дало подробни обяснения досежно този извод/. При нормално протичане на
възстановителния процес фрактурата на аелвеоларния гребен на горната челюст се
възстановява за около 2-3 месеца. Избиването на централните резци е довело до
оформянето на значителен дефект в зъбната редица, който може да бъде коригиран
с поставянето на мостова протеза или импланти. По делото няма данни при
възстановяването на фрактурата да са настъпили усложнения. Пострадалата е
изписана с подобрение след приложеното лечение, като е било необходимо
долекуване в домашно-амбулаторни условия. Трайните промени по десния долен
крайник са видимите оперативни ръбци, които значително нарушават естетиката на
крака. Избиването на централните резци е постоянна последица на травмата, в това
число и естетична. В медицинската документация няма описани характерни
наранявания по тялото и следи от поставен обезопасителен колан. Установява се
също, че всички причинени на ищцата увреждания
се дължат на удари с или върху твърди предмети, със значителна енергия на
въздействието, като увреждащият предмет по отношение уврежданията на десния
долен крайник и тазовата област се е намирал в дясната странична част на тялото
на пострадалата, а този по отношение уврежданията на зъбите и устните се е намирал
пред пострадалата към момента на удара. Това според вещите лица обосновава извод,
че уврежданията на десния долен крайник и тазовата област са следствие от
контакти с намиращи се в дясно на ищцата части от купето на автомобила - врати,
колонки и др., а уврежданията на зъбите са следствие на контакт с арматурното
табло или облегалката на предна седалка, намираща се пред пострадалата, ако
пострадалата е пътувала отзад. Характерът на уврежданията не дава основание да
се определи дали същите са получени следствие политането на тялото напред и
встрани при ударния процес или пък навлизане на деформирани детайли от купето
към тялото на пострадалата. Установява се още, че обезопасителният колан не
може да предпази водача на автомобила или пътника от навлизането към тялото на
части от купето, деформирани следствие на удар с друго МПС или неподвижен
предмет. Установява се също, че деформациите на автомобила са челно вдясно и
изцяло вдясно.
От показанията на свидетелите И.И. и
Н. М.
– майка на ищцата /и съответно запозната с начина, по който на ищцата се е
отразило ПТП, поради което съдът кредитира показанията й, а и същите
кореспондират с останалите доказателства по делото/, се установява следното: От
показанията на свид. Иванова се установява, че след ПТП ищцата изглеждала физически
зле и се чувствала психически зле, в началото не можела да става, да се обслужва,
ядяла само пасирана храна, притеснявала се как ще се усмихва, как ще изглежда
пред хората, тъй като белезите й ще се виждат, не искала да излиза,
притеснявала се как ще се справи с пропуснатото от училище, след раздвижването
се оплаквала от болки в кръста, притеснявала дали ще може в бъдеще да роди
нормално. От показанията на свидетелката М. се установява следното: Състоянието
на ищцата след ПТП било много тежко, за дълъг период от време тя се чувствала
зле физически и психически, непрекъснато преживява инцидента.
Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от В.Г. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 66000 лв., до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 150000
лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищцата са причинени телесни увреждания, които са й причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е
извършено от В.Г.. Установи се противоправността на това деяние и причинната
връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до търпени
болки и страдания. Установи се и вината на В.Г. /презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал
валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от В.Г. МПС, сключен с
ответника и съобразно чл. и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира
отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 110000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва на
първо място да се имат предвид видът и характерът на уврежданията, които са
множествени - счупвания на дясна бедрена кост, на хълбочна кост вдясно, на
кръстцова кост /сакрум/ вдясно, на срамна кост вдясно, на челюст, травматично
избиване на централни резци на горна челюст, разкъсно-контузна рана на горна
устна. Следва също да се отчете, че е проведено оперативно лечение с кръвна
репозиция и метална остеосинтеза за фрактурата на дясната бедрена кост и
поставяне на вътрешно фиксиращо устройство в горната челюст по повод фрактурата
на челюстта. Това лечение е свързано освен с болки и страдания и с
необходимостта от престой в болница и съответно подчиняване на бита на
болничния режим, което безспорно създава ограничения. Следва също така да се
