№ 545
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000364 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Т.г.“ ООД против решение №
22015 от 15.04.2022 г., постановено по т.д. № 84 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд Кърджали, с което е:
- отхвърлен предявения от „Т.г.“ ООД, против ЕТ „С.“ (в
несъстоятелност), иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за
установяване съществуване на неприето вземане на „Т.г.“ ООД от ЕТ „С.“
(в несъстоятелност), изключено от списъка на приетите вземания с
определение № 21008 от 02.10.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд-
Кърджали по чл. 692, ал. 4 ТЗ, в размер на 117 838.38 лева, от които: 92 300
лева - главница по договор за поръчка от 08.09.2017 г., сключен между
„Т.г.“ ООД и ЕТ „С.“, и 25 538.38 лева - законна лихва за периода от
08.09.2017 г. до 10.06.2020 г., произтичащи от договор за поръчка от
08.09.2017 г., като неоснователен;
- осъден „Т.г.“ ООД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд - Кърджали, държавна такса за предявения
иск в размер на 1 178.38 лева.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно, несъобразено със събраните по делото доказателства,
действащото законодателство и установената съдебна практика. Искането е
решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
1
предявените искове, както и на въззивника да се заплатят направените
деловодни разноски за двете инстанции.
ЕТ „С.“ (в несъстоятелност), както и синдикът на търговеца не
изразяват становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответника - Ф. „Л.“ изразява
становище, че обжалваното решение е правилно и че следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна, същата е валидна и допустима, а по същество е частично основателна.
Производството пред Окръжен съд Кърджали е образувано по
предявени от „Т.г.“ ООД против ЕТ „С.“ (в несъстоятелност) обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.694 ТЗ, за
установяване съществуване на вземания на „Т.г.“ ООД към ЕТ „С.“ (в
несъстоятелност) в общ размер от 117 838.38 лева, от които 92 300 лева -
главница и 25 538.38 лева - законна лихва за периода от 08.09.2017 г. до
10.06.2020 г., произтичащи от сключен между страните договор за поръчка от
08.09.2017 г.
Във връзка с релевираните в подкрепа на иска твърдения, по делото е
установено, че с решение № 49 от 02.03.2020 г., постановено по т. д. № 1 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд Кърджали е обявена неплатежоспособността
на ЕТ „С.“ и е открито производство по несъстоятелност на търговеца.
Установино е също, че в производството по несъстоятелност
временният синдик е съставил списък на приетите предявени вземания на
кредиторите на ЕТ „С.“, който е обявен в ТРРЮЛНЦ с вх. № *** от
23.06.2020 г. Съгласно с този списък, временният синдик е приел вземане на
„Т.г.“ ООД към длъжника ЕТ „С.“ в общ размер от 669 377.12 лева, в т. ч.
главници - 462 779.20 лева и лихви - 206 597.92 лева, по договор за кредит №
7 от 18.07.2014 г., договор от 12.01.2007 г. за наем на недвижимо и движимо
имущество и решение № 227 от 07.12.2018 г. по т. д. № 11/2018 г. на Окръжен
съд - Кърджали. С определение № 21008 от 02.10.2020 г. по т. д. № 1/2020 г.
на Окръжен съд - Кърджали, постановено в производство по чл. 692, ал. 3 от
ТЗ и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, е изключено от списъка на приетите
вземания вземане и просните вземания в общ размер от 117 838.38 лева, в т. ч.
92 300 лева - главница и 25 538.38 лева - законна лихва от 08.09.2017 г. до
10.06.2020 г., предявено на основание договор за поръчка от 08.09.2017 г.
между „Т.г.“ ООД, като доверител и „С.“ като довереник.
Това обстоятелство е обусловило правния интерес за „Т.г.“ ООД да
предяви иска по чл. 694 ТЗ, за установяване описаните вземания срещу ЕТ
„С.“ /несъст./ от общо 117 838.38 лева, на заявеното основание. С исковата
молба, като ответник по иска е конституиран и кредитора Ф. „Л.“.
Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.
694, ал. 1 ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда
и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение
на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу
2
приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение
да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ; да е спазен срокът
по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Процесуалноправната легитимация на страните в
производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, предвид установителния характер на иска
е обусловена от материалноправната легитимация на страните в спорното
правоотношение.
Според разпоредбата на чл. 694, ал. 2 ТЗ, кредитор с неприето вземане
може да предяви иск за установяване съществуването му, ако предявеното от
него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението
по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, като в
ал. 4 е предвидено, че в производството по този иск могат да встъпят като
трети лица-помагачи на длъжника кредиторите с приети вземания по чл. 693,
както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1-3.
Следователно, единственото възможно участие на кредиторите с приети
вземания в производството по искове по чл.694, ал. 2, какъвто е и
разглежданият по настоящото дело, е като трети лица - помагачи на страната
на длъжника, а не като главни страни. Съобразно с тази процесуална
възможност, в хода на производството пред окръжния съд, първоначалното
процесуалното качество на Ф. „Л.“ от ответник е трансформирано в трето
лице помагач на страната на ответника.