има предвид, че през продължителен период от време ищцата е търпяла болки и
страдания като болезнеността е била интензивна в първите седмици от причиняване
на травмата и се е наблюдавала в рамките на посочения възстановителен период за
всяко от травмите. Освен това поради травмата на опорно-двигателния апарат в
рамките на възстановителния период ищцата е търпяла и множество битови
неудобства поради това, че самообслужването и придвижването й е било от
невъзможно в началото до силно затруднено впоследствие, а поради лицевата
травма за период от около 2-3 месеца е било затруднено храненето, като
по-продължително време е била ограничена възможността за консумация на по-твърди
храни. Следва още да се вземе предвид, че уврежданията са причинили загрозяване
на ищцата - раната в областта на горната устна е заздравяла с образуването на
ръбец /причиняващ в известна степен загрозяване/, избиването на централните
резци е постоянна последица от травмата, в това число и естетична, и е довела
до оформяне на значителен дефект в зъбната редица, който може да бъде коригиран
само с поставяне на мостова протеза или импланти, а по десния долен крайник
също са видими оперативни ръбци, което също е трайна последица, значително
нарушаваща естетиката на крака, а болезненост ще се наблюдава доживотно при
физическо натоварване на крайника, както и при промяна на времето. Следва освен
това да се отчете възрастта на пострадалата – 17 години към датата на ПТП, на
която възраст /освен фактът, че ПТП е травмиращо преживяване за всеки човек/
последиците от уврежданията – загрозявания, доживотни болки в крайника при
натоварване и промяна на времето, страх от възможни усложнения при нормално
раждане, безспорно се изживяват тежко и се отразяват на бъдещия й живот.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 110000 лв. би била подходяща и достатъчна, за
да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на
причинените й телесни увреждания /съответно основателно е възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в това, че е пътувала в
автомобила без поставен предпазен колан. По делото липсват данни, въз основа на
които да се направи категоричен извод относно това дали ищцата е пътувала с или
без поставен обезопасителен колан. Същевременно от заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на
вещите лице в о. с. з., а също и от веществените доказателства /снимки,
съдържащи се във фотоалбум на место произшествието/ се установява, че причинените
на ищцата увреждания се дължат на удари с или върху твърди предмети като според
вещите лица увреждащият предмет по отношение уврежданията на десния долен
крайник и тазовата област се е намирал в дясната странична част на тялото на
пострадалата, а този по отношение уврежданията на зъбите и устните се е намирал
пред пострадалата към момента на удара, съответно според вещите лица уврежданията
на десния долен крайник и тазовата област са следствие от контакти с намиращи
се в дясно на ищцата части от купето на автомобила - врати, колонки и др., а
уврежданията на зъбите са следствие на контакт с арматурното табло или
облегалката на предна седалка, намираща се пред пострадалата, ако пострадалата
е пътувала отзад. Съдът възприема извода на вещите лица, че увреждащият предмет
по отношение уврежданията на десния долен крайник и тазовата област се е
намирал в дясната странична част на тялото на пострадалата, а този по отношение
уврежданията на зъбите и устните се е намирал пред пострадалата към момента на
удара, но не възприема извода им, че уврежданията на зъбите са следствие на
контакт с арматурното табло или облегалката на предна седалка, намираща се пред
пострадалата, ако пострадалата е пътувала отзад, тъй като следва да се отчете изложеното, че характерът на уврежданията не
дава основание да се определи дали същите са получени следствие политането на
тялото напред и встрани при ударния процес или пък поради навлизане на
деформирани детайли от купето към тялото на пострадалата и че обезопасителният
колан не може да предпази водача на автомобила или пътника от навлизането към
тялото на части от купето, деформирани следствие на удар с друго МПС или
неподвижен предмет, което дава основание да се приеме, че е възможно
увреждащият предмет по отношение уврежданията на зъбите и устните също да е бил
намираща се в дясно на ищцата част от купето на автомобила - врата, колонка и
др. в случай, че ищцата е обърнала главата си към десния прозорец – житейски
обяснима и неконтролируема реакция при осъзнаване на предстоящ удар отдясно. Т.
е. не може категорично да се приеме, че ищцата е получила уврежданията на
зъбите и устните от арматурното табло или от предната седалка в случай, че е
пътувала отзад, в които би могла да се е ударила само при липса на обезопасителен
колан.