Предмет на предявените положителни установителни искове са
вземания на ищеца към ЕТ „С.“, произтичащи според твърденията на ищеца
от неосъществено основание – неизпълнен договор за поръчка. Ищецът
основава исковете си за главното и акцесорно вземане на сключен с
ответника неформален договор за поръчка, въз основа на който
представителят на ищцовото дружество към онзи момент е възложил на
едноличния търговец да извърши необходимите фактически и правни
действия за погасяване на задължения на дружеството за работни заплати,
разплащания към доставчици и друго, необходимо по преценка на управителя
на дружеството и негово устно възлагане. Ищецът поддържа, че за
изпълнение на възложеното, търговското дружество е превело по сметка на
ЕТ сумата от общо 92 300 лева. Тъй като ответникът не изпълнил възложната
му поръчка, дължал връщане на получената за изпълнението й сума, ведно
със лихва за забава – сумите предмет на установителните искове.
Възлагането на поръчката поначало не се оспорва от ответника, както и
от представителя на третото лице-помагач Ф. „Л.“, а и се установява от
приетото по делото и неоспорено от страните писмено доказателство –
протокол от 08.09.2017 г. от извънредно Общо събрание на „Т.г.“ ЕООД.
С този протокол е обективирано решение на едноличния към онзи
момент собственик на капитала и управител на посоченото търговско
дружество – С., с което възлага на себе си, но вече в качеството му на ЕТ „С.“,
„от името и за сметка на „Т.г." ЕООД да извърши необходимите фактически и
правни действия за погасяване на задължения на дружеството за работни
заплати, разплащания към доставчици и друго каквото е необходимо по
негова преценка и по негово /на С.Г./ устно възлагане“. С решението се
предоставя правото на едноличния търговец да извърши плащанията по начин
какъвто сам приеме за правилен, като изпълнението на поръчката следвало да
се извърши след прехвърляне на парични средства от сметката на
3
дружеството по сметка на ЕТ „С.“ в банка „И." (вътрешно банков превод).
Посочено е в решението, че размерът на средствата следва да бъде не повече
от 150 000 лева. Решено е изпълнението на поръчката да започне незабавно.
Предвид безспорното обстоятелство, че в конкретния случай органният
представител на доверителя и довереникът са едно и също физическо лице –
С.Г., може да се изведе, че с приемане на решението по описания протокол,
между „Т.г." ЕООД и ЕТ „С.“ е възникнало правоотношение по договор за
поръчка.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза е установено, че в същия ден – 08.09.2017 г., от банковата сметка
„Т.г." ЕООД по сметка на ЕТ „С.“ е преведена сума в размер на 92 300 лева, а
за основание на банковия превод е посочено „заем на средства.
Доколкото, от една страна наличието на заемно правоотношение между
страните по повод на така описания банков превод на сумата от 92 300 лева е
било отречено с влязло в сила решение № 194 от 05.11.2018 г., постановено
по т. д. № 16/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, а от друга – не се
твърди различно от процесното основание за превода на тази сума,
настоящият съдебен състав приема, че предназначението на превода е в
изпълнение на възложената в същия ден поръчка от „Т.г." ЕООД на ЕТ „С.“.
Това обстоятелство не само не се оспорва от страна на ответника
респективно от третото-лице помагач на негова страна, но от представителя
на последния се твърди, че С.Г. е изпълнил поръчаното. В подкрепа на това
твърдение обаче по делото не са представени доказателства, а от приетото и
неоспорено от страните допълнително заключение на ССЕ, изготвено въз
основа на извършена проверка в счетоводството на „Т.г.“ ООД, не е
установено заплащане от страна на ЕТ „С.“ на осчетоводени от същото
търговско дружество задължения към трети лица, през периода от 08.09.2017
г. до 16.10.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, в изпълнение на
задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на
доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - полученото
от трети лица и това, което е получил от доверителя си във връзка с
изпълнението й. Когато довереникът не е дал сметка за изпълнението на
поръчката на доверителя си, последният разполага с възможността по чл.284,
ал. 2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и
връщане на всичко получено и неизразходвано при изпълнение на поръчката.
Макар да твърди наличието на валидно възникнало правоотношение по
договор за поръчка, ищецът основава иска си на разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД – неосъществено основание, поради което посочената
квалификация на иска не отговаря на действително заявените в подкрепа на
този иск твърдения и съдът не е обвързан от нея. Според съдържащото се в
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС
тълкуване, в хипотезата на фактически състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е могло да бъде осъществено. Разпоредбата намира приложение при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то
4
не се сбъдне, и т.н.
Доколкото обаче в исковата молба не се съдържат твърдения за
обвързаност на сделката от такова бъдещо и неосъществено основание,
следва да се приеме, че твърдяното неизпълнение е по вина на довереника т.е.
на ответника. В тази хипотеза доверителят като изправна страна разполага с
възможността по чл. 79 ЗЗД включително и за разваляне на договора. Когато
договорът за поръчка е развален, връщане на даденото за изпълнение на
поръчката ще се дължи на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД - на отпаднало
основание. В тази случай, облигационното отношение между страните е
отпаднало и всяка от страните е длъжна да върне даденото на отпадналото
основание.
Тъй като ищецът не се позовава и на подобна хипотеза, възможността
да търси авансово преведената на ответника за изпълнение на поръчката сума,
се съдържа в разпоредбата на чл.284, ал. 2 ЗЗД. Предвид установеното
неизпълнение на възложените с договора за поръчка действия от страна на
довереника, последният дължи връщането на авансово преведената за
изпълнение на тези действия сума в размер на 92 300 лева.
В този смисъл главният иск е основателен и следва да се уважи, след
като се отмени постановеното в обратен смисъл решение в тази част.
Неоснователен е акцесорният иск за установява дължимостта на 25
538.38 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на главното
парично задължение в размер на законната лихва за периода от 08.09.2017 г.
до 10.06.2020 г. Тъй като доверителят не е определил срок за изпълнение на
възложените с договора за поръчка действия, задълженията на довереника по
смисъла на чл. 284 ЗЗД, в това число и задължението му по ал.2 ще възникнат
по правилото на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Доколкото не е установено друго, съдът
приема, че такава покана представлява предявяването на вземанията от „Т.г.“
ООД, произтичащи от спорното правоотношение, пред синдика на ЕТ „С.“ (в
несъстоятелност), което съвпада с крайната дата на периода, за който се търси
мораторната лихва.
Следователно, постановеното по акцесорния иск решение на Окръжен
съд Кърджали като краен резултат е правилно, макар и по различни от
изложените от същия съд мотиви, поради което обжалваното решение в тази
част следва да се потвърди.
В съответствие с разпоредбата на чл.694, ал.7 вр. ТЗ с чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на страните съразмерно на уважената, съответно – на отхвърлена част
от исковете, следва да бъде присъдена дължимата държавна такса, както
следва: 923 лева за главния иск и за производството пред окръжния съд,
съответно – на 461.50 лева за производството пред въззивната инстанция,
дължима от ответника; 255.38 лева – за акцесорния иск и за производството
прид окръжния съд, съответно – 127.69 лева за производството пред
Апелативен съд – Пловдив, дължима от ответника.
Въззиваемият дължи на жалбоподателя направените от него деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции, които изчислени съразмерно с
уважената част от исковете, възлизат на за производството пред окръжния
съд и на 235 лева. За производството пред Апелативен съд Пловдив ищецът
не установява извършени разноски.
5
Мотивиран от горното, Апелативен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22015 от 15.04.2022 г., постановено по т. д. №
84 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Кърджали в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Т.г.“ ООД, ЕИК *** против ЕТ „С.“ (в
несъстоятелност), ЕИК ***, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, за
установяване съществуване на неприето вземане на „Т.г.“ ООД, от ЕТ „С.“
(в несъстоятелност), изключено от списъка на приетите вземания с
определение № 21008 от 02.10.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд -
Кърджали по чл. 692, ал. 4 ТЗ, в размер на 92 300 лева - главница по
договор за поръчка от 08.09.2017 г., сключен между „Т.г.“ ООД и ЕТ „С.“,
като вместо това в тази част постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694 ТЗ по исковете,
предявени от „Т.г.“ ООД, ЕИК *** против ЕТ „С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК
***, че в полза на „Т.г.“ ООД съществува парично вземане в размер на 92 300
лева, произтичащо от неизпълнено от ЕТ „С.“ задължение по договор за
поръчка от 08.09.2017 г., сключен между „Т.г.“ ООД и ЕТ „С.“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22015 от 15.04.2022 г., постановено по
т. д. № 84 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Кърджали в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Т.г.“ ООД против ЕТ „С.“ (в несъстоятелност)
иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, за установяване
съществуване на неприето вземане на „Т.г.“ ООД от ЕТ „С.“ (в
несъстоятелност), изключено от списъка на приетите вземания с
определение № 21008 от 02.10.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на Окръжен съд
Кърджали по чл. 692, ал. 4 ТЗ, в размер на 25 538.38 лева - законна лихва
върху главното вземане от 92 300 лева, за периода от 08.09.2017 г. до
10.06.2020 г., произтичащо от договор за поръчка от 08.09.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК *** да заплати по сметка
на Окръжен съд Кърджали сумата 923 лева - държавна такса за
производството по т.д. № 84 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ „С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК ***, да заплати по
сметка на Апелативен съд Пловдив – сумата 461.50 лева - държавна такса за
производството по в.т.д. № 364 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА „Т.г.“ ООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Окръжен съд
Кърджали 255.38 лева държавна такса за производството по т.д. № 84 по
описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „Т.г.“ ООД, ЕИК *** да заплати по сметка на Апелативен
съд Пловдив – сумата 127.69 лева - държавна такса за производството по
в.т.д. № 364 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА ЕТ „С.“ (в несъстоятелност), с ЕИК *** да заплати на „Т.г.“
ООД, ЕИК *** сумата 235 лева – деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете за производството по т.д. № 84 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд Кърджали.
6
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7