Ответникът в хода на делото е платил на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 44000 лв., съответно тази сума
следва да бъде приспадната от общия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което съдът приема за справедливо
и достатъчно за обезщетяване на ищцата, съответно с настоящото решение следва да
й се присъди сумата от 66000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен –
същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя –
07.08.2018 г. /съгл. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2 КЗ/. Съобразно изложеното за
разликата до пълния предявен размер на този иск и за периода от датата на
увреждането до датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя акцесорният иск следва да
бъде отхвърлен.
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 501 лв., до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 2370 лв.
следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:
С оглед гореизложеното и предвид представените по
делото писмени доказателства – фактури и фискални бонове, този иск също е
доказан по основание и размер. Ответникът обаче в хода на делото е платил на
ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 1896 лв., съответно тази
сума следва да бъде приспадната от общия размер на дължимото обезщетение за
имуществени вреди и с настоящото решение следва да се присъди сумата от 501 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
имуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени имуществени вреди също е частично основателен –
същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 07.08.2018
г. /съгл. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2 КЗ/. Съобразно изложеното за разликата до
пълния предявен размер на този иск и за периода от датата на увреждането до
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
С оглед обстоятелството,
че е освободена от държавни такси и разноски за производството по делото ищцата
претендира разноски единствено за възнаграждение на адвокат като се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата
пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването
им изцяло би бил такъв от 4577.40 лв.
Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 1997.78 лв. Същото следва да бъде присъдено на адв. Б.,
независимо че в. о. с. з. ищцата е била представлявана от него и от адв. А., т. к. адв. Б. е изготвил и исковата молба,
допълнителната такава и уточняващата молба, депозирана в о. с. з., т. е. извършил е цялостна подготовка на делото.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 250 лв.
за възнаграждение на вещи лица, съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 140.88 лв. Със списъка
по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер
на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би
било такова в размер на 450 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 253.60 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати и държавна такса за производството по делото върху уважения
размер на исковете, а именно такава в размер на 2660.04 лв. както и разноски за възнаграждение на вещи лица в
размер на 65.47 лв. съразмерно с уважения размер на исковете
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на
Б.Т.М. с ЕГН ********** *** сумата от 66000 /шестдесет
и шест хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.03.2017 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главницата от датата на предявяване на застрахователната
претенция /07.08.2018 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Т.М. с ЕГН ********** *** срещу „Л.И.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М.
– Г. и П. Д., искове за плащане на застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 26.03.2017 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск
от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения
размер на главния иск от 66000 /шестдесет и шест хиляди/ лева до пълния му
предявен размер от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на тази разлика от датата на
предявяване на застрахователната претенция /07.08.2018 г./ до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за плащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 150000
/сто и петдесет/ хиляди лв. за периода
от датата на настъпване на ПТП /26.03.2017 г./ до датата на предявяване на застрахователната претенция /07.08.2018
г./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на
Б.Т.М. с ЕГН ********** *** сумата от 501 /петстотин и един/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди –
разходи за лечение /медицинско изделие, консултация и ортодонтски анализ/, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.03.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главницата от датата на предявяване на застрахователната претенция
/07.08.2018 г./ до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Т.М. с ЕГН ********** *** срещу „Л.И.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори М.М. – Г. и П. Д.,
искове за плащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
– разходи за лечение /медицинско изделие, консултация и ортодонтски анализ/,
търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 26.03.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на настъпване
на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния
иск от 501 /петстотин и един/ лева до пълния му предявен размер от 2370 /две
хиляди триста и седемдесет/ лева, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика от датата на предявяване на
застрахователната претенция /07.08.2018 г./ до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО
ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 2370 /две хиляди триста и седемдесет/ лв. за периода от датата на настъпване на ПТП /26.03.2017 г./ до датата на предявяване на застрахователната претенция /07.08.2018
г./.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., да плати на
адв. Г.К.Б. от САК с ЕГН ********** сумата от
1997.78 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Б.Т.М. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Т.М. с ЕГН ********** *** да плати на „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните
директори М.М. – Г. и П. Д., сумата от 253.60
лв. /двеста петдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 140.88 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от , представлявано от изпълнителните директори М.М.
– Г. и П. Д., да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 2660.04 лв. /две хиляди шестстотин и
шестдесет лева и четири стотинки/ върху уважения размер на исковете, както и
разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 65.47 лв. /шестдесет е пет
лева и четиридесет и седем стотинки/ съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: